Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 10380

Поетът въобще имал странно отношение към смъртта. Бил я преживял веднъж, когато тя го държала в мрака при себе си седем дни и седем нощи. После уж го пуснала да си иде, но оттогава насетне си го следвала, където и да идел и каквото и да правел. Та затуй вече я имал за нещо досадно, защото тя непрекъснато му напомняла за себе си. Стигало му само да се погледне в огледалото. Или когато усещал гузния потрес у онези, които го виждали за първи път... Единствено Мила не била трепнала, когато го срещнала през един декемврийски ден на седемнайсета година на ъгъла на „Леге“ и „Дондуков“ – тя въобще не се уплашила от бездната ужас зад черната му тогавашна превръзка и от отчайващите следи по цялото му лице.

Автор: Христо Карастоянов

Детайли
Посещения: 8839

Друга пък харна домакиня гощава на чай свои женски гости и ги весели с „балановщини“, за да повиси още вкуса на сладкишите си. Знаете ли бе, как казва Балан на „фотел“ (фотьойл) по български? „Гъзоседник!“ И разкошно ха-ха-ха облива недрата на богатия салон, та духовитият разговор се разстила от „гъзоседника“ по всички анатомически, фонетически и етимологически съседства и сродства, за да подържа сочна безискуствена забава от „чайов пети час“ до късна вечеря...

Автор: Александър Теодоров-Балан

Детайли
Посещения: 9243

Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръб на Витоша, до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонска улица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди – и добро, и лошо. Да захвърля миналото като тежък и ненужен товар, да отсека твърдо и с един замах 40 години от живота си, за да започна от някакво ново начало. Не нова глава, а напълно нова книга, на нов език и с ново съдържание. […] А другото желание е това на момчето от приказката за цар Траян с козите уши. Това е трудно удържимият, почти болезнен порив на човек да се изприкаже, да изговори докрай всичко, което годините са натрупали у него, да го излее навън, сякаш то го души, защото принудително е стояло вътре. Желание, което ми казва, че миналото е по-реално от настоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, че то е неделима част от тялото и духа, че макар и в друг свят, аз все още непокътнато съм си там – край Витоша, И всичко там е по-живо, по-звучно, по-цветно от това, което е тук, около мен.

Автор: Георги Марков

Детайли
Посещения: 8730

– Добър вечер, уважаеми зрители! Добре дошли на финала на първи сезон на най-новия, най-гледания и най-коментирания риалити формат тази година „Стани Бог“. Днес, от нашето студио в Голгота, ще проследим на живо последното гласуване за сезона. Номинирани за изгонване са Иисус Христос и Иисус Варава. Очаква ни невероятно драматичен финал, в края на който ще разберем дали синът на дърводелеца от Назарет, който най-неочаквано се класира за финала, ще спечели това състезание или това ще бъде известният обществен деятел Варава. Останете с нас до края и ще разберете! А сега да се прехвърлим в студиото и да разберем кой ще защитава нашите участници. Пилат?

Автор: Филип Анастасиу

Детайли
Посещения: 7706

„Не мога да го разбера твоето приятелче, всичко до което се докосне – и рита!“.  Преживявал си черна дупка, разказа ми Венко последните новини от София, (не попита обаче аз  в каква съм). Разярена посетителка от Журналистите, познавайки слабото ти място, стъпкала очилата ти на площад Гарибалди, оставяйки те за отмъщение съвсем безпомощен между релсите. Откраднали ти за кой ли път чантата със заплатата, и по-важно: Леля Берта ви била засякла с Мартина в къщата на улица Искър. Вдигнала неимоверен скандал, заплашвайки с  милиция и писма в службата.  В резултат на това – черната дупка –  и на още  няколко дребни скандала, пак престанали да те пускат в Писателите. „А за теб – примижа зад очилата загадъчно и започна да мънка  – М-м-м… Имам…Добри новини.“ „Какви?“ „На лято ще се разбере –  продължи да кима тайнствено Фушето, появил се  неочаквано в скования от студ морски град за някаква конференция. – Как върви книгата?“

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 7925

Цели два дни човечеството очакваше да настъпи краят на света на 20.12.2012 г., малко преди Коледа. Ако баба ми беше жива, сигурно щеше да се смее и да каже, че хората са се побъркали и си мислят, че са хванали Господ за шлифера. Аз не знам каква е одеждата Господня! Пък и кой го е видял дали е със или без шлифер. Баба го беше облякла така, за да не споменава една друга неприлична дума. Тази приказка тя казваше по повод на комунистите, които си въобразяваха, че са овладели с технологията природните стихии. В интерес на истината краят на света не е комунистическа идея, но явно и други си мислят, че могат да командват Вселената. А пък Господ сигурно се чуди, че човекът ще определя края на творението му. Откъдето и да го погледнеш, все е смешно. Краят на света си идва най-редовно, само че индивидуално, за всеки отделен човек. Сега просто бяхме решили, че ще настъпи глобално. То не бяха календари на маите, то не бяха медиуми по телевизиите, а за филмите на Холивуд да не говорим. В тях дори някои се и спасяваха.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Детайли
Посещения: 9350

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка към тила и закрачи с едри крачки нататък, към неизвестното, което отдавна познаваше до болка.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 11726

Бурята ме застигна изведнъж. Вятърът се обърна и задуха от североизток – право срещу курса ми, на силни пориви. Движех се успоредно на брега, на 5-6 мили от остров Алонисос. Скоро щеше да мръкне. Бях сам на 12-метрова лодка с ветрила и започнах да се притеснявам, че няма да стигна там, накъдето съм се запътил, а и няма къде да се скрия от бурята.

Автор: Костадин Костадинов

Детайли
Посещения: 7524

Изд. „Факел“ пусна книгата на Мери Натан, която е поразителен, достоверен разказ за невъобразимите ужаси през Втората световна война. Фактът, че тези преживявания са описани от едно малко момиче, тогава едва десетгодишно, прави от тази история един от най-завладяващите и уникални документи за епохата. Това е незабравимо и прекрасно четиво за всеки надхвърлил възрастта на десетгодишната героиня.

Автор: Мери Натан

Детайли
Посещения: 8544

Тази история не е моя. Преди да ми я разкаже, Едуард поиска да обещая, че няма да я напиша. Беше негова и искаше един ден сам да го направи. Любопитна да я чуя, аз обещах, но сега ще я разкажа без угризения, но и без емоции – просто една американска история.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Детайли
Посещения: 8210

Той седеше в едно от многобройните таксита, които чакаха на нюйоркското летище. Трябваше да се случат много събития, за да се срещнем с него. Пътят ми дотук започна от Прага в далечната 1968 година.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Детайли
Посещения: 7388

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка към тила и закрачи с едри крачки нататък, към неизвестното, което отдавна познаваше до болка.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 7544

Няма да пиша за Америка. За нея е писано толкова много, че за мен няма място. Истината е, че Америка с нищо не ме вдъхнови. Да, тя впечатлява, но не вдъхновява. У нас обаче има доста американски неща, които и впечатляват, и вдъхновяват, и най-вече забавляват.

Автор: Елена Пеева–Никифоридис

Детайли
Посещения: 9564

Ангелът се качи на бойницата към Дунава, разпери бавно огромните си криле и полетя. Полетя нагоре срещу луната. Направи няколко плавни могъщи замахвания – някак театрални, а после изведнъж изчезна.

Отново повя хладният дунавски вятър и разбрах, че съм сам на върха на моята кула.

Изведнъж дочух подрънкване на чинии, кикот и дюдюкане. Тълпата долу още пируваше в моя чест.

Надвесих се над множеството и отново подхванах с тромпета марша на светците. Милите гости ме чуха и се смълчаха.

Когато свърших, всички бурно взеха да ме аплодират. Ръкопляскаха френетично, но аз чувах само чаткане на люспи и нокти.

Автор: Костадин Костадинов

Детайли
Посещения: 6078

Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата, откъдето току-що влезе със сърце, на път да изхвръкне от гърдите му. Надявам се, че не съм последен, каза на секретаря, очакващ го малко по-навътре, където едрите капки, които вятърът блъскаше в мокрия под, не можеха да го достигнат. Още не е дошъл заместникът ви, но се движим по разписание, успокои го секретарят, При положение че вали така, ще бъде същинско геройство, ако сме в пълен състав, каза председателят, докато минаваха в помещението, където щеше да се проведе гласуването.

Автор: Жозе Сарамаго

Детайли
Посещения: 7723

Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за хола, но някой трябвало да я посрещне.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 10036

Решавам да ида на кино случайно. Чувствам се зле, уморена съм, ядосана съм, криво ми е.

Седях пред програмата поне десет минути, но не защото имах някакъв избор. Тази вечер имаше само един филм точно след 45 минути. Филм, който даже не беше планиран – късче от гръб на билет за метро се беше превърнал в миниатюрен афиш.

Казах си, че трябва да съм абсолютно луда, ако не вляза да гледам този филм – всичко около мен ме дърпаше навътре – случайното листче, ужасният ден, мазната депресия, и името, най-вече името на филма... Истинско заглавие – мечта.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 10253

Вкарах език в устата на домакина си с демонстративна настървеност, продължително, сякаш преследвах кой знае какво в гърлото му и исках да го хвана, преди да се е плъзнало в хранопровода. Прегърнах го, затиснах го с тяло в края на дивана и го целувах дълго с отворени очи, взирах се в предмети, разположени в отсрещния ъгъл на стаята, за да ги разгледам добре, да се вкопча в тях, защото се боях, че със затворени очи ще видя наглата уста на Карла, тази наглост я имаше открай време, от петнайсетгодишна, и кой знае как беше запленила Марио, колко я беше сънувал, докато спеше до мен – до степен да се събуди и да ме целуне, сякаш целува нея, а после да се дръпне и да заспи отново, усетил моята уста, все същата уста, устата без нов вкус, устата на отминалите години.

Автор: Елена Феранте

Детайли
Посещения: 7122

В една скърцаща от сух студ януарска заран Димо Моравенов отвори вестника на страница Обяви раздел Предлагам работа както прави всеки ден откакто заключиха клуба на пенсионера заради неплатени ток и вода. Жена му беше в Германия вече втори месец за да сменя памперсите на второто им внуче. Така че той нямаше с кого повече да размени приказка и след като прочете обявата за портиерска длъжност в редакцията на същия вестник захвърли го в кофата с въглища и се обади на телефонния номер.

Автор: Димитър Симов (бай Митко)

Детайли
Посещения: 8155

Мъжът настъпи нещо меко и веднага усети ухап­ването по крака. Скочи, извърна се с проклятие и съзря една навита на кълбо ярара, която се готвеше за втора атака. Той хвърли бърз поглед на крака си, където бавно се процеждаха две капчици кръв, и изтегли мачетето от колана си. Змията видя опасността и още повече снижи глава към центъра на кълбото; но мачетето се стовари и счупи гръбнака и.

Автор: Орасио Кирога

Детайли
Посещения: 7986

По тия места се разказваше за тигър, отраснал и възпитан сред хората, на име Хуан Дариен. В продъл­жение на четири години той ходил на училище, облечен с панталон и риза, и се учил усърдно, макар и да бил тигър от селвата. Това се дължало на факта, че образът му бил човешки, както се описва в следващите редове.

Автор: Орасио Кирога

Детайли
Посещения: 8579

Не, ние убиваме по-просто. С нож, с камък, с брадва, досущ като нашите пещерни праотци. Един удар в гърба, костите изпращяват, гледецът на очите се обръ­ща, човекът пада като отсечен дънер. Понякога жер­твите са повече на брой: 10, 20, 30, 50; тогава опера­цията е по-трудна, но не и неизпълнима: всички са навързани, не представя трудност да се намушка цялата тая човешка маса. После жертвите се хвърлят в някой трап и нощем около тях вият глутници псета.

Автор: Людмил Стоянов

Детайли
Посещения: 7716

В петък вечерта бях поканен на купон у един колега от службата. Бяхме поне трийсет души, все средни кадри на възраст от двайсет и пет до четирийсет години. По едно време някаква патка започна да се съблича. Свали си тениската, след това сутиена, после и полата, като през цялото време правеше невероятни физиономии. Няколко секунди се повъртя по пликчета, след което започна да се облича, понеже не виждаше какво друго може да прави. Впрочем тя не спи с никого – затова поведението й е толкова абсурдно.

Автор: Мишел Уелбек

Детайли
Посещения: 6620

Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е цялата на петна; виждам как в прашните конуси на светлината се въртят рояци дребни мушици; чувам жуженето на пчелите.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 7283

Докато се бори за оставката на правителството на площада, един ден младият рекламист Емил сам се сдобива с такава. В рамките на месечното предизвестие бизнес етиката го изважда от тъмната заблуда, че поне наема и бирата са осигурени, и го връща обратно на неумолимо конкретната повърхност, там където страхът от несигурността обръща чашка след чашка, а бюрото по труда грее отдалеч със статут на свещена земя.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 8320

Беше един от онези септемврийски дни, в който лятото и есента така приятно си взаимодействат, събирайки в него най-доброто от двата сезона. Слънцето изкарваше хората навън, но вятърът ги умълчаваше. Беше един от онези дни, в които излизаш да търсиш първи том от комедиите на Шекспир, нищо, че не е нищо спешно, нищо, че нямаш пари.

Автор: Мартин Касабов

Детайли
Посещения: 9681

Тази бяла луна, дето гнезди в тополата, я познавам не от един живот: имаше я в безсънните ми вечери, огряваше детските ми страхове, беше изпуснатата монета на пътя от Стопанина… Беше обицата на красивата циганка, която познаваше линията на живота; беше калайдисаното дъно на тавата, окачена до лястовичето гнездо; беше валмото дим над лулата на баба…

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 6248

Нямаше да умре в деня, в който трябваше да умре. Може би защото никога не бе понасял самата думичка трябва.

Автор: Нели Лишковска

Детайли
Посещения: 8622

Става дума за онази топла пролетна вечер в този красив и богат на история (и на немци, за съжаление!) град, в който двама около 23-годишни младежи от видимо български произход стигат до заключението, че най-подходящият естествен заместител на плескавиците трябва да са сръбкините. Единият от тези двамата съм аз.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 6982

На ректора Шефлер му личеше, че не е съвсем наясно кой път да избере: от една страна, другарят Леонид Илич бе починал преди по-малко от два месеца и големият кораб на социализма се носеше по вълните без капитан. От друга страна обаче наближаваше Коледа – и всяко ограничаване, което прехвърлеше определени граници, би се изтълкувало не като уважение към паметта на покойника, а като слабост, като признание за безпомощност.

Автор: Уве Телкамп

Детайли
Посещения: 9146

Всяко провинциално градче си има няколко чешити, известни сред съгражданите си със самобитното си чувство за хумор и с премеждията си, разказите за които образуват своеобразния градски фолклор. Не правеше изключение и Преслав – градецът, в който баща ми беше околийски съдия и в който отраснах и завърших гимназия…

Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.

Детайли
Посещения: 8781

Тъкмо да отропаме сватбата на Колчо, сестро, и гръмна войната.
Чухме я, щото кмет Цани гръмна с пищова. Да можеше да го видиш – с бяла риза и червен пояс. А на калпака му – перо като някой княз.

Автор: Неда Антонова

Детайли
Посещения: 7252

Бяха двама имигранти. От старата интелигенция. Бяха от онези, които дестилират коняк от вехти книги, под бомбетата си крият облаци, а вечер главите им придобиват силуетите на птици с островърхи клюнове, вперени в настъпващата нощ.

Автор: Тодор П. Тодоров

Детайли
Посещения: 7797

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 6504

Жените не спираха да плачат, мъжът не пророни сълза, но трепереше целият като в пристъп на жълта треска. Предстоеше най-лошото.

Автор: Жозе Сарамаго

Прочетете още...

Глад

Здравка Евтимова 23 Юни, 2019 Hits: 6710
Тео я гледаше и колкото повече я гледаше,…