Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – Европа

Детайли
Посещения: 6187

По-малко от две седмици преди изключително важните избори за Европейски парламент, цяло съзвездие от уебсайтове и социални медии, свързани с Русия или крайно десни европейски групи, разпространява дезинформация, която насърчава раздора и засилва недоверието в центристките партии, които управляват от десетилетия насам.

Изследователи от Европейския съюз, академичните среди и различни активистки групи казват, че новите усилия за внасяне на дезинформация споделят много от същите цифрови сигнатури или тактики, използвани при предишни руски атаки, включително и намесата на Кремъл в президентската кампания през 2016 г. в САЩ.

Някои от сайтовете за политически коментари в Италия, например, носят същите електронни подписи като прокремълските уебсайтове, докато няколко германски политически групи споделят сървъри, използвани от руските хакери, които нападнаха Националния комитет на Демократическата партия.

Тези дейности предлагат нови доказателства за това, че въпреки различните присъди, експулсирания и обвинения, Русия остава непоколебима в кампанията си за разширяване на политическите разделения и отслабване на западните институции. Въпреки усилията на американските технологични компании за по-добър контрол  над онлайн-информацията, все още е много по-лесно да се разпространява, отколкото да се спира невярна информация.

Автор(и): Мат Апузо и Адам Сатариано

Детайли
Посещения: 6752

В последната си книга, озаглавена „Пътят към несвободата“ вие казвате: „Националната държава, към която популистите се обръщат отново и отново, никога не е съществувала.“

Днешните европейци живеят предимно с един [основополагащ] мит, дори с двоен мит. Единият мит казва: Някога бяхме национални държави. Другият мит гласи, че националните държави са извлекли поука от миналото и затова са започнали да си сътрудничат. Но всъщност това не се е случвало никога. Онова, което се случи, беше нещо друго: през двайсети век се разпадна цяла поредица от европейски империи, независимо дали става дума за териториални или морски империи, за Третия райх на нацистите или за Съветския съюз. А онова, което остана от тези империи, намери новия си път първо в търговските зони, а след това в европейските политически институции.

Европа като заместител на Империята?

До известна степен, да. Важно е да помним тези исторически произходи. Защото, ако не го правим, тогава започваме да вярваме, че можем да се върнем към националната държава. Но на практика не можем да се върнем към нещо, което никога не се е случвало. Да вземем за пример Великобритания: в модерно време там никога не е имало национална държава. Имало е само [Британската] Империя – [а след нея вече] и проектът за интеграция в Европа. В случая с Полша и Унгария действително е имало национални държави, но те са съществували само за много кратко време – и, между другото, [историята им] не изглежда особено окуражаваща. Използваният тук трик работи, като на европейците се казва: нека се върнем към това удобно минало. Но напускането на ЕС означава всъщност навлизане в едно напълно неясно бъдеще.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Детайли
Посещения: 5942

Тази статия въвежда понятието „гнездящ ориентализъм“, за да анализира част от сложността на дихотомията Изток-Запад, която лежи в основата на изследванията върху „ориентализма“ след публикуването на класическите възражения на Саид, един дискурс, в който „Изтокът“, подобно на „Запада“, е повече проект, отколкото конкретно място. Докато географските граници на „Ориента“ се променят в хода на историята, представата за „Ориента“ като „друг“ до голяма степен остава неизменна. Нещо повече, културите и идеологиите мълчаливо предпоставят ценностната дихотомия изток – запад и включват различни техни „същности“ в моделите за представяне, които използват за да ги опишат. Според този есенциализъм хората и техните социални или културни институции „са управлявани от детерминиращия характер, който им е вроден, по начина, по който се предполага, че е вроден и в природата.“ Така Източна Европа обикновено е свързвана с „изостаналост“, Балканите – с „насилие“, Индия – с „идеализъм“ или „мистицизъм“, докато Западът упорито се самоидентифицира с „цивилизования свят“. Но, както показва Лари Улф, „изостаналостта“ не е само удобна метафора, използвана само в първите пътеписи на хора от Запада в региона, който Просвещението картографира като Източна Европа, тя е и основополагаща метафора в социалния и научния език на влиятелни философи и писатели от това време, като Монтескьо, Волтер и Русо.

Автор(и): Милица Бакич-Хейдън

Детайли
Посещения: 5969

От Оруел до Кьостлер, европейските писатели на XX век са обсебени от идеята за Голямата лъжа. Обширните идеологически конструкции на комунизма и фашизма, постерите, изискващи преданост към Партията и Водача, Кафявите ризи и Черните ризи, маршируващи във формации, осветените от факли паради, полицейския терор – тези Големи Лъжи са били толкова абсурдни и нехуманни, че са изисквали продължително насилие, за да бъдат наложени, и заплахата от насилие, за да се поддържат. Те са изисквали насилствено образование, тотален контрол над цялата култура, политизация на журналистиката, спорта, литературата и изкуствата.

За разлика от тях поляризиращите политически движения в Европа през XXI век изискват много по-малко от своите поддръжници. Те не изискват вярата в пълнокръвна идеология и по тази причина не изискват насилие или полицейски терор. Те не карат хората да вярват, че черното е бяло, войната е мир, държавните стопанства са постигнали 1000% от плановата продукция. Повечето от тях не разгръщат пропаганда в конфликт с действителността на ежедневието. И въпреки това всички те зависят, ако не от Голяма лъжа, тогава от онова, което историкът Тимъти Снайдер, според това, което веднъж ми каза, би трябвало да бъде наречено Лъжа–от–среден–калибър или може би люпилня на такива лъжи. Да го кажем по-иначе, всички те окуражават последователите си да се потопяват, поне през някаква част от времето, в алтернативна действителност. Понякога тази алтернативна действителност се развива органично; по-често, тя е внимателно формулирана с помощта на техниките на модерния маркетинг, сегментацията на публиката и кампаниите в социалните медии.

Автор(и): Ан Епълбаум

Детайли
Посещения: 8081

За разлика от марксизма, ленинската еднопартийна държава не е философия. Това е механизъм за задържане на властта. Тя работи, защото ясно определя кой ще принадлежи към елита – политическия, културния елит, финансовия елит. В монархиите, като например пред-революционната Франция и Русия, правото на власт е било предоставяно на аристокрацията, която се е дефинирала чрез твърди кодекси на приемственост и етикет. В съвременните западни демокрации правото на управление се дава, поне на теория, чрез различни форми на конкуренция: кампании и гласуване, меритократични тестове, които определят достъпа до висше образование и държавни служби, свободни пазари. Старомодните социални йерархии обикновено са част от тази система, но в съвременната Великобритания, Америка, Германия, Франция и доскоро Полша, ние приемахме, че конкуренцията е най-справедливият и ефикасен начин за разпределяне на властта. Най-добре управляваните фирми трябва да правят най-много пари. Най-привлекателните и компетентни политици трябва да управляват. Състезанията между тях трябва да се провеждат при равни условия, за да се гарантира справедлив изход.

Автор(и) Ан Епълбаум

Детайли
Посещения: 7619

Знак за зрялост е, когато една нация е в състояние да се изправи срещу най-тъмните страници от историята си. Изхождайки от тази мярка, въпреки че процесът е болезнен, посткомунистическа Полша се справя доста добре. Но това прави новото законодателство още по-разочароващо. Защо трябва да се опитвате да напъхате историографската котка обратно в чувала? Какво точно се надяват да спечелят от всичко това партията „Право и справедливост“ и нейните поддръжници?

Отговорът е до голяма степен свързан с процесите, които днес протичат под повърхността на полския политически живот. В продължение на 200 години, полската политика се колебае между два основни модуса: онзи на бунтовниците и другия, на държавните строители. От въстанието на Косцюшко срещу Русия, избухнало през 1794 г., до движението „Солидарност“ от началото на 1980-те години, [модусът на] героична конфронтация срещу някой могъщ потисник заема моралния център на полската политика. (Същото важи и за собственото ми семейство: прадядо ми е изгубил едната си ръка по време на Януарското въстание от 1863). Но докато сърцето на нацията е отдадено на бунтовниците, по-голямата част от отговорността пада върху държавните строители.

Автор(и): Джейкъб Микановски

Детайли
Посещения: 5924

Ердоган се превръща във все по-самотна фигура; блясъкът отдавна е изчезнал от международната му репутация. У дома той президентства в държава, която в много отношения е отражение на собствената му параноя. Страхът от вътрешни врагове означава, че най-висшите ешелони на държавата са опразнени, оставяйки го да управлява само със сина и зетя си, както и няколко доверени лоялни лица. Онова, което породи първоначалната база на ПСР, беше нейната ефективност в ежедневното управление и икономиката, но чистките ограничиха способността на държавата да предоставя някои основни услуги. Ръстът на икономиката е неустойчив и се задвижва главно от жилищното строителство и големите инфраструктурни проекти, финансирани чрез правителствени стимули, а корупцията е силна. Атаката на Ердоган срещу върховенството на закона и неговият флирт с външна политика, ориентирана към Евразия, рискуват да прогонят западните инвеститори в мащаби, които не могат да бъдат компенсирани чрез финансиране откъм Арабския залив. И макар че Ердоган понякога се представя като втора версия на основателя на нацията, неговото очарование от османците сочи към един по-ранен [султански] модел.

Автор(и): Ела Джордж

Детайли
Посещения: 5914

През 2001 г. президентът Александър Квасниевски поднесе извинение към еврейския народ. През 2011 същото направи и президентът Бронислав Коморовски. През 2012 на екраните излезе потресаващата кинодрама на Владислав Пасиковски „Реколта“ [Pokłosie], в която става дума за това как престъпления с многогодишна давност все още живеят под кожата, в емоциите и мислите на поляците от наше време, и колко нелесно, ако изобщо възможно, е човек да се избави от това бреме: „Баща ти режеше евреите с трион…“

И ето, идва следващата крачка. Да, известно е, че на територията на Литва са се провеждали масови убийства на евреи, и то също не без участието, или дори при участието най-вече на литовците-„съседи“. Но колко и кои точно са били убийците? Книгата на публицистката Рута Ванагайте „Своите“, в която тя прави опит да започне да дълбае истински – слой след слой – във вече известните истории, в това число и биографиите на хора, считани за национални герои и борци с окупаторите-комунисти, ѝ създаде множество проблеми.

Дискусията, както и в Полша, вече е започнала, но личната история на Ванагайте завършва с това, че издателството Alma Littera е прекратило договора с нея върху всички нейни книги, а не само върху най-скандалната. В края на миналата година в разговор с журналистката Маша Гисън в Ню Йорк, Рута Ванагайте признава, че се страхува да се върне обратно в родината – толкова голям е станал мащабът на кампанията срещу нея.

Автор: Андрей Колесников

Детайли
Посещения: 5156

За „Ергенекон“, наречена по името на митичната долина от тюркските легенди, се твърди, че е тайна организация, чиито членове, пенсионирани секуларистки военни офицери, са планирали преврат. Възможно е да има някаква истина в твърденията, че някои бивши военни са обмисляли подобна идея. През 2007 г., либералното списание Nokta публикува поредица от документи, които нарече „дневници за преврат“, написани от Йозден Йорнек, бивш шеф на турските военноморски сили, в които се описват планове, изготвени заедно с бивши командири на военновъздушните сили и армията, за евентуален преврат през 2004. Ето защо първоначалните обвинения срещу „Ергенекон“ изглеждаха достатъчно правдоподобно и през 2007 бе започнато разследване на предполагаемите им [антиправителствени] дейности. Първите обвинения срещу 86 обвиняеми бяха описани през юли 2008 с големи подробности в документ, наброяващ почти 2500 страници. Това беше първият мащабен опит на ПСР да използва прокурорските сили, за да прочисти противниците си. Военни офицери, журналисти, опозиционни политици и обществени интелектуалци бяха арестувани, обвинени в участие в заговор и хвърлени в затвора (в пред-съдебно задържане). Между 2008, когато бяха подадени първите обвинения, и 2011, бяха задържани повече от петстотин обвиняеми. Друг предполагаем план за преврат (известен като плана „Балиоз“ или „Боен чук“) доведе през 2012 до затворнически присъди за повече от триста заподозрени. В затвора Силиври бе създадена масивна нова съдебна зала с капацитет от над седемстотин души, за да могат да се провеждат масови процеси. В хода на делата някои от най-известните турски журналисти, включително Ахмет Шик и Недим Сенер, бяха арестувани на основание, че са подкрепяли конспирациите. Обвиненията се основаваха на това, че Сенер беше писал за официално съучастие в убийството на турско-арменския журналист Хрант Динк, а Шик беше публикувал репортаж за проникването в полицията на членове от движението Гюлен – религиозна група, водена от живеещия в чужбина духовник Фетула Гюлен, с която в онзи момент ПСР се намираше в тесен съюз. Накратко, „Ергенекон“ и свързаните с него съдебни процеси се превърнаха в средство за заглушаване на несъгласието и за прикриване на доказателствата за неправомерно поведение на ПСР.

Автор(и): Ела Джордж

Детайли
Посещения: 6902

Изборите, които се проведоха на 24 юни, изтеглени напред от края на 2019 г., по решение на президента Реджеп Тайип Ердоган, идват след период на репресии и страх, който представлява най-сериозният разрив в историята на турската република. През последните две години повече от 100 000 души бяха задържани, а десетки хиляди чакат животите им да бъдат обърнати с главата надолу чрез публикуване на нов спешен декрет или просто чукане на вратата. Иззети са десетки милиарди активи и около 150 000 души са „прочистени“, като са загубили не само работата, но и паспортите си (както и онези на съпрузите/съпругите им). Те са маркирани като заплаха за националната сигурност и стават безработни. Често те губят жилището (свързано с държавна работа) и пенсиите си. В Турция винаги е имало сериозно държавно насилие, насочено против гражданското общество, но когато поредната хунта е налагала военно положение, като минимум винаги е имало надежда, че завръщането на цивилното правителство ще доведе до нормализация. Днес Турция е едно дълбоко травмирано общество. Чистките и арестите са игра на лотария: един от поддръжниците на петиция, призоваващ за мир с кюрдите, бива прочистен от сферата на висшето образование, докато друг остава на работа, макар и в постоянна несигурност. Някой е задържан за получаване на ипотека от вече отчуждена банка; друг, който е имал сметка в същата банка, не е засегнат. Днес турците са изправени пред капризите на една произволна власт, без да имат възможност да прибягнат до нещо, което прилича на върховенство на закона.

Автор(и): Ела Джордж

Детайли
Посещения: 8863

През 1991 г., докато Западът е зает с празнуване на победата си в Студената война и очевидното разпространение на либералната демокрация по всички краища на света, политологът Самюъл Хънтингтън отправя предупреждение против прекомерния оптимизъм. В статия за списание Journal of Democracy, озаглавена „Третата вълна на демокрацията“, Хънтингтън посочва, че двете предишни вълни на демократизация – от 1820-те до 1920-те и от 1945 до 1960 – са били последвани от „обратни вълни“, в които  „демократичните системи са били заменени… от исторически нови форми на авторитарно управление“. Възможна е и една трета обратна вълна, смята той, ако новите авторитарни велики сили успеят да демонстрират продължителната жизнеспособност на недемократичната власт или „ако хората по света започнат да гледат на Съединените щати“, дълготрайният основен ориентир на демокрацията, „като на залязваща сила, затормозена от политическа стагнация, икономическа неефективност и социален хаос“.

Хънтингтън почина през 2008 г., но ако би бил жив днес, сигурно и сам би бил изненадан да види, че либералната демокрация е застрашена сега не само в страни, които през последните десетилетия са преминали през демократични преходи, като Бразилия и Турция, но и в най-утвърдените демокрации на Запада. Междувременно, авторитаризмът се появи отново в Русия и се засили в Китай, докато авантюризмът във външната и поляризацията във вътрешната политика на Съединените щати драматично увреждат глобалното влияние и престижа на страната.

Автор(и): Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 6550

Подобно на всички други популисти, Виктор Орбан няма никакви затруднения да се представя като потискан борец срещу „елитите“ – предимно „сенчестите“ такива, които заплашват нацията с „глобалистките“ си мрежи. През миналата есен правителството проведе злостна кампания срещу унгарско-американския фондов мениджър и филантроп Джордж Сорос, твърдейки, че неговата „империя“ се стреми да отправи един „последен удар срещу християнската култура“. Струва си да си припомним, че Орбан е първият голям европейски политик, който подкрепи Тръмп (чиято победа той отбеляза като „завръщане към реалността“, право в лицето на политическата коректност и либералното лицемерие). Унгария, разбира се, не е САЩ, но страната показва ясно как действат популистите с достатъчно власт, когато правителството е в техни ръце.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Детайли
Посещения: 6334

В Полша, както и буквално във всяка друга страна, която е била окупирана от враждебни сили, мъртвите са обезпокояващо присъствие – не просто защото са мъртви, а защото припомнянето на реалното им присъствие означава да се припомни и унижението от вида решения, които хората са били принудени да вземат във военно време. В заявлението си историците от полския Институт за национална памет изказват удивителното твърдение, че „истината никога не унижава“. Но, колкото и да ни се иска да седят мирно в ролята на мъченици (или престъпници), мъртвите винаги носят със себе си една обезпокоителна смесица от вина и невинност. Някои от полските бойци, които са се борили против нацистите и комунистите, са участвали и в акции за унищожаване на евреи. Хората, чиято идентичност и национална гордост е обвързана с онези бойци, могат (с немалка вероятност) да се почувстват унижени от този факт. В една демокрация тези сложни реалности на човешката история не могат да бъдат оставени на оценката единствено на държавни служители.

Автор(и): Алиса Валес

Детайли
Посещения: 15466

В прочутата „дълга телеграма“ на Джордж Кенан, изпратена през 1946 г. до американския държавен секретар Джеймс Бърнс, която поставя началото на американската политика на „сдържане“ спрямо Съветския съюз, името на Йосиф Сталин се споменава едва три пъти. Независимо от факта, че по онова време съветският лидер управлява страната си като истински император. Още докато Сталин е в апогея си, Кенан съумява да очертае политическото поведение на Съветския съюз след Сталин, без да има ни най-малка представа нито кога съветският лидер ще слезе от сцената, нито кой ще го замени. Можем ли със същата яснота да предвидим каква ще бъде Русия след слизането от сцената на Владимир Путин, без да знаем нито кога и как той ще слезе от сцената, нито кой ще го наследи, нито какъв ще бъде международният контекст, в който този преход ще се случи?

Ще опитаме да го направим, колкото и рисковано да изглежда това в момент, когато Путин се кани да започне нов мандат като президент. Въпреки че с лекота ще спечели изборите през март 2018 г., победата му ще ознаменува началото на „епохата след Путин“ в руската вътрешна политика, дори и той да продължи да взема решенията в руската външна политика, което е почти сигурно.

Автор(и): Иван Кръстев, Глеб Павловски

Детайли
Посещения: 9378

Полша не е единствената посткомунистическа страна, която се опитва да представи по нов начин историята на ролята си във Втората световна война и да защитава собственото си разбиране за това какво е било участието ѝ в Холокоста. Критиците на подобни политики казват, че те фалшифицират историята; защитниците им пък настояват, че те представляват нормална и необходима фаза от изграждането на държавата или дори смели опити за запазване на историческата истина. Всъщност подобни събития имат само малко общо с историческата точност или изграждането на държавата. Скорошният подем на опитите за преоформяне на историческата памет е задвижван от три взаимно свързани фактора: намаляващото влияние на институциите на ЕС, възхода на крайнодесните партии и увеличаващите се напрежения с Русия.

Автор(и): Волха Чарниш и Евгени Финкел

Детайли
Посещения: 7985

И така, едва ли беше голяма изненада, че след 2016 – годината на Голямото разтурване – 2017 се оказа за Европа още една година-бъбречен-камък: тя донесе болки, но и облекчение. Болестта се оказа несмъртоносна. И макар че никой от многобройните проблеми, които бяха предизвикали дълбоки пукнатини в Съюза – кризата на Еврозоната, руско-украинският конфликт, тежкото положение на бежанците – не си е отишъл, то в хода на последната година европейските икономики растяха уверено, безработицата намаляваше, а социологическите допитвания по целия континент регистрираха възстановено доверие в бъдещето на Европа. Напълно неочаквано, през 2017 про-европейците бяха ония, които поеха инициативата. Cambridge Dictionary обяви „популизъм“ за дума на 2017-та година. През 2015 такава дума беше „остеритет“, а през 2016 – „параноичен“. Параноята, породена от остеритет, доведе до популизъм. И през 2018 популизмът едва ли ще изчезне. Резултатът от италианските избори през март би могъл отново да промени настроението в Европа. Но онова, което направи 2017 различна, беше появата на про-европейски популизъм: едно политическо движение, което комбинира идеята за Европа с настояванията за промяна.

Автор(и): Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 10176

В Македония, като югославска република, от 1945 до 1991 г. е насаждана версия на „македонизъм“, която е далеч от идеите на „преродбениците“, от ТМОРО/ВМОРО и Илинденци, както и от междувоенната ВМРО. Този македонизъм е дори твърде различен и от първия етнонационален, който идва от комунистическата ВМРО (об.) За тях македонската нация произлиза от българската и в един момент просто се е обособила от нея. В България пък от началото на 60-те години започва под ръководството на БКП и Тодор Живков да се развива един изключително строг национализъм, в който няма място за никакви нюанси и специфики и не е в състояние да види динамиките в процеса на националното изграждане.

Автори: Боян Лазраевски, Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 19821

Революцията от 1917-21 играе важна роля в най-новата глава от историята на украинските политики на паметта, започнали през 1991. Официалните възпоменателни политики на украинското правителство и Украинския институт за национално припомняне (УИНП) интегрират Майданската революция и продължаващата борба срещу агресията на изток в един широко приет разказ на борба за национално освобождение. От тази гледна точка Майданът е продължение на Украинската революция от 1917-21, която е била победена от болшевишка Русия. Това гледище съвпада безпроблемно с официалната политика на декомунизация, започната през 2015 и целяща да отстрани съветските символи, както и да забрани комунистическата идеология, като по този начин изглежда се превръща в последния акт на деколонизация за онези хора в Украйна, които вярват, че сто години по-късно историята е дала на украинската нация втори шанс.

Автор(и): Татяна Журженко

Детайли
Посещения: 7471

Следвоенните германски опити за изграждане на нова идентичност не могат просто да прескочат Третия райх, сякаш той изобщо не е съществувал. В края на краищата германците трябва да се изправят лице в лице с нещата, които хитлеровият режим е извършил в тяхно име. Този процес е несигурен и колеблив в началото, а освен това и силно усложнен от разделението на страната по време на Студената война. През последните десетилетия обаче Германия постигна нещо безспорно впечатляващо: едно колективно приемане на моралната отговорност за ужасяващите престъпления от близкото си минало. Страната дава видим израз на това приемане чрез запазването на материалните следи от нацистката епоха и изграждането на нови мемориали на неговите жертви. Тези мемориали имат нещо повече от просто символична функция: пред лицето на заплахата, идеща от все по-влиятелните крайнодесни групи и партии (които отхвърлят настоящите германски норми на толерантност и призовават към край на онова, което смятат за „осрамване“ на германците и насърчават към заплашителни форми на исторически ревизионизъм), тези паметници на миналото служат като постоянни, неизбежни и интуитивни напомняния за истината.

Автор(и): Ричард Дж. Еванс

Детайли
Посещения: 8372

Наказание по германски: Бьорн Хьоке, печално-известен крайнодесен германски политически активист, трябва сега да изпитва на собствения си гръб какво означава да се опиташ да зачеркнеш миналото в модерна Германия. След като миналата година на политически митинг в Дрезден беше заявил, че Германия е единствената страна в света, където хората издигат паметници на собствения си позор (нещо, което е фактически невярно), той се превърна в една от най-ненавижданите фигури сред германските политически среди. Но това едва ли го е обезпокоило особено много – нещо, което пък едва ли може да се каже за изненадата, която го очаква тия дни, когато ... погледне от прозорците на собствената си къща (Хьоке живее на село). Колектив от германски артисти е издигнал малко копие на Мемориала на убитите Евреи от Берлин директно пред къщата на Хьоке, на специално нает за целта парцел земя…

Автор(и): Катрин Бенхолд

Детайли
Посещения: 8487

Историята на Русия е белязана от страдание, бедност и насилие. До ден-днешен страната тегне под бремето на своето минало. С какво е по-различна Русия? И как трябва да се отнася Западът към нея? Интервю на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ с германския професор Йорг Баберовски, специалист по източноевропейска история:

Автор: Йорг Баберовски

Детайли
Посещения: 14770

Двадесетата годишнина на германското обединение беше белязана от обичайния рунд на недоволна интроспекция относно това дали Оситата (източногерманците) и веситата (западногерманците) наистина стават един народ, но дори и на германците изглежда вече започва да им писва от това. Така че, вместо това и оситата, и веситата изглежда са хванали книгата на Тило Сарацин и са започнали заедно да реват срещу тези проклети мюсюлмански имигранти. За разнообразие те реваха също и против разпуснатите гърци, ирландци, португалци, италианци и т. н., които искали от пестеливите, здраво работещи германци, да платят за спасяването на Еврозоната. Ако бихме били нелюбезни, то сигурно бихме могли да кажем, че вътрешното обединение на германците върви добре, благодарение на тези два набора от козли на отпущението. Няма нищо по-добро от общите врагове, когато става дума за обединяване на хората.

Автор: Тимъти Гартън Аш

Детайли
Посещения: 14978

Полемиката, заобикаляща Мемориала на Холокоста е насочена не само към артистичното оформление на самия мемориал; както и при по-ранните дебати около Бухенвалд и Новия караул, тя се върти около въпроса за най-подходящото припомняне на националсоциализма. Докато в началото критиката се съсредоточава върху грандиозните размери на предложения мемориал и проблематичното изписване на имена, по-късно се появяват и по-големи въпроси, свързани със самата (липса на) необходимост от подобен мемориал в Берлин. Мемориалът на Холокоста повдига трудния въпрос за това дали мемориалите и паметниците изобщо се издигат като алиби, което прави удобно влагането на паметта в камък, а след това оправдава забравянето ѝ, а също дали паметниците могат да подхранват каквато и да е критична памет.

Автор(и): Шаван Катàго

Детайли
Посещения: 8450

Писателката Славенка Дракулич е прекарала голяма част от кариерата си в опити да отразява случилото се в Югославия през 90-те години. Колко трудна борбата с „националистическия вирус“ тя показва в книги като „Балкан експрес“ (1993), „Както ако не съм там“ (1999) и „Те не биха наранили една муха“ (2004). В светлината на политическото развитие в Испания, тя разговаря с испанския онлайн вестник „El Confidencial“ за потенциалните опасности в каталунската криза.

Автор(и): Славенка Дракулич

Детайли
Посещения: 11331

Съжденията по повод Украйна, където тя се подлага на други стандарти – не че страната е някакво красиво, чудесно във всяко отношение място; такова тя не е – но използването на език, според който няма такова нещо като украинска нация или дори украинска държава; ако всички тези неща бъдат казвани без директна конфронтация с германския опит за поробване на украинците, то тези думи не могат да бъдат невинни, тези думи трябва да бъдат премислени исторически в Германия.

А в тази връзка има и още един проблем, който ще спомена на последно място. Изкушението за германците да бягат от отговорност, което винаги е много голямо, се насърчава именно от руската външна политика. Руската външна политика в момента се състои в разделяне историята на Съветския съюз на две части. Едната от тях е добрата, която е руската част, а другата, лошата, е украинската.

Мога да обобщя това за вас по-бързо, отколкото го правят официалните декларации на руската външна политика: освобождение – руско; колаборация – украинска.

Това е линията, която те следват много последователно – и, в тази страна [Германия], с голям успех.

Автор: Тимъти Снайдър

Детайли
Посещения: 10908

Нациите и техните държави, твърдят, са „социални конструкти“. Ала това не означава, че могат по всяко време да бъдат деконструирани. Семейства, бюрокрации, акционерни дружества също са социални конструкти; въпреки това те не могат да бъдат премахнати. Ако ще градим общ европейски дом, в него трябва да има място за европейските нации. Без тях, европейски политически ред няма да има; такъв ред е възможен само с тях, чрез тях и на тяхната основа.

Автор: Волфганг Щреек

Детайли
Посещения: 11993

Новата революция през XXI в. е миграцията – не революция на масите от ХХ в., а разрушаващата граници революция на индивиди и семейства. Тя не е вдъхновена от идеологически описания на светлото бъдеще, а от снимките в интернет на живота отвъд границата. За да успее, тази нова революция няма нужда от идеология, политически движения или водачи. За мнозина злочести хора прекосяването на границите на Европейския съюз е много повече човешка необходимост, отколкото въпрос на утопично бъдеще. Все повече хора възприемат промяната като смяна на страната, в която живеят, а не като смяна на нейното правителство. Проблемът с революцията на миграцията, както и с всяка друга революция, е способността ѝ да вдъхновява контрареволюция. В този случай тя вдъхнови надигането на застрашените мнозинства като водеща сила на европейската политика. Тези разтревожени мнозинства се опасяват, че чужденците превземат страните им и заплашват начина им на живот. Те са убедени, че настоящата криза е предизвикана от конспирация между космополитно мислещите елити и имигрантите с племенен манталитет.

Автор(и): Юлиана Методиева, Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 32697

„Аз нямам обща история с България!“, „Имаме обща история и с други държави!“, „Може да го честваме Илинден като общ религиозен празник!“, „Всеки си има национална история!“, „Нямаме обща, а сходна история!“, „Илинден е македонски!“. Това бяха само част от многото коментари и отзиви на македонски „историчари“ преди и след публичното огласяване на проектодоговора за добросъседство между Република България и Република Македония. Срещу тях не закъсняваха да се обадят и българските им колеги: „Да се спре с кражбата на история!“, „Македонизмът е изкуствена идеология, създадена от Коминтерна!“, „Този, който твърди, че македонците са отделен народ, просто не е учен!“. От студиото на БНТ Наум Кайчев обяви залегналото и в проектодоговора, че „Ние имаме обща история, единна история!“, – но без да уточни коя е тя и през кои точно периоди, – видимо имайки предвид всичко, без югославското и пост-югославско време на днешната Република Македония.

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 13246

Има и друга аналогия, която обяснява настоящите събития в Централна Европа по-добре от онази с междувоенните европейски демокрации. Тя е за Западна Германия от 1968, а не за Ваймарска Германия от 1933 – и в нея се открива по-добър ключ към разбирането на настоящата криза. Днес, също както и през 1968, кризата идва след две десетилетия на успешно икономическо възстановяване и период на амнезия към миналото. Преломът е неочакван и плашещ. Кризата на демокрацията от 1968 има корените си не в провала на демократичните институции, а в успеха на следвоенния западногермански проект за модернизация и демократизация. Тогава, както и днес, се е говорело за кухостта на демократичните институции и необходимостта от морална революция. В Германия тогава, както и в Полша днес, е имало призиви за „нова република“ и отхвърляне политиките на бездушния прагматизъм. Тогава, както и сега, е имало масивна трансформация на културния и геополитически контекст. Думата „популизъм“ е витаела във въздуха, а хората са изисквали повече демокрация.

Автор: Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 7698

Има нещо силно объркващо в така наречените „забрани на буркини“, които се налагат в някои от крайбрежните градове във Франция, Очевидността на противоречието – да се налагат правила върху онова, което жените могат да носят, поради това, че е погрешно да се налагат на жените правила какво да носят – прави ясно, че под повърхността със сигурност има някаква друга причина.

„Буркините“ са, по същество, бански костюми, покриващи цялото тяло, които са в съгласие с мюсюлманските разбирания за благоприличие, а преди няколко години тогавашният френски премиер-министър Мануел Валс се впусна в яростен дебат около забраната им в някои от крайморските градове на страната, обявявайки рядко срещаното облекло за част от „поробването на жените“.

Разбира се, тук не става дума просто за бански костюми. Социалните учени твърдят, че не става дума и за това да се защитават жените от патриархата, а за защита на немюсюлманското френско мнозинство от конфронтация с един променящ се свят: такъв, който изисква от тях да разширят разбиранията си за собствената идентичност, когато мнозина от тях предпочитат да ги запазят такива, каквито са.

Автор(и): Аманда Тауб

Детайли
Посещения: 11176

Балканите отново са се превърнали в арена за онзи вид дипломатически маневри, които заплашват някой ден да получат военна форма. Именно тук на Балканите руснаците – след четвъртвековно отсъствие – се завръщат на европейската сцена. И тук на Балканите турците отново установяват присъствие точно в областите, от които бяха изтласкани преди малко повече от 100 години.

И така, пожертвала ли е вече Европа Балканите? Преди избухването на Първата световна война е изглеждало така, сякаш европейските сили са успели да умиротворят региона. През 1878 Австро-Унгарската империя си е осигурила международно споразумение за установяване на собствен протекторат върху Босна/Херцеговина, а през 1908 вече директно е анексирала страната – ход, на който тогава не се е противопоставил сериозно никой (с изключение на Сърбия). В хода на Балканските войни от 1912 и 1913 Турция е била отблъсната назад чак до Босфора. Руските опити за увеличаване на собственото влияние в Балканите, чрез Сърбия и южните славяни от Австро-Унгарската империя, са сериозна неприятност, но не и масивна заплаха за мира. А след това Гаврило Принцип застрелва наследника на хабсбургския трон в Сараево и, както всички знаем, само месец след това цяла Европа е във война; една война, причинена от дребни южнославянски съперничества, за които Виена, Берлин, Париж, Москва и Лондон дотогава не са знаели почти нищо.

Автор(и): Миленко Йергович

Детайли
Посещения: 8564

Действителният резултат от миналогодишния референдум беше тесен и двусмислен. Петдесет и два процента от избирателите подкрепиха Брекзита, но ние знаем, че много от тях бяха подмамени от обещанието на Борис Джонсън, че Британия „може да изяде зелника, който ще плати някой друг“. Тя можела хем да напусне ЕС, хем да продължи да ползва всички привилегии на членството. Британците щели да могат да търгуват свободно с ЕС, както и да живеят, работят и учат във всяка страна-членка на Съюза, също като преди. Това, разбира се, е детинска фантазия и е много слабо вероятно, че самият Джонсън е вярвал и една дума от нея. Това беше просто част от играта, хитър лозунг, с който би могъл да се спечели някой дебат в Оксфорд.

Автор: Финтан Отул

Детайли
Посещения: 8127

Дали голямото одобрение за турския президент Ердоган и неговата нова конституция е доказателство за неуспешната интеграция на немските турци? В никакъв случай, казва Дъг Сондърс, канадски журналист и изследовател, който в продължение на дълги години се е занимавал по много континенти с въпроса как големите емигрантски потоци променят облика и общностите на големите градове по света. От всичко това е възникнала книгата „Градът на пристигането“ [Arrival City], която междувременно се превърна в международен бестселър.

Автор: Райнер Херман

Детайли
Посещения: 9102

Евентуалните опити на Обединеното кралство да ползва предимствата на членството в общия пазар, но без неговите задължения, ще се срещнат с решителна съпротива. Но именно тази стратегия е в центъра на собствената реторика на британското правителство преди преговорите, както най-ясно личи от изказванията на карикатурния британски външен министър, Борис Джонсън: „Нашата политика е: и вълкът сит, и агнето цяло“. Джонсън е само един сред какофонията от гласове в кабинета на Мей, но тази представа изглежда се споделя от всички тях. И на първо място е гласът на самата премиер-министърка.

Мей се представя като строга, високо принципна възпитателка, нещо като съвременна версия на префинената, но страховита училищна директорка от вида, който някога властваше в класните стаи на следвоенна Великобритания. Тяхна крепост бяха the Home Counties, районите от предградията и близките околности на Лондон, където Мей има корените си и където сложностите на британската класова система са най-заплетени. Но действията ѝ във връзка с Брекзита демонстрират най-вече висока степен на опортюнизъм, определена способност за разчитане на вътрешно-политическите шансове и готовност да се рискува икономическото благосъстояние на британския народ в името на краткосрочните интереси на самата нея и партията ѝ.

Автор: Саймън Хед

Детайли
Посещения: 26382

Турската икономика страда тежко сред политическата несигурност, която цари в страната. Инвеститорите са изгубили доверие, туристите не идват, а лирата бързо губи стойност. Президентът Ердоган едва ли оценява правилно сериозността на ситуацията.

В Левант, истанбулския банков квартал, анти-терористични полицейски патрули обикалят улиците, а сградите са окичени с про-референдум портрети на Ердоган. Толга Игит, турски мениджър на американска инвестиционна банка, минава през строго охранявания вход на местното Старбакс-кафе, в сянката на околните небостъргачи. За да даде това интервю той е представил две условия: първо, да не се използва реалното му име и, второ, да не се разкрива кой е реалният му работодател. В противен случай, безпокои се той, би могъл да се превърне в цел на правителствено преследване. „Никой, който критикува Ердоган, не може да се чувства сигурен в днешна Турция“, казва той.

Автор: Максимилиан Поп

Прочетете още...