Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 7372

В Четвърто отделение на Травматологията преваляше пладне, а Пантелей Пипев пишеше фейлетон. И двете му ръце бяха гипсирани в поза „Ела да те прегърна!“, но това не означаваше, че пише с краката или поне той не смяташе така.

Автор: Петър Краевски

Детайли
Посещения: 8108

Когато Реут ми каза, че иска да се разделим, изпаднах в шок. Таксито тъкмо беше спряло пред тях и тя слизаше на тротоара, когато ми заяви, че не иска да се качвам горе, нито да го обсъждаме, и най-главното: желае никога повече да не я търся, дори с честитки за Нова година или за рождения ден.

Автор: Етгар Керет

Детайли
Посещения: 7229

В самолета, който летеше към Париж, Франк­лин Гомес ми показа французите. Французите са като нас, а не с по две глави или нещо подобно. За­това са твърде зрели за възрастта си: уж са съвсем същите, обаче са измислили гилотината.

Автор: Хуан Пабло Вилялобо

Детайли
Посещения: 8422

Возех пътници в таксито по цял ден, от всички краища на страната, бях започнал да обикалям от провинция на провинция, за да мога да купувам за вкъщи храна…

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 6295

Протягаше ръка, изпъваше се да го докосне. Изпъваше се колкото може, по-високо, по-високо... Не беше това докосване като до този с прането. Не, то беше благодарност.

 Автор: Люба Александрова

Детайли
Посещения: 6852

По-голямата ми дъщеря се омъжи за капитан на ядрена подводница от Северноморския ни флот, а сестра й се среща с политкомисаря на същата подводница. С цялото си сърце подкрепям избора им…

Автор: Мо Йен

Детайли
Посещения: 7048

– Не мога да я дишам тази страна! – му казвам, докато чакаме менюто. – Бих се чупил завинаги, да не беше бизнесът.
– Я се стегни – Ари качва обутия си в сандал крак на съседния стол. – Къде другаде на света ще намериш плаж като този?

Автор: Етгар Керет

Детайли
Посещения: 6895

Изглежда ще затворят „Орлов“ преди рейса ми да дойде. Униформени влачат ограждения, размотават ленти. Очите на десетки прииждащи шарят възбудено, търсят познати лица. Бръснати агитки с подпечатан със свастики акъл, загръщат бирени шкембета в трибагреник.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 8869

Започвах сутрин в пет. Хляба го месеха нощем. На ръка. Вадеха го от фурната зад гърба ми. Овъргалян в пепел, в облак от пара. Бял ангел с брашнени крила. В ръцете ми – парещ самун. Благочестив мирис. Топла тежест.

Автор: Рада Москова

Детайли
Посещения: 6125

Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той...

Автор: Цветозар Цаков

Детайли
Посещения: 11116

Oще преди да публикуваме баладата ти имах чувството че съм я написал аз. „Толкова я чувствам близка – съм записал в дневника си, когато книгата излезе – че ми се ще да я подаря на автора и му я надпиша.“

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 8557

Думите звучаха силно, но нямаха никакъв смисъл. Тъмна, забравена светлина се криеше зад тях, усещаше се напрежението, което носят, агресията, непредсказуемостта, тихата безчовечна лудост, която кроеше своите далечни планове много назад, дълбоко зад кулисите.

Автор: Анонимен

Детайли
Посещения: 9789

Има два вида завист. Тъмна: болезненото чувството, че не сме в състояние да създадем произведение по хубаво от написано от друг и затова намразваме създателя му; и бяла, свързана с точно обратното: когато нещо ни харесва толкова много, сякаш сме го създали самите ние.

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 11645

Присъни ми се видра. Не онази от рисувания филм, която ме разпитваше в Рим, нито нарисуваната на стената, която мярнах на Канал Стрийт, а истинска жива видра, бозайник с очертани с висока резолюция мустаци, козина и капки речна вода.

Автор: Гари Щайнгарт

Детайли
Посещения: 10260

Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шап­ката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми...

Автор: Марио Варгас Льоса

Детайли
Посещения: 26520

В казармата много бързо разбрах, че ще ми викат „рязан“, „фес“ или „татарин“… И не можеш да се биеш с всеки, който те обижда. Един-два пъти се оплаквах, имах тази глупост; лейтенантът формално нещо им промърморваше, а после ставаше по-зле.

Автор: Марин Дамянов

Детайли
Посещения: 7767

Седим с Титан в кафеното на площад Гариблади; пием вино, попиваме аромата на минаващите жени и изпиваме красотата им. Времето е заспало във въздуха, мълчанието е пролетно свежо.

Автор: Мюмюн Тахир

Детайли
Посещения: 7637

Винаги съм се опитвал да бъда незабележим. Знаех, че точно този е начинът да събера всички погледи. Очите, които не си дадоха труда да ми се любуват, бяха на Сия. Тогава не се досещах, че тя е призвана да ми покаже дъното.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 8471

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много далече, скриваха се във входа на съседния блок, даже още по-далеч, аз дърпах ръката й, исках да я върна при мене, защото знаеше всичките приказки на света, но тя не идваше. Дядо също е висок, изтъквах аз. Дядо беше най-силният човек на света...

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 8456

Един ден, малко преди сутрешното ставане, бяхме събудени от ужасни крясъци. Трябва да кажем, че обичаме по-силните думички: ужасен, трагичен, мръснико и т.н. Та, крясъците не бяха толкова ужасни може би, но достатъчно силни, за да ни събудят.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 9620

Тази история е стара колкото първата Ева и всъщност се случи вчера. Празнувахме юбилея на моята приятелка. Две жени стоим пред отрупаната маса сами и мълчаливи.

Автор: Мими Михайлова

Детайли
Посещения: 7708

Камбоджа е прекрасна страна и хората там са невероятно мили. Забелязвам, че за които и народи да пиша винаги казвам същото. Тайландци, индонезийци, баски, руснаци, камбоджанци – все много мили.

Автор: Елена Мечка

Детайли
Посещения: 9774

Днес стават две години, откакто работи на това място. Като си спомни с каква надежда бе почнал, му идеше да се смее с глас ... ако не му се ревеше. Като малък си бе мечтал да притежава подобно градче или поне да бъде част от него.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 8503

Развигор се качи върху парапета на „Моста на влюбените“ и разпери ръце. Искаше да сложи край на живота си. Писна му да живее така – безработен, затънал в заеми, с разклатено здраве.

Автор: Огнян Топалов

Детайли
Посещения: 8572

Часът е шест сутринта, денят е 3 януари, петък, последен срок да си напиша и предам текста, който четете в момента. Ще го прочетете във вторник някъде между дните на Йордана и Ивана, малко след Бъдни вечер и Коледа по стар стил. В Скопие моят приятел поетът Мишо Ренджов ще запали една свещ и за своите софийски приятели...

Автор: Румен Леонидов

Детайли
Посещения: 11176

Първата мисъл на поета Геран Бисеров след смъртта му беше: „Чакай сега, как да се върна назад?“ Болката от инфаркта разцепи сърцето му на масата в кръчмата „Баджанаците“, където се събираха с колеги, за да одумват липсващите.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 7944

Макар че сега сме принудени да бъдем по-добри към нея, продължаваме да си говорим за краката й. Казваме, че те бяха причината да я забелязваме. Бяха най-характерното нещо в нея и като следеше движенията им, човек можеше да я опознае много по-добре, отколкото ако се вторачи в лицето й.

Автор: Атанас Стойчев

Детайли
Посещения: 11348

Първата ми Европа беше едно старо дървено радио. Лампите, градовете които светеха меко на скалата. Очакването, че като сложа стрелката на Лондон, ще чуя самия глас на Лондон…

Автор: Георги Господинов

Детайли
Посещения: 13307

В началото, когато се обичаха, имаше усещането, че се къпе в хладко мляко. Този път се бе потопила в нещо като бъчва и млякото бе прокиснало. Нито дълбочината й достигаше, да се гмурне истински, нито можеше да изскочи навън.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 11985

Радиото в таксито беше настроено на УКВ станция с класическа музика. Надали точно „Симфониетата“ на Яначек е идеалната музика за слушане в попаднало в задръстване такси.

Автор: Харуки Мураками

Детайли
Посещения: 11472

Бяха минали шест месеца от началото на службата ми в Гранични войски. Ние – влезлите преди шест месеца – Яни, Джими, Жорето и останалите – бяхме преминали през новобранския батальон, в който четири месеца бяхме пълзели в калта и бяхме атакували напразно кафявите, хлъзгави възвишения на Видинския край. След това бяхме разпратени по заставите.

Автор: Калин Терзийски

Детайли
Посещения: 12061

Сред боровете беше чисто и светло. Снегът искреше на лунната светлина. Две момчета от писателската хижа се бяха скрили край пътя и когато стихнахме до тях, изведнъж пуснаха с всичка сила от големия сребрист преносим касетофон седма симфония на Бетовен..

Автор: Красимир Дамянов

Детайли
Посещения: 13119

Днес е тъжен. Снове из парка. Внезапно изтрезнял, с посърнало лице и наострени уши, като да е едно от многото четириноги, които живеят и обикалят с него от години. Изчезнало е кучето Хумор, черен полудог.

Автор: Таня Рупел – Тера

Детайли
Посещения: 10486

Движение по дълъг коридор. Няма врати, прозорци. Стените излъчват опалова светлина. Гладки са като стъкло. По-скоро е тунел. Не се вижда изход. Това не означава, че някъде напред няма отвор. Напълно е възможно да има. Но също не е изключено тунелът да е задънен.

Автор: Детелина Барутчиева

Детайли
Посещения: 11825

Разказвал ли съм ви някога собствената си теория за преобърнатата перспектива на щастието? Проста е, и звучи ексцентрично само на първо слушане. Хората на моя възраст, предполагам, са добре запознати с емпирията на проблема, ако и, може би, не чак толкова склонни да обобщават нещата тъй щедро, колкото го правя самият аз. Разни хора – разни гледища, разбира се.

Автор: Златко Енев

Прочетете още...

Заклинание 88

Костадин Костадинов 07 Ян, 2014 Hits: 9056
Ангелът се качи на бойницата към Дунава,…

Светослав

Здравка Евтимова 15 Окт, 2008 Hits: 14160
Светослав пресмята всеки разход до стотните…