Не съм гласувала за акад. Николай Денков, но искрено се възхитих на словото му при откриване на 51-ия парламент. Едновременно с това го и съжалих. Не, не е заради опасните закани на Възраждане дето щели да пометат коридорите на властта от „българския колониален елит“. Не е и заради хитлеристкия римейк във финалните думи на МЕЧ „България над всичко“. На този етап това са бели кахъри. В шапката на магьосника от актуалния цирк на демокрацията ни вече изскочи нов-новеничък бял заек.
Академикът заговори и за заплахите, грозящи основните човешки права. Каза, че се наблюдава активирането на партии, които искат да унищожат правото на избор и свободна воля, на посещението на театрални представления и кино прожекции, правото на свободно обсъждане на научни факти и хипотези. Даде пример с публикуваните списъци с учители и реторично попита „да очакваме ли нови“!
Ами, те се случват в крачка. Дето се казва, не е изпита до дъно още горчивата чаша с патриотичната лумпениада заради Джон Малкович и Бърнард Шоу, и вече пет еврейски организации ни напълниха нова. Написаха подмилкващо се писмо до и. д. Борислав Сарафов с три базови за тях въпроса. На първо място, „трябва ли демонизирането (делегитимизирането) на държавата Израел и отричането на правото ѝ на съществуване да бъдат криминализирани по примера на други европейски държави“! Не ги знам кои са тия държави, боя се че не са от развитите западни демокрации. Но мога да дам пример какво се иска от и. д. прокурора Сарафов. Ако си разказал подробно как онзи ден в Амстердам стотици привърженици на израелския футболен отбор Макаби Тел Авив провеждат много шумен митинг със знамена и плакати на централния площад и с типичен ентусиазъм свалят палестинско знаме от една сграда, това направо ще бъде криминализирано! Защо? Защото трябва друг, „правилен“ разказ. Как палестинците са дразнили умишлено, злобно и фундаменталистки израелските футболни фенове и как онези отвърнали справедливо на арабите, затова и се стигнало до нестихналия и в момента хаос.
Правенето на списъци, исканията за наказателни мерки срещу свободното слово, са основни инструменти от реквизита на първичния фашизъм, описан подробно от хуманитарния гигант Умберто Еко. Както хора, дорасли до нивото на академик Денков знаят, Еко обобщи всички съществували форми на фашизъм, между които и убеждението, че различието и несъгласието са предателство. Горчивата ирония е, че внуците на жертвите на европейския фашизъм поискаха точно това. Да се преследват и наказват (инкриминират) изразителите на различно от тяхното мнение. Не мислиш ли правилно за действията на Израел, значи го „делигитимираш“. Как? Като оспорваш основанията му да се поставят в състояние на гладна смърт повече от година децата в Газа и убиваш физически бащите им, а в бъдеще да трансферираш и изпратиш в принудителна емиграция палестинците от цялата територия от река Йордан до Средиземно море. Затвор за слово, как ви звучи!
Борислав Сарафов може и да се вслуша в призива на Шалом, Централния израилтянски духовен съвет, Федерацията на ционистите в България, „Приятели на Израел в България – Негев“ и Американския еврейски комитет в България. Знаем каква мека душа и конформистки потенциал носи наследникът на Иван Гешев и затова съвсем обосновано е предположението, че като нищо ще ги послуша!
