От редакцията: запитвали ли сте се някога какво ще остане от нашето време? Не от онова голямо-историческото, с войни и всевъзможни други бедствия, а от просто-нашето, от ежедневието, през което прецапваме всеки божи ден? Самият аз нямам отговор, но пък се надявам, че разговори като ей този, започнат от Петя Кокудева във Фейсбук, ще бъдат от повече полза за бъдещите културни археолози, отколкото, да речем, статистиките и мъдро-историческите обобщения.
Благодаря, Петя!
Много ме вълнува темата колко от днешните хора работят дълги години едно и също (поне 10 години) и какъв е процентът вече на хората, които сменят поприща доста различни едно от друго. Не говоря от репортер да станеш сценарист – това са различни професии, но имат общ корен. Говоря от икономист да станеш готвач или от журналист – програмист. Някой чел ли е някакви статистики и наблюдения по темата (не само за бг ме вълнува, а общо като тенденция).
в учебника по Трудова психология пишеше, че за 5 години научаваш всичко за една професия и е време за смяна.
Иван Василев Богданов а майка ми е съдия от 40 години и е прекарала с колегите си реално далеч повече, отколкото с мен чудно ми е дали това ще е възможно оттук насетне
Иван Василев Богданов в университета имах преподавател, който казваше, че на всеки пет години, човек трябва да излиза в една година творчески отпуск, в което време да прави различни неща, с които да се обогати, за да продължи с нов дух през следващите пет години в работата си. Вярно, за учителската професия става дума, но смятам, че е валидно за всички.
С българската филология, която завърших, не виждам много перспективи пред себе си. Напуснах училище с идеята, че ще съчетавам музейната работа с друга, за да имам някакъв приличен доход. Заблуждавал съм се. Занапред може би ще се върна към учителството.
Левент Халил аз пък мечтая да се върна към журналистиката, която завърших ама надали
Petya Kokudeva, този тип професии ще продължат да не се сменят често.
Иван Василев Богданов идеален подход да имаме винаги некомпетентни хора във всичко. Точно когато си минал 10 хил. часа (по сметката за 5 години, но без отпуски) и почнал да стопляш по нещо от тънкостите, напускаш!
Anita Dimitrova аз съм стар човек и съм се убедил, че за около 2-3 години в съвременния бизнес се научава всичко и след това е само рутина. Разбира се е индивидуално, някои за цял живот не научават нищо. Има достатъчно литература по темата, както и графици за замяна на интелектуална работа с физическа, с цел избягване на бърнаути и други подобни.
Иван Василев Богданов И аз съм стар човек с десетилетен вече опит и наблюдения в различни области – и не мисля така. Разбира се, рецепти за некадърност много и разни има
Anita Dimitrova в момента спорите с учебника по Трудова психология, както съм посочил горе, не с мен. Не съм компетентен за този спор, това съм го учил покрай другото. Има си хора завършили подобни специалности, които могат да кажат повече.
Иван Василев Богданов нищо не разбирам от трудова психология. Но не за пръв път споря с учебници.
Anita Dimitrova Овен, макар и на границата. Нормално е да спорите за всичко.
Иван Василев Богданов може би ако прочетете поста-цитат, който съм пуснала в главната дискусия, ще разберете какво имам предвид.
Nikoleta Petrova леле, това звучи много романтично и утопично Чак ми се прииска да намеря начин да си позволявам по година творческа пауза тук-там.
Zlati Rich майчинството върши някаква работа в това отношение, но само до определена възраст
Таня Терзийска ти имаш ли някакви наблюдения покрай подкаста горе-долу колко и какви хора правят радикална смяна на професията?
Не искам да се хваля (само малко), но вече съм писала по темата
https://www.capital.bg/…/2435166_milion_i_edno_jelaniia/
CAPITAL.BG
Милион и едно желания
Sylvia Atipova супер! аз знам, че тука има зайци в шапката
Sylvia Atipova на мен малко самохвалко ми прозвуча
Irina Atanasova само не ми казвай, че си изненадана, че ще се обидя на подозиране в
24години. Има професии, за които е платено толкова много като усилия за обучение, че не се предполага да ги сменяме с лека ръка.
Деница Минчева да, абс твоята
Petya Kokudeva Имала съм период на дилема, относително скоро. Но ставаше въпрос за друга тежка професия, та реших да си остана в моята
Деница Минчева, аз опитах, къде с лека ръка, къде с тежка…В крайна сметка осъзнах, че в този живот няма да мога да правя нищо друго на такова ниво, на което съм докарала зъболечението. Наведох главица и в останалите области останах ентусиазиран ценител.
Много интересна тема за изследване. Покрай мен виждам тенденцията, хора, занимаващи се с комуникация – медии, ПР, реклама, да се преквалифицират в HR и организационни психолози.
Брат ми беше нотариус 8 години, от съвсем скоро е адвокат. Беше трудно решение, но адвокатската работа му дава желаната свобода да се занимава и с други неща. Аз също замислям обрат, но има да работя още върху него.
Iliana Borisova обаче това все пак отново е юридическа работа, линията е една а хората правят промяна фром скрач. имам позната, страхотен журналист, която стана майстор на паста е, много ме кефи!
Petya Kokudeva, да, материята е почти същата, но ежедневието е коренно различно. Аз искам да съм барман в това кафене – https://www.facebook.com/catcaffezagreb
Iliana Borisova ахахаха
Лелееее… Петя, постъпих на сегашната си работа през юли 1996 година. През годините съм я съчетавала с допълнителна работа на втори договор. И в момента го правя. Но не съм се отказвала, не съм напускала и не съм сменяла тази работа – почти 28 години …
Брат ми след дълга и успешна кариера като печатар на 50 се преквалифицира в Q&A. Аз, ако не бях собственик на бизнес, вероятно щях да сменям по-често. Преди да си направя издателството ги сменях на няколко години – в съвсем различни сфери
При нас има хора, които на 40 стават фоторепортери и си работят това и досега.
Evgeni Dimitrov мед ми капе
Evgeni Dimitrov познато ми е
Мисля, че в България ако прегрееш като пожарникар (не буквално прегаряне, а професионално), после ставаш премиер.
Yordanka Beleva лошо че после не сменяш на 5 години
Petya Kokudeva, мога да ти разкажа, но все не успявам да науча най-новото а уж с радост прегръщам иновациите
Синът на моя приятелка от програмист стана детегледач. https://karamanev.me/istorii/bogdan-tsenov…
KARAMANEV.ME
Програмистът, който избра да е детегледач
Програмистът, който избра да е детегледач
Никога не съм искала да работя нещо друго смених държавата, езика, фокуса на работа, но си останах в средите…
Сменяла съм работата си наистина много и често. Освен очевидните обстоятелства виновни за това – смених местоживеене и културна среда, май е и въпрос на характер. Бързо губя интерес към една работа, сменям я драстично, но и понякога пак се връщам в нея, но с ново мислене и идеи. В САЩ, десетилетия наред е било престижно да си лоялен към компанията в която си нает и да прекараш живота си в нея. Не важи за сина ми. За неговото поколение – милениалите, търсенето на нови поприща и честата смяна на работа и месторабота е плюс в резюмето им. Тук обсъждането на потоците, психологията и движението на работната сила върви отдавна. Радвам се, че темата е актуална и в родината.
Madlen Cholakova според мен и тук е съвсем актуално. особено около моята възраст, 40, когато хората се уморяват.
Petya Kokudeva Айде айде, на 40 още не се уморяват
Виж към 50 те обаче ….
Моите наблюдения (които не са представителна извадка) са, че процентът е малък и най-често е резултат от крайна фаза на професионално прегаряне и отегчение, когато някой напуска емоционално и хваща тотално различна посока, която обикновено е свързана с хоби или романтична представа за някаква работа, с която ще се чувства спокоен и смислен. Основният бъг при тази конвулсивна промяна е липсата на предприемачески знания и реална представа за пазара на малкия бизнес. Виждала съм как хора, които са били чудесни корпоративни ръководители и са управлявали огромни бюджети, не могат да оперират с малки средства. Защото малкият бизнес, хаха, изненада – не е като големият
Paulina Georgieva След 12 години корпоративен бизнес, половината от които кънтри мениджър на голяма компания, скочих в света на конете, без грам познания за тях, без да са ми били хоби. Всъщност използвах всичките си умения натрупани и в бизнеса, и в живота, за да управлявам конна база. Вече си бих рекорда от 6 години за работа на едно място и се очертава да поостана…:-) Не бих казал, че при мен имаше бъг при този „даунгрейд“…:-)
Ivailo Nestorov, мога само сърдечно да ви поздравя!
Paulina Georgieva Благодаря! Виждам, че и Вие сте наясно от ползите на преплитането на бизнеса с конете. Страхотни учители по лидерство са.
Ivailo Nestorov никога няма да забравя колко ми се кара един човек, като се качих на кон. колко съм била плаха, как не съм можела да водя коня, направи ми психоанализа там хаха.
Завърших психология, работила съм недвижими имоти, в кухня, на 33 години станах ски учител и вече 15 сезона работя като такъв. Познавам хора, преквалифицирали се след 40. Намирам го за чудесно, че има тая свобода сега и варианти за учене през целия живот.
п.п. Забравих да спомена, че се квалифицирах като кариерен консултант миналата година с намерението да помагам на хора, които искат да сменят попрището и не знаят кой път да поемат. Ако не друго – житейски опит имам, както и подходящо образование
Аз, като зъболекар, изкарах трийсет и две години в специалността и след това направих коренна промяна заради здравето си. Но ако бях в друга професия сигурно и по-рано щеше да ми се случи.
Аз моята я възприемам като призвание и мисля, че мога да сменя малко ракурса, но не и попрището
Да, познавам такива хора, завоите често са резки, остават малцинство обаче и не мисля, че може да се говори за тенденция. Нито пък причината винаги е бърнаут и отчаяние (макар че при журналистите най-често е така.) Аз, поради несигурност, не сменям, а само добавям – вече ги броя като четири, като едната е радикално различна във всяко едно отношение, другите са сходни. Иначе основната е вече 30 години, звучи почти страховито.
Работил съм различни неща, еле пък, деветдесетте, за да си храня децата.
Но, Театърът, винаги ме е държал на къса каишка до себе си.
Няма измъкване
Хлебяна Имреорова, работеше в офис.
Сега прави невероятен хляб с квас. А и започна да рисува акварели.
аз мога да ти кажа, че за 20 години трудов стаж преминах през инженер търговец/проект мениджър, преводач и сега ит специалист, и съм готов за още, ако ми е интересно и има предизвикателства и води до научаване на нови неща
Peter Mechenov и даже шведски си учИл!
като аналогия на клан, клан, недоклан – учил, учил, недонаучил
От 1991 г. работя в институт на БАН. Но не мога да кажа, че правя само това. Търся други свързани с образованието ми занимания и така хем съм на едно място формално, хем сменям поприща. Науката, ако не гледаш на нея чиновнически, ти дава безкрайна свобода
15 години. В хубаво и лошо. + една година в развод съвсем в началото, ама после пак се събрахме. Хората не напразно са казали „женен/омъжен за работата си“.
Arslan Ahmedov и аз 16 г. едно и също
Аз за себе си мога да говоря От край време съм все креативна сфера. Писане, рисуване, мултимедия, дизайн… По едно време ме беше запрала сачмата да се преориентирам за личен треньор по фитнес (взех и сертификат ), само за да си дам сметка, че го предпочитам като хоби
Майка ми иначе цял живот е преподавател, татко ми цял живот е компютърджия, в разширеното семейство имаме също така дългосрочен лекар, адвокат, нотариус, банкер, програмисти… Мнозинството от тия хора са около наша възраст и малко по-млади. Все без изгледи за момента да сменят попрището.
Аз знам доста интересни превъплъщения от книжар, който разнася книги на метереолог. (По образование молекулярен биолог). Другия случай от обучител в HP в готвач. (По образование еколог). Колко ли има още …
15 години съм строителен инженер, 12.5 години конструктор, от 2.5 години капитално строителство в завод, като все още съм си и конструктор.
Аз лично на около седем години сменям кардинално работата си. На мен ми омръзва да правя едни и същи неща а и хората, сградата, локацията също ми омръзват.
Ilka Avramova а аз имам обратния проблем колкото и дълго да правя нещо, никога не успявам да се почувствам достатъчно добра.
16 години на договор и още 5 преди това като сътрудник. Моето е адикция…
Интересно ми беше преди 20 години да разбера, че офицерите в турската армия умишлено ги въртят през няколко години на постове, които имат малко общо помежду си.
У нас знам за много хора, които искат да си сменят попрището, но малцина дръзват. Аз лично наскоро приключих с едно тотално, но не е ясно какво ново ще излезе. Иначе, в относително тесни рамки, досега все съм сменял нещо през няколко години. Имам обаче достатъчно паралелни занимания, които нямат нищо общо с професионалните.
Сменил съм доста места и географски, и функционално, и съм видял колко безкрайно различни могат да бъдат работната среда и микроклиматът. Не един пожарникар има в тази държава, ами множество негови копия на различни позиции. Такива, арогантни като мен, се спасяват бързо, но мнозина други, иначе супер свестни и полезни хора, просто посърват и си жертват здравето.
Аз смених, но с този толкова забързан свят това ще е все по-често, новата нормална ще е тотална преквалификация и смяна на попрището през 5-10 години.
Anastas Stas Tarpanov да, за много хора ще е точно така.
Аз бях учител по математика 3 г, после traveling artist (dance juggler) oколо 10, сега нови почти 10 пак учител, но скоро май ще се пенсионирам:)
Dimitar Germanov То всичко е математика и без това
Деница Минчева тат сат:)
Деница Минчева молявиса! аз съм пълен гьон по математика! хахах
Аз съм актриса от 12 години, преди 3 започнах работа като координатор проекти по програма Европейски корпус за солидарност. Започнах и паралелно да се занимавам с много доброволчество на местно и национално ниво. По време на пандемията пък, ми стана скучно и записах графичен дизайн, дипломирах се преди няколко месеца. Интересно ми е да уча и правя нови неща (винаги във всичко намирам творчество), но театъра не мога да го пусна.
Имам близък, който цял живот е работил в сферата на строителството- вътрешни довършителни. Сравнително добри пари, семейство…В пенсионна възраст се разведе, остави всички имоти в София на жената и децата и започна да тъче и да изработва глинени съдове, понастоящем с това се издържа.
Работя като уредник в музей 29 години, 1 месец и 25 дни – от 1 февруари 1995 г. Мога да разкажа каквото поискате за Ловеч и околните му села с вързана зад гърба дясна ръка, със затворени очи и на един крак. Ако трябва да пиша, ще се наложи да ми е вързана лявата ръка.
Елена Георгиева, аз ще се възползвам от вас в някой момент В Ловеч паното в библиотеката, с три етажа височина е на моя баща Ivan B. Ivanov, там и аз имам скромно участие. А бих искала да науча повече и за другите монументални изяви в района.
От графичен дизайнер 15 години, 10 години социален асистент, 5 год детегледачка, 1 година – технически секретар
Yavor Trifonov второто хаха изън майтапа, смятам, че темата вълнува почти всеки, а не я виждам някак обговаряна.
От 26 години съм журналист. Вътре в сферата направих много промени – отговаряла съм за местна администрация (общинска и областна), съдебен и криминален репортер, политически. После смених града и работното място. Откакто съм в София съм на едно и също място, но отново направих много вътрешни промени – парламентарен и политически репортер, отразяващ проблемите на околната среда, след това наука и образование. Междувременно на 37 години реших да довърша образованието си и се върнах в университета. Обаче исках едно, пък то не се оказа точно това, от което се нуждая, та реших да намеря моето. Това заедно с работата се оказа много изтощаващо. Записах няколко магистратури, дълго време мина преди да установя, че не мога да се „потопя“ в едно нещо, докато разбера, че не съм така да се каже „моногамна“ по отношение на интересите си. Та минах през книгоиздаване, литературознание и библиотечни науки. За да стигна до това, което ми е интересно отскочих в другото хуманитарно направление – музеология, антична история и археология и малко биология (генетика). И от всичко това успях да завърша само първата маг. програма по книгоиздаване. Заради смени в работата и явно пренатоварването стигнах до бърнаут и депресия и сега проблемът ми е, че знам какво искам да правя, но не мога да довърша започнатото. В нашия край имаме поговорка, власите се дават накрая на Дунав. Та и аз така (нали имам 25 процента влашка кръв) се удавих точно накрая. Но пък от близо осем месеца в работата съм в ново амплоа, което е средно между журналистиката и изследователската работа, с която искам да се занимавам. За мен е изумително как двете могат да се припокриват. Иначе, обръщайки се назад, мога да кажа, че не съжалявам за нито един от изборите си и каквото и да съм работила или учила ме обогатява много, дава различни гледни точки. Обаче е много изтощаващо. Та кардиналската промяна при мен тепърва предстои.
12 години в Родопа като охрана. Написах две добри книги. Преди това седем сезона аниматор в туризма и след това още четири години хотелски администратор – с прекъсване една година за пандемията, която изкарах в Шуменско пиво/Карлсберг. По противоположни неща от охрана и аниматор май няма. В дълбоката провинция и бидейки преселник възможностите са ограничени.
Krasimir Velikov-Vardyev Здравей, колега аниматор! Аз се забих от аниматорството в счетоводен екип.
Krasimir Velikov-Vardyev аз пък ти се възхищавам.
Вярвам, че в някакъв момент на лутане и изследване в живота, на някои хора им идват правилните въпроси и ги водят към кардинална промяна. Това много често е нова професия. Принципно и на мен ми е страшно интересна темата!
Но не се учудвам, че в динамични времена това се случва по-често. Няма сигурност (за лошо или добро).
10 г.в една компания. след месец напускам. време за свобода и клиенти (а не работодатели)
Radomira Kunova кога станаха десет години
Аз от 19 години съм дизайнер, но пък образованието ми е съвсем различно -Международен туризъм. Като изключим стажа по специалността по време на следването, никога не съм се и замисляла да работя нещо друго.
Elitsa Zhekova клиентите стават работодатели.
Започвайки като ентусиаст помагач по археологически бригади и птицеброене и опръстеняване, преводач, au-pair, болногледач, учител по-френски в университет, инженер технически дизайн и продажби в две/три фотоволтаични фирми, инженер дизайнер на силово-електронни мониторинг системи за вятърни турбини, докторант по силова електроника, чистач, водещ записки за студенти с инвалидностти, пост-док по батерии, гост лектор тук и там на магистърски програми, старши инженер по безжично зареждане – и дотук с наемната работа така да се каже. Сега напиращ фермер или лесовъд или билко-гъбар…и общо взето мислещ сега какво иска да прави (разбирай, безработен по желание, но не на помощи ). С интереси по философия и херменевтика.
Хмм…и други неща е имало, и собствена компания, ама все нещо ново незнайно влече…
А първото ми образование е славянска филология. Това от полза ли е?
Aз от 2009 преподавам в университета, но всяка година имам по 1 или 2 различни дисциплини, освен традиционните, случва се да пиша нови лекции и за магистрите. Помежду това превеждам по един роман на година, като редувам езиците: една година от руски, една от италиански, понякога включваме и френския. Пея в хор и за всеки сезон готвим нов репертоар, тоест уча средно по 30 нови песни на година. Имам овощна градина и лозе извън града: копая, садя, поливам. Имам и стара къща с двор, където непрекъснато текат ремонти, които правим сами с мъжа ми и неговия брат. И там отглеждам домати и билки. Да не забравя: разхождам куче по 3 пъти на ден. Толкова разнообразни дейности сменям, че не скучая въобще:))) Тук рутина не може да се случи.
Някога като млада си мислех, че често ще сменям работите си, защото много неща ми бяха интересни тогава. С времето разбрах, че съм от хората, които дълбаят и могат да носят едно и също дълго време. Постоянна съм (само в работата си, а извън нея почти всичко ми омръзва). Приех това за нещо ценно, защото повечето хора не са. Мисля си, че каквото и друго да правя, дори и да стана добра в него, няма да съм толкова добра, колкото сега. А за мен това е важно. Почти не познавам хора, които да се преквалифицират по начина, по който ти имаш предвид. Ако извадим финансовата част на въпроса, дори не разбирам защо някой би го правил.
Николета Руева някога като млада
Petya, ами да.
Николета Руева не си ли примерно на 36?
Petya, абсолютно точно. Но не съм на 19-20, за да се чудя какво да правя тепърва, това имах предвид.
20 години работих в авиацията. Напуснах и се захванах с ремонти на къщи… Жена ми имаше собствена фирма за производство на специализирани кабели за електроника. Продаде я след 12 години работа там, завърши задочно предагогика и стана преподавателка по английски език и литература. Стигна до шеф на катедра (Head of English) в няколко престижни международни училища в Азия. Брат ѝ, който живее в Щатите, беше много успешен радио DJ дълги години. В един момент му писна, завърши курсове за парамедик, работи известно време като медик, после завърши задочно някакво висше в тази област и сега е главен преподавател в една академия за парамедици… (в една барака на двора обаче има пиратска радиостанция ха ха ха).
Yassen Botcharov нямаш идея как ме кефи това
Petya, специално за Щатите е много често срещано явление. И то за хора над 50+. Тук се смята, че на тази възраст си в разцвета на силите си и като не му харесва нещо на човек, учи и сменя професията. Съседа на сестра ми на 52 смени професията от адвокат на PA ( physician assistant), което е по-ниска степен на лекар.
И понеже авторката на дискусията и много от коментиращите се занимават с писане, оставям тук това
Аз работя едно и също от 19 или 20 години, не съм сигурна. Майка ми е започнала като журналист, сменила е 5 коренно различни професии и сега пише текстове за уеб.
След 17г. в човешки ресурси станах ресурсен учител и след това логопед. Стана случайно. Връзката е, че като специалист по обучение и развитие бях учила хора, а след това започнах да уча по-малки хора. Не съм се чувствала толкова добре досега. Важно е човек да си намери мястото, като то може да е различно според възрастта и семейните ангажименти.
17 години работих като журналист (15 от тях на едно и също място), от 6 години произвеждам и продавам прясна паста, а преди 3 години започнах и да преподавам уроци по правене на паста. Никога не съм работила в хранителната индустрия. Около мен има много такива примери. Едната готвачка на любимото ми място за закуска е била полицай преди това. В друго заведение, дамите в кухнята са работили като рецепционистки в заболечение. Мой приятел беше айти, сега продава коли.
Veronika Lazarova тебе те разказах по-горе с възхищение!
16 години едно и също… и засега не мисля да го сменям
25 години работя като психотерапевт, преди журналист, а едновременно в това време и писател. Не са резки промени
Инженер хладилна технология, от 1996 година произвеждам обувки. Иначе някога исках да ставам лесничей.
Осем години и сега напускам, защото ми се налага. Но съм с впечатление, че в корпоративния сектор в големите европейски столици работа се сменя на около 3-5 години, тъй като е всеизвестно, че рязко кариерно израстване в същата фирма не може да се направи (ще ти повишат заплатата с 1000 до 3000 примерно, но не повече). Но е възможно това да е само на по-ниските нива в йерархията, не знам…
10години в международна компания започнах от секретар, след това организатор внос износ, секретар директор завод.след това 7 години галерист.и наново образование учител по английски, магистратура английска филология лингвистика и превод.в момента преподавам в гимназиален етап английски език, главно по заместване.Предпочитам този вариант защото се срещам с различни колеги, уча различни неща от тях и наблюдавам разликата между учениците в различните училища
Възможно е за хората, които са от стария „модел“ – които предпочитат някой да им даде „сигурност“, „работа“, „заплата“, стига разбира се фирмата, за която работят да не фалира
Така че, който има такива мераци, да се хваща в Общината най-добре.
От 22 години съм музикален редактор. Още не ми е доскучало.
Boyana Petrova не я ли изредактира всичката музика на света за 22 години
Михаил Златев Ми те все записват и записват, не се кротнаха, начи!
Дълги години бях Dj, след това бях книжар, после се занимавах с масажно медитативни терапии, а сега от 4 години съм художник, на който скоро му предстои първа самостоятелна изложба. Та има хора, които са многопластови и те с лекота сменят коренноразлични професии.
От 34 години пиша и продуцирам песни, 26 от тях като професия.
От 16 години съм преподавател.
От 8 години съм мама.
Никога през живота си не съм изпитвала скука.
Междувременно съм работила на игра мноооого други неща, които са ми били интересни -
бариста
artist liaison в различни концертни зали и фестивали във Великобритания
охрана на концерти
барман
преводач в затвори и болници
шеф на кол център
мега бърза нинджа във фабрика за пушена сьомга
пощальон
шеф на отдел в банка
администратор в хотел
hustler на басейн на Слънчака
музикален фон в Пица хът
При мен е завършено право, десет години работа като копирайтър и сега учене на психология по въздългия път на психотерапията. На 38 съм. И всички завои имат своята логика и символика за мен и образуват едно цяло макар и фрагментарно на вид. Вярвам, че голяма част от подобни случаи е просто грапавият път на индивидуацията и не толкова финансов завой или умора. Аз тепърва чувствам енергия за единственото нещо, което считам за своя истинска страст.
https://www.zippia.com/advice/career-change-statistics/
Само за САЩ е, но под изследването има препратки и за статистиката на европейските държави.
ZIPPIA.COM
21 Crucial Career Change Statistics [2023]: How Often Do People Change Jobs? – Zippia
21 Crucial Career Change Statistics [2023]: How Often Do People Change Jobs? – Zippia
Не знам за тенденциите, аз предпочитам да се уповавам на окриляващата мисъл, че във всеки момент мога да зарежа настоящата ми работа и да започна нещо съвсем ново и различно. Независимо на колко години съм и no matter what.
The Guardian имат една много хубава поредица – New Beginning After 60 – за хора, които тотално сменят поприще и се захващат с нещо почти немислимо, и успяват! Много мотивиращо и терапевтично. Ако търсиш за всякакви възрасти, би могла да се свържеш с тях за идеи…?
Когато човек смени държавата, често се налага да избира и нова професия. От офис мениджър се префасонирах на градинар. Определено беше предизвикателство. С годините установявам, че независимо какво работиш е важно да ти носи радост и да влагаш обич и използваш природните си таланти. Сега пак търся нова професионална пътека. Ще пиша като се изясни!
Права е Diana Shopova.
Ходещ пример – Аз . Истински game changer.
С бакалавърска и магистърска степен в сферата на икономиката. Днес съм, както казва една приятелка „прост хлебар“. Вече почти 10 години. Направих хобито си професия.
От скоро имам ново хоби – рисувам с акварел. С новото си хоби успявам да си покривам разходите за материали и съм нарисувала толкова, че имам за една изложба минимум. Имам картини които живеят зад граница и други в БГ. Смятам, че съм един успял човек. Единственото, от което се страхувам, е да не направя и второто си хоби професия и те тогава вече не знам, аджеба какво ново хоби да си измисля.
В Швеция почти няма някой, който да не смени професията си поне два пъти. Познавам хора, станали свещеници на 50 години и банкови чиновнички, завършили за медицински сестри на 45. Работният пазар е много динамичен и тук има възможност да учиш цял живот
Аз, като книжар, 20 години. Оказа се, че това е призвание.
Завършил съм УНСС, магистър по макроикономика, но дотам. Никога не съм упражнявал тази професия. Дълги години се опитвах да пробия в IT сферата и ме вземаха, но със смешна заплата. Затова на стари години направих двугодишна преквалификация за IT системен интегратор (администратор + съпорт) и почти веднага успях да си намеря работа с това. Уточнявам, че живея в Мюнхен.
Аз работя едно и също от над 20 години
Съдейки по себе си, на ок 5г сменям професия. На ок 10 сменям град или държава. Сега съм от 9г в Хамбург и още 4 съм закотвена тук, но оглеждам следващи опции и дестинации.
Като прясно дипломирана лекарка, започнах по неволя във фарма-бизнеса. След 2 години си намерих работа в практика по Обща медицина, което се оказа безценна школа. После, докато бременеех, поработвах почасово в едно лазерно-дерматологично студио. С прохождането на бебока най-накрая се преборих за специализантско място и от тогава/ вече 13 години/ преоравам дебрите на Клиничната миклобиология.
Ако можех, бих изрязала доста от криволиците по професионалния си път.
Недей, няма добра перспектива, според мен, Пете! Казвам го с тъга, след 25 години журналистика. Прегръдки!
Аз работих 12 години в завод Електроника и учих Изчислителна техника в университет. Прекъснах в трети курс и започнах да уча психология. В началото на моите 30 смених генерално попрището и оттогава съм в този избор.
Работих 20 г. Като фармацевт. Винаги в душата си знаех, че това не е моята професия по душа. Както се казва, дъщерите заприличват на майките си – моята работеше като счетоводител. На 38 г. записах икономика – работех в аптека и учех. Защитих и дисертация. И добавих моето усещане за професионално призвание – работя като учител (харесвам работата с деца).
Най-дългата ми работа беше 4г. Минала съм през стаж за хотел мениджър 2г, стюардеса 3г, после записах да уча интериорна архитектура и практикувах 4г професията си. Сега съм майка на 3 деца, на плен работен ден и започнах да карам различни курсове свързани с ранно детско развитие, природна педагогика и Валдорф педагогика… междувременно творя с плъстена вълна, чудя се какво още предстои
Много е смешно, че в очите на мои близки и познати аз работя „какво ли не“, но всъщност малко хора си дават сметка, че от 2008 аз работя все едно и също – кординатор (най-често), но и плюс минус още 5 позиции по проекти (най-често финанисрани по ЕС програми). Да, факт е, че на две три, пет години темата или проекта се сменя, но като цяло работата си е все една и съща. Разнообразявам се с тематиките и екипите. И въпреки това като човек със „свободна професия“ имам още три други поприща. Аз лично все намирам допирни точки, но в очите на хората съм 5 различни човека. Та, на въпроса. Според мен, колкото и да ни се струва, че сме „сменили“ ИЗЦЯЛО, все се оказва, че сме си все ние, същите и това дето си го можем просто го пренасяме от ляво – вдясно и напред – назад. Все в търсене и все през „едното нещо“ дето си го можем. Това е моето наблюдение (без официална статистика).
Това, което виждам аз около мен, обаче, е че много хора не са си по местата. Т.е. не правят онова „едното нещо“ дето си го могат най-добре, а им се налага или са изтикани да правят съвсем други несвойствени неща и там матрицата се чупи.
Ако съдя по хората около мен – роднини, приятели, познати, колеги, LinkedIn, вероятно около 30% работят едно и също повече от 10 г. На моята първа работа като журналист (във вестник) се задържах 7 и половина и ако условията на труд не бяха толкова тежки (стрес, работно време, донякъде заплащане), сигурно и цял живот щях да си изкарам там. А в тази област ми се струва, че хората се задържат страшно дълго, над 20-25 г. си е съвсем нормално.
Впрочем, преквалифицирах се точно от журналист на програмист. Преди година изкарах курс и бих казал, че по-възрастните от мен (29 г.) бяха повече от по-младите. Повечето бяха с интересен скок от една сфера в друга, така че рязкото преквалифициране ми се струва солидно разпространено – IT сферата определено изкушава много.
Бих казал, че промяната от журналист към програмист всъщност не е кой знае колко голяма. Има страшно много неща, научени от журналистиката, които ми влизат в много добра употреба в момента – организация на работата, задаване на въпроси/любопитство, подреждане писмено и говоримо на мисълта и най-вече поставяне на мястото на друг човек. Както статиите преди, така и кода сега ги пиша най-вече с идеята, че ще се четат от други хора.
превърнах страстта си в професия и така цял живот съм фотограф. Мъж ми -в сферата на The Forses незнам си колко години милитари полис, ме търпя всичките тези години да пътуваме, да спираме на всевъзможни забранени места щото жена му иска да снима, да му дрънкам непрекъснато за светлината, за ракурса… И като замина на Афганистан, на втората седмица ме попита какъв апарат да си вземе. Какво го запали там не знам, но няколко години след като се върна, записа курсове и ми стана колега… и взе да ми говори същите неща за светлина и ракурси. Сега и двамата сме в „гьола“, спираме на забраненото, снимаме без разрешение, мерим си….забавно е.
Статистиките отдавна не ги смятам за реални, по множество причини но това е повсеместна тенденция
в нашата професия след 10-15-20 години хората „резко“ започват да стават хлебари, сладкари, занаятчии, създават физически продукт с ръцете си, който другите харесват и оценяват
Аз от 15 години съм начален учител и вероятно още поне толкова бих била, но по стечение на обстоятелствата в момента работя в хотел – камериерка и помощник кухня. И всъщност доста ми допада.
Колко професии съм имала не мога да им хвана края вече, че и различни индустрии Обикновено в комбинация „нормална“ работа + някое фрийланс начинание по интереси. Ами – много е весело и някакси всички тези опитности се свързват и ме правят супер адаптивна машина. В корпоративния свят опитът показва, че цикълът е 1 – 3 години на роля.
За онагледяване, ето част от ролите (за всичките е била премината нужната подготовка):
– бариста и майстор мелби
– учител по испански на възрастни
– учител в детска английска занималня
– офис админестратор
– музикален журналист
– фотограф
– копирайтър
– графичен дизайнер
– комуникационен мениджър
– медицинска сестра в зъболекарски кабинет!
– агент по идентификация на фалшиви акаунти
– агент обслужване на клиенти
– качествен контрол в сферата на сигурността на интернет съдържанието
– бранд мениджър
– мениджър на артисти
За тези се сещам сега
П.С. На 36 г. съм. И да ви кажа ми се учи нещо ново пак
Мога да дам цифри за Франция. През 2022 г. 38,5% от работещите на заплата са сменили работата си като поприще, като тази цифра през 2016 г. е 26%. Има твърда тенденция на нарастване. Заедно с това близо 60% от заетите на трудов договор мислят за такава промяна. Във Франция минимален % от социалните осигуровки се отделя за обучения. Така веднъж на година или две можеш да използваш натрупаната сума, за да си платиш с нея обучение за каквото поискаш. Това много помага при желание за промяна на работата.
Aneta Nedyalkova, аз съм в процес на смяна на попрището. Във Франция на това не се гледа странно. Мисля, че колкото е по-стабилна и по-социална държавата, толкова повече хората са по-спокойни и по-търсещи себеизразяване. С годините се променяме и е нормално да се развиваме, наместваме, разместваме и адаптираме.
Суперски коментари – аз също наскоро мислех по посока на този въпрос и е много вдъхновяващо колко хора рязко сменят посоката на всякаква възраст! Има голям страх около това сякаш – аз почти винаги съм се занимавала с няколко неща и сега имам две много различни една от друга работи. Обичам ги и двете – едната е креативна, другата „ботска“ и все пак от няколко години обмислям да уча трето, крайно различно нещо. Иначе най-интересният за мен пример е козметичката ми, която е била счетоводител над 10 г. и е направила рязък завой в кариерата си.
Dessislava, да не ходим при една и съща козметичка?
Стела Тонева Не вярвам, моята е в Бяла Слатина
Я колко вълнуваща тема познавам балерина-стюардеса и
понастоящем зъботехник, също имам приятелка криминолог, която все пак пожела да наследи занаята на баба
си и сега вая златни пръстени, учителят на детето ми първо е бил HR консултант… Постоянно срещам хора, които са избрали да завият нанякъде другаде, историите им са вдъхновяващи и разбира се не винаги розови. Защото освен да се осмелиш, се очаква да работиш още по-здраво и най-вече: да не те е страх да сбъркаш… Познавам също хора, които 40 години са работили на едно и също място и са си тръгвали щастливи.
аз съм работила като детска учителка 2г. в кризата 2008ма, а съм архитект))
Първо: 7 години в издателства, 6 от които – в едно. Писна ми, заради проблемите в бранша, реших да се махна, отидох в БТА. Само няколко месеца издържах, страшно ми липсваше да се занимавам с книги. После пак няколко години в издателства. Откакто си имам свое, наистина се чувствам на място и окей. Може би защото правя от всичко в него – и тъпите, и досадните, и зверски яките неща. Но общо взето, каквато и позиция да съм заемала – асистент, редактор, главен, пиар, все в книгите ми е бил умът. И там се чувствам в свои води. Но пък и те имат свойството трудно да омръзват. Взимаш един по-особен проект и те чака предизвикателство сред предизвикателство
Работодателят ми е бил в рекламната индустрия и впоследствие създава фирма за ландшафтна архитектура и събира мен и други колеги, за да творим природа
След 17 години работа като администратор вече 12 съм детска учителка.
Бях на десет, когато заявих, че искам да стана преводач. Започнах като такъв след университета, после 13 години маркетинг по силата на „следосвобожденската“ логика, че хората, които знаем езици, знаем всичко. Някъде на петата година като маркетинг мениджър започнах пак да превеждам. Драпах, струвах, ей ме. А най-големият ми парадокс е, че съм изключителен чвор и тапир и едновременно с това преводът на живо е нещо, което истински умея и ме зарежда.
Бях 40 години учен и преводач, сега съм само преводач. И двете изискват физическо и умствено усилие.
Да, де, и фотограф съм, тоест декларирам и доходи от фотография. Но като дете исках да стана океанолог, пътешественик, географ, фотограф и космонавт. Станах всичко това, не мога да се оплача. А знаенето на езици помага във всички професии. Тогава нямаше интернет и се четеше от книги.
Следвах философия почти десет години, (почти) се закотвих в академичните среди, после напуснах България и станах специалист по оформление и дизайн на книги, където удържах цели 15 години, докато накрая се предадох на… мечтата на живота си и започнах да пиша.
Фалирал съм няколко пъти и в буквалния, и в преносния смисъл на думата, докато лека-полека се убедих в нещо, което инак сигурно щеше да ми звучи префърцунено: колкото по-зле за егото, толкова по-добре за душата.
Все още има моменти, в които егото ме язди и „страдам“, но те намаляват прогресивно. Предполагам, че в някакъв смисъл съм щастливец, ако и все още да не мога да разбера в какъв точно.
Между другото, тази дискусия ми се струва толкова интересна и важна, че, ако никой не възрази, бих искал да я публикувам в „Либерален преглед“.
Zlatko Enev ще се радвам. ако някой коментирал има против, да каже, моля
И, надявам се, последно – понеже ми прави впечатление, че жените в дискусията без изключения говорят за себе си в МЪЖКИ РОД, викам да взема да се впиша и аз в тенденцията. Последното ми професионално превъплъщение е, че работя като хотелска камериерка – от много години насам жилището ми функционира като мъничък хостел и посрещам/изпращам около стотина души месечно.
Не знам дали мога да ви опиша колко интересна и обогатяваща работа е това. Изобщо не се шегувам!