Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

За младите полски евреи, историческите вреди от Холокоста често са усложнени от участието на бабите и дядовците им в комунистическия проект. Мнозина от около двадесетгодишните хора, интервюирани от Марси Шор, са възприели отново еврейската си идентичност след 1989 и днес се борят сериозно с въпроси на вътрешно-еврейската политика и отношението им към не-еврейските поляци. Привързаност, враждебност, страст… над всички тези неща се издига едно: противоречивост.

Автор: Марси Шор

Самият аз мисля, че критиката на обективността и авторитетите все пак ни извърши добра услуга, като подчерта начина, по който в секуларния свят човешките същества конструират своите ценности. Например, така наречената обективна истина за превъзходството на белия човек, изградена от класическите европейски колониални империи, се е основавала на насилственото покоряване на различни африкански и азиатски народи, които пък – и това е също толкова вярно – са се борили срещу тази наложена „истина“, за да си изградят свой собствен порядък. И така днес всички предлагат нови и често пъти яростно противоположни гледища за света. Водят се безкрайни разговори за юдео-християнски ценности, афроцентрични ценности, мюсюлмански истини, източни истини, западни истини – всяка от тях предлагаща пълна програма, изключваща всички останали. Днес е налице далеч повече нетърпимост и рязка нападателност, отколкото може да издържи която и да е от системите.

Автор: Едуард Саид

Две много позитивни и обнадеждаващи политически събития ме стимулираха да коментирам отново същността и бъдещето на модерния политическия либерализъм. Първото бе появата на младата българска либерална политическа формация ДЕОС („Движение за европейско обединение и солидарност“), към която изпитвам все по-нарастваща симпатия. На 12 март тя навърши 1 година, като нейните актуални политически становища и позиции са добър сигнал преди предстоящите местни избори през есента на тази година.

Автор: Аспарух Панов

Престъплението „Възродителен процес“, ако съдим за него по крайния резултат, т. е. по изгонването през лятото на 1989 г. на повече от 300 000 турци вън от пределите на България, е напълно съпоставимо с нацисткия геноцид и със сталинските репресии срещу „народите-предатели“, т.е. насилственото изселване в степите на Казахстан през 40-те години на миналия век на татари, чеченци, ингушети и други малки народи заради „съглашателството им с хитлеровите нашественици“.

Автор: Емил Коен

Терористичните атентати бяха огромeн проблем, има промяна. Но хората преди бяха по-отрити, сега се страхуват, казва руската журналистка...

Автори: Невена Борисова, Анна Немцова

Мнозина американци бяха наскоро озадачени или дори разтревожени от агресивния начин, по който френското правителство наказа някои така наречени „престъпления на омразното слово“, особено защото всичко това изглежда лицемерно или непоследователно след националното излияние на емоция, последвало клането в Charlie Hebdo. Карикатуристите от Charlie със сигурност бяха, както вече писах, виновници на равна нога (equal-opportunity offenders), но без съмнение те обиждаха често. Защо тогава тяхното слово беше защитено, докато онова на други – не? Възмущението ни често се концентрира върху случая на „комика“ Дьодонè, изпълнител на скечове с дълга история на презрителен антисемитизъм, чийто акт на себе-идентификация, във Фейсбук, с Амеди Кулибали, терориста, който уби няколко еврейски заложници в един супермаркет, беше причина за неговите трудности. „Чувствам се като Шарли Кулибали“, писа той, и това доведе до арест и присъда.

Автор: Адам Гопник

По ирония на съдбата тези, които най-много страдат от културата на цензура, са самите малцинства. Всякаква социална промяна или социален прогрес задължително означава обида на вкоренени чувствителности. „Не можеш да говориш така“ е най-често срещаният отговор на властимащите към тези, които поставят властта им под въпрос. Да приемем, че определени неща не могат да бъдат изказвани, означава, че приемаме, че определени форми на власт не могат да бъдат оспорвани. Правото „да подлагаме на критика фундаменталните ни вярвания“ е в основата на отвореното, търпящо различия общество. Веднъж отказали се от това право в името на „толерантност“ и „уважение“, ние ограничаваме и способността си да се изправяме срещу властимащите и съответно да се борим с несправедливостите.

Автор: Кенан Малик

Тероризмът, насочен срещу „другия“, винаги е натиск, упражняван и върху собственото население. А популярността на тези мисли естествено се разпространява и навън, към други райони, населени от доброжелателни хора, мюсюлмани и немюсюлмани, които се впечатляват и плашат от възхода на ислямизма и търсят начини да се приспособят, в резултат на което повтарят за себе си едно или друго от ислямистките настоявания – особено настояването, че мюсюлманите са жертви на някакво ужасяващо и заповедническо лицемерие. Действайки в съгласие с тези импулси, добронамерените хора започват да си казват, че анти-мракобесническите протести, които някога са били прогресивни, днес са реакционни; че левичарството е десничарство, а десничарството е левичарство. Добронамерените хора клатят глави от скръб поради убийствата на различни хора, но дори и така успяват да убедят самите себе си, че да се публикува карикатура, защищаваща пророка Мохамед, сигурно е някакъв ужасен акт на анти-мюсюлмански расизъм. И добронамерените хора си напомнят, че, макар и еврейските купувачи в един парижки супермаркет да не са директно виновни, то има други евреи, на хиляди километри разстояние, които със сигурност са виновни за ужасяващи престъпления, а следователно расизмът, за който би трябвало да се безпокоим, е расизмът, насочен срещу извършителите на расисткото клане.

Това е мястото, на което се намираме днес. Ситуацията е вбесяваща. Тя е ужасяваща. Освен това тя е и фантасмагория от идеи и доктрини, които са по същество смехотворни. А онова, което е смехотворно, трябва да бъде осмивано. Аз съм Шарли.

Автор: Пол Бърман

Смисълът да се анализира историята на „само“ или „вече“ 25-годишния ни преход е преди всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. Когато тези анализи са обективни и почиват на фактите, и политиците, и гражданското общество печелят от това. Макар че този, който събира поуките на историята, винаги събира и много лични разочарования. Но когато анализите се манипулират и фактите се подменят в името на конкретни конюнктурни политически цели, цялото общество може лесно да бъде излъгано и употребено. Точно с тази цел историята често се митологизира. Казано по-простичко, истината целенасочено се подменя с лъжи.

Автор: Аспарух Панов

Преди 25 години един либерален политически модел получи шанс за развитие у нас. Този модел, заложил на достойнството, избора и енергията на отделния индивид (за разлика от традиционното упование на нация, класа и държава), днес обаче е в опасност. Тя идва както от нарастващата гласовитост на неговите опоненти, така и от учудващото неразбиране и догматичност на мнозина негови привърженици.

Автор: Даниел Смилов

Прочетох с интерес в „Либерален преглед“ статията на Жана Цонева и Георги Медаров „Георги Марков: към една археология на отсъстващото“, публикувана на 12 ноември т.г. Ако заглавието на статията не бъде прието единствено като напън за оригиналност, а в него упорито и настойчиво се търси някакъв смисъл, най-вероятно „археология на отсъстващото“ трябва да ни внуши, че десните антикомунисти, към които се осмелявам да причислявам себе си, провеждат археологически разкопки в опит да намерят отсъстващото, да открият нещо, което всъщност не съществува, а това нещо, както разбираме от по-нататъшния текст, е антикомунизмът на великия писател и публицист.

Автор: Д-р Георги Карев

В светлината на събитията, свързани с групировката „Ислямска държава“ и потреслите света кадри с масови убийства и зверства, осакатяване на хора, на нескончаеми потоци от бежанци, е важно да си изясним какво всъщност представлява разбирането за права на човека в исляма. Съвместимо ли е то, както твърдят авторите на текста, публикуван в „Маргиналия“, със западното разбиране за права на човека? Оправдава ли ислямското разбиране за права на човека дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства? Може ли в един и същ термин да има съвършено различни разбирания, стигащи до цивилизационен сблъсък?

Автори: Емил Коен, Владимир Градев, Михаил Иванов, Ариф Абдуллах

Двама български президенти са хипер активни през новия политически сезон. Настоящият, Росен Плевнелиев и предишният, Георги Първанов. Те са непрекъснато в заглавията и коментарите на българските медии, освирквани или възхвалявани от протестиращи и контрапротестиращи, от управляващи и опозиция, и не на последно място – от русофили и от русофоби. Колкото повече се развихрят дебатите около кризата в отношенията на ЕС и НАТО с Русия и колкото повече наближава датата на изборите за Европейски парламент, толкова повече нараства публичният интерес към позициите на двамата президенти.

Автор: Аспарух Панов

Въпросите породени от дело 330/12 са твърде много. Например, имаха ли политическите сили необходимост от това на подсъдимата скамейка да се изправят духовни лица, обвинени в разпространението на радикален ислям в България? Откъде дойде мантрата за унищожаване на „спящи клетки на Ал Кайда“, олицетворени в религиозната дейност на 13 българо-мохамедани от затънтени селца и малки градове на Източните Родопи? Имаха ли медиите полза от тиражирането на дискредитиращи и насъскващи публиката текстове и снимки на забулени в бурки жени, брадати мъже и стотици техни братя и сестри по вяра? Бяха ли спазени европейските правни стандарти през всичките 30 заседания на Пазарджишкия окръжен съд и беше ли справедлив съдебния процес, завършил с осъдителни присъди над тези хора?

Автор: Юлиана Методиева

Това, което ме отблъсна по-късно, е мракобесната и инфантилна атмосфера. Тикоподобното повтаряне на едно и също, неуместният инквизиторски дух. Призракът на комсомола. Тези хора все едно са глътнали някакво екстази и който не участва в техния „трип“ е по дефиниция изключен. От истината, от доброто и т.н. Това е една малка религия. „Враговете“ пък (а това са всички извън сектата), онези, пребиваващи в Града на Дявола, са вече исторически обречени, те и техните демонски гласове. Това е класически апокалиптичен сюжет, армагедон, добрите срещу лошите, красивите срещу грозните, елфите срещу орките и т.н.

Автори: Силвия Томова, Тодор Тодоров

Демокрацията ни е лесно преодолима от добре организирани малцинства, които налагат волята си над мнозинството, коментира политологът Антоний Гълъбов. В момента избирателят пречи на политиците, защото високата му активност и неяснотата кого ще подкрепи плашат партийните сценаристи.

Автори: Антоний Гълъбов, Ренета Попова

Демокрациите се клатушкат от самодоволство към ярост и обратно. Онова, което те не предоставят, е място за интелектуалци, които биха желали да представят продължителната и отворена връзка между тези две крайности. Апетит има преди всичко за приказки за триумфи или предстоящи катастрофи. Истината за демокрацията е, че тя не е предварително осъдена нито на успех, нито на провал. Ако има нещо вероятно, то е, че успехите й отварят вратите за провали, дължащи се на прекомерна самоувереност и самодоволство.

Автор: Дейвид Рънсиман

Не знам как по-ясно да ви го напиша, колеги – студенти и преподаватели. Окупация на СУ е най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите.

Автор: Георги Иванов

„Не знам как по-ясно да ви го напиша“, колегa (много гадна дума, винаги съм я мразел) – излезте от черупката си. Неаргументираният вой срещу окупацията на СУ е „най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите“.  

Автор: Александър Кръстев

Скандалът с недопускането на Илия Троянов в САЩ – собствената версия на автора.

Автор: Илия Троянов

Ти се преживяваш като морална – и личната ти моралност за мен е несъмнена, дай Боже всекиму да е такъв! Но политическата ти моралност? А може би – по напред – политическото ти разумение на събитията? Вече и тук не се съмнявам: не разбираш какво става, бъркаш добрите и лошите и правиш бели. Снощи – но не само. Това, че май не се усещаш , не помага. Виж там… престани!

Автор: Деян Кюранов

[В наши дни] е налице и един мисловен навик, който днес е толкова всеобщо разпространен, че засяга мисленето ни в почти всички области, но все още не е получил название. Като негов най-близък еквивалент избрах думата „национализъм“, но, както скоро ще стане ясно, аз го употребявам в не съвсем обичайния смисъл – ако щете дори и само поради това, че емоцията, за която говоря, не винаги е свързана с определена нация – тоест, определен народ или географска област. 

Автор: Джордж Оруел

Иска ми се да представя в този текст няколко медийни казуса така, както се случиха за мен. Непосредственото случване тук е особено важно, тъй като посочва реални, „голи“ механизми и мотивите на тяхната ефективност. По-нататък предмет на анализ ще бъдат не само условията на подобни казуси, но и тяхната собствена механика.

Автор: Тодор П. Тодоров

Монетаризмът е правителствена политика за направляване на икономиката. Свободните пазари са визия за една икономика, освободена от правителствен контрол. Разбирането на начина, по който един по същество технически и политически подход е започнал да бъде идентифициран с вярата в свободните пазари е нещо, което открива възможност за напълно нов поглед към фундаменталната икономическа и политическа трансформация на нашето време. 

Автор: Майкъл Клун

Национална разузнавателна оценка: Сайтът на ЦРУ определя Националната разузнавателна оценка (НРО) като „най-авторитетната писмена преценка относно някой проблем на националната сигурност, подготвян от директора на Централното Разузнавателно Управление“. Тези прогнози за „бъдещи развития“ и „техните следствия за САЩ“ рядко биват представяни публично, но понякога се правят изключения.

Автор: Чалмърс Джонсън

В политиката, както и в медицината, едно лечение, основаващо се на погрешна диагноза, е почти винаги безполезно, често дори влошаващо болестта, която е трябвало да лекува. Днес САЩ страдат от достатъчно много обществени злини, повечето от тях свързани с милитаризма и империализма ...

Автор: Чалмърс Джонсън

Повечето от наблюденията ми се основават върху опита на посткомунистическа Русия. Фокусирането върху Русия в анализ, посветен на предизвикателствата на новия авторитаризъм, може за някои да се стори изненада, тъй като трябва да признаем, че историческият миг на Русия вече е отминал.

Автор: Иван Кръстев

В република България тече процес, които може метафорично да бъде наречен „приватизация“ на национализма. Става дума за национализъм, различен от класическия национализъм на XIX век, описван от традиционните конструктивистки подходи към нацията.

Автори: Александър Кьосев и Петя Кабакчиева

Не знам кога точно Блънт е бил завербуван от съветския шпионаж. Предполага се, че той е започнал да се интересува активно и да симпатизира на комунизма още като студент в Тринити Колидж, Кеймбридж, между 1926 и 1929.

Автор: Джордж Стайнър

Проблемът за връзката между мит и власт е толкова стар, колкото и човешката цивилизация. Митът винаги е бил, още е, а най-вероятно и ще продължи да бъде изключително ефективен инструмент за постигане и запазване на властта от управляващите – били те шамани, вождове, крале, диктатори или премиери в съмнителни демокрации.

Автор: Самуел Леви

Един от класическите текстове на либералния пацифизъм, изобщо на гражданската ангажираност. Не са много европейските интелектуалци, които по онова време са успели да се противопоставят на националистическата лудост, дарила на Европа първата световна война…

Автор: Бъртранд Ръсел

Веднага след 9 септември 1944 година циганите стават обект на държавната малцинствена политика на асимилация, която през различните периоди има различни форми и се провежда с различни средства. Има всички основания да се говори за политика, а не за „политики“ или „смяна на политиката“…

Автор: Анастасия Пашова

Покрай Пазарджишкия процес сред мюсюлманите в България отново се задейства механизмът на лошите спомени. От делото не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна, казва Антонина Желязкова. 

Автори: Антонина Желязкова, Георги Папакочев

Критиците, които се противопоставят на отдаването на наградата „Адорно“ за Джудит Бътлър, се интересуват не толкова от интелектуалната плиткост на нейните писания, колкото от недопустимостта на политическите й възгледи, и по-точно от яростната й враждебност срещу Израел.

Автор: Кенан Малик

Ако преди и след освобождението си България активно заимства идеологии от развития свят, след промените от 1989 г., наред с това, активно се реставрират и идеологически модели от българския опит до Втората световна война.

Автор: Динчо Желязков

„Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни винаги, когато интересите им са застрашени.“ Това чухме от Георги Деянов в статията му „Недоволство 2.0“ в „Дневник“. Когато интересите на гражданите са накърнени, те са политически активни...

Автор: Мария Иванчева

Прочетете още...