Взривяване на митовете
Винаги е имало хора, които са пиели уискито си чисто, но по всяко време, когато е достигнало най-голямата си популярност, то е било напитка, която се е консумирала смесена или се е пиела като лонг дринк – Toddy, Julep или Sling, Punch, коктейл или Highball. В момента, в който пиша този текст, уискито от всякакви видове се радва на несравним успех по целия свят – и знаете ли какво? Начинът, по който повечето от новопокръстените в чара му предпочитат да го приемат, е смесен. Само на зрелите пазари упорито се налага (всъщност доста скорошното) схващане, че уискито трябва да се приема чисто – и с гримаса, придружена от изпъшкване.
Това е само един от няколкото мита, които са се появили около уискито и се въртят около това как то трябва да се пие, кога да се пие, на каква възраст можете да започнете да го оценявате и какъв трябва да бъде вашият пол. Тези митове трябва да бъдат отстранени, защото, когато ги разгледате отблизо, всички те са отрицателни. Нито един от тях не насърчава хората да пият уиски, а само дава причини да НЕ го пият. Не съм експерт по маркетинг, но това ми се струва не особено умен начин да се опиташ да се продадеш.
Хей, почакайте, може би ще кажете. Аз мислех, че казахте, че уискито е във възход? Така е, но това се случва най-вече в страни, в които тези митове се пренебрегват. Освен това, ако се сравнят продажбите на уискито с онези на водката, ще се види, че има много възможности за привличане на нови потребители.
Уискито не е за елита, то е за всички. То е чудесна напитка, очарователна напитка, сложна напитка, историческа напитка, но в крайна сметка е просто напитка. Неспособността на уискито да се освободи от митовете, свързани с него, е една от причините то да си остава трудно за продажба. Ето защо е време да се прицелим в тях и да ги унищожим.
Мит 1: Уискито е старомодно
Можете да си представите следната сцена. Те седят в креслата си – група мъже, облечени в туид, може би с килтове [шотландски поли за мъже], които бъркат в спораните си [специална чанта, която се носи отпред на килта], с чаша златист алкохол в кристална чаша до тях. От време на време мърморят помежду си за торф и се взират в шумните младежи зад тях, които пият модните си смесени напитки. Такава е представата на повечето хора за уискито. Обърнато с гръб към света – с набор от почитатели, които са нещо като човешки каруци, подредени в кръг от кожени кресла, които отблъскват варварите. Старомодно. Без значение. Същото се отнася и за бърбъна, само че с по-малко туид и килтове.
През 70-те години на ХХ век във Великобритания, Америка и Япония и скочът, и бърбънът се провалиха, което доведе до две поколения, за които уискито беше нещо непознато. Поради ниските нива на инвестиции в рекламата то никога не е било направено съвременно и актуално.
За да се убедите колко фалшив е този старомоден имидж, трябва само да погледнете какво се случва в баровете и ресторантите по други части на света – в начина, по който се консумира уиски в Сао Пауло или Мексико Сити, има много малко старомодни неща. Ако кажете, че това е напитката на дядо, на хипстърите в Тайпе, Шанхай или Москва ще ви погледнат като луд. Не уискито е старомодно, а нашето отношение към него.
Мит 2: Уискито е напитка за стари мъже
Нека се върнем в нашия (митичен) бар. Влиза жена и си поръчва уиски. Възрастните мъже падат от креслата си от изумление.
„Жено! Знай си мястото“ – изпъшква единият.
„Не бъди груб“, казва друг. „Гледайте сега, скъпа – казва той, – това е силно питие. Може би трябва да започнете с нещо хубаво и леко, а?“ Той я потупва по главицата и намига на бармана. „Вместо това ѝ донеси едно бяло вино. Аз ще платя.“
Времената, когато се смяташе, че уискито е твърде силно, за да бъде оценено от „красиви сладурчета с пух между ушите“, са отминали. Надяваме се, че са отминали и смущаващите опити да се продава уиски на жени, които обикновено завършваха с розово уиски или нещо сладко и леко „като за дамите“. Това отношение, освен че е крайно покровителствено, все още внушава, че жените не могат да се справят с пълнокръвните вкусове на уискито, което далеч не е вярно.
Огледайте се по света. На всеки нов пазар уиски пият също толкова жени, колкото и мъже. Опитайте се да кажете на майсторки-блендери като Морийн Робинсън и Каролин Мартин (Diageo), Рейчъл Бари (Morrison Bowmore), Стефани Маклауд (Dewar’s) и Кърстин Кембъл (Cutty Sark), че уискито е мъжка напитка. Добре ще бъде, ако предварително се снабдите с по-добри обувки за бягане.
Уискито има най-широката гама от стилове и вкусове от всички твърди алкохолни напитки. То е универсално. То е за всеки.
Мит 3: Уискито трябва да се пие чисто
Ето една истинска история. Пътувам с такси в Глазгоу и завързвам разговор с шофьора, който открива, че пиша за уиски. След това той ми разказва за скорошното си пътуване до спиртна фабрика. „Никога не съм бил голям любител на уискито – мразя този парещ вкус – но знаете ли какво? В края на посещението ми казаха, че ми е позволено да добавя няколко капки вода към питието. Беше прекрасно!“
Така че, ето ви един 50-годишен шотландец, на когото в продължение на, да речем, 36 години са казвали, че не е правилно да се добавя вода към уискито и в резултат на това е намразил напитката (и това в Глазгоу). На колко хора са казвали същото през годините, след което те са опитали чисто уиски и никога повече не са повторили това упражнение? Вероятно милиони.
Това едва ли е единичен случай. На една вечеря с водещи хора от рекламната индустрия предложих да добавят вода към уискито пред тях. Чувстваше се леко недоумение от тази идея. „Позволено ли е да се прави?“ – попита един от тях. „Разбира се!“ Отговорих. Те го направиха, усмихнаха се и изпиха по още едно… и още едно. „Знаеш ли – каза ми по-късно един от тях, – след всичките тези години, в които пия уиски, никога досега не са ми разрешавали да добавям вода“.
Разрешение? Това бяха високоуважавани, високоинтелигентни мъже, които от години са пиели уиски, но никога не са се наслаждавали, защото никой не им е казвал, че водата е приятел, а не враг.
Добавянето на вода не само освобождава ароматите, но и позволява на вкусовете да се разпространят нежно по езика и убива паренето. Ако целта е да накараме повече хора да опитат уиски, защо все още сме затънали в манталитета, че болката е нещо по-добро от удоволствието? Пийте уискито си смесено с вода или сода, подправете го с джинджифилов ейл, опитайте със зелен чай или кокосова вода, направете си коктейл. Използвайте ароматите му, за да приготвите завладяващи напитки, които ви карат да се усмихвате.
Мит 4: Уискито е за след вечеря
Връщаме се в нашия бар, който е „обсипан с чаши за уиски като със светулки“, както незабравимо се изрази поетът Норман Маккейг. Храната е поета и е време да се отпуснем с чаша. Това е завръщане към друг един викториански обичай – джентълмените да се оттеглят за уиски и пури, а жените да правят каквото са правили викторианските жени – може би вземат тинктура от опиум. Нито едно от тези неща не се случва в наши дни.
Комбинацията от правила за шофиране в нетрезво състояние и нежеланието на ресторантите да предлагат напитки, подпомагащи храносмилането, е спуснала завесата пред този идеален ритуал за пиене на уиски, което е истински жалко, тъй като бавното отпиване на пламтящ алкохол след хранене е полезно както за храносмилането, така и за разговорите. Тъй като през последните години на уискито се гледаше само като на напитка за след вечеря, когато този повод изчезна, изчезна и още една причина да се пие това питие.
В този случай си струва да вземете съвет от викторианците. Дами и господа… представям ви Highball [уиски със сода] като идеална напитка преди вечеря. Предизвиквам ви да кажете, че студеният Highball, приготвен от уиски с торфен привкус и газирана вода, не е толкова освежаващ, колкото цяла кофа Пино Гриджо. Ако искате други варианти, по-нататък в книгата има около 500.
Мит 5: Сингъл-малцовите уискита са по-добри от блендовете [смесените видове]
Една от основните причини за спада на популярността на аперитива от уиски е спадът (по зрелите пазари) на блендовете и появата на парадигмата: малцовете са добри, блендовете са лоши. Последните се смятат за по-нискокачествени/представляващи размиване на характера/груби/евтини/„неавтентични“.
И все пак растежът на уискито на новите пазари не се дължи на малцовото уиски. За бразилците, мексиканците, руснаците, южноафриканците, китайците и виетнамците „уиски“ = блендове.
Трябва да престанем да мислим, че блендовете и малцовете са едно и също нещо. Всички тези велики спиртоварни за сингъл-малцово уиски нямаше да съществуват, ако не бяха блендовете. Шотландия нямаше да бъде световен производител, ако разчиташе единствено на неизбежно ограниченото производство на 105 отделни спиртоварни за сингъл-малцово уиски.
Блендовете са различни от малцовете. Те винаги са се определяли от повода – кой, кога и как ще ги пие. Освен това те се определят от вкуса. През 1850 г., точно преди появата на блендовете, шотландският алкохол изпитва трудности, защото вкусовете на сингъл-малцовете са твърде специфични. Смесването на тези индивидуални малцове е запазвало сложността и заедно с това е създавало краен вкус с по-широка привлекателност. Някой тук каза ли масов пазар? Знам, знам! Представете си, че сте наистина популярен. Ужасно е, нали?
Мит 6: Шотландия прави най-доброто уиски
Шотландското уиски си остава най-голямата и най-добре позната категория, но да се твърди, че Шотландия автоматично прави най-доброто уиски, би било категорично погрешно. Шотландия прави най-доброто шотландско уиски. Така че не отхвърляйте възраждащата се категория на ирландско уиски с характерните за нея сочни, наситени и великолепни вкусови качества; или Япония, чиито прецизни, сложни сингъл-малцове се смятат за новите деца в квартала – въпреки факта, че индустрията в Япония е на 90 години; или пък изключително вълнуващия свят на бърбъна, ръженото и канадското уиски.
След това добавете различните видове уискита от Уелс, Англия, Австралия, Индия, Тайван, Франция, Швеция, плюс разрастващото се движение за дребно и специфично дестилиране в Америка. Помислете за секунда. Ако този алкохол е мъртъв, защо тогава толкова много хора строят международни спиртоварни, за да произвеждат напитка, която, както може да се предположи, никой никога няма да консумира? Време е за преоценка. Уискито се завръща. Единственото правило сега е: Наслаждавайте се!
Източник: Dave Broom, Whisky – The Manual, Octopus Books UK, 2014 (Introduction)
