Още отрано, през 60-те години, тогавашният чехословашки режим бавно и почти незабележимо стана по-мек, в сравнение с истински тежките, сурови 50, което обаче хората усещаха видимо и признаваха.
Автор: Ян Сокол
Никой вече не спори, никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и Полша е била окупирана, че това е била негативна фаза в нейната история.
Автор: Павел Шпевак
В ГДР се разказваше следният виц: Шефът на ГЕСП Ерик Хонекер изненадващо умира и отива – разбира се – в ада.
Автор: Д-р Хубертус Кнабе
Мюсюлманите не се интегрират в Европа така добре, както много хора биха искали да мислят. Американският политически журналист Кристофър Колдуел твърди, че различните табута и замяната на действителността с пожелателно мислене не позволяват една честна дискусия в Европа.
Автор: Кристофър Колдуел
За пръв път от 1893 година насам, една инициатива с очевидна дискриминационна същност, изключваща една общност, бива одобрена в Швейцария.
Автор: Тарик Рамадан
1989 е една от най-добрите години в европейската история. Всъщност аз почти не мога да си представя някоя по-добра от нея.
Автор: Тимъти Гартън Аш
Дисидентското поколение от 1970-те и 1980-те създаде едно творчество, което не познава прецедент в чешката история, твърди Мартин Шимечка. Но именно монументалността на наследството, оставено от това поколение е онова, което не позволява една интерпретация на комунистическото минало, отиваща отвъд авто-диагнозата.
Автор: Мартин Шимечка
Един историк може да дефинира европейската идентичност описателно, както показва Кшищоф Помиан в своята обиколка из европейската култура от времето на първото хилядолетие преди Христа насам. Но реалният спор се намира другаде – в политическия въпрос „кое от европейското минало си струва да бъде запазено?“
Автор: Кшищоф Помиан
Двадесет години след екзекуцията на Чаушеску неговата тайна служба продължава да бъде активна – само че под ново име. Старите досиета биват манипулирани, преследванията и клеветите продължават.
Автор: Херта Мюлер
Чешкият писател Яхим Топол за манията по историята и неконтролируемия импулс да се дразнят контрольорите в обществения транспорт ...
Автор: Яхим Топол
След освобождението на Източния блок дойдоха махмурлукът и новият авторитаризъм. Сега е необходимо да се защищава демокрацията срещу нейните критици.
Автор: Адам Михник
Славенка Дракулич, убедена европейка, изразява съмнение в движещата сила на европейската интеграция сред все по-нарастващите страхове от загуба на национална идентичност. Статията, писана преди повече от пет години, си остава удивително актуална и днес.
Една трета от жителите на Лондон са родени извън Великобритания – по-висок процент от новодошли, отколкото във всеки друг град по света, с изключение на Маями, като процентът продължава да расте. По същия начин, цифрите за страната като цяло – емиграция и имиграция – показват, че населението бива замествано с голяма бързина.
В днешна Турция дебатът за забрадките е само началото на един преход към плурализация и смекчаване на репресивния национализъм, който властва в републиката от нейното основаване насам.
Автор: Некла Келек
„Пишите правильно“, повтарят те непрекъснато, „пишете правилно, пишете онова, което наистина се е случило.“ Човек чува това навсякъде, в Южна Осетия и Абхазия, но също и в самата Грузия, и собственото желание е точно такова – да се пише за онова, което наистина се е случило. Но това не е чак толкова лесно.
Разговор с нобеловия лауреат Имре Кертес за Европа и защитата на нейните собствени ценности
Автор: Имре Кертес
Мария Тодорова, една българска историчка, която в момента преподава в университета Илинойс (Урбана-Кемпейн), се опитва да обясни особената форма на литературен и идеологически империализъм, наложен върху Балканите.
Автор: Миша Глени
Онова, което живее и до днес от „68“? Струва ми се, че това е вечната младост. Пламъкът на бунта. Идеята или илюзията, че е възможно светът да бъде променен.
Налице е надеждата, че с ареста на Караджич и противно на това, което твърдят младите мутанти, войната най-после ще свърши. Съществува детинската надежда, че някой ден ще видим следната малка вестникарска обява: На 21-ви юли 2018 – годишнината от ареста на престъпника Радован Караджич, осъден на сто години затвор за геноцид в Босна – в черногорския град Мелина, известен с традиционния си фестивал за свирачи на гусла, се проведе „процесия на колективен срам“, състояща се от сто четиридесет и един старци. Те носеха фалшиви бради и фалшива бяла коса с плитка на върха на главата – и доброволно се подложиха на оплюване от тълпата, която тази година беше се събрала за традиционния ритуал на разкаянието. В този ритуал „старците“ (всяка година има нови доброволци и всеки има право да участва в ритуала само веднъж, така че всички желаещи да могат да вземат участие) изразяват осъзнаването на престъпленията, които са извършили, на факта, че тези престъпления са били извършени от тяхно име, с тяхно знание или дори участие. Те признават отговорността си за престъпленията и от все сърце молят жертвите си за извинение.
Ежедневно да бъдеш не циник, а хуманист във всякакъв смисъл. Ежедневно да бъдеш пацифист – не да умиротворяваш агресора, а да изобличаваш агресията, лъжата и милитаризма. Да изобличаваш, не да стреляш.
За да посрещнем истински радикалния ислямизъм, ние трябва и да го разбираме истински. В момента този феномен се разглежда общо като крайностна форма на една традиционна ислямска култура и религия; симптоматичен тук е фактът, че разсъжденията върху радикалния ислям се въртят основно около въпроса: „Какво казва Коранът?“
Ирландските избиратели изпратиха договора от Лисабон на боклука. Но Лисабон не е Европа, както не е и Брюксел. – Следващите размисли принадлежат на човек, който познава Брюксел добре, не на последно място и от четиригодишната си работа като европейски комисар.
Автор: Ралф Дарендорф