Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Гледам с неовладяна тъга на запад. Осъзнавам, че това са последните седмици, в които ще имам още тоя разкош и не мога да се наситя. Какъв лукс е да тъгуваш по изгубеното слънце! Явно съм разглезена богаташка. Освен на покрива над главата си, държа и на някои екстри – светлина, птичи гласове. Каква наглост! Хората нямат хляб и вода.

Автор: Таня Рупел – Тера

Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят...

Автор: Светлана Дичева

В началото миризмата бе като драскотина. Драскотината не се съсири, не хвана кора. Продължаваше да кърви. Зловонието й наподовяваше дъх в спарено купе.

Автор: Васил Славов

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!
В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда. 

Автор: Ивлин Уо

Хубаво селце е Канул. Велико Търново в мащаб, да речем, 1:10. Без църквите и Арбанаси. Катерили се къщите по баирчинките, та се забравили. Надпреварвали се коя по-високо да е, коя по-далеко да гледа. Дали пък не са и бягали по стръмното и високото, да ги не стига никой!!??

 

Автор: Люба Александрова

От години се опитвам да изградя у себе си един мироглед, в който материалното не е особено важно; парите не са прекалено любими; любовта е пред златото, поезията – пред срочните влогове. Въобще – мироглед в който ценностите не могат да се измерят на тегло, нито да се натрупат в сандък, нито да се обложат с данък.

Автор: Калин Терзийски

В началото беше само мрак. Мрак и хаос. Опита се да не се смущава от това, защото си припомни, че дори и най-старата, или може би най-важната, или… каквато и да е, от всички човешки  истории, започваше с нещо такова, мрак, хаос и някакво слово, което се носело над водите…

Автор: Златко Енев

Тя нарича „съвършенство“ периода от влюбването до първото разочарование, което обикновено е свързано с някакво споделяне. Тогава болезненото научаване на нещо не й позволява да навлезе във фазата на любовта…

Автор: Цвета Делчева

За разлика от всички останали шефове от ръководството, Лесов носеше мустаци. Бяха гъсти и черни, с незначителен брой бели косми, и залесяваха парцела между носа, горната устна и двете вертикални бръчки под външния край на ноздрите.

Автор: Кристин Димитрова

В село Долни Вадин, Оряховско, бобът, обран тия дни, лежеше върху горещия асфалт пред къщите и съхнеше заедно със старците в тях. Те дремеха в горещото юлско пладне и сънуваха деца и внуци: как идват, как го чукат с пръти, как го лющят, как го веят, как го пресяват и как го отнасят в градовете, доволни, че и тая година земята не пропусна да се погрижи за така свидните им рожби.

Автор: Емил Андреев

Тази книга сигурно щях да я подмина като самолет, но в едно антикварно гнездо се зачетох в нея – есета и фейлетони от неизвестен автор. Човешка книга от сърдечен и добродушен германец. Къси творби, умни и най-важно – карат те да се вгледаш в неща, които не си забелязвал.

Автор: Румен Леонидов

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“.

Автор: Милен Русков

Рано следобед е, а навън притъмня и стана едно мъгливо и нискооблачно. Забърза се севернякът и подхвана някаква мелодия, отпървом бавно и на пресекулки, ама после напипа ритъма и я подкара както си трябва.

Автор: Георги Малинов

Разхождахме се из Борисовата градина. Аз и Иванко. Наговорихме се да вървим бавно и да си разправляваме. Това беше негова си дума. Беше я избрал сигурно заради мекото влияние на л-то.

Автор: Люба Александрова

Всички знаят тази история, където Лора интервюира по телефона министър  Божидар Димитров, а той каза онова за шибания народ. Припомням я, защото скоро споменът за нея ще потъне като сладко от боровинки в липов чай и всеки опит да го извадя неразтопен, ще бъде невъзможен...

Автор: Васил Георгиев

Страшна е била борбата на Казандзакис. И накрая пада като Кандия. И се обръща към предците си и рапортува пред този, скрил се зад новото си име – Ел Греко. И не танцуващ Дионисий има на гроба му, а прост кръст, висок и любопитен.

Автор: Васил Славов

И тръгнах към Женския пазар. Не по-късно от десет и половина сутринта. Защо ли в тази празна октомврийска утрин се запътих точно натам? Може би защото имам особено отношение към жените, или пък защото старото му име е Георги Кирков, а това ми напомня за сюрреалиста Джорджо ди Кирико? Не мога да обясня.

Автор: Калин Терзийски

Недобърските просяци бяха под попечителството на Гюлфие, щерката на старата дайреджика баба Има. В житейската стълбица те стояха на по-долно стъпало от нея, но не бяха цигани. Нещо повече. Като истински продължители на древни музикални традиции, те имаха самочувствие на преносители на нещо сусема драгоценно.

Автор: Бойка Асиова

Живея в центъра на град, в една голяма стая. Отвсякъде виждам и ме гледат прозорците на други такива стаи.

Автор: Таня Рупел – Тера

Дъжд, дъжд, дъжд. Сипе се на поразия. Небето, Зевс, Свети Илия. Да ни напои, умие, поднови, да покръсти някое от чадата си некръстени, да поучи. И милосърдно, и не дотам. Защото се и люти, хвърчат искри, святка, трещи… Рече ли, стрелне се и порази, който е заслужил. И който не чак толкова.

Автор: Люба Александрова

Докато вървим с дъщеря ми по Иван Асен, аз оглеждам къщите. Къщите в София са грозни, защото са стари и старостта не ги облагородява, а само съсипва мазилките им.

Автор: Калин Терзийски

Значи ти разполагаш с единствения некомунистически вестник, който стига до пролетариата! Даваш ли си сметка каква отговорност носиш?

Автор: Симон дьо Бовоар

Всяка вечер, понякога и през нощта, Харон се връщаше и донасяше тумбесто шише с водка. Независимо от положението на звездите, двамата сядаха навън, ако огънят беше угаснал, раздухваха жарта, разсипваха течността в нащърбени чаши без възраст и мълчаливо я изливаха в гърлата си.

Автор: Павла Петкова

Веднъж една жена ме спря на тротоара, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко.

Автор: Цветозар Цаков

След Освобождението населението в Прилеп избира за секретар на общината Тодор Кусев, който по-късно става духовник под името Методий Кусев. Развълнуван от избора на съгражданите си, будният българин вместо големи обещания отронил твърдо: „Благодаря на народа, що ме уважи да му слугувам!“.

Автор: Румен Леонидов

Този път тя идва десет минути по-рано и чака в коридора. Чувам острите ѝ токчета ту по-силно, ту по-приглушено. Напред-назад, напред и пак назад.

Автор: Ангелина Давидкова

Китайското пясъчно коте живя у нас точно месец и три дни, а първите проблеми възникнаха още с влизането в къщи… Китайското пясъчно коте не може да живее без любов.

Автор: Кънчо Кожухаров

Сутринта, докато Странност още спеше, реших да изкъпя Майа. Къпя я на всеки два дена – просто изтривам тялото й с мокра сапунена гъба и насапунисвам косата й. Близо две денонощия не е помръдвала от стола си – не бях я местил на леглото при мен, защото чувствах, че не иска.

Автор: Галин Никифоров

Не е добре да разказваш колко глупав си бил като малък, колкото и чаровно да изглежда отстрани. Първите години са определящи за развитието – това очевидно клише съдържа истината, че глупостите, които човек мисли като малък, са определящи за глупостите, които впоследствие ще направи.

Автор: Васил Георгиев

Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота.

Автор: Златко Ангелов

Навън вали дъжд, свечерява се, плющи водата от чучурите на балконите. Някаква жена крещи от улицата нещо грозно и неразбираемо. Лятно време, привечер шумът от улиците е особен. Нищо не се случва, само дъждът вали и освежава въздуха.

Автор: Калин Терзийски

Не е за чудене, когато революционерите стават конспиратори. За чудене е, когато писател изпадне дотам.

Автор: Александър Солженицин

Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите.

Автор: Румен Леонидов

Най-после Ро се беше изправил до прозореца и беше запалил цигара. Струваше му се, че безкрайната сутрешна дрезгавина го поглъща и той вече е един анонимен, малък човечец, захапал цигара, не по различен от бачкаторите отсреща на спирката.

Автор: Светослав Терзийски

Живеещият понастоящем в Барселона Красимир Дамянов е част от онова поколение свръхталантливи писачи – Пасков, Златанов, Дичев, Андреев... Тук са преиздали със страхотни илюстрации книгата му за деца. Впрочем той твърди, че ядял толкова сладко, че го викали разни приятели да им разяжда децата!

Автор: Красимир Дамянов

Прочетете още...

Натали

Здравка Евтимова 11 Фев, 2008 Hits: 23165
Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й.…

Хуан Дариен

Орасио Кирога 21 Ное, 2013 Hits: 7478
По тия места се разказваше за тигър,…

Изстрелът

Палми Ранчев 16 Юли, 2016 Hits: 6860
Имаше пистолет. И мразеше хората. Това са…