Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 7415

Вили Колева разгърна вестника с разкривените си от артрита ръце. На средната му страница с огромни червени букви пишеше „ВАСКО ЗВЕЗДЕВ НЕ Е ГЕЙ“.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 6314

Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкто изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество яростно се блъска в черепните си стени и безмилостно накъсва мисълта като че ли е салфетка в чалготека.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 8838

Защо хорът на поробените евреи в Набуко на Верди е накарал публиката да стане от местата си в поробена Италия е пределно ясно. С какво обаче мечката накара четиристотин журналисти, писатели, поети, критици и просто зяпачи, влезли да послушат писателските кавги, да скочат на крака, няма за мен нормално обяснение освен едно – духът бе изхвърчал от бутилката!

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 8618

Откъс от едноименния роман на Сибиле Левичаров, в – както винаги – разкошен превод на Любомир Илиев...

Автор: Сибиле Левичаров

Детайли
Посещения: 6748

Любов… Няма такива работи. Макар че, погледнат ли те така, направо се разтапяш. И там ти е грешката. Затова никакво лигавене. Особено с момичета, които не знаят какво искат. Момичета, които дълго разговарят със себе си, преди да се решат.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 7409

Докато всички чакаха актьора, който им беше обещал да дойде на вечеря на Генцгасе някъде около единайсет и по­ловина, след представлението на Дивата патица, аз на­блюдавах съпрузите Ауерсбергер точно от онова кресло с висока облегалка, в което в началото на петдесетте години седях почти всекидневно, и си мислех, че беше огромна грешка да приемам поканата на Ауерсбергерови…

Автор: Томас Бернхард

Детайли
Посещения: 7228

Съжалявам, че трябва да Ви споделя това, но няма да мога да напиша разказа за Доброто, за който ме помолихте. Установих, че то – Доброто – просто не може да диша нашия въздух. За него не трябва да се пише, нито да то се „прави“. То просто е. То е създадено да съществува единствено в нашето съзнание – като дребничко комарче, което жужи в ухото ни, щипе едва доловимо вътрешната страна на кожата ни и ни кара да усещаме вълнуващия трепет на живота. То – Доброто – е волно и свободно само и единствено там. И пак там – толкова огромно, че е способно да ни изпълни целите. И пак там – толкова миниатюрно, че е възможно никога да не разберем за съществуването му. Но когато бъде пуснато навън – когато решим да „правим добро“ или да го запечатаме върху лист хартия – то се свива, спаружва се, изсъхва и грозно се сбръчква.

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 7046

Дупката беше продълговата, на дълбочина – трийсет-четирийсет сантиметра. Трудно можеше човек да си представи как камионът се е измъкнал оттам, след като бе пропаднал сред подмитите от подпочвените води мраморни плочи.

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 7145

Какво да прави, като е момиче, което прилича на пясъчен часовник, а шантавата й майка нарочно я пристяга в кръста, облича я с широки поли и я вдига на токчета. Ще се разхожда, разбира се, все някой ще я забележи.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 7197

Аленочервени нощи. И възпалени очи. Кисели жени, кисело вино. Ван Гог повръщаше. Отново. Вече шести ден спеше под моста Сен Мишел и всяка утрин се оглеждаше във водите на Сена…

Автор: Тодор П. Тодоров

Детайли
Посещения: 7566

Когато Хези пристигна в офиса си на следващия ден, отпред, на тротоара, го чакаше една жена. Изглеждаше на около четирийсет и нещо в облеклото и в парфюма и бе толкова нетукашно, че той инстиктивно превключи към най-префинения изказ, на който беше способен.

Автор: Етгар Керет

Детайли
Посещения: 11786

Влакът от Милано спря на гара Вентимиля точно в полунощ и двайсет секунди, когато другият влак за Ница потегли, без да дочака онези, които правеха връзка. Когато хората се разотидоха, на чакалнята бяха останали три жени.

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 9500

– Мъжът, когото ще екзекутират – продължи Силвия Рот, – уби дъщеря ни.
В ясния син взор на Силвия виждаше красиво, мило живо същес­тво, което обаче не беше човек.

Автор: Джонатан Франзен

Детайли
Посещения: 7883

В Четвърто отделение на Травматологията преваляше пладне, а Пантелей Пипев пишеше фейлетон. И двете му ръце бяха гипсирани в поза „Ела да те прегърна!“, но това не означаваше, че пише с краката или поне той не смяташе така.

Автор: Петър Краевски

Детайли
Посещения: 8655

Когато Реут ми каза, че иска да се разделим, изпаднах в шок. Таксито тъкмо беше спряло пред тях и тя слизаше на тротоара, когато ми заяви, че не иска да се качвам горе, нито да го обсъждаме, и най-главното: желае никога повече да не я търся, дори с честитки за Нова година или за рождения ден.

Автор: Етгар Керет

Детайли
Посещения: 7684

В самолета, който летеше към Париж, Франк­лин Гомес ми показа французите. Французите са като нас, а не с по две глави или нещо подобно. За­това са твърде зрели за възрастта си: уж са съвсем същите, обаче са измислили гилотината.

Автор: Хуан Пабло Вилялобо

Детайли
Посещения: 8963

Возех пътници в таксито по цял ден, от всички краища на страната, бях започнал да обикалям от провинция на провинция, за да мога да купувам за вкъщи храна…

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 6703

Протягаше ръка, изпъваше се да го докосне. Изпъваше се колкото може, по-високо, по-високо... Не беше това докосване като до този с прането. Не, то беше благодарност.

 Автор: Люба Александрова

Детайли
Посещения: 7336

По-голямата ми дъщеря се омъжи за капитан на ядрена подводница от Северноморския ни флот, а сестра й се среща с политкомисаря на същата подводница. С цялото си сърце подкрепям избора им…

Автор: Мо Йен

Детайли
Посещения: 7540

– Не мога да я дишам тази страна! – му казвам, докато чакаме менюто. – Бих се чупил завинаги, да не беше бизнесът.
– Я се стегни – Ари качва обутия си в сандал крак на съседния стол. – Къде другаде на света ще намериш плаж като този?

Автор: Етгар Керет

Детайли
Посещения: 7351

Изглежда ще затворят „Орлов“ преди рейса ми да дойде. Униформени влачат ограждения, размотават ленти. Очите на десетки прииждащи шарят възбудено, търсят познати лица. Бръснати агитки с подпечатан със свастики акъл, загръщат бирени шкембета в трибагреник.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 9373

Започвах сутрин в пет. Хляба го месеха нощем. На ръка. Вадеха го от фурната зад гърба ми. Овъргалян в пепел, в облак от пара. Бял ангел с брашнени крила. В ръцете ми – парещ самун. Благочестив мирис. Топла тежест.

Автор: Рада Москова

Детайли
Посещения: 6578

Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той...

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 11611

Oще преди да публикуваме баладата ти имах чувството че съм я написал аз. „Толкова я чувствам близка – съм записал в дневника си, когато книгата излезе – че ми се ще да я подаря на автора и му я надпиша.“

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 9056

Думите звучаха силно, но нямаха никакъв смисъл. Тъмна, забравена светлина се криеше зад тях, усещаше се напрежението, което носят, агресията, непредсказуемостта, тихата безчовечна лудост, която кроеше своите далечни планове много назад, дълбоко зад кулисите.

Автор: Анонимен

Детайли
Посещения: 10315

Има два вида завист. Тъмна: болезненото чувството, че не сме в състояние да създадем произведение по хубаво от написано от друг и затова намразваме създателя му; и бяла, свързана с точно обратното: когато нещо ни харесва толкова много, сякаш сме го създали самите ние.

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 12263

Присъни ми се видра. Не онази от рисувания филм, която ме разпитваше в Рим, нито нарисуваната на стената, която мярнах на Канал Стрийт, а истинска жива видра, бозайник с очертани с висока резолюция мустаци, козина и капки речна вода.

Автор: Гари Щайнгарт

Детайли
Посещения: 10719

Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шап­ката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми...

Автор: Марио Варгас Льоса

Детайли
Посещения: 27700

В казармата много бързо разбрах, че ще ми викат „рязан“, „фес“ или „татарин“… И не можеш да се биеш с всеки, който те обижда. Един-два пъти се оплаквах, имах тази глупост; лейтенантът формално нещо им промърморваше, а после ставаше по-зле.

Автор: Марин Дамянов

Детайли
Посещения: 8228

Седим с Титан в кафеното на площад Гариблади; пием вино, попиваме аромата на минаващите жени и изпиваме красотата им. Времето е заспало във въздуха, мълчанието е пролетно свежо.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 8082

Винаги съм се опитвал да бъда незабележим. Знаех, че точно този е начинът да събера всички погледи. Очите, които не си дадоха труда да ми се любуват, бяха на Сия. Тогава не се досещах, че тя е призвана да ми покаже дъното.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 9218

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много далече, скриваха се във входа на съседния блок, даже още по-далеч, аз дърпах ръката й, исках да я върна при мене, защото знаеше всичките приказки на света, но тя не идваше. Дядо също е висок, изтъквах аз. Дядо беше най-силният човек на света...

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 8900

Един ден, малко преди сутрешното ставане, бяхме събудени от ужасни крясъци. Трябва да кажем, че обичаме по-силните думички: ужасен, трагичен, мръснико и т.н. Та, крясъците не бяха толкова ужасни може би, но достатъчно силни, за да ни събудят.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 10103

Тази история е стара колкото първата Ева и всъщност се случи вчера. Празнувахме юбилея на моята приятелка. Две жени стоим пред отрупаната маса сами и мълчаливи.

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 8155

Камбоджа е прекрасна страна и хората там са невероятно мили. Забелязвам, че за които и народи да пиша винаги казвам същото. Тайландци, индонезийци, баски, руснаци, камбоджанци – все много мили.

Автор: Елена Мечка

Прочетете още...

Сън в съня в съня

Чавдар Ценов 24 Апр, 2010 Hits: 11591
А в съня се бил протегнал зид. Мъх и здравец…

Whiskas & Whisky

Антон Терзиев 28 Сеп, 2009 Hits: 16094
Ако се прибираш от парти на четвърти…

Негово Височество

Антон Терзиев 22 Юни, 2009 Hits: 16925
Тази вечер пред зала Универсиада опашката е…

Душевадката

Костадин Костадинов 20 Апр, 2016 Hits: 11430
Фриц беше изпечен мошеник. Имаше голяма…