Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 13849

Зимата пак дойде. Всяка година й се чудя на постоянството. Все се надявам да почне да закъснява, да забравя и изобщо да се откаже от заядливия си нрав. Къде ти! Баба ми казва – „Какъвто си се родил, такъв ще се скапеш“.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 13137

Когато авторът подари първата си книга на Мариела, тя се засрами от лежането си в болницата, затова каза на автора, че е впечатлена и вече е на успокоителни. После пак от срам открадна два чифта луксозни чепици от италианската фабрика, която беше зарязала чантите и бе минала на детски артикули, и ги подари на автора.

Автор: Галин Никифоров

Детайли
Посещения: 10605

Строят, размахвайки червено-черните знамена, се движеше по посока към оградата, покрай трибуната. Плътно, изпълвайки ушните миди с тъпа болка, се носеше непрекъснат рев.

Автор: Захар Прилепин

Детайли
Посещения: 12413

Той не позволяваше някой да върви зад него. Чуеше ли стъпки, спираше, изчакваше крачещия да подмине и вече спокойно продължаваше пътя си. Бях го нападали три пъти.

Автор: Светлана Дичева

Детайли
Посещения: 12810

Съвсем непреднамерено и случайно Борис Мойсеевич Вайсман беше евреин. В това нямаше нищо лошо, но никой в Лом (освен криминалистът-капитан Гичо Гаргата, в чийто милиционерски надзор влизаха и алкохолиците) не знаеше истинското име на този възрастен вече, емигрант и белогвардеец, човечец.

Автор: Емил Андреев

Детайли
Посещения: 20538

Лошата памет за цифри, имена и дати е ужасен вроден дефект, нещо като бенка на носа или заешка устна, и не знам дали не е лекомислена авантюра от моя страна опитът да пиша за неща, отдалечени отвъд хо­ризонта на оцелелите ми спомени.

Автор: Анжел Вагенщайн

Детайли
Посещения: 22906

Свалям се с Барби. Три следобеда всяка седмица, докато сестра ми е на уроци по танц, аз отнемам Барби на Кен. Упражнявам се за бъдещето.

Автор: А. М. Хоумс

Детайли
Посещения: 21838

Знам какво трябва да направи всеки четиресетгодишен мъж, за да е щастлив. Да стане в шест, навън да е полумрак и да мирише на есенни листа, самият той да е здрав като есенно дърво. Да обуе любимия си син панталон от груб плат, да нахлузи здравите си обувки и да излезе навън.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 17480

Днес Ботев е немислим. Нито като поет, нито като вестникар, нито като певец на волното слово. Волнодумник като него щеше да бъде безработен учител…

Автор: Румен Леонидов

Детайли
Посещения: 14232
Говоря често с мъртвите приятели. Необяснимо верен съм им и знам, че им е тъжно, а петите им са студени. В сънищата си желаем лека нощ. Спете кротко.

Автор: Васил Славов

Детайли
Посещения: 11485

Месец в Манхатън мина като щракване с пръсти. Днес обаче бързам да посрещна Катя. Втори ден планувам взимането й от летището в детайли. Оставям телевизора на Фокс Нюз, преписвам за последно прекачванията от маршрут свален от гугъл мапс в тефтера, затварям лаптопа и излизам.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 25597

Не мога да кажа всичко за своята майка. Чудя се на Педро Алмодовар. Как леко и приятно се е подвел по добре звучащите думи и ги е сложил като заглавие на филма си. Наистина – звучи прочувствено това: Всичко за майка ми.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 11343
Всичко, което правеше за него, беше хубаво. Той я намираше за романтична и невинаги я понасяше. Не отговаряше понякога на телефонните й повиквания. И в това „понякога“ имаше железен алгоритъм.

Автор: Мая Кисьова

Детайли
Посещения: 11029

Повдигам очи, а не виждам нищо. Само спомени засищат сърцето. И разбирам, че всичко преживяно е преминало във вечността. Че излизам и влизам оттам, и съм само сянка. Сякаш не съм аз, а вълкът в мен

Автор: Димитър Атанасов

Детайли
Посещения: 14791

Виждам ги. Следя ги с очи. Не мога иначе. Аз съм толкова тежка. Те – така леки. Те хвърчат, правят своите лупинги, не се сблъскват с никой и нищо. Аз цялата съм един вътрешен сблъсък.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 14321

Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 16428

Един ден сестра ми Ида неочаквано получи писмо от свой някогашен приятел. Не беше го чувала от години. Станал посланик на България в Бразилия. В плика имаше и писмо на танти Роза до него, до посланика.

Автор: Ицко Финци

Детайли
Посещения: 25424

Любезни читателю, ако се хванеш на въдицата на заглавието и прочетеш разказа ми, със сигурност ще се сетиш за поне един случай, в който си ял кур-чорба.

Автор: Бойка Асиова

Детайли
Посещения: 8534

Откакто се помнеше, винаги си бе задавал въпроса как ли се чувства човек, когато умре? Какви усещания има? Какви мисли се въртят в главата му? Какво се случва с него – с тялото, чувствата, разума?

Автор: Нели Лишковска

Детайли
Посещения: 20205

Днес гледам на тази едновременна смяна на професия, семейство и местожителство като опит за преборване със страха – не можех да се опълча срещу системата, затова престанах да бъда това, което системата желаеше да съм.

Автор: Златко Ангелов

Детайли
Посещения: 13659

Имаше един печално известен лозунг, окачен на стената на всяка канцелария в министерства, комитети и отдели, свързани с Държавна сигурност из целия източноевропейски социалистически лагер. На него пишеше: „Чекистът трябва да бъде с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“.

Автор: Златко Ангелов

Детайли
Посещения: 15874

Една позната ми жена от Благоевград много време искаше да ме заведе при попа, който някога венчал дядо й, та да ми разкаже историята на тази венчавка. Беше чела мои работи и очевидно вярваше, че ще бъде интересно за мен.

Автор: Бойка Асиова

Детайли
Посещения: 12120

Прав е бил вуйко ми Ристо, като е изрекъл: „Яс ке се оженам кога станам совершен.“ Да го бях послушал, вместо да се смея на откровението му, както се е смял другият ми вуйко Никола, сигурно нямаше да бъда набеден от съдбата мъж, когото изоставиха и трите му жени.

Автор: Владимир Каперски

Детайли
Посещения: 12134

Събуди се бавно, ужасно бавно, като дълбинен водолаз, който не може да си позволи да изплува прекалено бързо – и дори когато, вече на края, беше абсолютно сигурен, че е буден, съзнанието все още не искаше да се завърне окончателно...

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 10445

И това беше всичко. Да беше се спрял, да се беше обърнал, ако беше изчакал смирено черния мъж с бакенбардите и се беше предал – щеше ли това да се случи? „Нима има – с последни усилия мислеше по пътя към „Бърза помощ“ Стефан Горчинов, – нима има значение кой съм!

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 12372

Защото ние сме приятели, още по-големи от най- големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя...

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 16921

Ив беше хубава. С фини и извити като малък монголски лък устни, с мускулесто и стройно тяло и жълти очи. Когато погледнеш очите й, си представяш как се обръщат и как проблясва бялото, когато ги галиш с цяла длан. Аз се влюбих в нея.

Автор: Калин Терзийски

 

Детайли
Посещения: 9720

Градинката беше свита зад гърба на една административна сграда с начумерени прозорци и няколко жилищни блока, строени по различно време. Висока тухлена ограда отделяше жълта къща, затисната между тях. Приличаше на застаряващ Давид, който вече не знае по кой Голиат по-напред да стреля.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 21542

Прибрахме се в ранния следобед – аз и Иванчето – двама старички младежи, позастарелите деца на своите родители – хоп-троп – двамата – в своя напечен апартамент. Връщахме се от Банкя, където бяхме гостували на моите родители...

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 14303

Да свиря на улицата в Париж… Какво ме теглеше? Не знам. Когато бях за пръв път там, спирах се и дълго ги слушах. Улични музиканти тогава в София нямаше. Бяха забранени. А тези…

Автор: Ицко Финци

Детайли
Посещения: 16231
Ето го най-сетне и трамваят, аз се качвам. Всички ли места точно сега трябва да са заети? След миг зарязвам тая мисъл и сядам на стъпалата. Какво ли ще си помислят хората? Младеж, който в трамвая сяда на пода, сигурно върши и други непристойни неща…

Автор: Адам Георгиев

Детайли
Посещения: 12302
Дядо Станойчо, наричаха го Гърлицата заради бързите му нозе и защото от Лешко до Горна Джумая можел една овца невързана да води, разкаваше за комитското време така…

Автор: Владимир Каперски

Детайли
Посещения: 10290

Данте Петров беше мрачен човек, стиснат, завистлив и голямо мрънкало. Той заекваше свенливо и по този начин винаги успяваше да изкрънка две-три ракии с: „Не, не, не. Стига толкова. Пия това и ставам.“

Автор: Борис Роканов

Детайли
Посещения: 12070
Александър се появи в живота ми точно когато бях взела да усещам непоявяването му като божие наказание или пък заслужена свобода.Помня датата: 30 ноември 2003 г.

Автор: Неда Антонова

Детайли
Посещения: 12356

Безвластие и опиянение завладя града и всичките села в околията, нанизани в единна яка около ниските склонове на планините, още в първите дни на освобож­дението от чуждото владичество.

Автор: Бойка Асиова

Прочетете още...

Лабиб

Люба Александрова 27 Май, 2014 Hits: 6699
Помниш ли Збигнев Цибулски, попита ме…

Кларнетът

Здравка Евтимова 01 Ян, 2008 Hits: 20698
Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли,…