Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 8494

Дедо Войно пушеше с луличка. Мъничка, тантурестка, с късо сакче отстрани, за което я държеше с три пръста по неподражаем начин. Сам си я беше направил. Удивително приличаше на него. При дръпване примижаваше и в следващия миг се замисляше – дълбокомудрено, потъваше през три дъна навътре в себе си. Всеки път така, каквото и да прави, където и да е.

Автор: Бойка Асиова

Детайли
Посещения: 11624

Режещото слънце го прониза с милион наноскопични остриета, устата му се изпълни с горчиво-сладък привкус, замириса му на буря и дъжд, замириса на детство. Неочаквано го подгони жажда, той забърза сред потока от хора, идещ насреща по вечерния булевард – приведен, прикрит, с лице, забито в тротоара, по неизвестно каква привичка. Тълпата се беше сгъстила пред лъскавите витрини на магазин за електроника, той се побута малко, после спря, впримчен от общия транс, вгледа се в лицето, което го зяпаше от стотина различно големи екрани отсреща. Пергаментово лице на фона на пергаментов залез. Безизразни, неподвижни очи с форма и цвят на космически дупки. Какво толкова му зяпат, помисли си той, после прочете надписите, схвана. Тазгодишният шампион по масови убийства. Нам си колко жертви, голяма преднина пред следващия. Жива легенда. Все още…

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 14944

Разхождах се из битпазара и попивах невъобразимите му мириси и звуци. Може ли нещо на света да се сравни с одеския битак!

Плувах сред потната и креслива навалица, бутах се в рокли, сака, рединготи, гърбове и по-съществени ценности – като кефал, дето е тръгнал да си хвърля хайвера. Плувах и от време на време помирисвах пурпурното цвете, което носех в дясната си ръка. Нали все някъде трябваше да си пъхам носа.

Обемистата лелка, която тук околните наричаха Стела, се появи пред мен ненадейно. То не е за чудене. Всяко нещо на този свят се появява ненадейно. Защото преди да се появи, го е нямало. Нямало го е… после внезапно го има. Колко объркан е животът…

Автор: Исак Бабел

Детайли
Посещения: 7277

Разводът не мина лесно. Петър нае адвокат и направи всичко възможно да я спре – беше прекарал със Силвия 40 години. Въпреки загърбените 63 зими, бившата учителка издържа на натиска и след 10 месеца вече беше свободна. Чувстваше се по-млада, отколкото повеляваше въздухът в столицата, и по-жизнена дори от най-малката си внучка.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 9653

Константин беше черноризецът, негова беше първата стъпка. Разполагаше априори с един ход повече според координатната мрежа от 19 линии по 19. За Конкурента имаше 361 възможности, а за него – Белия – 360. Опита се да мисли за тези 129 960 хода, но спираше още на началните позиции. Конкурента беше неговата dial-up връзка. За да прескочи блокадата стартираше отново със 123. Дървото на възможните позиции го караше да окастря разклоненията, да идентифицира ефективните ходове, да разиграва нужния сценарий… Търсеше нулев ход.

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 10014

 Осми Апрел. Аааа! Туй не е живот! Много е топло! Дърво и камък ся разтича. Искам да ви река, че таз история, дето ви я разказвам е твърде повлияна от една много добра книга на Миленча, дето не само е толко добра, че му донесе известност за радост на майка му и други хора, ами и мене силно ме промени, не точно мене, ама изказа ми повлия и не мога да са оправя, но то разумее ся е за добро. Та да ви кажа, как бе на едно много далечно място, дето е заобиколено само от вода, та се стига само с лодка, ако се не обърне. Викат му Тиоман и е в Малаазия, ако сте чули. За отиването няма да ви казвам, че ние само спахме и нищо не видяхме, викаха нещо за тескерето – дай, вземи, дай, вземи и така дотам, а то бе около пет часа. От сабахлем до обед все то. А щом се понастанихме и детето виде телевизор, а то гаче не е видело и преди, та са лепна на него, а татко му се лепна за банята, че и той ще речеш не е бил у баня таз година, та кат невидели. И аз не може каза с какво точно ми пречи, ма на, дразни ма кат се лепнат за телевизора или нещо таквоз та си викам – я да ида аз на задния чардак, балкон по английскому, та да изпуша един тютюн, белким са разсъня. И как са настаних, така нещо не ми е удобно, тревожно мий. Аз имам тая особеност...

Автор: Елена Мечка

Детайли
Посещения: 7417

Тя се страхува. Не, тя е в паника. И това се случва винаги, когато го види. Усмихва се, гушва го, не казва здрасти. Целува го. Някак небрежно, разсеяно. А как ѝ се иска да е иначе – да е жадно, да е горещо. Даже диво, а не така стреснато. Но не може. Всеки път го поглежда и усеща как на върха на езика ѝ се покатерват старите буквички, току виж се изплъзнали като отпасани. Не, не бива да го допуска. Търкулнат ли се веднъж тя си знае – това ще е краят.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 7443

Лика никак не хареса новите си тапи за уши. Почувства се неудобно още когато ги видя в аптеката за първи път. Електриковото зелено я блъсна от упор, а с връхчето на езика си усети смътен, скърцащ звук, преди дори да ги докосне.
След час се върна вкъщи и занесе на обущаря в съседния блок чифт летни обувки за поправка. Стелките им бяха целите в бабуни, но още излъчваха някаква възбуждаща топлина с дъх на лятна буря. За миг Лика се усмихна, така сякаш искаше нечия прошка. По смутените ѝ очи подскочиха добре пазени сенки на спомени. Такситата на зазоряване, злобната котка в чуждото легло, внезапно отворената врата… Кратки мигове на щастие, които после я караха да се чувства като напъхана в чужд живот. Нейният беше далеч по-кротък, срамежлив и наплашен.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 9582

Моля хората, които не са вечеряли да не четат!!! Историята е толкова потресаваща, че за да остане в тайна единствените свидетели – двама столични полицаи, решиха да доживеят дните си праведно и смирено в Рилския манастир.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 10850

И този ден на народните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на забвението и пак ще са оставени спокойно да си легнат в историческите постели – смъртта ги уважава повече от живия ни живот, миналото ги зарежда с повече надежни енергии, с ехо от незбравими закани: „И ний сме дали нещо на света!“, „Къде си вярност, ти любов, народна?“, „Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода!“…

Автор: Румен Леонидов

Детайли
Посещения: 9476

Никой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора на късия разказ, или за по-кратко – Майстора. Не че това не беше обичайно за малкия градец, където хората си общуваха тъй, на прозвища. То другите имена, по акт за раждане, се появяваха чак на края, под снимката на некролога с прякора в скоби...

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 11620

Хората не живеят добре, разправя ЕМП, защото ги мързи да живеят и я карат по инерция. Доброто и злото са заложени във всеки човек, твърди той. У едни хора доброто – с шепи да го гребеш, у други – със свещ да го търсиш, не можеш да го намериш. Човекът е невъобразим коктейл от добро и лошо, любов и омраза, завист и великодушие, скъперничество и щедрост, всичко, което си помислиш. И за всеки човек този коктейл е различен, за едни – твърде кисел и горчив, защото злото е в повече, за други – уханен и приятно тръпчив от превъзходния житейски вкус на доброто.

Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 11807

Лила е щатната курва на блока.

Курва, защото винаги има за всички. От всичко. Щатна, защото в нашия квартал такъв е законът – блок без собствена курва не може.

В живота на Лила нямаше нищо интересно – мъж пияница и женкар, синът – дребен далавераджия. Цялата тази идилия обаче се изпари само за седмица.

Първо, кола прегази мъжа ѝ. Изскочил внезапно на улицата и само по гащи. Шофьорът се шашардисал и докато удари спирачки Жоро вече сънувал завинаги последната си изневяра.

След два дена Лила го погреба, а синът им Митко го окошариха. Бил млад, но изпечен, казаха полицаите и понеже беше пак предизборно време по бързата процедура му лепнаха две години. Колкото за отскок.

Така една сутрин Лила се събуди сама.

И безработна.

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 8122

Никакво вълнение, без драми, без трепет дори, може би това проповядват източните мъдреци. От друга страна, всичко това е заложено в човека – вълнения, драми, трепети. Ако ги изкорениш или овладееш дори, в какво се превръщаш – според МП, в сухо дърво без здрав корен, с клони, които никога не се разлистват.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 7576

Когато пръстът на бурята докосна върха на Голямата пирамида, цяла Гиза оглуша. Хората наизлизаха по прашните улици, майки притискаха деца до гърдите си, не се чуваше нито плач, нито писък. Сред белия шум след мълнията само боговете чуваха молитвите на жреците си, но като че ли не проявяваха особен интерес към техния ужас. Безцелният танц на страха събираше и разделяше богати и бедни, млади и стари. Очите им се срещаха и разминаваха, но устите им оставаха неми. След минути паниката поутихна, гласовете бавно изплуваха над равния писък в главите им и хората се спряха на групи, за да обсъдят случилото се.

Автор: Елица Кирилова

Детайли
Посещения: 8866

Веднъж ЕМП ми каза, че дълго време не е имал уютен дом или ако говорим за куче – свястна колибка. Той сам се нарекъл бездомен пес и това му харесвало. Не бил сигурен, че ако случайно му се падне да живее в подреден задушевен дом, непременно ще приеме. Възможно било по-скоро да разхвърли този дом, както често правели неразумните палави кучета със своите къщички.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 9671

Светът спря. Замръзна. Не можеше да е сън, всички бяха там, около нея, всички се смееха, мляскаха, тропаха с крака и подвикваха на мечока, който излезе на арената с танцова стъпка. Кафяв, малко мършав, ням танцуващ мечок. Ксения се изправи и се опря на преградата. Пазачът леко я докосна по ръката. Смътно чуваше как ѝ говори нещо, но това нямаше значение. С усмивка се вгледа в очите на мечока, кафяви и топли, като усещането за дом, като мириса на сън, на приключение. Ето, той се приближаваше към нея, танцувайки, все по-близо, разтворил лапи за прегръдка.

Автор: Елица Кирилова

Детайли
Посещения: 9249

Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше голямо оживление, застаряващи ромеовци, провинциални чичковци, кръчмарски философи, както и един ушат скорец, който закъсал португалец носеше на лявото си рамо, до един на средна възраст, вкупом луди по Кейт, даже птицата. Забелязваше се склонност към причудливото и всеки си имаше съкровищница с историийки, от която безмилостно грабеше. Пиеха мощно, пускаха мръсни вицове, хвърляха безспир заровете винаги с една и съща миза: ракия. Кейт, неизбежната фльорца, ги подшишкваше. Беше суетна като котка и независимо от облеклото си излагаше на показ много рамо, много крак, много бюст. Никой не си позволяваше да интимничи с нея, тъй като се намираше под смръщената опека на Пик, а настроенията на хотелиера бяха непредсказуеми.

Автор: Румен М. Еверт

Детайли
Посещения: 8359

Започвам. Мисля, че се готвих достатъчно дълго. От оня „Уестърн“, който пишехме с група откачалки в Плевенската школа за запасни офицери (всеки започваше нова глава или част от нея, а другите двама дописваха, после остана един, който правеше и илюстрациите по съвместителство; това беше в началото, а после аз го поех сам и с прекъсвания, малко по малко, го писах в продължение на 15-тина години – от 1976-а до 1991 г.). Началото обаче беше в четенето, ерудицията, рутината, която добих в университета, а след това и в различните относително по-креативни среди, в които се движех. Винаги съм знаел, че трябва да пиша. Не бързах. Нямаше закъде в епохата на Брежнев. Не бързах особено и по времето на Горбачов. Трупах опит, докато си почивах с текстове от типа на „Уестърн“ – сатирично-несериозни, абсурдистки, намигащи, саркастични, (само)иронични и парадоксални, в крайна сметка – нещо за лично ползване.

Автор: Владимир Шумелов

Детайли
Посещения: 6932

По дяволите – изруга Оливер и се хвана за главата. Така и не свикна с проклетата греда. Този ремонт на замъка се оказа много по-голямо неудобство, отколкото си представяше. А в началото всичко започна толкова прекрасно. Ходеше и дрънчеше с вериги из коридорите на замъка и изкарваше акъла на строителите. Изливаше оцветители в боите на по-гневливите и избиваше инструменти от ръцете на плашливите. Така му беше доскучало от няколкостотин години самота, че сега си избиваше лудориите за векове скука...

Автор: Филип Анастасиу

Детайли
Посещения: 9378

Там е още, но съм се научила да бягам, слагам го в чекмедже – наум заключвам, отново наум прибирам ключа и се опитам за изгоря това чекмедже, но то не гори. Голямо е, едно тъмно дълбоко езеро, което ходи след мене. С какво е пълно – знам, но онова, което знам, не може да стои в чекмедже. Тогава Сетко дойде и ми каза – не зная дали ще изкарам още година, ей тука ме боли. Тука.

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 7558

Доктора, български доброволец на сръбска страна в босненската война, ми разправя как в началото го посрещнали с недоверие. Българин? Че вие сте ни най-големите ни врагове, бре! Ами да, за такива дървени глави като вас...

Автор: Велко Милоев

Детайли
Посещения: 7753

Всеки си има по една Коледа с главно „К“. Тя тихо и светло се е скътала някъде в душите ни. На празника аз винаги разказвам за нея, за моята Коледа, защото имам нужда да я съживявам с думи. Ако бях художник, сигурно щях да я нарисувам.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Детайли
Посещения: 7103

Хлапетата се мушнаха бързо под навеса и Асен затропа с крака, докато Борис ровеше за ключа. Първите снежни виелици бяха отминали и беше изгряло слънце. Беше един от онези слънчеви зимни дни, в които излизаш на дълга разходка. Снегът блести и хрупа под краката ти, а капчуците бавно се топят.

Автор: Филип Анастасиу

Детайли
Посещения: 6818

Помниш ли Збигнев Цибулски, попита ме популярен полски артист. Загина под колелета на влака. При най-обикновено качване в движение. Той, който беше играл без дубльори, изигра собствения си край. Успешно и безвъзвратно. Помня, отвърнах. Харесвах го, помня го от „Пепел и диаманти“.

Лабиб приличаше на Збигнев. По-дребен, по-фин Збигнев. Със същата подкупваща, виновно-добра усмивка, със същите редки предни зъби, с близка походка, с леко приведено дясно рамо.

Автор: Люба Александрова

Детайли
Посещения: 19379

Не знаете ли? А аз знам. Точно две евро. Нито повече, нито по малко. Това е европейската й цена на пазара, към днешна дата.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Детайли
Посещения: 8532

Добре. Слушай сега тази – подхвана Халед. – Живял някога един човек. Той имал трима сина. И тримата харесвали една и съща девойка и искали да се оженят за нея. Един ден нейният баща им казал: „Ако дам дъщеря си на един от вас, другите двама ще се разсърдят. Ето ви по сто жълтици и който купи най-хубавия дар, ще получи дъщеря ми за жена.“ Братята взели парите и тръгнали да търсят най-хубавото нещо, което може да се купи с тях. Най-големият купил летящо килимче. Вторият – вълшебен лимон, чийто сок дарявал вечен живот. Третият купил огледало, което показвало всичко, независимо колко е далеч.

Автор: Филип Анастасиу

Детайли
Посещения: 8814

Умът ми се изпълва с картини, с които вероятно е започнал денят на Бакшишо. Средностатистически панелен квартал, буренясала градинка, в която са налягали бездомни кучета, по средата мижаво дръвче, окичено с разноцветни торбички с боклук. Прозрението ме връхлита със страшна сила. Прехвърлям разните картини в главата си и в един момент разбирам не само каква е разликата между Башо и Бакшишо. Разбирам каква е разликата между Котоошу и Петър Стоянов; между Йоко Оно и Нона Йотова. Виждам разликата между японското икономическо чудо и българското икономическо чудовище. И ако си мислите, че този жален пейзаж от панелния квартал няма нищо общо с това, за което говоря, не забравяйте, че със същата тази гледка започва денят на огромна част от това, което повечето коментатори, анализатори и редови дърдорковци обобщаващо наричат „българина“.

Автор: Филип Анастасиу

Детайли
Посещения: 10100

Поетът въобще имал странно отношение към смъртта. Бил я преживял веднъж, когато тя го държала в мрака при себе си седем дни и седем нощи. После уж го пуснала да си иде, но оттогава насетне си го следвала, където и да идел и каквото и да правел. Та затуй вече я имал за нещо досадно, защото тя непрекъснато му напомняла за себе си. Стигало му само да се погледне в огледалото. Или когато усещал гузния потрес у онези, които го виждали за първи път... Единствено Мила не била трепнала, когато го срещнала през един декемврийски ден на седемнайсета година на ъгъла на „Леге“ и „Дондуков“ – тя въобще не се уплашила от бездната ужас зад черната му тогавашна превръзка и от отчайващите следи по цялото му лице.

Автор: Христо Карастоянов

Детайли
Посещения: 8497

Друга пък харна домакиня гощава на чай свои женски гости и ги весели с „балановщини“, за да повиси още вкуса на сладкишите си. Знаете ли бе, как казва Балан на „фотел“ (фотьойл) по български? „Гъзоседник!“ И разкошно ха-ха-ха облива недрата на богатия салон, та духовитият разговор се разстила от „гъзоседника“ по всички анатомически, фонетически и етимологически съседства и сродства, за да подържа сочна безискуствена забава от „чайов пети час“ до късна вечеря...

Автор: Александър Теодоров-Балан

Детайли
Посещения: 8905

Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръб на Витоша, до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонска улица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди – и добро, и лошо. Да захвърля миналото като тежък и ненужен товар, да отсека твърдо и с един замах 40 години от живота си, за да започна от някакво ново начало. Не нова глава, а напълно нова книга, на нов език и с ново съдържание. […] А другото желание е това на момчето от приказката за цар Траян с козите уши. Това е трудно удържимият, почти болезнен порив на човек да се изприкаже, да изговори докрай всичко, което годините са натрупали у него, да го излее навън, сякаш то го души, защото принудително е стояло вътре. Желание, което ми казва, че миналото е по-реално от настоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, че то е неделима част от тялото и духа, че макар и в друг свят, аз все още непокътнато съм си там – край Витоша, И всичко там е по-живо, по-звучно, по-цветно от това, което е тук, около мен.

Автор: Георги Марков

Детайли
Посещения: 8464

– Добър вечер, уважаеми зрители! Добре дошли на финала на първи сезон на най-новия, най-гледания и най-коментирания риалити формат тази година „Стани Бог“. Днес, от нашето студио в Голгота, ще проследим на живо последното гласуване за сезона. Номинирани за изгонване са Иисус Христос и Иисус Варава. Очаква ни невероятно драматичен финал, в края на който ще разберем дали синът на дърводелеца от Назарет, който най-неочаквано се класира за финала, ще спечели това състезание или това ще бъде известният обществен деятел Варава. Останете с нас до края и ще разберете! А сега да се прехвърлим в студиото и да разберем кой ще защитава нашите участници. Пилат?

Автор: Филип Анастасиу

Детайли
Посещения: 7394

„Не мога да го разбера твоето приятелче, всичко до което се докосне – и рита!“.  Преживявал си черна дупка, разказа ми Венко последните новини от София, (не попита обаче аз  в каква съм). Разярена посетителка от Журналистите, познавайки слабото ти място, стъпкала очилата ти на площад Гарибалди, оставяйки те за отмъщение съвсем безпомощен между релсите. Откраднали ти за кой ли път чантата със заплатата, и по-важно: Леля Берта ви била засякла с Мартина в къщата на улица Искър. Вдигнала неимоверен скандал, заплашвайки с  милиция и писма в службата.  В резултат на това – черната дупка –  и на още  няколко дребни скандала, пак престанали да те пускат в Писателите. „А за теб – примижа зад очилата загадъчно и започна да мънка  – М-м-м… Имам…Добри новини.“ „Какви?“ „На лято ще се разбере –  продължи да кима тайнствено Фушето, появил се  неочаквано в скования от студ морски град за някаква конференция. – Как върви книгата?“

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 7618

Цели два дни човечеството очакваше да настъпи краят на света на 20.12.2012 г., малко преди Коледа. Ако баба ми беше жива, сигурно щеше да се смее и да каже, че хората са се побъркали и си мислят, че са хванали Господ за шлифера. Аз не знам каква е одеждата Господня! Пък и кой го е видял дали е със или без шлифер. Баба го беше облякла така, за да не споменава една друга неприлична дума. Тази приказка тя казваше по повод на комунистите, които си въобразяваха, че са овладели с технологията природните стихии. В интерес на истината краят на света не е комунистическа идея, но явно и други си мислят, че могат да командват Вселената. А пък Господ сигурно се чуди, че човекът ще определя края на творението му. Откъдето и да го погледнеш, все е смешно. Краят на света си идва най-редовно, само че индивидуално, за всеки отделен човек. Сега просто бяхме решили, че ще настъпи глобално. То не бяха календари на маите, то не бяха медиуми по телевизиите, а за филмите на Холивуд да не говорим. В тях дори някои се и спасяваха.

Автор: Елена Пеева-Никифоридис

Детайли
Посещения: 9008

Смехът му отново отекна в селската тишина, ехото се понесе нагоре по баирите, стигна до потъналия в размисли Карлък, върна се обратно меко и обезсилено и като кученце легна кротко в нозете му. Ариф дръпна от цигарата си толкова силно, че тя изскимтя. Обърна дългата козирка на американската си шапка към тила и закрачи с едри крачки нататък, към неизвестното, което отдавна познаваше до болка.

Автор: Мюмюн Тахир

Прочетете още...

Не е крайно лошо

Дияна Тончева 14 Дек, 2019 Hits: 4463
Събуди се съвсем рано – тъкмо се беше…

Отсрещният прозорец

Кристин Димитрова 26 Май, 2011 Hits: 10531
Апартаментът беше малко тъмен, но просторен.…

Хелоуин

Златко Енев 01 Ное, 2015 Hits: 7727
– Е, това вече не мога да го разбера! – По…