Защо хиляди млади европейци се увличат по джихадизма и насилието? Какво накара 4000 да заминат за Сирия, за да се сражават за така наречената Ислямска държава, известна още като ИДИЛ? Какво кара европейски граждани да извършват зверства като онези, на които станахме свидетели в Париж през ноември миналата година?
Автор: Кенан Малик
Германия трябва да продължи да отстоява своите ценности на толерантност, независимо от случаите като този в Кьолн, смята публицистът и издател Златко Енев, който живее в Берлин. В интервю за еМисия България той посочи, че се наслагва изкуствено напрежение, което води дори до автоцензура в германските медии.
Автори: Ралица Ковачева
Почти невъзможно е да говоря за сексуалното насилие като мъж. Жертвите са предимно жени, а извършителите са почти винаги мъже. Събитията около Нова година в Кьолн и други немски градове обаче повдигнаха отново въпроса за измеренията на този проблем в Европа. Медиите гръмнаха как стотици бежанци мародерстват и изнасилват жени по улиците, как властите и медиите мълчали 3-4 дни в опит да прикрият нещата и как бежанците са докарали епидемия от насилие в Европа.
Автор: Боян Юруков
Понеже различни български „наблюдатели“ ме питат за коментар по повод нещата, които се случиха около Нова година в няколко големи немски града (Кьолн, Щутгарт, Хамбург) – сексуални нападения срещу млади жени, провеждани от големи групи мъже, очевидно от чужд произход (най-вероятно северноафриканци или араби) – да отговоря пък.
Автор: Златко Енев
Безсрамните твърдения, че нито един етнически поляк не е бил замесен в клането от Йедвабне също идват в най-различни и конфликтни форми. Имало е многократни лъжесвидетелствания, някои от тях от особено мъчителен вид: когато се провежда процеса от 1949, една [еврейска] жена, която се е спасила, като е приела католицизма, е свидетелствала в защита на най-добре известните в градчето убийци, в мълчалива замяна срещу правото да продължи да живее там. Кшищоф Годлевски, кмет на Йедвабне когато Биконт е започвала разследването си, почтен човек, който постоянно се е опитвал да помири непримирими едни с други фракции, ѝ казва: „Естествено е да се избере по-лесната истина“. Той смята – по-скоро се надява – че „по-трудната истина постепенно си проправя път“.
Автор: Джулиан Барнс
Измина почти месец от церемонията в Страсбург, на която официално бе даден стартът на българското шестмесечно ротационно председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. За България това е второто председателство след 1994 г. Между най-важните приоритети, представени от външния ни министър Даниел Митов, са защитата на европейските ценности за обединение и сътрудничество, демокрация и върховенство на закона. Като основни задачи се открояват укрепването на защитата на правата на децата, достъпа на младите до изкуството, свободата на медиите и защитата им от външни влияния. България си поставя за цел приемането на допълнителния протокол към конвенцията за предотвратяване на тероризма. Българското председателство се провежда под девиза: „Съединението прави силата“.
Автор: Аспарух Панов
Много обичаме тази опростена версия: на тези проклети араби с безумната им религия просто не може да се помогне. Но ислямският свят е такъв и заради арогантните вмешателства на Запада – най-вече на САЩ, пише заместник-главният редактор на „Ди Цайт“ Бернд Улрих.
Автори: Бернд Улрих, Александър Андреев
Чувствайки се дискриминирани от европейските общества, включително по отношение на заетостта, образованието, социалните помощи, както и в религиозната сфера, много млади мюсюлмани от второ и трето поколение се обръщат към Исляма като единствена възможност да съхранят идентичността си. Фактите сочат, че процентът на безработицата сред мюсюлманите е почти два пъти по-висок, отколкото сред немюсюлманското население и значително надминава този сред имигрантите-немюсюлмани. Постиженията и уменията, усвоени от младите мюсюлмани в училищата са сравнително слаби, броят на работещите жени-мюсюлманки е нищожен, възможностите за просперитет и кариера са ограничени, а предубежденията на обществото, като цяло, към мюсюлманите остават силни. Всички тези фактори несъмнено съдействат за изолацията (и самокапсулирането) на мюсюлманските общности в Европа.
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Преди петнайсет години чешкият държавник и драматург Вацлав Хавел писа, че някои чешки политици „признават два вида насилие, геноцид, терор и мафии: единият е по-добър, другият по-лош. По-добрият е пан-славянски, по-лошият ислямски.“ Реакцията срещу сегашната вълна от предимно неевропейски бежанци и мигранти подсказва, че това виждане – основаващо се на страха от непознатото – е все така широко разпространено в Централна Европа днес.
Омразата, откровеният расизъм и едва прикритият копнеж за бежански лагери, оградени с бодлива тел, които изплуваха на повърхността, са, между другото, резултат от дългогодишната толерантност към нетолерантността в Централна Европа. Тази нетолерантност не е сляпа; тя е насочена към хората от други раси, вероизповедания или с други убеждения, които олицетворяват в най-добрия случай някаква абстрактна категория, или, в най-лошия, заплаха.
Автор: Михаел Жантовски
През цялото време Виктор Орбан продава на външните наблюдатели версията, че става дума за избор между него и неонацистите – партията Йобик. Едно от следствията от агресивното му поведение по време на кризата с бежанците може да се окаже това, че в края на краищата други европейски лидери започват да не намират особено голяма разлика между Фидес и Йобик (оградата по границата например беше първоначално идея на един от кметовете с тесни връзки към Йобик). ЕС, който Орбан последователно обвинява в колониализъм или осмива като „богат, но слаб“ разполага със средствата да остракизира всяка страна, която е престанала да зачита ценностите му: останалите страни-членки могат да отнемат правото на глас на даденото правителство, а Брюксел може да съкрати фондовете, които в момента по перверзен начин облагодетелстват Фидес, една антиевропейска партия (по закон никоя страна не може да бъде изхвърлена от Съюза, но членовете могат да напускат доброволно). Ако съюзът не успее да се задейства сега, то репутацията му за действеност може да се окаже перманентно увредена. Предизвикателството на Орбан касае самото ядро на Европейския проект.
Автор: Ян-Вернер Мюлер
Един от основните мотиви в развитието на настоящия европейски разговор се върти около въпроса дали не сме прекалено европоцентристки настроени, така че не успяваме да обясним себе си на другите. Украинският конфликт е перфектна илюстрация в това отношение, както се вижда от напълно различните начини на разглеждането му вътре и вън от Европа. Очевидно е, че настоящата криза в Европа, която продължава вече седем години, е много различна от други кризи, които са се случвали по света. Спомням си времето, когато кризата започна през 2008. В един разговор от онова време Хозе Мануел Барозо, тогавашният президент на Европейската комисия, зададе на нас, аналитиците и експертите, директен въпрос: „Какво можете да направите за нас?“ Моят отговор също беше директен. „Не особено много“, отговорих откровено.
Автор: Иван Кръстев
Кризата в Европа е криза на доверието в политиката – убедеността, че чрез колективни действия животът на всички може да се подобри. А политиката умира без идея за общото благо, без вяра от страна на хората, че управлението работи не само в свой собствен интерес. Още Аристотел е дал тази дефиниция за политическото и тя е все още валидна: ако дадено управление не обслужва общия интерес, то е фундаментално сбъркано, порочно. Днес бихме казали корумпирано.
Автор: Даниел Смилов
Германският финансов министър Волфганг Шойбле в разговор с журналисти от Frankfurter Allgemeine Zeitung: за промяната на времената, за шансовете и границите на миграцията, водещата роля на Германия в Европа, Путин, Ципрас – и липсата на ниво в политическия дискурс…
Автори: Гюнтер Банас, Клаус-Дитер Франкенбергер, Волфганг Шойбле
И така, първият парадокс е, че източноевропейските страни, които, след половин век на живот в заграждения, винаги са считали свободата на придвижване за най-голямо постижение на революциите от 1989, днес отказват да прилагат този принцип към не-европейците. Вторият парадокс е свързан с факта, че преди много време продемократичните въстания в Централна и Източна Европа, които бяха смазани от Москва, от своя страна създадоха големи вълни от бежанци. Повече от 200,000 унгарци бягаха от съветските танкове през 1956 и намериха убежище в Австрия, а по-късно и в други части от Европа – нещо, срещу което никой не е възразявал. Същото се случи с чехите и словаците след инвазията от 1968, както и с поляците след 1981, когато потисническият режим се опитваше да смаже движението Солидарност. И какво сега? Загуба на памет ли е това, което се случва днес, или солидарността е нещо, което трябва да си остане вътрешно-европейска работа?
Автор: Жак Рупник
Много пъти е повтаряно, че пристигането на Европейското възраждане на османските Балкани се е получило в резултат на доста бавна процедура. Но да се описват пред-освободителните националистически чувства на балканските народи, а особено ситуацията в хинтерланда на полуострова (включително и Македония), е доста взискателно занятие, което надминава далеч целите на тази статия. Накратко, модерният гръцки национализъм възниква през 18 век, под влиянието на западни идеи, но реалните му корени се намират в протонационалистическите феномени, забелязвани още във Византия от 13 век. Под османско владичество тези чувства са запазени само отчасти чрез институциите на системата на милета. Народът на Вселенската Патриаршия е рум-милетът, с население, което включва, освен гръкоезичните населения, още голям брой славяни, власи и други не-гръкоезични православни поданици на султана. През 18 век гръкоезичният търговски елит започва да се отцепва от политическото и религиозно ръководство на константинополската Патриаршия и да развива секуларни елински националистически позиции.
Автор: Василис Гунарис
Ние знаем, че, за да може Европа да съществува, тя трябва да съществува в по-мащабни институции. Много украинци разбират това, което е и причината да проведат революцията си в името на самата Европа. Но тези институции трябва да бъдат подобрени, което е причината, поради която говорим за Гърция. Европа може да се провали както в Гърция, така и в Украйна, което пък е причината, поради която през тези седмици из руските медии изобилстват най-различни празнични визии за очаквания скоро колапс на Европейския съюз. Посланието, намиращо се под повърхността на руската пропаганда е, че да се работи за Европа, независимо дали вътре в Европейския съюз или отвъд него, няма смисъл, тъй като демокрацията и свободата не са нищо повече от лицемерието на един осъден на провал порядък, а историята не притежава други уроци освен онези на силата и властта. Руският нихилизъм се подхранва от европейския нарцисизъм.
Автор: Тимъти Снайдър
– Веднъж писах статия, в която разгледах всички некролози на съветски ръководители, публикувани в американската преса. Всеки път, когато някой от тях е умирал или – като например Хрушчов – е бил заместван от друг, американската преса е правела спекулации относно ястребите, които само са дебнели да вземат властта и голямата криза, която евентуално щяла да последва. Дори и когато е умрял Сталин, лондонският Таймс е публикувал дълга статия, в която е предупреждавал за радикалните му последователи, които само дебнели да грабнат властта. Можете ли да си представите? Сталин – един от най-големите убийци в историята – умира, а те се тревожат от това кой ще дойде след него!
– И коя е била причината за тези страхове?
– Русия не разполага с институционален механизъм за промяна. Когато си отива някой лидер, ние не само не знаем кой ще го замести, но си нямаме представа и за начина, по който той ще бъде избран.
Автори: Ан Епълбаум, Лукас Павловски
Гръцката драма съживи дебатите по темата за „федерализма“ в Европа и даде шанс на Юрген Хабермас – най-авторитетният защитник на наднационалната интеграция – да влезе в остър спор с канцлера Меркел. Неговото обвинение бе, че тя рискува да разруши проекта за обединена Европа, който е резултат от усилията на следвоенните поколения. Да сложи край на една мечта за свят, в който национализмът е заменен със сътрудничество и солидарност.
Автор: Даниел Смилов
Според един от широко разпространените днешни вицове, миналото на Русия е непредсказуемо. Понякога човек придобива чувството, че за руснаците то е по-важно от настоящето. Наскоро Централният държавен архив на Русия публикува документи, които разобличават като свободно изобретение един от най-основополагащите митове за съветския героизъм от времената на Втората световна война. Публикацията доведе до вълна от всеобщо възмущение в цялата страна. Гневът на обществеността и консервативните интелектуалци обаче е насочен не против отдавна починалите фалшификатори, а против държавния архив и неговия шеф Сергей Мироненко, които с подобни публикации разклащали опорите на националната идентичност.
Автор: Николай Клименюк
Първо мнение: Несправедливо е от страна на критиците да искат от Германия да поема още по-голям риск. Ако стане така, че Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания фалират и не платят нищо обратно, Германия би изгубила 899 милиарда. Ако пък се срине еврото, Германия би изгубила повече от 1,35 билиона, повече от 40 процента от Брутния ѝ вътрешен продукт. Поемали ли са Съединените щати някога подобен риск, за да помагат на други страни?
Второ мнение: Европа трябва да се учи от историята си. И трябва да го прави бързо. Може и вече да няма друга възможност за възстановяване, освен ако дълговете бъдат намалени до управляеми нива. Именно това е, което слага край на Голямата депресия в Европа през 1930-те години, и по всяка вероятност това е, от което имаме нужда отново. Професор Зин има право, когато настоява за решителни действия, макар че начина, по който представя плана Маршал, е погрешен.
Автори: Ханс-Вернер Зин, Албрехт Ричл
Сега, като човек, който живее в Германия и е бил възпитаван от същата тази Германия (когато преди четири години останах без работа и поисках социални помощи, немските служби прегледаха документите ми, прецениха, а после ми показаха вратата: „Момче, а тия тук спестявания, дето са ти останали от тлъстите години, тях не ги ли броиш, като ни искаш така помощи?“ „Ама аз тях не мога да ги пипна, банките жив ще ме одерат“ „Ееее, това вече си е твоя работа. Не си чак толкова беден, има хора къде-къде по-нуждаещи се от тебе. Намирай начин, оправяй се“. И да видиш как бързо-бързо намерих и начин, и всичко; не случайно казват хората, че кучето скачало според тоягата)… Та, като човек, който е бил възпитаван от тази страна, то си е ясно, че моето мнение няма как да бъде много неутрално. И все пак…
Автор: Златко Енев
Беларус и Украйна са окупирани през по-голямата част от войната, при което както германските, така и съветските армии преминават през територията им по на два пъти, при атака и оттегляне. Германските армии никога не са окупирали повече от една малка част от същинска Русия, и то само за кратко време. Дори и ако се вземат пред вид обсадата на Ленинград и разрушението на Сталинград, жертвите сред руското гражданско население са много по-малко от онези сред белоруси, украинци и евреи. Преувеличените руски твърдения за броя на жертвите третират Беларус и Украйна като Русия, а евреите, белорусите и украинците като руснаци. В крайна сметка това означава империализъм на мъченичеството, мълчаливо предявяващ искания за територия чрез открити претенции към броя на жертвите.
Автор: Тимъти Снайдър
Историята не е просто хранилище за данни от миналото. Освен това тя предлага интерпретации и легитимира груповата идентичност като памет или споделен опит, като кодекси на поведение и етически системи. Европейската история е конструирана по такъв начин, че нашето историческо усещане е изградено преди всичко върху съзнанието за противопоставяне на една страна срещу друга. Това, заедно с демографските предизвикателства, пред които е изправен континентът, прави проблема за изграждане на колективна европейска идентичност още по-сложен и деликатен.
Автор: Данута Глондис
Докато Русия продължава инвазията си в Украйна, Владимир Путин реши да реабилитира съюза между Хитлер и Сталин, с който започва Втората световна война. Говорейки за пакта Молотов-Рибентроп като за добра външна политика, той нарушава както дългогодишното съветско табу, така и коригира собствената си предишна позиция, че споразумението е било „неморално“.
Автор: Тимъти Снайдър
Забележително в „битката за историята“, подета днес от Путин, е, че Русия търси да си възвърне някогашното величие не през настоящето, а тъкмо през употребите на миналото, използвайки „Победата“ на СССР във Втората световна война като златно ключе към нова световна политическа роля.
Автор: Тони Николов
Моят приятел и голям преводач от английски Алфред Криспин ме превърна в поклонник на Зигмунд Бауман с уникалния анализ в книгата „Модерност и Холокост“. Холокост, казва Бауман, може да се разглежда като „социологическа лаборатория“. Третият германски Райх /1933-1945/ постигна тотален политически контрол над данъкоплатците през перфектните методи на управление на ресурсите и прецизните счетоводни баланси, като унищожи 6 милиона евреи. Не случайно „Модерност и Холокост“ атакува ленивия читател от 21 век с убедителни причини за колосалната загуба на човечността в нацистка Германия. Реперите са желязната дисциплина на тевтонеца, сухата ефикасност на прусите, усмихнатата фантазия на тиролците, селският здрав смисъл на силезийците. И разбира се, постигането на расова, обществена и културна чистота. Милитаризъм и яростен антикомунизъм.
Автор: Юлиана Методиева
В продължение на последния четвърт век във френското обществено пространство къкри политическа и интелектуална културна война, свързана с мястото на исляма във френското общество. На всеки няколко години се появява поредно събитие, което подновява враждебността – някоя ученичка носи бурка в училище, в някое бедно предградие избухват бунтове, атакувана е някоя джамия, Националният фронт печели някои местни избори. Но сега вече има данни, че почти хиляда френски граждани са пътували да Сирия, за да се присъединят към тамошните ислямистки бойци,а тежко въоръжени джихадисти, прокламиращи верността си към Ислямска държава и Алкайда, убиха седемнадесет души в Париж. Като се има пред вид чудовищността на престъпленията, трудно е да се избегне усещането, че започва решителна битка и че тя ще засенчи икономическите и други въпроси тук в течение на идещите месеци и години. А бойното поле, както е обичайно за Франция, ще бъдат училищата.
Автор: Марк Лайла
Защо изобщо се е стигало до смени на вярата? Ислямът, също като християнството, притежава силна мисионерска тенденция във верската си структура, така че ислямските традиции на османската династия диктуват активното прокарване на смяна на вярата сред поданиците на Империята. И докато преминаването на мюсюлманите към други религии е забранено, то преминаването към исляма е било насърчавано. Но Империята е изправена и пред сериозна икономическа дилема, тъй като високите данъци, събирани от немюсюлманските поданици, допринасят в огромна степен за нормалното функциониране на държавата: „На смяната на религията се е гледало като на крайна цел на една добра мюсюлманска държава, но масовата смяна би довела до икономически хаос и разорение“. Ето защо Османската империя никога не се е опитвала да смени вярата на поданиците си със същата ревност, с която го правят някои други ислямски империи.
Автор: Флориан Бибер
Също както и упорития стремеж за териториално разширение (който в крайна сметка си остава доста успешен, въпреки всички поврати), проектът за етническа хомогенизация на България е преследван с изключителна упоритост, макар че в това отношение могат да бъдат констатирани само скромни резултати. Това се дължи на факта, че българската държава и нация са в състояние да реагират единствено с насилие – ако изобщо – срещу демографската динамика на небългарското население в страната. И дори тогава негативните последици надминават далеч онова, което държавата и мнозинството от населението виждат като собствени успехи. Едва от 1991 насам се получава постепенно осъзнаване на този сизифов ефект. В съчетание с условията, поставени пред страната във връзка с влизането в Европейския съюз и НАТО, това все пак довежда до поврат в традиционната политика.
Автор: Щефан Трьобст
Важно е да се прави разлика между либералните основни положения, по които не може да има компромис, и онези части от гражданския живот, при които договарянето и приспособяването са както възможни, така и желателни. Една от грешките, правени от много европейски общества в течение на последното десетилетие е в това, че те изразходваха огромни количества от време и възмущение върху неща, които в най-добрия случай могат да се окачествят като второстепенни – например въпроса дали минарето на джамията в Кьолн може да бъде по-високо от шпица на катедралата, референдума върху забраната на минаретата в Швейцария, както и всички онези безкрайни спорове около различните видове женско пребрадяване – хиджаб, никаб и бурка – като същевременно се правеха огромни отстъпки по въпроси, по които не би трябвало, примерно равенството пред закона, свободата на словото и фундаменталните права на жените.
Автор: Тимъти Гартън Аш
Забелязали ли сте, че гръцката криза практически не се разглежда в балкански контекст? Западът не можеше да предотврати кризата, но би могъл поне да си даде сметка какво се задава. Достатъчно беше да се отърси от традиционния си филелинизъм, който е сляп за османското и дори за византийското минало на Гърция и гледа на тази страна изключително в ретроспективата на античното й минало. Да не говорим, че днешните гърци само губят от това сравнение. Истината е, че те стоят по-близо до балканските и ориенталските си съседи, отколкото до Софокъл и Платон. Югоизточна Европа, Балканите са огнището на гръцката криза, а не античният полис.
Автор: Стоян Гауров
Македонският въпрос в България касае и идеята за променящите се национални идентичности. Балканската традиция разбира промяната най-вече като радикално, внезапно и насилствено прекъсване. Историята на региона, пълна с насилствени преселвания и етнически прочиствания, подхранва увереността, че хората не биха променили националността си освен ако бъдат принудени или манипулирани да го направят. Българите предпоставят, че македонците са били подлъгани да повярват, че имат отделна идентичност и са я променили под натиска на комунистическата идеология и титовата политика по националните въпроси в Югославия. Българските националисти се надяват, че могат да заставят Македония да се върне обратно към онова, което те виждат като нейни български „източници“. При всички тези възгледи промяната се възприема като „неестествена“ и наложена чрез сила, а не като израз на свободната воля на хората.
Автор: Милена Махон
В свят, в който все повече отсъстват правилата, няма как и войните да не са „други“, без това да означава, че жертвите са по-малко.
Автор: Тони Николов
„Географската Европа“ (простираща се от Атлантика до Урал) винаги е била разделена на две половини, които са се развивали поотделно: едната свързана с античния Рим и Католическата църква, другата закотвена във Византия и Православната църква. След 1945 границата между двете Европи се премести с няколкостотин километра на Запад, а няколко страни, които винаги са считали себе си за западни, с изненада установиха, че сега са част от Изтока.
Автор: Милан Кундера
Из целия континент икономиките се намират в застой, докато броят на младите безработни мъже се увеличава. Дали не се намираме на ръба на евентуално преповтаряне на катастрофата от 1930-те години?
Автор: Ричард Дж. Еванс