Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„А наздраве!“, казва Старият морски вълк и надига чашката с мускатова. Варена е лично от него, с грозде от собственото му лозе, южно от Созопол. Старият морски вълк е мой дългогодишен хазяин в градчето. Бил е моряк години наред, пътувал с кораби из всички морета, а сега е само созополски рибар, който вари мускатова и сладко от смокини...

Автор: Иван Бакалов

Я съм бил турски войник осем години. Служил съм в Емен на ингилицката граница. Мене ме порука [повика] царет – не можеш да не вървиш. Ако не идеш, нема де да седиш тука.

Съставител: Петко Величков

Надлъж и нашир не се забелязваше жива душа. Дребните живи душички – насекоми, издаваха своите дребни звуци. Тя ги отчиташе с периферията на слуха си. Стрелкането на гущери в тревата си оставаше част от нямото кино.

Автор: Таня Рупел – Тера

Събуди се призори от кучешки студ. Дълго се мъчеше да си спомни къде се намира, но не успя. Когато понечи да се надигне, нещо го дръпна силно за врата. Той изчака малко и пак взе бавно да се надига, но онова нещо го държеше здраво и не го пущаше.

Автор: Деян Енев

Мис Брук имаше хубост, която сякаш само скромна дреха може добре да открои. Ръцете и китките й бяха толкова изящни, а ръкавите й така изискани, че би могла да се мери по грация с Дева Мария, вдъхновила италианските живописци. Профилът, снагата и осанката й като че ли придобиваха още по-голямо достолепие поради простите й одежди...

Автор: Джордж Елиът

С какво ни превъзхождат като съзнание ония занаятчии, свещеници, даскали, търговци на аби и шаяци, земеделци, списователи, книжари, печатари, читалищни дейци и интелигенти, скочили в огъня с голи ръце? Какви са били тези уж хрисими до вчера християни, които по кръстовата си саможертва се равнопоставят до Спасителя?

Автор: Румен Леонидов

Американски филм с четиринайсет букви водоравно. Майсторите на кръстословици винаги се изфукваха с по някое дълго заглавие на филм или роман в началото, а после преминаваха към по-малокултурни гатанки като „вноска за погасяване“, „тънък печатарски нож“ или „швейцарски кантон“ с две букви. И защо въобще този печатарски нож трябва да е тънък?

Автор: Кристин Димитрова

Пристигането на изпълнителката на главната роля се очакваше от целия снимачен екип с огромен интерес. Макар и само на двайсет, тя вече беше звезда. Миналото й на фотомодел широко се коментираше от всички. Само краката й, разправяше мръсникът Евлоги, стрували цяло състояние.

Автор: Деян Енев

Морето бавно се приближаваше към мен. Вече дни наред го съзерцавах, притаила дъх, в очакване на неизбежната експлозия. От непонятното му дъно към мене се завихряха спирали, прииждаха вълнения, притегляха ме невидимите му реки. И този ден дръзки вълни плискаха изпръхналите ми ходила.

Автор: Таня Рупел – Тера

Беше август, а през август бурите са силни. Не са чак толкова мощни като юлските, но в тях, като че ли, има повече мрак. Не знам – може би природата е назряла, натежала е през август. По всичко и личи че е бременна и това я уморява.

Автор: Калин Терзийски

Стоварихме куфарите си във фоайето на хотела и Алекс отиде към регистратурата. Седнах на фотьойла, за да си поема дъх. В сърцето ми още отекваше ритъма на днешния компресиран ден, а в ушите ми не спираше да звучи тембърът на Марк Нопфлър.

Автор: Мими Михайлова

– Като си помисля: откога съм; като си помисля: никога вече!…
Тъй шепнеше в брадата си Дед ага Очуз, докато бързаше към Белград по най-краткия път, който през онази 1739 година бе задръстен с австрийски войски по устието на двата Дунава (по тия краища все още наричаха Сава Западен Дунав).

Автор: Милорад Павич

Звънчето, закачено на дръжката на вратата, издрънча. Калин Бандеров вдигна очи от огромната като картата на бившия Съветски съюз кръстословица, с която се бореше вече цял предио- бед и погледна към влезлия. Беше една бабичка, прозрачна като паяжина и толкова слаба, че сякаш едва издържаше тежестта на големите дървени копчета върху палтото си.

Автор: Деян Енев

Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака.

Автор: Мирослав Пенков

А вчера…о, вчера бях толкова тъжен, толкова нещастен и отчаян, че облякох коравото си, синьо яке и тръгнах навън. А навън валеше такъв дъжд, какъвто отдавна не бях виждал.

Автор; Калин Терзийски

Напред, настрани, зад нас и под нас – навсякъде е тъмно. Някой пред мене се спъва и изругава. Иде ми и аз да ругая, вярвате ли ми. Отзад една от мацките проплаква жално. Вече я болят краката. Май е оная, художничката.

Автор: Зорница Гъркова

Текстът, който четете, е съставен от две различни истории: първата била разказана на вуйчо ми, д-р Драгослав Арнаутович, от цетинския адвокат Малоншич през 1939 година. Втората, съвсем кратка история от няколко реда, която ще ви разкажа накрая, всъщност представлява събитие от 1941 година, на което лично бях свидетел.

Автор: Милорад Павич

Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди.

Автор: Мими Михайлова

В яденето на животни има нещо, което често поражда поляризация: никога не ги яж или никога не поставяй искрено под въпрос яденето им; стани активист или презирай активистите. Тези противоположни позиции – и тясно свързаната с тях неохота да се заеме позиция – съвпадат по отношение на своето убеждение, че яденето на животни има значение.

Автор: Джонатан Сафран Фоер

Всичко започна с това,че Ерве ми рече един ден – Хайде да идем до отсреща с лодка. Няма и един час път. И аз веднага се съгласих без да задам няколко наложителни въпроса. Първо ми каза,че нямало нужда от виза за европейци, от което аз разбрах, че става дума за друга държава, после се оказа,че лодката е ферибот, после аз вече пътувах и беше късно да питам каквото и да било.

Автор: Елена Мечка

С Теодор сме заедно откакто се помним и дори отпреди това. Бременните ни майки са се разхождали, хванати за ръка, по неравните павета на нашия площад. После са ни родили в една и съща стая на родилния дом, в един и същи ден, макар че аз съм с цели двадесет минути по-възрастен.

Автор: Костадин Костадинов

Треперливата светлина на лоената свещ – предмет нужен и полезен, ако и силно вонлив – се примесваше с отблясъците на огнището, та сенките на тримата мъже, насядали по ниските трикраки столчета, и отсръбващи по ред от паницата с гъстичък боб, на който Христо Латинеца беше признат майстор, подскачаха по стените на малката, опушена соба, като подплашени в просъница хора...

Автор: Златко Енев

Едно от телата беше на балерина, и то с криви крачета. На всичко отгоре рускиня. Не знаех, а по-късно пак не знаех как е попаднала в България, но за това пък смело говореше един невероятен българо-руски. Именуваше се Таничка с рядко будалявото умение да се смее като последен дебил на всичко, даже и на тъпите ми вицове.

Автор: Рангел Вълчанов

Младият херцог Вилхелм от рода Геслер умря при зло­полука по време на лов, когато беше едва петгодишен. Дива гъска изпляска с криле, в гъсталака изтрещя изстрел, дете­то падна на земята, загърчи се и закрещя…

Автор: Меир Шалев

Ясно си спомням първото си умиране. Би могло да се сравни с първото влюбване и с чиста съвест бих употребила сравнението, ако това – второто – не е чак такова клише. Усещанията са горе-долу същите.

Автор: Нели Лишковска

Той беше странно момче. Чуваше го още от малък зад гърба си, от близки и чужди, казано с почуда или неприязън. И вече не му правеше впечатление.

Автор: Таня Рупел – Тера

Лежа на плажа в Ипанема и мисля какво да напиша за Гранта България. Ипанема е по-малката, но по-богата сестра на Копакабана, име синоним на латиноамериканската екзотика и южното слънце. Копакабана е самба и Нова година на плажа, Ипанема е босанова и цяла година изискани ресторанти.

Автор: Златко Ангелов

Цяла година не бях в столицата. И ето днес, два дни след стара Коледа, отново съм тук в едно уютно кафене на „Раковска“. Компанията ни е страхотна и международна – истински хора, в истинска среда – и най-важното е, че всички говорят български.

Автор: Емил Андреев

Влакът за Белград беше излязъл като че ли от музея на социалистическото изкуство. Но хората, пътуващи за сръбската столица бяхме днешни хора. В купето бяхме поетът Г. К., аз, едно немкинче с гаджето си и българчето от Аляска.

Автор: Деян Енев

Семейният живот не се оказа толкова страшен колкото ми се стори в началото. Имаше си и своите предимства; изправителният дом беше винаги чист и добре поддържан, режимът – отворен и с право на приятелски посещения.

Автор: Красимир Дамянов

Веднага зад завоя хубавата му къща блесна върху заснежения склон. Колкото и да нямаше слънце, все някой лъч успяваше да се отрази от шоколадовите й олуци и тъмната алуминиева дограма, на вид досущ като дървена.

Автор: Кристин Димитрова

Пълен хаос. Не знам как другояче да го опиша. Пълно безхаберие и липса на организация, ред, контрол… Едва бяхме оцелели от четири жестоки схватки – в Луцк, Ровно, Новоград и Житомир. Шибаният Житомир.

Автор: Макс Брукс

Седя на най-високата точка и както ви казах – готвя се да правя зло. Първичното зло… знаете ли за него? Аз го нося. Знаете ли, наричат ме Луцифер? Носител на светлина. Викайте ми Светльо. Хаха.

Автор: Калин Терзийски

Лицето Кирчо Боянов спокойно можеше да се роди в Нови Пазар, Първомай, Бяла Слатина, или Кресна, но неумолимата съдба бе пожелала той да се появи на бял свят в Л*** – градче също толкова голямо и опоскано от развоя на най-новата българска история, както и гореспоменатите селища.

Автор: Емил Андреев

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. 

Автор: Александър Шпатов

Прочетете още...

Съвпадения

Кристин Димитрова 01 Дек, 2008 Hits: 16066
Винаги съм бил убеден, че случките в живота…

Хайку, копеле

Филип Анастасиу 07 Май, 2014 Hits: 8641
Умът ми се изпълва с картини, с които…

Среща с Трилет

Надежда Станилова 11 Май, 2021 Hits: 2736
След края на телефонния разговор, в ушите на…