На 13 юни Израел започна масирана нова атака срещу Иран, извършвайки безпрецедентни въздушни удари срещу водещи военни лидери на режима, ядрени обекти и редица други цели. Вълните от въздушни удари продължават. Продължават и иранските ответни атаки срещу цели в Израел. Войната, започнала внезапно, поражда редица въпроси – от мотивацията на Израел, през евентуалната намеса на президента Тръмп, до това как конфликтът ще повлияе на ядрените амбиции на Иран. По-долу са представени някои от най-интересните коментари и анализи в отговор на събитията.
Атаката дава на иранците обща кауза, въпреки чувствата им към режима
Както отбелязва Барбара Слейвин, дългогодишна анализаторка на Иран в Центъра „Стимсън“:
Иран може и вероятно ще възстанови програмата си, и дори може да бъде подтикнат тайно да разработи ядрено оръжие. А нападението може да обедини иранците около иначе непопулярен режим.
Един от дългогодишните автори за центъра „Стимсън“, който живее в Техеран, но трябва да остане анонимен поради съображения за лична сигурност, ми писа тази сутрин:
Важно в момента е, че разломите в иранската политика вече са изчезнали. Бяха нужни само няколко часа, за да се обединят хората зад режима. Всички вътрешни фракции, дисиденти, опозиционери от всички направления в Иран, критици и т.н. – всички са обединени. Посланията за единство вече се разпространяват мълниеносно. Съобщението е: ‘Нека оставим различията и се борим за Иран’. След само три часа държавната телевизия свали черната лента на траур и я замени с иранското знаме.
Слейвин предупреждава, че конфликтът няма да се подобри, докато не се появят лидери, които вярват в дипломацията и мира:
Колкото отдавна и да наблюдавам региона, едно правило си остава: винаги може да стане по-зле. Докато гледаме, светът все още търси великите държавници от миналото – онези, които умееха да извличат възможност от бедствие, както и онези, които могат да намерят крехък мир в смутни времена.
Атаката доказва, че иранският режим не може да защити иранците
В списание The Atlantic, Араш Азизи коментира поразително некомпетентното поведение на Иран:
Всичко в атаките от 13 юни сочи към некомпетентността на иранския режим. Израел успя да удари ключови ядрени и военни обекти из цялата страна в рамките на един ден. Унищожи десетки висши военни и ядрени служители. Списъкът включва Али Шамхани – един от най-влиятелните хора в иранската военна, политическа и икономическа структура. Освен всичко друго, той ръководеше ядрените преговори на Иран. Шамхани беше и дългогодишен командир в Ислямската революционна гвардия – милицията, която поддържа властта на режима. Гвардията изгуби своя лидер и няколко от най-високопоставените си командири в израелската атака. Помислете само: Ислямската република не успя дори да защити собствените си генерали, камо ли народа на Иран, към когото отдавна демонстрира единствено презрение.“
Азизи аргументира, че иранците заслужават нещо по-добро:
Може би най-сетне е дошъл моментът този крехък, идеологически, постреволюционен режим да се оттегли. Може би ще се появи ново, прагматично ръководство – такова, което разбира, че е време Иран да спре да търси конфликти, да прекрати глобалната си изолация и да се заеме с развитието си.
Въпреки всички различия помежду ни, иранците сме патриотичен народ. Не искаме да виждаме как страната ни така лесно става обект на чужда агресия, как е толкова безпомощна пред огъня. Иранците заслужават лидерство, което да може да защитава хората и територията, и което да търси мир със съседите и света. В следващите дни – може би ще намерим път натам.
Единственото нещо, за което Тръмп определено може да поеме заслугите
В Slate, Фред Каплан припомня, че „нищо от това вероятно нямаше да се случи, ако Тръмп не беше провалил ядреното споразумение с Иран по време на първия си мандат“:
Сделката изискваше Иран да демонтира ядрената си програма, в замяна на което другите страни трябваше да вдигнат повечето (но не всички) икономически санкции срещу Техеран. Споразумението работеше. Към момента на изтеглянето на САЩ през 2018 г., Иран вече бе изнесъл 97% от обогатения си уран, бе демонтирал завода си за преработка на плутоний и бе изпълнил всички други изисквания, включително пълно откриване на съоръженията си за интензивни международни инспекции.
Тогава Тръмп заяви, че се надява да договори „по-добра“ сделка с Иран, но в действителност такава сделка просто не съществуваше. В продължение на година иранците търсеха алтернативни начини да постигнат отмяна на възстановените санкции – без успех. И така започнаха да възстановяват ядрената си програма. До днешните удари Иран бе по-близо до построяването на атомна бомба от всякога.
Сделка можеше да бъде сключена дори и сега – ако Тръмп не бе настоявал всяко споразумение да забранява на Иран изцяло обогатяването на уран. Иранците настояваха да им бъде позволено да обогатяват уран в количества, достатъчни за мирни цели – като например електропроизводство – и аргументите им бяха убедителни. (През последните месеци дори самият Тръмп на няколко пъти се колебаеше дали да не допусне това.)
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие – изготвен от САЩ и Съветския съюз в края на 60-те години, влязъл в сила през 1970 г. и подписан от 190 държави, включително Иран – не само допуска обогатяването на уран в ниски концентрации, но и го защитава като право. Освен това задължава ядрените държави да съдействат за технологичния достъп на останалите.
Още преди десетилетие Иран твърдеше, че не бива да бъде възпрепятстван в нещо, което за останалия свят е право по договор. Обама и останалите преговарящи, които първоначално също настояваха за пълна забрана, в крайна сметка отстъпиха – най-вече защото осъзнаха, че без това отстъпление не би могло да има сделка.
Ами ако атаката подтикне Иран действително да построи ядрено оръжие?
В списание Foreign Policy, експертът по неразпространение Джефри Луис изразява опасение, че вместо да предотврати създаването на иранска бомба, израелската атака може да доведе до точно обратното:
Ако Израел успее да свали ислямския режим в Техеран, ударът ще си е струвал. Но ако не успее… тогава какво?
Отговорът на израелците, в който Луис не вярва, гласи: може би тогава Иран ще сключи сделка с Тръмп и ще се разоръжи. Но по-вероятно му се струва Иран да последва примера на Северна Корея: да се оттегли от Договора за неразпространение и най-сетне да започне да строи собствено ядрено оръжие.
Изглежда крайно невероятно Русия или Китай да подкрепят нови санкции срещу Иран за това – или да наложат съществуващите. Русия, в крайна сметка, е основен клиент за ирански бойни дронове, а Китай купува огромни количества ирански петрол.
Не знаем напълно защо аятолах Хаменей прекрати иранската ядрена програма през 2003 г. или защо се придържа към това решение толкова дълго. Ясно е, че в Иран има хора, които искат бомба. Но очевидно има и такива, които не искат. Досега гласът на т.нар. ядрени гълъби преобладаваше. След този удар обаче, представям си, тези вътрешни дебати ще изглеждат съвсем различно. Най-малкото, защото около масата ще има много нови лица. А и всички ще се запитат какво се е случило с онези, които вече не са там – и дали Израел щеше да бъде толкова смел, ако Иран вече имаше ядрено оръжие. Или ако Израел нямаше.
Ако режимът не падне, Израел ще трябва да прави всичко това отново и отново. Дори и ударът да нанесе сериозни щети на ядрената програма, Техеран просто ще я възстанови. Когато попитах мой израелски приятел какво ще стане, ако Иран събере отново частите и започне отначало, той използва израза ‘подстригване на тревата’ – сравнение, което тогава не ми се стори убедително. Но след като наблюдавах касапницата в Газа и речта на Нетаняху, с която прикани израелските войници и граждани да се подготвят за продължителен конфликт, осъзнах, че може би именно безкрайната касапница устройва Нетаняху и неговото правителство.
Нетаняху залага всичко
В The Atlantic, Майкъл Коплоу от Israel Policy Forum (който преди това водеше отличния блог Ottomans and Zionists) очертава множеството фактори, които направиха възможна атаката на Израел срещу Иран – включително новооткритата изолация на Израел след разрушаването на по-голямата част от Газа, странната външнополитическа позиция на Тръмп 2.0 и вътрешнополитическите проблеми на Нетаняху:
С години Израел се опасяваше, че една регионална война ще доведе до изолация, разпад на отношенията с арабските му съседи и осъждане от страна на Европа. Кампанията срещу Хамас и последвалото разрушение в Газа предизвикаха дипломатически предизвикателства, които доскоро изглеждаха немислими: Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на израелския премиер и бившия министър на отбраната, няколко министри са подложени на лични санкции от Европа и Канада, обвиненията в геноцид срещу Израел са вече рутинни, а процесът по регионална нормализация е напълно замразен. Много израелци реагират на всичко това с безразличие и продължават напред, приемайки максимата, че страхът от смъртта често е по-страшен от самата смърт. Израелските лидери установиха, че всичко това има по-малко значение, отколкото са очаквали – и това прави страховете им от дипломатическа изолация при евентуален конфликт с Иран по-слабо изразени.
Освен това отличителният външнополитически подход на президента Доналд Тръмп създаде среда, в която Израел разполагаше с повече свобода да удари Иран – но също така бе по-вероятно да се наложи да го направи сам. Тръмп бе ясен в нежеланието си САЩ да се въвличат по-дълбоко във военни конфликти в Близкия изток – и откакто израелските удари започнаха, той бързаше да подчертае, че САЩ не участват. Но също така не възнамеряваше да възпре Израел, ако последният е готов да поеме риска. Предишни американски администрации са отказвали да дадат зелена светлина на Израел, но също така са давали да се разбере, че биха се справили с риска от ирански ядрен пробив, ако стане прекалено напреднал. Предпочитанието на Тръмп да избягва военни конфликти и стремежът му към сделка с Иран парадоксално увеличиха мотивацията на Израел да действа – защото САЩ нито щяха да попречат на Израел да атакува, нито непременно щяха да възпрат Иран от създаване на ядрено оръжие.
И накрая – през по-голямата част от политическата си кариера Нетаняху бе най-предпазливият израелски премиер по отношение на употребата на военна сила. Но след 7 октомври, с повдигнатите срещу него обвинения и текущия съдебен процес, както и с огромната непопулярност на управляващата коалиция, Нетаняху изостави всякаква предпазливост. Популярността му е на дъното и това е така още от началото на съдебната му реформа преди повече от две години. Непопулярността на войната в Газа, усещането, че е изоставил останалите заложници на Хамас, за да угоди на крайнодесните си партньори, отказът му да поеме отговорност за 7 октомври и капитулацията му пред ултиматумите на религиозните партии (харедим) относно военната служба – всичко това го е вкарало в дълбока политическа криза. В такава ситуация залагането на удар по Иран – единственият ход, който би могъл да бъде популярен в целия политически спектър в Израел – може да повиши рейтинга му точно когато няма какво да губи, и да му даде шанс да свика предсрочни избори и да запази властта си.
Ударите на Израел са „опразнили“ мозъчния тръст на иранския режим
Ето какво казва професор Афшон Остовар от Военноморската следдипломна школа (Naval Postgraduate School), експерт по иранската армия, пред списание Foreign Policy:
Тук не става дума само за елиминиране на висши военни – това е все едно да изтребиш по-голямата част от своя съвет по национална сигурност. Все едно да премахнеш целия си кабинет. [Върховният лидер аятолах Али] Хаменей е много по-самотен днес, отколкото беше вчера…
Всички, които бяха убити в тези атаки, са ветерани от войната между Иран и Ирак. Именно тази война ги изведе на преден план и оформи мирогледа им. А тази война е важна по много причини, но най-важната е, че беше изтощителна, дълга и разрушителна. Именно тя подтикна иранското военно ръководство да направи всичко възможно такава война никога да не се върне на иранска територия. Целта им бе да държат войната далеч от Иран – да водят военни действия чрез прокси сили и да отклоняват вниманието от собствената си страна.
Но сега войната дойде при тях. А ако новото поколение вече поема щафетата – то няма този опит. Те не са живели през тази война. Ще бъде интересно да видим дали сега ще проявят апетит за война или ще бъдат достатъчно обезкуражени и просто ще искат да намерят изход.
Някои старомодни неоконсерватори са доволни
В The Bulwark, Уилям Кристъл – поддръжник на войната в Ирак и дългогодишен ястреб спрямо Иран – пише, че макар да не подкрепя нито Нетаняху, нито Тръмп, определено стои зад тази военна операция и се надява тя да доведе до някаква положителна промяна:
Военният удар на Израел срещу ядрената програма на Иран изглежда като необходима и оправдана мярка, за да бъде спрян този опасен и подкрепящ тероризма режим от придобиване на ядрено оръжие. Американски администрации от двете партии неведнъж са заявявали, че не може да се допусне Ислямската република Иран да притежава ядрено оръжие. И те са прави. При липса на дипломатическо решение или американска военна намеса, Израел е стигнал до извода, че трябва да действа. Да се надяваме, че това действие ще постигне целите си възможно най-бързо и изчерпателно.
Администрацията на Тръмп не е американското правителство, на което бих се надявал в тази криза. Но искрено се надявам да действат разумно и отговорно. А това означава да подкрепим и защитим нашия съюзник Израел. Да помогнем да се гарантира един безатомен Иран. Да защитим нашите хора и интереси в региона и да направим всичко възможно да ограничим разпространението на конфликта. Да помогнем, ако е възможно и по подходящ начин, на народа на Иран да се освободи от своето жестоко и потисническо правителство. И по-общо – да се опитаме едновременно да управляваме кризата и да я превърнем във възможност за по-сигурен и свободен Близък изток.
Надявам се също тази криза да даде повод на администрацията на Тръмп да преосмисли много от своите опасни и саморазрушителни доктрини на ‘Америка на първо място’. Светът е далеч по-сигурен, когато САЩ са ангажирани и водещи. Макар че е ясно, че има хора вътре и извън администрацията, които ще видят този момент като шанс да задълбочат новия изолационизъм на американската десница, републиканците от школата на Рейгън не бива да се колебаят да се противопоставят на това изкушение.
https://nymag.com/intelligencer/article/israel-attack-on-iran-expert-insights-commentary.html
