Кападокия, ден седми. На седмия ден… Господ седнал да си почине. Господ затова е Господ, защото може да си позволи лукса да си почива. Ние нямаме време. Освен това трябва да избираме: дали да поемем отново към Аванос, към археологическите разкопки и Джамията Дерейманлъ (стара християнска църква от 4 век в предвизантийски стил, изрисувана с гръцки, малтийски и латински кръстове), а привечер да го съчетаем с посещение на Сарухан кервансарай и да гледаме дервишкия танц сéма. Или да поемем по туристически маршрут – Грийн или Блу тур. Аз съм изкушена от дервишите, но Йо е по-разумна – Аванос вече го видяхме, дервиши можеш винаги да гледаш, дори в Истанбул. Да, ама не е същото, упорствам аз. „Ще идем на Грийн тур, такова нещо повече сигурно няма да ни се случи.“ Май че е права. Натикваме се в един долмуш (малко маршрутно автобусче) и заемаме последните две свободни места. Потегляме. Групата е шарена. Японци и японки, които дремят през целия път и почти не слизат да разглеждат обектите, явно са имали тежка вечер, дано не им е призляло от въртенето на дервишите или от горещите температури в хамама. Надали са купонясвали в дискотека, не видяхме такова чудо тук.

Автор: Евдокия Борисова

Ден пети. Заминаваме към Кападокия, Днес е Гергьовден, а ние се запътваме към родината на Свети Георги – Кападокия. Земята на красивите коне (в буквален превод от персийски); на скалните църкви и най-причудливите каменно-варовикови форми в света. И на въртящите се дервиши. Пътуваме в луксозен (според нашите представи и нормален – според турските) автобус, в който гладен и жаден и неинформиран (пред всеки пътник има телевизионно екранче със слушалки) няма да те оставят. Пътят е около пет чàса, километрите – към шестотин. Какво си представяте, когато чуете за Анадола? Голи сипеи, скали и пуста жълтеникава степ? Нищо подобно. Пътуваме с часове през зелени тучни ливади, по които пасат огромни стада; нивите са прилежно обработени, изорани и засети. Снимките, макар и през стъклото стават прелестни, тъй като е много слънчево, а контрастите са ярки: розова пръст, яркозелени поляни, яркожълт синап, бели цъфнали дървета. Спомням си какво пише в пътния си бележник Чудомир за Бурса: Аз си представях, че камилски птици прескачат, пустини и рев на лъвове… а то… тук-таме се мярка силуетът на нашенското магаре… Какво ли би казал за Анадола? Една мини-Аркадия. Твърде динамично се сменят картините: нарядко пръснати селца с издигнати хубави дву- и три- катни къщи, дори лозя (!) и овощни градини. Тук се мярва джамийка. Там – огромен индустриален комплекс, като че захвърлен в нищото. Завод на Кнауф, например. В този рядко населен район кой ли въобще работи в него? Но за да го издигне немецът точно тук, значи има кой. И отново ливади, поляни, нивя. Облаци и кристално синьо небе.

Автор: Евдокия Борисова

Отлитаме към Анкара по Еразъм. Еразъм плюс, тийчинг. С други думи ще обучаваме. Ще четем лекции в рамките на една седмица в Анкарския държавен университет пред студенти по Българска филология. Приключението е пределно интересно и си струва, дори… човек да се поизложи. Защото да говориш за българска литература пред чуждестранни студенти, при това на родния си език, е изпитание със съмнителен успех. Почти като да обясниш на чужденец „как живеете днес вие, в България, ама по-друго си е, все пак Европейски съюз…“. Хм. Избираме да говорим за исторически романи и постмодерна поезия, пък каквото ще да става. Ще сбъдваме невъзможното. Точно както звучи посмъртното откровение на Ататюрк: Превърнах Анкара в столица, защото исках да покажа турската воля пред света, да превърна в реалност нереалното. Малкото, кално, забравено в пустошта на Азия, градче Ангора става бляскавата азиатска столица на новата европейска държава. Възкръсналата Атлантида, както я нарича една голяма почитателка на Ататюрк, която разбира от хубави мъже и бляскави столици. Нашата Багряна.

Автор: Евдокия Борисова

Какво точно е „ционизмът“? Основното му твърдение винаги е било, че евреите представляват единен и сплотен народ; че тяхното хилядолетно разпиляване и страдание с нищо не е намалило специфичните им, колективни атрибути; накрая, че единственият начин, по който те могат да живеят свободно като евреи – по същия начин, примерно, по който шведите живеят свободно като шведи – е да обитават една еврейска държава.

Автор: Тони Джуд

Самият Израел е мултикултурно общество във всичко друго освен името си. Въпреки това той си остава отличителен сред демократичните държави с прибягването до етнорелигиозни критерии, чрез които да наименува и класифицира гражданите си. Това е странен случай сред модерните нации, но не – както твърдят по-параноичните му поддръжници – защото е еврейска държава, а никой не бил искал евреите да имат своя собствена държава. Това е така защото той е еврейска държава, в която една общност – евреите – е поставена над останалите, и това в епоха, в която за такъв вид държава няма място.

Автор: Тони Джуд

Картината, обрисувана от Маршал и Ший, е обезпокоителна, но и пробуждаща някои мисли. Движението за човешки права винаги е наблюдавало потисническите правителства. Всеки, който изследва доклада на Маршал и Ший, е в състояние да отбележи, че политическите и религиозни движения, дори и без правителствена власт, също могат да се окажат масивно-потиснически. А онова, което е масивно-потисническо, трябва да бъде изследвано и изобличавано. Освен това докладът повдига някои въпроси, които са трудни за определяне, но все пак би трябвало да ни безпокоят – въпроси, касаещи не само правото да се мисли свободно, но и навикът действително да се върши нещо такова, който се губи много лесно. При това тук става дума не за навици от някакви чужди и далечни места, а именно тук, у нас, в страната на свободните. При всички случаи, ако сте следили резултатите от последните избори в Северна Африка и гражданските войни по различни места из арабския свят, то със сигурност вече сте почувствали, че световната кампания за потискане критиките срещу ислямисткото движение е на път да достигне ново, гигантско и плашещо ниво, далеч отвъд всичко, което сме виждали досега.

Автор: Пол Бърман

Патогените и човешката глупост са вечен фон на живота и е статистически сигурно, че дебнещите нещастия няма да се разпределят равномерно във времето, а често ще се припокриват. Да се придава прекалено голямо значение на тези натрупвания означава човек да се поддаде на примитивно мислене, да се живее в свят на уроки и космически конспирации.

Автори: Стивън Пинкър и Андрю Мак

 

Какво е да прелетиш 30 000 километра за по-малко от месец, връщайки се на мястото от което си тръгнал, България? Като че ли преживяваш собствена версия на Радичковия „Опит за летене“ – една метафора за битието ни. Дългото пътешествие не е нещо ново, защото накъдето и да потеглим, все тук се връщаме, на нашия пристан. Различното в случая е, че завръщането стана от другата страна на кълбото...

Автор: Аврам Агов

Законовите и конституционни защити притежават само малко сила когато мнозинствата са настроени безразлично или враждебно към либералните ценности. Тъй като демократичните режими могат да се позовават на един източник на легитимност, който липсва при други форми на управление, свободата може да се окаже по-застрашена в бъдещето, отколкото е била в миналото. Повечето хора, през по-голямата част от времето, са загрижени по-скоро за други неща, отколкото за това да бъдат свободни. Мнозина биха гласували с готовност за едно нелиберално правителство, ако то им обещае сигурност срещу неща като насилие и трудности, продължаване на начина на живот, с който те са свикнали и отказ на права и свободи за хора, които те мразят.

Автор: Джон Грей

Веднъж Набоков е казал, че вдъхновението за написването на „Лолита“ е дошло от картина, нарисувана от маймуна в парижката Ботаническа градина: в нея се виждали решетките на клетката ѝ. Това е добра метафора за естеството на артистичната продукция. Какво друго рисуваме всички ние, ако не решетките на собствените ни клетки, или ръчните колички, в които са ни пренасяли като деца с увреждания? Как другояче да се разрушат клетките? Как другояче бихме могли да се изправим на собствените си крака?

Автор: Елиф Батюман

Канудос, свещеният град. Откъм околните планини той е изглеждал като мираж. Петдесет и две хиляди кирпичени колиби и шепа белокаменни църкви, разпилени по един от завоите на реката Ваза-Барис, където допреди няколко години е имало само една порутена фермерска къща и стар кладенец. Стените на къщите са в същия цвят като изгорената земя, на която стоят, така че човек почти не може да види града, чак докато се намери вътре в него. В продължение на последните десет месеца от съществуването си градът е бил обстрелван от цяла дивизия на бразилската армия. Хиляди от защитниците му – наполовина каубои, наполовина бандити jagunços – са мъртви. Били са засипвани с артилерийски огън откъм околните хълмове и разстрелвани с картечници в равнините. Когато битката се прехвърля в самия град, те се бият къща по къща и врата по врата, използвайки планините от тела като барикади. Водачът им е мъртъв. Починал е от дизентерия през една от нощите. Стотици други са загинали през изминалите седмици. Краят наближава. На 5 октомври 1895 армията провежда окончателното нападение. Откриват четирима защитници, останали в окопите: двама мъже, един старец и едно дете. Те умират там, където са стояли. Канудос престава да съществува.

Автор: Джейкъб Микановски

Преди малко повече от хиляда години някой е запечатал едно помещение в пещера близо до града-оазис Дунхуанг, на границата на пустинята Гоби в западен Китай. В него са се намирали повече от няколкостотин кубически метра пакетирани ръкописи. И те са прекарали там, скрити, следващите деветстотин години. Когато помещението, наречено Библиотеката от Дунхуанг, най-после е открито през 1900 г., то е посрещнато като едно от най-големите археологически открития на 20 век, наравно с гробницата на Тутанкамон и Ръкописите от Мъртво море (Кумранските ръкописи).

Автор: Якоб Микановски

Шистовият газ отприщи може би най-голямата треска за фосилно гориво от началото на двайсет и първи век. Някои го наричат път към енергийната независимост и възраждането на индустрията и твърдят, че бил по-чист от въглищата. Никоя друга тема в енергетиката не е печелила толкова медийно внимание през последните години.

Автор: Димитър Кенаров

Упадък на Стария свят, заплашителни империи, убийства в името на Бога – гледайки към 1914 ние откриваме, че са налице множество паралели със собственото ни време…

Автор: Ричард Дж. Еванс

В разстояние от само десет години мобилните телефони и Интернет са променили ежедневието на множество африканци по-драматично от всяка друга социална промяна след като африканските нации извоюваха независимостта си от бившите колониални сили. Днес една все по-увеличаваща се група от млади бизнесмени желае да придвижи нещата още по-напред…

Автор: Ян Пул

Баща ми е далтонист. И въпреки това, още от ранна възраст той не пропускаше да ме предупреди за опасните цветови комбинации, от които трябвало да се пазя. „Ако видиш някой, облечен в жълти, червени и зелени цветове, не говори с този човек“, каза ми той веднъж. Бяхме в колата му, очаквайки сигнала на светофара, на който се виждаше точно същата цветова комбинация. Беше много странно, като се има пред вид, че турската държава беше инсталирала десетки хиляди от онези неща дори и в най-отдалечените ъгълчета на страната. Как може да се забрани един цвят или цветова комбинация, като същевременно сами я инсталирате по всяка улица?

Автор: Кая Гендж

Вече е пределно ясно: пушачите живеят в комунизъм. Където и да се намират, дори на минути от Уолстрийт, те създават комунизъм. Пушачите стартираха движението „Окупирай Уолстрийт” много по-рано, само дето никой не забеляза. Те не чакат бъдещото безкласово общество да се появи, те го случват мигновено. Пушенето е мигновена наслада, изискваща неотложно решения и не може да се отлага за някакво неопределено бъдеще. Двама пушачи са напълно достатъчни, за да се пръкне комунистическа клетка, а когато двама-трима такива се съберат на едно място, сред тях проблясва нечестивият дух на комунизма. Пушачите формират партия, в която изискванията за членство са незначителни: всеки е добре дошъл, а събранието приема радушно дори почетни непушачи. Това е партия, която тутакси разлага всяка йерархия, само с щракване на запалката.

Автор: Младен Долар

След повече от 10,000 гласа от над 100 страни, резултатите от допитването на английското списание „Проспект“ са налице. Онлайн-допитванията често дават странни резултати, но представяните тук топ 10 със сигурност предлагат един вид моментална снимка на интелектуалните тенденции, от които е доминирано нашето време.

Автор: Дейвид Улф

Може би есетата на Жан Амери успяват да кажат най-много, дори и сред онези изключителни автори. Той има една великолепна дума: Weltvertrauen, което бих превел като „доверие в света“. Е, той пише колко трудно е да се живее без това доверие, и щом само някой го изгуби, той е осъден на вечна самота сред хората. Такъв човек никога повече няма да вижда хора-събратя, а само анти-хора…

Автор: Имре Кертес

По всяко време има място само за няколко страни (от един дълъг списък), които могат да подобрят световно-икономическите си позиции…

Автори: Алмантас Самалаичус, Имануел Уолърстайн

Изследванията на глобализацията едва сега започват да очертават начините, по които хората създават нови солидарности в един по-глобализиран свят – свят, в който нацията и държавата вече не са толкова надеждни ориентири, колкото са били преди.

Автор: Мохамед А. Бамие

Тазгодишните Американски избори ще останат в историята като едни от най-поляризираните и поляризиращи през последните две няколко десетилетия.

Автор: Др. Клара Билгин

Как новата икономика на половете кара все повече и повече жени с професии да гледат към партньорите си с мисълта колко ли още време ще издържа, преди да гласувам за прогонването ти от острова?

Автор: Сандра Цинг Ло

Преди повече от 20 години кадифените революции изметоха комунизма от източна Европа. По същото време, в другия край на света, китайското правителство смазваше всеки, който се беше осмелил да говори срещу режима, като пикът на репресиите беше достигнат с кръвопролитието на Тянанмън на 4-ти юни.

Автор: Мартин Хала

В края на краищата, апокалипсисите като хаитиянското земетресение не са само катастрофи; освен това те са и шансове: шансове за всички нас да погледнем към самите себе си, да поемем отговорност за онова, което виждаме, да се променим.

Автор: Жуно Диас

Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблеми, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда...

Автор: Славой Жижек

Спам, фишинг, вируси, зловредни програми, кражба на идентичност… Интернет-престъпниците стават все по-дръзки. Може ли да се направи нещо против тоа?

Автор: Миша Глени

Един филм, чието включване тук в списанието има само една-единствена цел: да ни покаже на какво са способни хората, които са твърдо решени да променят света около себе си. Не ми казвайте нищо, ако обичате. Аз знам, че вие знаете...

Автор: Джейсън Ръсел

Току що завършилите парламентарни избори в Русия чертаят нови контури на политическото и бъдеще – още неясни, но със сигурност различни или различаващи се от досегашните.

Автор: Илиан Василев

Политологът Иван Кръстев за житейските стратегии exit и enter...

Автори: Йово Николов, Иван Кръстев

Всяка позиция, основаваща се на усещането, че светът или историята е просто струпване на препятствия, с неизбежност води до откъсване от реалността и в края на краищата – към примирение с нея.

Автор: Вацлав Хавел

Чуждестранните наблюдатели винаги са били смаяни от японската дисциплина пред лицето на множество тежки катастрофи, от земетресения и цунами до финансови кризи. Но този вид фатализъм също си има своите опасности.

Автор: Рой Старс

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранти.

Автор: Ели Иванова

Независимо дали го виждаме като добро или като зло, културният и езиков плурализъм на жителите на световното село е факт.

Автор: Владимир Левчев

Имануел Уолърстайн за логиката на глобалната история от конференцията в Ялата до Втората иракска война.

Автор: Имануел Уолърстайн

Прочетете още...