Разгромната победа на Доналд Тръмп и Републиканската партия във вторник вечерта ще доведе до сериозни промени във важни политически области – от имиграцията до Украйна. Но значението на изборите се простира далеч отвъд тези конкретни въпроси и представлява решително отхвърляне от страна на американските избиратели на либерализма и на особения начин, по който се е развило разбирането за „свободно общество“ от 80-те години насам.
Когато Тръмп беше избран за първи път през 2016 г., беше лесно да се повярва, че това събитие е аберация. Той се състезаваше срещу слаб опонент, който не го приемаше сериозно, и във всеки случай Тръмп не спечели народния вот. Когато четири години по-късно Байдън спечели Белия дом, нещата сякаш се върнаха към нормалното си състояние след катастрофалното президентство с един мандат.
След гласуването във вторник сега изглежда, че именно президентството на Байдън е било аномалия и че Тръмп открива нова ера в политиката на САЩ, а може би и в света като цяло. Американците гласуваха с пълното съзнание за това кой е Тръмп и какво представлява той. Той не само спечели мнозинството от гласовете и според прогнозите ще вземе всеки един колебаещ се щат, но републиканците си върнаха Сената и изглежда ще задържат Камарата на представителите. Като се има предвид досегашната им доминация във Върховния съд, сега те са готови да държат всички основни клонове на правителството.
Но каква е същността на този нов етап от американската история?
Класическият либерализъм е доктрина, изградена върху зачитането на равното достойнство на хората чрез върховенство на закона, което защитава техните права, и чрез конституционен контрол върху способността на държавата да се намесва в тези права. Но през последния половин век този основен импулс претърпя две големи изкривявания. Първото беше възходът на „неолиберализма“ – икономическа доктрина, която освети пазарите и намали способността на правителствата да защитават хората, засегнати от икономическите промени. Светът стана много по-богат като цяло, докато работническата класа загуби работни места и възможности. Властта се премести от местата, където се проведе първоначалната индустриална революция, към Азия и други части на развиващия се свят.
Второто изкривяване беше възходът на политиката на идентичността или това, което може да се нарече „пробуден либерализъм“, при който прогресивната загриженост за работническата класа беше заменена с целенасочена защита на по-тесен кръг маргинализирани групи: расови малцинства, имигранти, сексуални малцинства и други подобни. Държавната власт все по-често се използваше не в служба на безпристрастното правосъдие, а по-скоро за насърчаване на конкретни социални резултати за тези групи.
Междувременно пазарите на труда се преориентираха към информационна икономика. В един свят, в който повечето работници седяха пред компютърния екран, а не вдигаха тежки предмети от фабричните подове, жените имаха по-равностойно положение. Това промени властта в домакинствата и доведе до възприемането на едно привидно постоянно тържество на женските постижения.
Възходът на тези изкривени разбирания за либерализма доведе до голяма промяна в социалната основа на политическата власт. Работническата класа почувства, че левите политически партии вече не защитават нейните интереси, и започна да гласува за десните партии. По този начин демократите изгубиха връзка с базата си от работническата класа и се превърнаха в партия, доминирана от образовани градски професионалисти. Първите предпочетоха да гласуват за републиканците. В Европа избирателите на комунистическата партия във Франция и Италия преминаха към Марин Льо Пен и Джорджия Мелони.
Всички тези групи бяха недоволни от системата за свободна търговия, която елиминираше поминъка им, дори когато създаваше нова класа свръхбогати, и бяха недоволни и от прогресивните партии, които привидно се грижеха повече за чужденците и околната среда, отколкото за собственото им състояние.
Тези големи социологически промени се отразиха на начина на гласуване във вторник. Победата на републиканците се градеше около белите избиратели от работническата класа, но Тръмп успя да събере значително повече чернокожи и латиноамерикански избиратели от работническата класа в сравнение с изборите през 2020 г. Това се отнасяше особено за избирателите мъже в тези групи. За тях класата имаше по-голямо значение, отколкото расата или етническата принадлежност. Няма особена причина, поради която един латиноамериканец от работническата класа например да бъде особено привлечен от пробудения либерализъм, който облагодетелства неотдавнашните имигранти без документи и се фокусира върху напредъка на интересите на жените.
Ясно е също така, че огромното мнозинство от гласоподавателите от работническата класа просто не се интересува от заплахата срещу либералния ред, както вътрешен, така и международен, която представлява именно Тръмп.
Доналд Тръмп не само иска да върне назад неолиберализма и пробудения либерализъм, но и е сериозна заплаха за самия класически либерализъм. Тази заплаха е видима във всеки един от политическите въпроси; едно ново президентство на Тръмп няма да прилича по нищо на първия му мандат. Истинският въпрос в този момент не е злонамереността на неговите намерения, а по-скоро способността му действително да осъществи това, с което заплашва. Много гласоподаватели просто не възприемат сериозно реториката му, докато основните републиканци твърдят, че контролът и равновесието на американската система ще му попречат да извърши най-лошото. Това е грешка: трябва да приемаме заявените от него намерения много сериозно.
Тръмп е самопровъзгласил се протекционист, който казва, че „тарифа“ е най-красивата дума в английския език. Той предложи 10 или 20-процентни мита срещу всички стоки, произведени в чужбина, както от приятели, така и от врагове, и не се нуждае от правомощията на Конгреса, за да го направи.
Както посочват голям брой икономисти, това ниво на протекционизъм ще има изключително отрицателно въздействие върху инфлацията, производителността и заетостта. Той ще наруши в огромна степен веригите за доставки, което ще накара местните производители да поискат освобождаване от това, което е равносилно на тежки данъци. Това дава възможност за корупция и фаворизиране, тъй като компаниите бързат да се доберат до благоволението на президента. Тарифите на това ниво предизвикват също толкова мащабни ответни мерки от страна на други държави, което води до срив на търговията (и съответно на доходите). Може би Тръмп ще се отдръпне пред това; може също така да реагира, както бившият аржентински президент Кристина Фернандес де Кирхнер, като корумпира статистическата агенция, съобщаваща лошите новини.
Що се отнася до имиграцията, Тръмп вече не просто иска да затвори границата; той иска да депортира възможно най-много от 11-те милиона имигранти без документи, които вече са в страната. От административна гледна точка това е толкова мащабна задача, че ще изисква години наред инвестиции в инфраструктурата, необходима за изпълнението ѝ – центрове за задържане, агенти за имиграционен контрол, съдилища и т.н.
Това ще има опустошителни последици за редица отрасли, които разчитат на имигрантска работна ръка, особено за строителството и селското стопанство. То ще бъде и монументално предизвикателство в морално отношение, тъй като родителите ще бъдат лишени от децата си, които са американски граждани, и ще създаде предпоставки за граждански конфликти, тъй като много от хората без документи живеят в сини юрисдикции, които ще направят всичко възможно, за да попречат на Тръмп да постигне своето.
Що се отнася до върховенството на закона, по време на тази кампания Тръмп е фокусиран единствено върху търсенето на отмъщение за несправедливостите, които смята, че е претърпял от страна на своите критици. Той се зарече да използва съдебната система, за да преследва всички – от Лиз Чейни и Джо Байдън до бившия председател на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили и Барак Обама. Той иска да накара критиците на медиите да замълчат, като им отнеме лицензите или им наложи наказания.
Не е сигурно дали Тръмп ще има властта да направи всичко това: съдебната система беше една от най-устойчивите бариери пред неговите ексцесии по време на първия му мандат. Но републиканците работят постоянно, за да вкарат в системата свои съдии, като например съдия Айлин Канон във Флорида, която отхвърли силно дело за класифицирани документи срещу него.
Някои от най-важните промени ще настъпят във външната политика и в характера на международния ред. Украйна определено е най-големият губещ; военната ѝ борба срещу Русия беше отслабена още преди изборите, а Тръмп може да я принуди да се съгласи с условията на Русия, като ѝ откаже оръжия, както републиканците направиха в продължение на шест месеца миналата зима. Тръмп заплаши в частен план, че ще се оттегли от НАТО, но дори и да не го направи, той може сериозно да отслаби алианса, като не изпълни гаранцията за взаимна отбрана по член 5. Няма европейски шампиони, които могат да заемат мястото на Америка като лидер на алианса, така че бъдещата му способност да се противопостави на Русия и Китай е под сериозно съмнение. Напротив, победата на Тръмп ще вдъхнови други европейски популисти като Алтернатива за Германия и Националното събрание във Франция.
Източноазиатските съюзници и приятели на САЩ не са в по-добро положение. Макар че Тръмп говори твърдо за Китай, той също така силно се възхищава на Си Дзинпин заради характеристиките на силния човек и може да е склонен да сключи сделка с него за Тайван. Изглежда, че Тръмп е противник на използването на военна сила и е лесно манипулируем, но едно изключение може да бъде Близкият изток, където той вероятно ще подкрепи безрезервно войните на Бенямин Нетаняху срещу Хамас, Хизбула и Иран.
Има сериозни основания да се смята, че Тръмп ще бъде много по-ефективен в изпълнението на тази програма, отколкото по време на първия си мандат. Той и републиканците са осъзнали, че изпълнението на политиката е свързано с кадри. Когато беше избран за първи път през 2016 г., той не встъпи в длъжност, заобиколен от котерия от политически помощници; по-скоро трябваше да разчита на републиканците от истаблишмънта.
В много случаи те блокираха, отклоняваха или забавяха изпълнението на заповедите му. В края на мандата си той издаде изпълнителна заповед, с която създаде ново „Приложение F“, което щеше да лиши всички федерални служители от защита на работните им места и да му позволи да уволнява всеки бюрократ, когото пожелае. Възраждането на списък F е в основата на плановете за втори мандат на Тръмп и консерваторите са се заели със съставянето на списъци с потенциални служители, чиято основна квалификация е личната лоялност към Тръмп. Ето защо е по-вероятно този път той да осъществи плановете си.
Преди изборите критиците, сред които и Камала Харис, обвиниха Тръмп, че е фашист. Това беше погрешно, доколкото той не се готви да въведе тоталитарен режим в САЩ. По-скоро ще има постепенно разпадане на либералните институции, подобно на това, което се случи в Унгария след завръщането на Виктор Орбан на власт през 2010 г.
Този разпад вече е започнал и Тръмп е нанесъл значителни щети. Той задълбочи и без това значителната поляризация в обществото и превърна САЩ от общество с високо доверие в общество с ниско такова; демонизира правителството и отслаби вярата, че то представлява колективните интереси на американците; огруби политическата реторика и даде разрешение за открити прояви на фанатизъм и женомразство; убеди мнозинството републиканци, че предшественикът му е бил нелегитимен президент, който е откраднал изборите през 2020 г.
Широтата на републиканската победа, простираща се от президентския пост до Сената, а вероятно и до Камарата на представителите, ще се тълкува като силен политически мандат, потвърждаващ тези идеи и позволяващ на Тръмп да действа, както си иска. Можем само да се надяваме, че някои от оставащите институционални предпазни огради ще останат на мястото си, когато той встъпи в длъжност. Но може и да се окаже, че нещата ще трябва да се влошат много, преди отново да се подобрят.
