Сър,
Вие имате възможност да спечелите изключителна заслуга към човечеството, превъзхождаща дори заслугата на Абрахам Линкълн, колкото и голяма да е била тя. Във Ваша власт е да прекратите войната чрез справедлив мир, който ще направи всичко възможно за намаляване на страха от нова война в близко бъдеще. Все още има време да се спаси от разрушение европейската цивилизация; ще стане обаче твърде късно, ако се остави войната да продължи още две или три години, както ни заплашват нашите милитаристи.
Военната ситуация в момента е стигнала до точката, при която в общи линии крайният изход е ясен на всички, които могат да мислят. Трябва да е ясно на властите във всички воюващи страни, че не е възможна победа за която и да е страна. В Европа германците имат превъзходство; извън Европа съюзниците имат превъзходство. Нито една от страните не е в състояние да спечели такава съкрушителна победа, че да принуди другата да моли за мир. Войната нанася нечувани щети на нациите, но щетите не са такива, че продължаването й да стане невъзможно. Очевидно е, че колкото и да продължава войната, в крайна сметка ще трябва да се състоят преговори, основани върху това, което по същество е сегашният баланс между изгоди и загуби. Преговорите ще се проведат при условия не много различни от условията, които сега можем да постигнем. Германското правителство призна този факт и изрази своето желание за мир при условия, в които трябва да виждаме най-малкото основа за обсъждане, защото приемат точките, свързани с уважението на съюзниците.
Правителствата на съюзниците не намериха смелост публично да признаят онова, което поверително не могат да отрекат – а именно, че сега надеждата за пълна победа едва ли може да се подхранва. Поради липса на подобна смелост те са готови да въвлекат Европа в кошмарите на една продължаваща война вероятно за още две или три години.
Това положение е нетърпимо за всеки хуманно настроен човек. Вие, сър, сте в състояние да сложите край на това. Вашата власт Ви дава възможности, но и вменява отговорност; от предишните Ви действия съм уверен, че ще използвате властта си с мъдрост и човечност, каквито рядко се срещат сред държавниците.
Вредата, която вече бе нанесена в тази война, е неизмерима. Не само животът на милиони беше отнет, не само повече хора бяха осакатени или здравно увредени, но самото равнище на цивилизацията бе принизено. Страхът завладя вътрешния свят на хората, а с него дойде и жестокостта, която винаги го съпътства. Омразата стана правило на живота, а да нараниш другия, се желае повече от това да извлечеш полза за себе си. Надеждите на мирния прогрес, с които минаха по-ранните ни години, са мъртви и изобщо не могат да се възкресят. Ужасът и варварството станаха въздуха, който дишаме. Свободите, завоювани от дедите ни с вековни борби, за един ден бяха пожертвани и всички нации се подчиниха на страшната цел взаимно да се унищожат. Всичко това обаче е нищо в сравнение с онова, което бъдещето ни готви, ако войната продължи толкова, колкото изявленията на някои от нашите ръководители подсказват. С увеличаването на стреса изтощението на войната прави обикновения човек по-непокорен, силата на репресията трябва непрестанно да нараства. Във всички воюващи страни войниците, които са ранени или се завръщат в отпуск, изразяват абсолютно отвращение от окопите, отчаяние, че изобщо може да се постигне военно решение, и ужасен копнеж за мир. Нашите милитаристи успешно се противопоставиха на правата на войниците да гласуват; все още във всички страни се прави опит да се убеди гражданското население, че изтощението от войната се отнася само до вражеските войници. Всекидневната дан от разрушени млади съдби става почти непоносим ужас; въпреки това навсякъде защитата на мира е порицавана като предателство към войниците, макар че именно войниците най-много от всички желаят мир. Навсякъде приятелите на мира са посрещани със сатанинския аргумент, че загиналите смели мъже не би трябвало да са пролели напразно кръвта си.
По такъв начин всеки порив за милост към войниците, които все още са живи, е пресичан и погубен от фалшива и безплодна преданост към онези, които нехаят за нас. Дори все още немобилизираните мъже, които произвеждат муниции, работят по доковете и изпълняват други задачи, важни за воденето на войната, постепенно се вливат в армиите, замествани от жени със зловещата заплаха от труда на цветнокожите в задния двор.Ако нищо не направим, за да спрем яростта на националната страст, ще се изправим пред реалната заплаха европейската цивилизация във вида, в който я познаваме, напълно да загине, както загина, когато варварите завладяха Рим. Може би е странно, че общественото мнение като че ли подкрепя всичко, което властите вършат за воденето на войната. Тази привидност обаче е много измамна. Продължаването на войната активно се защитава от влиятелни личности, както и от пресата, която навсякъде е под контрола на правителството.
В други сектори на обществото преобладават чувства твърде различни от изразените във вестниците, но общественото мнение остава нечуто и неинформирано, тъй като онези, които могат да дадат пример, са подложени на толкова строги наказания, че малцина се осмеляват открито да протестират и не могат да станат широко известни. От доста големия ми личен опит, подкрепен от всичко, което мога да науча от другите, аз смятам, че желанието за мир е почти всеобщо не само сред войниците, но и сред средните класи и най-вече в индустриалните райони въпреки високите заплати и стабилната заетост. Ако се проведе народен плебисцит по въпроса дали да започнат преговори, аз съм уверен, че едно съкрушително мнозинство ще подкрепи тази политика и че същото се отнася и за Франция, Германия и Австро-Унгария. Мълчанието, което сега съществува в условията на трайна враждебност, се дължи изцяло на страха. Всяка страна вярва, че враговете й са агресори и ако не бъдат напълно разгромени, след няколко години отново може да тръгнат на война. Правителството на Съденинените щати има силата не само да принуди европейските правителства да сключат мир, но и да вдъхне увереност в населението на страните, като стане гарант на мира. Подобно действие, дори да е отхвърлено от правителствата, с радост ще бъде приветствано от населението. Ако германското правителство, както изглежда вероятно, не само възстанови завладените територии, но освен това се съгласи да следва Лигата при налагането на мира или приложи сходен метод за уреждане на споровете без война, страхът ще бъде намален и е почти сигурно, че едно предложение за посредничество от Ваша страна ще породи непреодолимо движение в подкрепа на преговорите.
Но безизходицата е такава, че в скоро време войната едва ли ще приключи освен чрез посредничеството на външна сила, а такова посредничество може да дойде само от Вас.
Някой може да попита с какво право се обръщам към Вас. Аз нямам формално правомощие; не съм част от правителствената машина. Говоря само защото се налага, защото другите, които би трябвало да си спомнят за цивилизацията и за братството между хората, се оставиха да бъдат отнесени от национални страсти; защото съм принуден от тяхното предателство да говоря в името на разума и милосърдието, защото иначе ще помислят, че никой в Европа не помни работата, която Европа е извършила и все още трябва да върши за човечеството. Именно на европейските народи в Европа и извън нея светът дължи повечето постижения в областта на мисълта, науката, изкуството, идеалите за управление на обществото, надеждите за бъдещето. Ако позволим народите да се унищожат един друг в безплодно клане, ще бъде загубено нещо, което е по-ценно от дипломатическия престиж, несравнимо по-ценно от една стерилна победа, която оставя умиращи самите победители. Като другите мои съотечественици аз горещо желаех победата на съюзниците; като тях аз страдах, когато победата закъсня. Но аз винаги помня, че Европа има общи задачи за изпълнение; че една война между европейските нации е по същество гражданска война; че злото, което желаем за нашите врагове, по същия начин те го желаят за нас; и че във време на война за воюващия е трудно да вижда истински фактите. Преди всичко аз разбирам, че нито един от проблемите на войната не е толкова важен, колкото мирът; вредата от един мир, който не допуска всичко, което желаем, е нищо в сравнение с вредата, причинена от продължаването на боевете. Докато всички властници в Европа говорят от името на онова, което погрешно смятат, че са интересите на техните отделни нации, аз съм принуден по дълбоко убеждение да говоря от името на всички нации в името на Европа. В името на Европа Ви умолявам да ни донесете мир.
Като другите мои съотечественици аз горещо желаех победата на съюзниците; като тях аз страдах, когато победата закъсня. Но аз винаги помня, че Европа има общи задачи за изпълнение; че една война между европейските нации е по същество гражданска война; че злото, което желаем за нашите врагове, по същия начин те го желаят
Ако нищо не направим, за да спрем яростта на националната страст, ще се изправим пред реалната заплаха европейската цивилизация във вида, в който я познаваме, напълно да загине, както загина, когато варварите завладяха Рим.
Превод от английски: Камен Лозев
Преводът на писмото е направен от книгата:
Bertrand Russell, The Autobiography of Bertrand Russell, 1914-1944, AN ATLANTIC MONTHLY PRESS BOOK, LITTLE, BROWN AND COMPANY BOSTON, TORONTO, 1951, VOL. II, P. 21 – 24
Електронно списание Nota bene № 7-8 (2009) – Minima moralia