Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Този път беше Барселона. Обикновена кола за разнасяне на стоки беше превърната в смъртоносно, не подбиращо жертвите си оръжие.

Изглежда че това беше пореден удар срещу доверието в едно от основните ни социални споразумения: че хората по принцип се намират в сигурност когато ходят по улиците, разчитайки на това, че шофьорите ще се опитват поне да се придържат към правилата за движение. Че катастрофите са нещо безлично и случайно, и че всички се опитват да ги избягват.

И макар че терористическите атаки, извършвани с помощта на автомобили през последните две години бяха далеч по-редки от „обикновените катастрофи“, те са предупреждение, че всеки шофьор е в състояние да използва колата си като смъртоносно оръжие. Но ако всяко нещо – дори нещо толкова обичайно като автомобил – може да бъде превърнато в оръжие, то това добавя към ежедневния градски живот съществено усещане за заплаха.

Автор: Аманда Тауб

Мисля, че начинът, по който Западът осмисли 1989 беше погрешен, особено в САЩ. Ние смятахме, че краят на комунизма означава, че комунистическият разказ е бил погрешен, а нашият – правилен. Но в действителност фалшиви бяха всички разкази – включително и ония, според които капитализмът автоматично води до демокрация. Представата, че историята е стигнала до някакъв край и че няма алтернативи на либералната демокрация, беше доста разрушителна. Тя ни обезоръжи и в концептуално, и в историческо отношение. Понеже осмислихме по погрешен начин наследството на 1989, след нея израстваха поколения, лишени от усет за исторически възможности. Бяхме решили да се отървем от историята. Днес вече мнозина имат трудности когато се опитват да си представят как могат да изглеждат алтернативите. Ако някой си желае свят без демокрация, той или тя не може да си представи какво точно ще изгуби – примерно един напълно различен стандарт на живот или липсата на възможности за пътуване.

Автор: Тимъти Снайдър

Платформите на социалните медии може и да са били възхвалявани преди като демократизираща сила, но през последните години те си спечелиха повече печална слава като места, където усилено се разпространяват подкани към омраза и насилие. В отговор на това германското правителство предприе най-решителните действия сред всички демокрации до този момент. През април 2017 германският кабинет прокара ново законодателство относно словото на омразата, което германският Бундестаг е насрочил за утвърждаване през лятото. Законът позволява на Германия да глобява социалните медии с до 50 милиона евро за липса на достатъчно бърза реакция към съобщения за незаконно съдържание или слово на омразата.

Автор: Хайди Творек

Умонагласата, която кремълската информационна война цели да окуражава, изглежда пасва добре към ситуацията на европейските граждани в този конкретен момент. В един скорошен доклад, наречен „Конспиративната умонагласа в епохата на преход“, който се занимава с повишеното разпространение на конспиративни теории във Франция, Унгария и Словакия, екип от изследователи от различни европейски тинк-танкове стига до заключението, че „настоящият период на преход в Европа е довел до увеличена несигурност относно колективните идентичности и онова, което се възприема като загуба на контрол. Това от своя страна са идеалните условия за разпространението на конспиративни теории“. Конспиративните очаквания са особено силни сред поддръжниците на крайно десни националистически и популистки партии като Националния фронт във Франция или Йобик в Унгария – които подкрепят, и са подкрепяни, от Москва.

Автор: Питър Померанцев

Колко съвместими са авторитарните политически системи с капиталистическите икономики от наше време, основаващи се на частна собственост? Възродителите на авторитаризма твърдят, че комбинацията от авторитарни политически системи и капитализъм в големи страни като Китай и Русия не е просто моментна фаза от един голям преход, а дълготрайна алтернатива срещу западната комбинация от политическа демокрация и капитализъм. Ако това е вярно, то изгледите за либерална демокрация са далеч по-малко блестящи, отколкото го представя либералният наратив, простиращ се от времената на Просвещението до 1990-те. Тезата за авторитарното съживяване поддържа, че дълбоките несъвместимости между държавите ще продължават да съществуват редом с продължаващото разпространение на капитализма, с което зачерква надеждите за трансформацията на международната политика по посока към универсален либерален мир. Тя обаче съдържа няколко дълбоки слабости.

Автори: Даниъл Дюдни и Джон Айкънбери

Работата на правителството е да поддържа и подпомага както свободата, така и сигурността на гражданите. Ако отново бъдем изправени пред терористическа атака – или нещо, което изглежда като терористическа атака, или което управляващите наричат терористическа атака – то наистина трябва да държим правителството на Тръмп отговорно за сигурността ни. Но в един такъв момент на страх и скръб, когато пулсът на политиката може да се промени внезапно, ние трябва да бъдем готови и да се мобилизираме в защита на конституционните си права. Пожарът на Райхстага дълго време е бил водещ пример за тираните; днес той трябва да служи като основно предупреждение за гражданите. Именно пожарът на Райхстага е нещото, което според Хана Аренд лишава човек от „правото на мнение, че може да се заема позицията на незаинтересован наблюдател“. По-добре да научим това сега, отколкото да изчакваме урока на пламъците.

Автор: Тимъти Снайдър

„Как е възможно да бъда религиозен фанатик, когато сам принадлежа към потиснато малцинство?“ Тази умонагласа е широко разпространена сред белите LGBT-хора. Още по-опасно е, че светът на LGBT до голяма степен се върти около бели хомосексуални мъже и изключва други. Знамето с дъгата е много по-бяло, отколкото много хора предполагат.

Автор: Славой Жижек

Няма предизборна кампания от близкото минало в Съединените щати, в която за „популизъм“ да се е говорело по-често, отколкото в кампанията през 2015-2016 г. И на Доналд Тръмп, и на Бърни Сандърс бе прикачван етикетът „популисти“.

Автор: Ян-Вернер Мюлер

Според древния мит цар Минос от Крит е дължал господството си на Минотавъра, трагично чудовище, заключено в лабиринт под двореца му. Ужасната самота на Минотавъра е била сравнима единствено с ужаса, който той вдъхвал надлъж и нашир, защото гигантският му апетит можел да бъде задоволен само с човешко месо. И така един кораб, натоварен с млади хора, пътувал редовно между Крит и Атина, за да изплати ужасяващия дълг, погасяван ежегодно с човешки жертви. Този страховит ритуал бил основата, върху която се изграждал и запазвал тогавашния Pax Cretana и хегемонията на Минос.

След 1971 хегемонията на САЩ се крепеше на един аналогичен процес. Минотавърът не беше нищо друго освен търговският дефицит на САЩ, който поглъщаше все по-големи количества от нетните световни износи. Увеличаващият се американски дефицит беше финансиран от милиарди долари на ежедневни нетни постъпления в Уол Стоийт, идещи откъм чуждите (а често и американски) притежатели на тези далечни фабрики – една форма на съвременен налог, поднасян на глобалния Минотавър.

Автор: Янис Варуфакис

Новоизбраният президент най-вероятно ще усили още повече впечатлението, че Съединените щати подкопават принципа за върховенството на закона, вместо да го подкрепят. През последните години Меркел на няколко пъти е изразявала това усещане, повтаряйки една фраза, отправена от предшественика ѝ Герхард Шрьодер към Джордж У. Буш по повод инвазията в Ирак: „Не законът на най-силния важи тук в Германия и Европа, а силата на закона“. Меркел вероятно ще използва подобна реторика и с Тръмп, който сигурно ѝ напомня повече за руския президент Владимир Путин, отколкото за колегите ѝ на Запад.

Автор: Торстен Бенер

Победата на Тръмп беше предсказуема и дори предсказана, но не чрез вглеждане в социологическите проучвания. Тези проучвания напоследък изгубиха доверие, след като не успяха да предскажат победата на Консервативната партия на Дейвид Камерън във всеобщите британски избори, след това Брекзита, а сега и победата на Доналд Тръмп. Може да се спори какви точно са грешките в използваните методи, но в по-фундаментален план онова, което тези проучвания вършат, е да разглеждат изследваните феномени като изолирани събития, докато всъщност те са продукт на един общ набор от причини, които са ги подготвяли в продължение на 30 години.

Автор: Марк Блит

Макар че днешните десни популисти споделят някои черти с междувоенните фашисти, различията между тях са по-значителни. И, което е по-важно – онова, което днешните сравнения не успяват да обяснят е как някои зловредни политици и партии се разрастват до типа революционни движения, способни да заплашат демокрацията по фундаментален начин, както го е направил междувоенният фашизъм. За да се разбере този процес не е достатъчно да се изследват програмите и апелите на крайнодесните партии, личностите на техните политици или предпочитанията на техните поддръжници. Вместо това трябва да се разгледа внимателно по-широкия политически контекст, в който те действат. Онова, което превръща фашистите от маргинални екстремисти в управници на голяма част от Европа е неспособността на демократическите елити и институции да се справят с кризите, пред които са изправени техните общества през междувоенните години. Въпреки реалните проблеми днешният Запад не е изправен пред колапс, който може да бъде дори отдалечено сравняван с онзи от 1930-те години. Така че да се наричат льо Пен, Тръмп и други десни популисти „фашисти“ е нещо, което по-скоро обърква, отколкото просветлява.

Автор: Шери Бърман

Трудно е да си представим някоя друга технология, която през следващите 50 години ще оформи света ни в по-голяма степен от изкуствения интелект. В хода на машинното самообучение, което позволява на компютрите ни да учат сами, се появяват множество нововъведения, вариращи от сферите на медицинската диагностика до автомобили, които се управляват сами. Но заедно с тях се появяват и множество нови грижи, Кой ще контролира тези технологии? Ще ни отнемат ли те работните места? Опасни ли са? Президентът Обама, в компанията на директора на световноизвестната Медийна лаборатория към Масачузетския институт по технологии (MIT) Джои Ито и журналиста Скот Дадич, обсъжда някои важни за всички ни аспекти на тази проблематика.

Автори: Барак Обама, Скот Дадич, Джои Ито

Традиционният феминистки аргумент против декриминализацията е, че узаконяването на проституцията ще навреди на жените, като доведе до още по-голямо сексуално неравенство. Аргументът на правозащитниците е, че то ще направи животите на секс-работниците по-добри и по-сигурни. В борбата между различните гласове и мнения, движението за права на секс-работниците е вид бунт срещу наказанието и посрамването. То изисква респект към една група, която рядко го е получавала и която настоява, че да се помогне на хората реално може единствено ако те бъдат уважавани.

Автор: Емили Бейзелън

В продължение на десетилетия икономистите са изследвали начините, по които Дания и нейните скандинавски съседи са съчетавали в едно капитализма и социализма, постигайки стабилна социална система при наличието на пазарна икономика. За разлика от чисто социалистическите общества, те приемат свободния пазар.

„Когато разглеждате отвореността на икономиката – когато разглеждате капитализма – се оказва, че има само много малко разлика между Съединените щати и Дания“, казва Мариан Тапи, политически анализатор към либертарианския институт Като във Вашингтон. Дания е дори по-отворена за световна търговия от САЩ. Според канадския институт Фрейзър тя се намира на десето място сред 157-те страни, изследвани от института.

Онова, по което двете страни се различават е ролята на правителството в икономиката. Разходите на датското правителство се равняват на 43 процента от икономическата дейност на страната, осмият по големина дял в света според изчисленията на Световната банка от 2012. В Съединените щати делът на правителството е 24 процента от икономическата дейност за същата година. Това прави 65-то място сред 114 разглеждани страни.

Автор: Асошиейтед прес

Опитайте за момент да си представите един свят без държави. Представете си карта, която не е разделена на малки цветни кръпки, всяка с ясни граници, правителства, закони. Опитайте да си представите всичко, на което се основат нашите общества – търговия, пътувания, наука, спорт, поддържане на мирни отношения и сигурност – но без да споменавате държавите. Опитайте да си представите самите себе си: вие имате правото на поне едно гражданство, както и правото да го смените, но не и правото на никакво.

Автор: Дебора Макензи

Опитвам се да бъда просто гражданин. За да бъдеш свободен гражданин, трябва непрекъснато да правиш избори, да вземаш решения и по един или друг начин да защитаваш свободата и правата си. Не на всеки се отдава да бъде свободен, за немалко хора е просто невъзможно. За това и е толкова трудно да бъдеш свободен гражданин и толкова безобразно лесно да си роб. От последния не се изисква нищо. Това е и страшното на тоталитарните общества – че при тях, човек може да се устрои и да оцелее физически. Да си гражданин е не просто тежко, уморително е. Ежедневно, всеки от нас трябва да води своите малки битки. Протест за цената билета, тока, дупките и прочие, доколкото оставени сами на себе си и без контрола на гражданското общество правителства тутакси стават тоталитарни режими, изземвайки цялата власт и лишавайки гражданите от правата ѝ.

Автори:Юлиана Методиева, Николай Хаджигенов

Атентатите от 11 септември 2001 година бяха впечатляващи със своята отвратителност. Те поставиха някои държави в състояние на шок, който оттогава предизвиква все нови и нови шокиращи последствия: Канонът на ценностите, който се смяташе за установен в Германия и още повече в по-старите демокрации като Великобритания или Франция, изведнъж се оказа несъстоятелен. Основополагащи схващания за граждански свободи бяха изхвърлени зад борда като баласт. Стандартните основни човешки права, които смятахме за наша сила, изведнъж се оказаха с пробойни за сигурността. Цивилизационни достижения, спечелени и завоювани векове наред, бяха обезсилени за нула време. За борба „със заплахата от тероризъм“, която беше отдавна известна, но никога досега не се бе проявявала толкова видимо в медииите, се започна с мерки, ограничаващи основните права, чието провеждане малко преди това никой не би сметнал за възможно.

Автори: Илия Троянов, Юли Цее

Алексис дьо Токвил веднъж е описал онова, в което е виждал специфичната гениалност на американското общество – нещото, което е наричал „собствен интерес, разбран правилно“. Последните две думи тук са ключови. Всеки притежава собствен интерес в тесния смисъл на думата: искам онова, което е добре за мен, тук и сега! Но собственият интерес, „разбран правилно“, е нещо по-различно. Той означава да се разбира това, че да се обръща внимание на собствения интерес на всички други – с други думи, на общото благоденствие – е на практика предусловие за окончателното собствено благоденствие. Токвил не иска да каже, че в тази умонагласа има нещо особено благородно или идеалистично – на практика той казва точно обратното. Това е белег на американския прагматизъм. Онези хитри американци са разбирали един базисен факт: да се грижиш за другия не е нещо, добро само за душата. То е добро и за бизнеса.

Автор: Джоузеф Стиглиц

Институтът за дясна политика обяви края на лявото, защото БСП вече не е фактор, а основният политически дебат в България е между консерватори и либерали (очевидно все десни). Радан Кънев от ДСБ обяви нуждата от „ново дясно“. БСП продължава да се смята за единственото ляво. А мнозина се възмутиха от фразата „няма ляво, няма дясно“ от един манифест. Така както преди време мнозина смятаха, че лявото и дясното са вече преодолени категории, които не ни помагат да разбираме политическия процес, така напоследък същите тези категории заемат все повече място в политическото говорене и анализите. В повечето случаи тези категории се използват като идеологически, като наименование на идеологически доктрини: леви и десни идеи.

Исторически двете понятия, към които следва да добавим и понятието център (политически център), са възникнали по времето на Френската революция от 1789 г. И тогава са разделяли републиканци (левите) и монархисти (десните). Но с времето съдържанието на понятията се е променяло и в началото на ХХ век левите и десните вече са други, а в началото на ХХІ век – също. Ляво и дясно нямат еднакво значение и в различните държави. В САЩ по време на революцията патриотите са били „леви“ (като либерални революционери), докато лоялистите или торите са били „десни“ (като привърженици на стария ред). Но днес в САЩ основното противопоставяне между демократи (леви) и републиканци (десни) няма същото съдържание като левите и десните в Германия, Швеция или Испания.

Автор: Антоний Тодоров

Появата на бежанци в Родината внезапно обърка голяма част от българите и представата им за света и себе си. Бяхме свикнали българите и техните деца да заминават безпрепятствено за чужбина. Изведнъж се оказа, че в България започват да пристигат, макар и с препятствия, чужденци – бежанци, мигранти, със своите деца. Хвалехме се с традиционната си толерантност и гостоприемство – спасили сме си евреите през Втората световна война, мирно сме съжителствали с турци и арменци (за ромите няма как да се похвалим, но ромите са си виновни…), а изведнъж толерантността ни се сломи и гостоприемството замря… Събитията в селата Розово и Ковачевци от април и септември 2014 година, когато розовчани изгониха 17 бежанци, настанени в една къща, а хората от Ковачевци не допуснаха 12 деца бежанци в местното училище, са достатъчно красноречиви за „гостоприемството“ и „толерантността“ ни. Разбира се, имаше и има доста доброволци, правозащитници, местни хора, които приемат и помагат на бежанците, но като цяло обществото ни е настроено негативно към тях.

Автор: Петя Кабакчиева

Основен принцип на мултикултурализма: единство-в-различността (unity-within-diversity): едно ядро от общи базисни ценности и правила (Конституция, закони, общ език) гарантира сцеплението на цялото и същевременно поставя граници за правата на различност, както и на принципа за равнопоставеност на културите. Общата рамка има ясно първенство в сравнение с частичните култури. Имигрантите могат да запазят и поддържат само онези части от своите култури, които не се намират в противоречие със задължителното общо ядро („селективно съхранение на културата“). Равноправието на жените, както и домашното насилие срещу тях, са типични области, в които някои от имигрантските култури се сблъскват с общото ядро. Базисните норми на канадското общество произлизат от европейския културен кръг, а принципът „единство-в-различието“ релативира правата на културно различие и равноправие; де факто тук е налице йерархия на етно-културните групи: колкото повече някоя култура противоречи на общото ядро, толкова повече от нея се изисква субординация и отказ от определени привички.

Автор: Райнер Гайслер

Мултикултурните политики се опитват да изградят мост между държавата и малцинствените общности, като издирват определени общности и организации, които да действат като посредници. Вместо да апелират към мюсюлманите и другите малцинствени групи като към граждани, политиците са склонни да приемат, че истинските лоялности на малцинствата са към тяхната вяра или етническа общност. В резултат на това правителствата отдават своите политически отговорности на малцинствените водачи като техни подизпълнители.

Но такива лидери рядко са представители на общностите си. Това не би трябвало да изненадва: никоя единична група или набор от лидери не би могла да представя една голяма бяла общност. Някои бели европейци са консервативни, мнозина са либерали, други пък са комунисти или неофашисти. А повечето бели хора не биха считали интересите си за специфично „бели“. Един бял християнин вероятно ще има повече общо с някой чернокож християнин, отколкото с бял атеист; белият социалист най-вероятно ще мисли по-скоро като някой бангладешки социалист, а не толкова като бял консерватор, и така нататък. Мюсюлманите, сикхите и афро-карибците не са по-различни; именно в това се състои и фундаменталният недостатък на мултикултурализма.

Автор: Кенан Малик

Буквално за отрицателно време международните дебати относно регулацията на канабиса се изместиха откъм въпроса „дали“ към „как“. През 2014 Уругвай стана първата страна, в която употребата на канабиса е експлицитно регулирана – от отглеждането до продажбите му. Предпочитаната там стратегия? Държавно-регулирана продукция, клубове за канабис и разрешено отглеждане за лично ползване. Междувременно, в четири американски щата, плюс Окръга Колумбия [столицата Вашингтон] се правят стъпки към законова регулация. Колорадо и щата Вашингтон [различен от столицата] бяха първите, а федералното правителство се въздържа от намеса в техните работи. Други щати, сред тях може би Калифорния, изглеждат готови да ги последват. Подобно на това, в останалия свят са налице различни „сиви“ системи на регулация – например в Белгия, Холандия и Испания. Всички те предлагат определен опит, който може да помогне на Съединените щати – и други страни – да се справят по-добре с решаването на въпроса „как“.

Автор: Джон Колинс

В началото на всяка политическа година, една от най-важните дискусионни теми е за свободата и властта. Тема, която става все по-болезнена и дори драматична. Не само за България, но и за ЕС и Евроатлантическата общност като цяло, 2016 г. е предварително обременена с много неизвестни. Никога след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, Европа не е преживявала толкова разтърсващи проблеми, с каквито се сблъсква днес. Въпреки войните и етническите прочиствания, с които се разпадна бивша Югославия, 90-те години бяха години на еуфория, възход и надежда. Те откриха пътя към европейската интеграция и доведоха до разширението на ЕС и НАТО на изток до границите на Русия.

Автор: Аспарух Панов

Интервюто на Тома Томов от 7 януари 2015 пред BTV е доста показателно поне в няколко отношения, които, както изглежда, НЯМА как да бъдат видяни откъм България (инак идеите му не биха били споделяни от толкова много хора).

Автор: Златко Енев

В последно време политическите анализатори споделят с тревога опасенията си, че намалелият интерес към участие в избори е в състояние на подкопае устоите на демократичния порядък и да доведе на власт политически сили и личности с неясни и застрашителни физиономии. В първия тур на регионалните избори във Франция до урните отидоха по-малко от половината гласоподаватели и той бе спечелен от Националния фронт. Изтъква се емпирично доказаният факт, че участието в избори е функция на интеграцията на индивида в системата, на неговия личен залог в нея. Негласуването пък може се дължи на отчуждение и разочарование от политическия процес.

Автор: Марио Игнатов

Тъй като получих покана за събитието, а и размишлявах доста по казуса, ми се иска да напиша своите лични мотиви защо не мога да се солидаризирам с екипа на „Деконструкция“. Започвам с едно уточнение: на съм съгласна със свалянето на предаването. Звучи ми несериозно ръководството на БНР да свали едно предаване заради наложена глоба от СЕМ. Ами да си я плати – решението да съществува подобен вид предаване си е на радиото и реториката на „Деконструкция“ далеч не е от вчера. Ами да проявят достойнство и да застанат зад авторите си. Или пък, ако си имат проблеми с тях, да си ги решат на вътрешно управленско ниво, а не под натиск. Ясно е, че това управление е силно делегитимирано и този случай отново го доказва.

Какво обаче ме спира да изпитам истинска солидарност?

Автор: Мария Черешева

Именно с Френската революция думата със сложна и богата етимология за „бунт“ [révolte] е придобила настоящото си ясно политическо значение. Така, когато днес говорим за бунт, разбираме преди всичко оспорване на вече установените норми, ценности, власти. Вече повече от два века политическият бунт представлява светската версия на тази негативност, характеризираща живота на съзнанието, когато последното се опитва да остане вярно на своята дълбинна логика. Синоним на достойнство, бунтът е нашата мистика.

Автор: Юлия Кръстева

Шокът от поредните изстъпления на ИДИЛ във Франция доведе до нов сблъсък на тесногръдия шовинизъм и широко скроената хуманност. Европейският съюз поредно е атакуван от провокациите на консервативни политици, които обявяват края му и прогласяват бъдещето на националните граници. Отново се заговори за края на мултикултурализма и заплахата от „ислямофашизъм“. Поредно обвинени за терористичните атаки в Париж са либералите и ценностното им отношение към огромните потоци имигранти. Български политик заговори за „гетата на толерантността“. Слабо познаващата съжителство с мюсюлмански общности Полша обяви категорично отказ да приема бежанци.

Удивително е, че покрай пиянските скандали с Волен Сидеров започна кампания да се премахне депутатският имунитет, без някой да обясни какво представлява той. Това стана тема на телевизионни предавания, а в медиите валят предложения едно от друго по-глупави – депутатите да имат имунитет само като са на работа (обявено от Димитър Цонев в БНТ предложение на зрители). В интернет върви една наивна петиция да се снеме имунитетът на Сидеров. А това може да направи прокуратурата, ако има престъпление, не става с петиции…

У нас е като в Европа, а дори нашите депутати са по-незащитени. Да не сме халифат, че да има затвор за пиянство?

Автор: Иван Бакалов

Западът внезапно е изпълнен с неувереност.
Доскоро изглеждаше така, сякаш векове на превъзходство и глобално влияние са достигнали нов връх с колапса на Съветския съюз, докато в същото време страните, ценностите и цивилизацията на Запада са спечелили мрачната, трудна битка с комунизма.
Тази победа изглеждаше особено сладка след като Китай също се обърна към капитализма, което за много хора изглеждаше като начало на бавна еволюция по посока на искания за индивидуални права и прозрачна съдебна система от страна на средната класа – тоест към някаква форма на демокрация. Но дали приемането на западните ценности е неизбежно? И дали западните ценности, по същество юдео-християнски, са наистина универсални?

Автор: Стивън Ерланген

Отказът на ДСП да се съобрази с реалността би го извадил от неговата жизнена стихия (или предпочитана роля) „на балансьор“ и „стожер на българския етнически модел“. Първият опит за пречистващ ритуал в очите на обществото беше театрално наведената в смирение глава на Лютви Местан и заемането на, резервната скамейка“ при конструирането на втория кабинет на Бойко Борисов. „Жестът“ бе съчетан с щедро, рицарско предложение за „безвъзмездна подкрепа“ (която премиерът, разбира се, отказа)… Едва ли някой се е заблуждавал, че категорическият императив на десницата можеше напълно или окончателно да „извади“ ДПС от властта. Водещата вътрешнополитическа новина ще позволи на движението стремглаво да тръгне по пътя на еманципирането от образа си на лукав търговец с влияние; да се трансформира в гарант за установения в страната правов ред… Местан оседла белия си кон. Предстои триумфално завръщане през парадния вход.

Автор: Петър Чолаков

Председателят на Европейския Съвет Доналд Туск вижда в споразумението с Гърция един добър компромис – такъв, при който няма победители и победени. В интервю пред немския ежедневник Франкфуртер Алгемайне той говори за ролята на Германия в моментите, когато всичко е било на косъм.

Автори: Хендрик Кафзак, Доналд Туск

За младите полски евреи, историческите вреди от Холокоста често са усложнени от участието на бабите и дядовците им в комунистическия проект. Мнозина от около двадесетгодишните хора, интервюирани от Марси Шор, са възприели отново еврейската си идентичност след 1989 и днес се борят сериозно с въпроси на вътрешно-еврейската политика и отношението им към не-еврейските поляци. Привързаност, враждебност, страст… над всички тези неща се издига едно: противоречивост.

Автор: Марси Шор

Прочетете още...