„Ние водим модерна информационна война срещу лявото, а те използват тактики от 1990-те. Те организират мънички пресконференции, мънички протести. Крещят в нищото по MSNBC. Това се нарича командване и контрол отгоре-надолу, top-down. Имаш опорките от вестника, слагаш ги в новините и те изчезват. Това, което се вижда вдясно, е асиметрично – органична партизанска война. Някой казва нещо в социалните мрежи, Мъск го ретуитва, Роган го вкарва в подкаста си, Фокс го излъчва и така милиони го виждат. Това е свободата на парите, говорим за излъчване на информация. Те [демократите] потискат информация. Ако гледате CBS News, те дори не говорят за скандалите с парите. Трансджендъри от Шри Ланка получават електрически автомобили и това струва милиони? Те няма да ви кажат за това. Ние ще ви кажем. Защото е необичайно, закачливо, интересно и бързо става популярно. В това е разликата.“
Това са думи на Джеси Уотърс, един от водещите на FOX news. Този цитат, който само преди десетилетие би бил немислим в ефир, помага да се обобщи проблемът с настоящата информационна и политическа система, не само в САЩ, а и у нас: целта не е хората да бъдат информирани, а да се печелят войни.
Информацията може да се ползва както за добро, така и за зло. Пропагандата невинаги е мръсна дума. Например информационните кампании, които окуражават хората да си мият ръцете, също са вид пропаганда. Информацията и пропагандата стават вредни, когато целят убеждаване на населението в някаква цел или идея, която би довела по-скоро до цялостни негативни последствия за обществото (например че ваксините предизвикват аутизъм или че всички критично мислещи интелигентни хора, които не са съгласни с нас, са част от заговор срещу нас и трябва да бъдат премахнати).
Когато целта на информацията стане не да информира, а да печели войни, няма нужда тя да бъде надеждна, проверена, нюансирана. Напротив, за да печели войни, тя трябва да бъде необичайна, закачлива, интересна, скандална, провокативна, да става популярна бързо, да предизвиква емоции, да настройва, да демонизира.
Когато информацията стане оръжие за печелене на войни, като врагове се нарочват хората, за които информацията продължава да бъде антитезата на всичко изброено по-горе: учени, журналисти, творци, интелектуалци, предприемачи с „неправилни“ възгледи и така нататък.
Информацията, превърната в оръжие, създава външен или вътрешен враг, срещу който да се бори. Спрямо този враг често се използват аналогии, свързани с болест, нечистота и зараза – в последните няколко дни известен български неореакционер използва думите „либерална зараза“. По същия начин Хитлер сравнява евреите с болест, зараза, въшки, а Ленин „пречиства“ света от „нечистотиите“.
 |
 |
| Надпис (на полски език): „Евреите са въшки. Пламтящ тиф“ |
„Другарят Ленин почиства земята от мръсотията“ |
Дехуманизирането на опонента и превръщането му в чума, зараза и болест оправдава всички средства по „лечението“ – така, както Тръмп лекува администрацията в САЩ, последно с уволнението на стотици учени, което със сигурност ще има дългосрочен негативен ефект над здравеопазването.
Проблемите, които лявото или дясното таргетират, са реални проблеми, които заслужават диалог и постигане на общо решение, което да е максимално добро за всички в обществото. В нормални обстоятелства демокрацията функционира по този начин, а крайностите се балансират, защото има желание за дебат. През последните десет години обаче нашите демокрации не функционират нормално – те функционират в режим на информационна война, както експерти в областта предупреждават като отчаяни Касандри. И навлизаме в кулминационната фаза, в която има реален риск информационната война да се превърне във война срещу „заразните“.
В такава среда например журналистите, които се стараят да продължават да изпълняват функциите си съвестно, се превръщат автоматично във врагове. Това, че аз съм работила на определени места, ме прави автоматичен враг и зараза, без значение какво пиша и как, без значение какви аргументи давам или какви са личните ми възгледи. Така журналистите са принудени или да показват и обсъждат откровени лъжи (защото ако не го правят, както казва и Уотърс, те крият нещо от публиката), или да продължават да вършат работата си, което ги прави все по-лесна мишена за пропагандата, само по линия на асоциация. Същото става и с учените, и с интелектуалците, и с всички, които не са от „правилната“ страна.
Преди повече от пет години излезе мащабно проучване, което показа изолацията в т.нар. консервативна медийна екосистема. Казвам т.нар., защото благодарение на тази медийна екосистема консервативното дясно еволюира до неузнаваемост. Тази медийна екосистема взе шепа реални проблеми и ги изкриви до неузнаваемост, привличайки хора, които по някакъв начин се чувстват извън системите. Въпреки че Фокс често критикува „масмедиите“, тя си е най-масовата медия в Америка, първа по гледаемост. Заедно с други мрежи от организации и активисти, те изградиха едно от най-мощните граждански движения в модерната ни история, на всички нива. Т. нар. консервативни организации са много по-добре организирани и свързани от хората, срещу които са тръгнали на кръстоносен поход.
Важно е за всеки мислещ човек да се замисли за причините зад този успех и да се опита да ги адресира отвъд идеологическото, поне с близките си. За другото вече е късно – светът е разделен на „наши“ и „чужди“, на здрави и заразни. Хора като мен нямат никакъв шанс да достигнат до хората, които в коментари ми пишат, че заслужавам народен съд или с мен трябва да се справят така, както с цялата друга сган. И всъщност в това е най-страшното: не че някой има либерални възгледи, а друг консервативни, а че все повече едната страна не вижда никакъв проблем в това да дехуманизира, потисне, изтрие и изтреби другата, за да докаже правотата си. Не за да информира. Не за да постигне консенсус в името на общото добро. А за да спечели войната.
