Покрай Пазарджишкия процес сред мюсюлманите в България отново се задейства механизмът на лошите спомени. От делото не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна, казва Антонина Желязкова.
Автори: Антонина Желязкова, Георги Папакочев
Критиците, които се противопоставят на отдаването на наградата „Адорно“ за Джудит Бътлър, се интересуват не толкова от интелектуалната плиткост на нейните писания, колкото от недопустимостта на политическите й възгледи, и по-точно от яростната й враждебност срещу Израел.
Автор: Кенан Малик
Ако преди и след освобождението си България активно заимства идеологии от развития свят, след промените от 1989 г., наред с това, активно се реставрират и идеологически модели от българския опит до Втората световна война.
Автор: Динчо Желязков
„Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни винаги, когато интересите им са застрашени.“ Това чухме от Георги Деянов в статията му „Недоволство 2.0“ в „Дневник“. Когато интересите на гражданите са накърнени, те са политически активни...
Автор: Мария Иванчева
От няколко години ме преследва чувството, че нещо в българския, а и не само в българския, политически живот е колкото неприемливо, толкова и познато....
(За жизнеността на националсоциалистическите идеи в съвременния български политически живот)
Автор: Красен Станчев
Недоволството този път е различно. Целта не е да се излъчат лидери и да се делегира отговорност. Няма да се натоварят шепа хора с надежди, очаквания и разочарования. Гражданската активност не е еднократно действие веднъж на няколко години. Не работи досегашният модел на протест, гласоподаване и прибиране вкъщи да се осъществява телевизионен „контрол“. Стига гневно гледане на телевизия. Не на демокрацията от дивана.
Автор: Георги Деянов
Демокрацията у нас е нещо като казионен портрет на Негово величество австроунгарския император Франц Йосиф, окачен в кръчмата на господин Паливец, само за да го плюят мухите. Даже по-зле. Величеството на нашия поруган от подривната дейност на гнъсните насекоми портрет е само един въображаем владетел.
Автор: Атанас Кръстев
Либерализмът крие още много възможности и в същност няма с какво и няма защо да бъде заменян. Но един ремонт в консервативна посока ще му бъде само от полза – колкото и странно да изглежда съчетанието „консервативен либерализъм“.
Автор: Веселин Кандимиров
През 1968-а за протестиращите европейски младежи най-важното беше да си политически ангажиран, на Запад четяха Маркс, на Изток - негови критици. Днес е куул да си аполитичен. Най-голямата обида е да ти лепнат етикет от рода на „ляв“, „либерал“ или каквото и да е друго.
Автори: Ивайло Дичев, Мариела Балева
На използването на политически коректен език, доколкото той изобщо се чува в българското публично пространство, по правило се гледа като на лицемерие, прикриващо истинските имена на нещата, заради други интереси…
Автор: Ася Маркова
Да се изисква някои неща да не могат да бъдат изказани, независимо дали в името на уважението към някаква вяра или на не-нападането на някаква култура, е средство за защита на властта на онези, които извличат легитимността си от дадената вяра или култура.
Автори: Кенан Малик, Петер Молнар
Осъждането на стихотворението на Гюнтер Грас „Това, което трябва да се каже“ е типично за едно фундаменталистко разбиране на антисемитизма, което функционира извън сферата на фактите, твърди британският експерт Антъни Лърман.
Автор: Антъни Лърман
Пазарното мислене е проникнало до такава степен в животите ни, че ние вече не сме в състояние да го забележим. Един от водещите американски философи резюмира скритата цена на живота в обществото, подчинено на идеята за пазара като висша ценност.
Автор: Майкъл Сандъл
Ако приемем, че отношението към малцинствата е лакмус за демократичността на едно общество, редно е да се запитаме какво е отношението към най-голямото етническо малцинство днес в Европейския съюз.
Автор: Орхан Тахир
Няколко часа преди атентатите на етническия норвежец Андерш Беринг Брайвик в Осло и остров Ютьоя, той публикува манифеста „2083 – Европейска декларация на независимостта“...
Автор: Владимир Шумелов
Отговорността за миналото в една страна, в която се е случило нещо толкова екстремно, колкото в Германия, но не само там, би трябвало да се изразява в особено недоверие срещу традициите и културните контексти, както и в знанието за грешките на родителите ни.
Автори: Юрген Хабермас, Адам Михник, Адам Кржемински
Какво ще се случи, ако по-нататъшното развитие на технологиите и глобализацията подкопае средната класа и направи невъзможно за нещо повече от само малко хора да достигнат статуса на средна класа?
Автор: Франсис Фукуяма
В наши дни започва радикална мутация на обществения живот, за която нацията най-вероятно вече не е най-подходящата форма. В това няма нищо трагично, ако само идеята за нацията бъде заменена от нова свързваща сила, която може да гарантира демокрация.
Автор: Ан-Мари Тиес
Иван Кръстев: ЕС такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува. И първото, което трябва да направим, е да си дадем сметка за това.
Автор(и): Иван Кръстев, Веселин Стойнев
Изглежда съществува някакъв вид историческа закономерност, според която интелектуалците-конформисти – ония, които поддържат официалнитедържавни цели и игнорират или обясняват рационално официалните престъпления, биват почитани и привилегировани в собствените си общества…
Автор: Ноам Чомски
Тези размирици бяха, така да се каже, експлозия, която рано или късно трябваше да се случи… Също като минно поле: човек знае, че експлозивите ще избухнат, но не знае къде и кога.
Автор: Зигмунт Бауман
Първичният фашизъм все още ни заобикаля, понякога в цивилни дрехи. Би било толкова по-лесно, ако на световната сцена днес би се появил някой, който да каже: „Искам отново да отворя Аушвиц…“
Автор: Умберто Еко
Няма гаранции за това, че мюсюлманската демокрация може да се появи през идещите години. Но историята на християндемокрацията ни дава поводи за оптимизъм.
Автор: Жан-Вернер Мюлер
Популизмът е понятие, което напоследък се употребява твърде често. С него дори понякога се злоупотребява. Същевременно обаче той е „хлъзгаво“ понятие, чийто смисъл остава мъгляв.
Автори: Мишел Виевиорка, Боян Знеполски
Медии, политика и тиранията на социологическите анкети.
Автори: Ивайло Дичев, Джудит Видал-Хол
Социалните медии не могат да ни дадат онова, което социалните промени винаги са изисквали.
Автор: Малкълм Гладуел
Именно това е нашата ситуация днес: ние сме изправени пред безсрамния цинизъм на един глобален ред, чиито действащи лица само си въобразяват, че вярват в собствените си идеи за демокрация, човешки права и пр.
Автор: Славой Жижек
7 октомври 2006 година, Анна се връща от пазар. Една жена с изморено лице до супермаркета на улица „Фрунзенская“, улицата, разделяща Москва на две. Преди това е била в болницата, където са приели майка й, разяждана от рак.
Автор: Роберто Савиано
Да бъдеш поканен в Svenska Akademien, Академията на Стокхолм, която от 1901 година връчва ежегодно Нобеловите награди, хвърля душата ти в особено напрежение…
Автор: Роберто Савиано
Коя е подобаващата роля на правителството по отношение на пазара?
Автор: Елиът Спитзър
Медиите са не само четвърта власт, но и основното – и може би най-важно – училище по демокрация. Изгубят ли качеството си, те автоматично губят и авторитета, а заедно с него – и възможността за формиране и направляване на публичния разговор.
Автор: Златко Енев
Германия съкрати правителствените разходи и икономиката й расте по един разумен начин. Това не е прецедент: и в миналото съгласуваната с пазара политика е извеждала тази страна от кризи.
Автор: Лоурънс Х. Уайт
Те имат много общо една с друга, включително и трагедията, която определя животите им. На 11 септември 2001 Сали Регенхард и Адел Уелти са изгубили по един смел и красив син – и двамата пожарникари – в гигантския пожар на Световния търговски център.
Автор: Лайза Милър
Между стабилността и отвореността на една страна е налице едно не съвсем интуитивно отношение, валидно както за влиянието на външния свят върху страната, така и за процесите в собствените й граници.
Автор: Иън Бремър
Колкото по-заплашени се чувстват хората, толкова по-малко вероятно е да се вслушват в мнения, различни от собствените си – и толкова по-лесно е да бъдат контролирани.
Автор: Джо Кохейн