Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изгледи – Свят

Детайли
Посещения: 2695

Това, което ще бъде запомнено за XXI век, повече от всичко друго, освен може би последиците от променящия се климат, е голямото и окончателно преместване на човешкото население от селския и земеделския живот в градовете. Ще завършим този век като изцяло градски вид. Това движение обхваща безпрецедентен брой хора – два или три милиарда души, може би една трета от световното население, и ще засегне почти всички по осезаем начин. Това ще бъде последното движение на човечеството с такъв размер и обхват; всъщност промените, които то прави в семейния живот, от големи аграрни семейства към малки градски семейства, ще сложат край на основната тема в човешката история – непрекъснатото нарастване на населението.

Последният път, когато хората са извършили такава драматична миграция, в Европа и Новия свят между края на XVIII и началото на XX век, прекият ефект е бил пълно преосмисляне на човешката мисъл, управление, технологии и благосъстояние. Масовата урбанизация предизвиква Френската революция, Индустриалната революция, а заедно с тях и огромните социални и политически промени от предходните два века. И все пак този разказ за човешките промени не може да бъде открит във вестниците от 40-те години на XIX в. или в парламентарните дебати от началото на XX в.; миграцията, свързана с града, и възникването на нови, преходни градски анклави е история, до голяма степен непозната за хората, които са пряко засегнати от нея. А катастрофите на неправилно управляваната урбанизация – човешките неволи, революционните въстания и войните – често са били пряк резултат от тази слепота: Ние не успяхме да отчетем този приток на хора и в този процес създадохме градски общности от наскоро пристигнали хора, които попаднаха в капан, бяха изключени и възмутени. Голяма част от историята на тази епоха е история на хора с изтръгнати корени, лишени от право на глас, които правят спешни и понякога насилствени опити да си извоюват място в градския ред.

Ако днес допуснем подобна грешка и отхвърлим голямата миграция като незначителен ефект, като фонов шум или съдба на други, която можем да избегнем в собствените си страни, рискуваме да претърпим много по-големи експлозии и разриви. Някои аспекти на тази голяма миграция вече се развиват пред нас: напрежението по отношение на имиграцията в Съединените щати, Европа и Австралия; политическите експлозии в Иран, Венецуела, Мумбай, Амстердам, предградията на Париж. Но много от промените и прекъсванията изобщо не се забелязват. Ние не разбираме тази миграция, защото не знаем как да я погледнем. Не знаем къде да гледаме. Нямаме място, нямаме име за една от най-важните координатни точки на нашия нов свят.

Автор(и): Дъг Сондърс

Детайли
Посещения: 2799

Четвъртфиналният мач на Аржентина срещу Англия на Световното първенство по футбол през 1986 г. винаги ще се помни с двата гола на Марадона, които, взети заедно, са своеобразна стенограма на неговата гениалност и безразсъдство. Първият, дръзката игра с ръка, е нагла, опортюнистична измама – която по някакъв начин проработи. Вторият му гол, отбелязан минути по-късно, е известен просто като „Голът на века“: зашеметяващ, мързелив спринт от 70 метра с топката, залепена неправдоподобно за левия му крак, докато английските защитници се размятат безпомощно встрани. Емблематичната аржентинска телевизионна реплика обобщава усещането: „Диего, – крещи задъханият диктор, – от коя планета си?“

Автор(и): Даниел Аларкон

Детайли
Посещения: 3774

Никой политик, общество, държава – включително Европейският съюз, Организацията на обединените нации или Световната здравна организация (СЗО) – не е подготвен/а за потенциалните конфликти, с които е свързано разпространението на ваксината, нито пък за въпросите относно справедливостта на решенията, които ще възникнат в международен план и във всяка страна поради неизбежния недостиг на ваксини.

Изглежда близко до ума да се предположи, че богатите, могъщите и егоистичните ще надделяват както обикновено. Освен ако – и това е много голямо АКО – различните страни, въвлечени в процеса, не успеят да установят заедно някакви базисни правила за това кой, кога и защо, ще получава достъп до ваксината.

Само допреди пет месеца патогенът SARS-CoV-2 беше напълно неизвестен. Днес хиляди изследователи в повече от 12 страни работят над 130 програми за развитие на ваксини срещу него. Около една дузина фармацевтични компании и държавни изследователски институции вече са започнали изпитания върху хора в САЩ и Китай, но също така във Великобритания, Австралия и Германия.

Никога досега учените, фармацевтичните компании, стартъпите, финансиращите и регулаторните органи не са постигали толкова бърз напредък, въпреки че все още е напълно несигурно кога, как и дори дали някой от тези проекти ще даде плод.

Все още не е известно колко дълго ще продължи надеждният имунитет след ваксинацията. Опитът с други коронавируси подсказва, че може да се наложи ваксината да се прилага на всеки една, две или три години. Това би увеличило в пъти риска от глобален недостиг, а освен това би засилило конфликтите относно разпространението.

Разработването на ваксини винаги е било дълъг, изключително скъп и най-вече високорисков процес. Субстанциите, с които изследователите свързват надеждите си, могат да се окажат нефункциниращи или дори смъртоносни при клиничните тестове. Едно холандско проучване е установило, че едва около 6 процента от всички проекти за ваксини, правени някога, са достигали реално до пазара.

Чрез обединяване на силите си страните, провеждащи изследването, биха могли да сведат до минимум риска от евентуален провал. Но да се постигне подобно единство е нещо хронично трудно – и това се дължи не само на неотдавнашната ескалация в споровете между Вашингтон и Пекин. 

Автор(и): Екип на списание „Шпигел“

Детайли
Посещения: 4086

Към петнадесети век португалските търговци по крайбрежието на Западна Африка вече са осъзнали печалбите, които могат да получат от закупуването на африканци и изпращането им в чужбина – или в Лисабон за вътрешно обслужване в испански и португалски домакинства, или до новозаселените атлантически острови, където започва масовото отглеждане на захарна тръстика. В един процес на естествено разширяване тази доходоносна търговия с африкански роби се разпространява отвъд Атлантическия океан до онези райони, където по една или друга причина коренните народи на Америка се оказват неподходящи за вида работа, необходим на европейските заселници, нетърпеливо използващи минералните и селскостопански ресурси от новозаетите земи. В резултат на това през шестнадесети век вече е изградена мрежа за търговия с човешка стока – мрежа, която обвързва във взаимно съучастие вождове и търговци в Кралство Конго и африканската вътрешност, с търговци в Севиля и Лисабон, заселници в Мексико и Перу, както и производители на захар в Бразилия. Още към 1600 г. около 275 000 черни роби вече са транспортирани в Европа и Америка, а през следващия век ще бъдат изпратени пет пъти повече.

Това голямо трансокеанско движение на човешки същества означава, че се появяват най-различни нови расови смеси, докато европейци, азиатци, африканци и коренни американци съжителстват и се смесват едни с други, произвеждайки потомство с толкова голямо разнообразие от цветове, че в испанската Америка от XVIII век е съществувала модна серия от картини, изобразяващи различни расови комбинации, всяка със свое собствено название. Но следствията от контактите между хората в тази начеваща Океанска епоха не се ограничават единствено до предаването на гени. Налице е и още едно, далеч по-зловещо наследство, тъй като контактът между народите означава и ново, невиждано дотогава разпространение на смъртоносни болести.

Европа и Азия, свързани по суша, са споделяли епидемиите си в продължение на хилядолетия – и именно европейците са били ония, които са се поддавали на болести, когато все по-голям брой от тях са се опитвали да започнат нов живот в непознатия азиатски климат и среда. В Америка обаче това е съвсем друга история. Изолирани от големите пандемии, които периодично са обхващали евро-азиатската суша, местните американски народи се оказват ужасяващо уязвими за новите европейски болести – едра шарка, морбили, грип – към които европейците вече са изградили известна степен на имунитет. Следствието от това е, че в рамките на само един век след пристигането на Колумб, коренното население на континентална Америка е намаляло с около 90 процента, а Таѝносите, населявали Антилските острови по време на неговото пристигане, са изчезнали напълно.

Автор(и): Дж. Х. Елиът

Детайли
Посещения: 4739

Вече повече от три десетилетия приемаме размирното време, в което живеем, за нещо обичайно. Но когато внезапно се появи заразата, човешкото съществуване се промени за една нощ. Флуидната, „течна“ модерност, ако използваме метафората на Бауман, вече не съществува. Пред заплахите за живота, причините да пътуваме изгубиха своята значимост и сърцевината на нашата култура – идеята за съвместното съществуване, е поставена под въпрос. Както писа на 2 април 2020 година във Фейсбук архитектката и активистка Porie Saikia, „Ние заспахме в един свят и се събудихме в друг. Изведнъж магията на Дисни изчезна, Париж вече не е романтичен, Ню Йорк не стърчи над другите, Китайската стена не е крепост, а Мека е пуста. Изведнъж прегръдките и целувките се превърнаха в оръжие, а непосещението на родителите и приятелите – в израз на обич. За миг осъзнахме, че властта, красотата и парите нямат стойност и не могат да ни осигурят кислорода, за който се борим.“

Всичко, което ценяхме цели пет века от зараждането на модерността – производство без граници, неуморен устрем към нови открития, нови земи, пазари, печалби, нов опит и нови удоволствия – днес е поставено под карантина и никой не знае за какъв период. Социалната дистанция е нов начин за утвърждаване на социалните връзки. Но не само това – засегнат е целият ни жизнен свят. Само три месеца след като в далечния Ухан избухна вирусната експлозия, социалните контакти и мобилността се превърнаха в потенциална глобална заплаха и се наложи рязко да се прекратят. Според информацията на Радио Свободна Европа от средата на месец март, когато европейските държави започнаха масово да налагат ограничения, за да намалят разпространението на епидемията Ковид-19, над 90 процента от пътническите полети са прекратени.

Автор(и): Светлана Христова

Детайли
Посещения: 7252

И когато става така, че определени страни правят всичко погрешно, и все пак не изглеждат толкова нападнати от вируса, колкото би трябвало да се очаква, никой не може да каже защо.

„В Индонезия имаме здравен министър, който вярва, че можете да излекувате Covid с молитви, и правим твърде малко тестове“, казва д-р Панду Рионо, специалист по инфекциозни болести от Университета на Индонезия. „Но имаме късмет, че у нас има толкова много острови, които ограничават пътуванията, а заедно с това може би и инфекцията.“

„Няма нищо друго, което да сме свършили правилно“, добавя той.

Автор(и): екип на „Ню Йорк Таймс“

Детайли
Посещения: 3744

В книгата си от 2010 г. „Кризисна икономика“ дефинирах финансовите кризи не като „черни лебеди“ (както ги описва Насим Николас Талеб в едноименния си бестселър), а като „бели лебеди“. Според Талеб черните лебеди са събития, които възникват непредвидимо, като торнадо, от инак нормални статистически разпределения. Но аз твърдя, че поне финансовите кризи приличат по-скоро на урагани: те са напълно предсказуем резултат от предварително натрупани икономически и финансови уязвимости и политически грешки.

Има моменти, в които трябва да очакваме системата да достигне преломна точка – „момента на Мински“ – когато даден [икономически] бум и балон се превръщат в катастрофа и разорение. При такива събития става въпрос не за „непознати неизвестни“, а по-скоро за [добре] „познати неизвестни“.

Отвъд обичайните икономически и политически рискове, от които се притесняват повечето финансови анализатори, през тази година на хоризонта се виждат редица потенциално сеизмични бели лебеди. Всеки от тях може да предизвика тежки икономически, финансови, политически и геополитически смущения, за разлика от всичко след кризата през 2008 г.

Автор(и): Нуриел Рубини

Детайли
Посещения: 4074

Макар че Световната здравна организация предлага на други държави да се учат от Китай, който тя похвали за „може би най-амбициозното, бързо и агресивно усилие за борба с болестта в историята“, някои здравни експерти смятат, че демокрациите на Азия, като Тайван и Южна Корея, може би са по-добри модели за управление на епидемиите в западните страни, предвид различния характер на китайската политическа система.

„Един от най-важните фактори за успеха на нашия отговор е прозрачността“, казва Чанг Шан-Чуен, водещ експерт по инфекциозни заболявания и председател на експертния съвет към Централния център за управление на епидемиите, който управлява отговора срещу епидемията на Тайпе [столицата на Тайван]. „В авторитарната система на [Китай] всеки гражданин ще остане у дома, когато му бъде наредено. Но това е нещо, което не може да бъде постигнато лесно в свободните и демократични страни.“

Автор(и): репортерски екип на в. „Файненшъл таймс“

Детайли
Посещения: 6928

Всички смятат, че политиците ще реагират бързо, но това също е погрешно. Пазарите са напълно объркани. Вижте фискалната политика: Можете да създавате фискални стимули само в някои страни като Германия, защото други като Италия нямат свобода на действие. Но дори и да направите нещо, политическият процес изисква много разговори и преговори. Това отнема шест до девет месеца, което е твърде дълго. Истината е, че Европа имаше нужда от фискални стимули, дори без кризата с короната. Италия вече беше на прага на рецесия, както и Германия. Но германските политици дори не мислят за стимули, въпреки че страната е толкова зависима от Китай. Политическият отговор е несериозен – политиците най-често са далеч зад кривата. Тази криза ще се разшири и ще доведе до катастрофа.

Автор(и): Нуриел Рубини

Детайли
Посещения: 4177

Демокрациите на Италия и Южна Корея са полезни и показателни примери за страните, които имат проблеми със създаването на системи за тестване и изостават със седмици след кривата на инфекцията. Засега в Япония и в частност САЩ все още не се вижда пълния мащаб на проблема. Германия не е имала значителни ограничения при тестването, но канцлерката Ангела Меркел предупреди в сряда, че тъй като има вероятност 60% до 70% от населението да бъде заразено, единственият вариант е ограничаване на движението.

В Италия са ограничени движенията на милиони хора и повече от 1000 души вече са починали от коронавируса. В Южна Корея, засегната от болестта приблизително по същото време, под карантина са само няколко хиляди, а са починали само 67 души. Докато вирусът се разпространява по целия свят, историята на тези две огнища на разпространение илюстрира ползите и недостатъците от различните подходи към епидемията.

В Южна Корея, която има малко по-малко население от Италия – около 50 милиона, има около 29 000 души, които са се подложили на самокарантина. В страната е наложено блокиране на отделни съоръжения и поне един жилищен комплекс е силно засегнат от инфекцията. Но засега не са отрязани цели региони.

Автор(и): екип на агенция Ройтерс

Детайли
Посещения: 4461

Ухан, столицата на провинция Хубей, където вирусът се появи за пръв път, беше затворен на 23 януари. Оттогава насам лошата информация или просто дезинформация доминира в живота на китайците. Преди затварянето на града експертите твърдяха, че няма доказателства за предаване на болестта от човек на човек и следователно не е необходимо да се изпада в паника. Бизнесът продължи както обикновено. Ухан беше домакин на т. нар. „Две сесии“, годишното събрание на регионалните клонове на Националния народен конгрес и на Китайската народна политическа консултативна конференция. В един градски квартал се проведе масов банкет за четиридесет хиляди семейства със световен рекорд от 13,986 ястия, за отпразнуване на наближаващата китайска Нова година. Няма нужда да се разочароват толкова много добри хора с неудобни сигнали за общественото здраве.

Затварянето на града бе наложено в деня преди Нова година, като към този момент – както се разкрива от данните, събрани от приложението за карти на Baidu [най-голямата интернет-търсачка в Китай], което е инсталирано на почти всеки смартфон – пет милиона души вече бяха напуснали града, връщайки се обратно, за да видят семействата си или да отпътуват в чужбина за празника. Болниците в Ухан започнаха да изпращат съобщения по Weibo [китайският Туитър] в призив за обществена помощ: това беше ситуация, която вече не можеха да управляват. Всичко това дойде като шок. След като многократно бяха настоявали, че държат всичко под контрол, сега властите поставиха близо девет милиона души под неограничена карантина – абсурдна свръхреакция, според мнозина. Скоро цялата страна беше мобилизирана за събиране на дарения и медицински консумативи – маски за лице, костюми за биологична защита, защитни очила, стерилни ръкавици, тампони за жените медици. Екипи от лекари пристигнаха от всички китайски провинции, за да се присъединят към усилията за овладяване на положението, а малка армия от инженери беше разположена в града, за да построи две нови болници за десет дни. Милиони хора наблюдаваха как сградите пълзят нагоре.

Автор(и): Ванг Шуинг

Детайли
Посещения: 6002

Че един двадесет и една годишен студент, който публикува в Ютуб видеоклипове, в които призовава към гражданско неподчинение и нарича Путин „луд“, може да се окаже заплаха за руската държава, звучи като детинщина, разбира се. И все пак в днешна Русия – мощната, подновена „световна сила“ на неподражаемия Владимир Путин, който по някакъв начин все още успява да убеждава света и хората по него, че страната му действително е мощна, уверена в силите и способностите си страна – именно в тази Русия се случва това, и то не за първи път. Един двадесет и една годишен студент на име Егор Жуков беше обвинен в „екстремизъм“ за публикуване на видеоклипове в Ютюб, в които говори за ненасилствен протест, за кампанията си за място в Московския общински съвет и за различните подходи към политическата власт. В последното си видео, записано преди четири месеца, той казва, че „лудите“ като Владимир Путин разглеждат властта като цел сама по себе си, докато политическите активисти я разглеждат като инструмент за общи действия. В много от своите видеоклипове Жуков говори на фона на знамето на Гадсден – „Не ме тъпчи!“[1] – което изглежда е било окачено в спалнята му, в апартамента на родителите му. Прокурорът поиска четири години затвор. В петък един московски съд осъди Жуков на три години изпитателен срок – необичайно леко наказание, което вероятно се обяснява от обществения резонанс на речта на младия човек, която няколко руски медии се осмелиха да публикуват. Стотици хора се събраха пред съдебната палата в деня на присъдата. Като условие за изпитанието му на Жуков е забранено да публикува в интернет. Освен това съдийката е постановила флагът, който е конфискуван от полицията, да бъде унищожен.

Автор(и): Егор Жуков

Детайли
Посещения: 7575

Режимът на Сталин обещава не просто държавна модернизация, но и превъзмогване на [властта на] частната собственост и пазарите, на класовите антагонизми и екзистенциалното отчуждение – едно обновяване на социалното цяло, инак запазено за буржоазията, търсене на социална справедливост в глобален мащаб. Като мироглед и практика това е конспирация, която възприема всичко и навсякъде като друг вид конспирация, поради което подлага на постоянно изпитание собствената си способност за упражняване на здрав човешки разум. Като администрация режимът представлява кръстоносен поход за планиране и контрол, който в крайна сметка води до всеобщо разпространение на импровизирани незаконности, извратен стремеж към ред и система, в която пропагандата и митовете за „системата“ са най-систематизираната част. Сред всеобщо практикуваната непрозрачност и постоянните лъжи, дори най-висшите служители са принудени да тълкуват ситуацията в съгласие с някакъв вид „Кремълознание“ [Kremlinology]. Фанатичната свръхцентрализация често се саморазрушава, но култът към партийната и особено сталиновата непогрешимост се оказва в края на краищата най-опасният недостатък на силно склонното към грешки сталинско управление.

Автор(и): Стивън Коткин

Детайли
Посещения: 5767

През 1923 г. алпинистът Джордж Малори дава интервю за New York Times, в което отговаря по един – днес вече пословичен – начин на въпроса защо е решен да се изкачи на връх Еверест. „Защото го има.“ Той загива при опита да го направи, на следващата година. Алекс Хонолд, който миналата година стана първият човек, изкачил една от най-грамадните скални стени в света – Ел Капитан в националния парк Йосемити, съвсем сам и без помощта на въже, изглежда има свой собствен отговор на въпроса защо се катери. „Защото съм тук.“

Автор(и): Брет Стивънс

Детайли
Посещения: 4895

Нелесните отношения между Турция и САЩ се намират в низходяща спирала от години насам. Бидейки на противоположни мнения по една все по-удължаваща се редица от въпроси – от авторитарния завой на турския президент Реджеп Тайип Ердоган до отказа на САЩ да екстрадира един мюсюлмански духовник, живеещ в Пенсилвания, който е обвинен, че се опитва да свали турското правителство – предполагаемите съюзници изпадат във все по-силни противоречия. Въпреки това сред американските политици и специалисти по национална сигурност все още цари убеждението, че при цялата „повърхностна враждебност“, турският национален елит за сигурност продължава да разглежда Съединените щати като незаменим съюзник. Анкара не може да защити националните си интереси, без да работи с правителството на САЩ, или поне така се мисли.

Но след нахлуването на САЩ в Ирак, което проправи пътя за установяването на едно далеч по-самоуверено кюрдско регионално правителство, Турция разглежда Съединените щати като дестабилизираща сила в Близкия изток. Подкрепата на САЩ за кюрдските милиции в Сирия затвърди това мнение, като тласна Турция в руските обятия и повдигна някои въпроси относно ангажимента на страната към НАТО. За да види човек колко малко днешна Турция се доверява на Вашингтон, не е нужно да се гледа по-далеч от турските планове за закупуване на модерната руска система за противоракетна отбрана S-400.

Автор(и): Аарон Щайн

Детайли
Посещения: 5292

Спомняш ли си прословутия случай с жената, която трябваше да бъде убита с камъни? Попита ме по-рано, не се ли чувствам понякога така, сякаш Нигерия не заслужава да оцелее? Бях решил, че ако тази присъда бъде изпълнена, ще скъсам нигерийския си паспорт. Не можех да си представя да живея в нация, да наричам себе си гражданин на някаква нация, която допуска подобна жестокост, да се зарови една жена до врата, а след това главата ѝ да се размаже на каша. Не може да бъде аргумент, че такива неща може би се вършат в Саудитска Арабия или в Афганистан.

Ето така на религиозния фундаментализъм беше позволено да се утвърди. А той можеше да бъде спрян. Можеше да бъде поставен на полагащото му се място. Религията си е ваша лична работа. Искате да се организирате, да се кланяте заедно? Конституцията го позволява. Ако желаете да приемете някаква култура, която не засяга правата на другите, култура, която се диктува от религия, то аз не мисля, че някой ще ви пречи. Искате да се покриете от главата до петите? Може да ми се струва отвратително да ви гледам, но няма да скъсам хиджаба ви. Но не можете да пренебрегвате конституцията по начин, който засяга правата на други части от общността, не можете да налагате на другите задължително спазване на вашите религиозни закони.

Автор(и): Уоле Шоинка, Хенри Луис Гейтс

Детайли
Посещения: 5125

Никол Пашинян, временният премиер-министър на Армения, обещава да разбие уютната система на олигархични монополи и да оживи икономиката, която е оставила една трета от населението на страната в бедност. След 30 години борба с Азербайджан за Нагорни Карабах – регионът, който и двете страни считат за свой – той казва, че ще направи от анклава реална част от Армения.

Той отхвърля страховете, че е създал прекалено високи очаквания, с което няма как да не разочарова хората.

„Аз съм в работно настроение. Тук няма чувство за еуфория, просто трябва да се работи“, казва Пашинян. „Ако успяхме да направим невъзможното, то това означава, че ще успеем да направим и трудното.“

Автор(и): Нийл Макфаркуар

Детайли
Посещения: 8692

Представете си историята на Източна Европа след 1989 г. като някакъв влак, напускащ разнебитена гара, където няма вкусни сандвичи или интересни материали за четене, публичната информационна система издава объркани съобщения, тоалетните са повредени, а на гишето за информация няма никой. Докато над гарата се носят последните сигнали за потегляне, пътниците се натъпкват във влака. Няколко късметлии се намират в първокласен вагон с изненадващо добро кафене и луксозни спални купета, една малко по-голяма група се е добрала до резервираните места от втора класа, а всички останали са се натъпкали в напълно разбити вагони с ужасни места. Крайната дестинация, както е казано на всички, е красив терминал с добре снабдени магазини, чисти обществени тоалетни, както и отговорна система на управление, в един град и държава, управлявани също толкова добре.

Мислете за всичко това като за влака на „прехода“. Всички, които са се качили на него, изглежда са били убедени, че са на път към някаква зашеметяваща пазарна демокрация в един свят след Студената война, където политическите различия и идеологическите борби са изгубили значението си, и където се вижда „краят на историята“ (според известната формулировка на американския политически теоретик Франсис Фукуяма от 1989). „Днес“, пише Фукуяма няколко години по-късно, „вече ни е трудно да си представим някакъв свят, който е радикално по-добър от нашия, или бъдеще, което не е демократично и капиталистическо“. Единственото, което остава, е да се прилагат прагматични решения, които просто трябва да се предъвкват от политиците и да се прилагат съвестно от бюрократите.

Автор(и): Джон Фефър

Детайли
Посещения: 9673

С Израел – или поне с онази до голяма степен секуларна и прогресивна версия на Израел, която някога пленяваше въображението на света – е свършено. И макар че онзи Израел винаги е бил донякъде фантазия, то митът за него винаги се е основавал на някаква реалност. Днес тази реалност се е променила и страната, която я замества, е дълбоко различна от онази, която основателите ѝ са си представяли преди почти 70 години. От времето на последните избори, през март 2015, определен брой бавно развиващи се тенденции получиха рязко ускорение. И ако те продължат, страната в най-скоро време би могла да стане неузнаваема.

Автор(и): Алуф Бен

Детайли
Посещения: 6623

На външните наблюдатели арабските общества често изглеждат сковани и съпротивляващи се на промените, защото това, което те виждат, са управляващите режими, които най-често силно се съпротивляват на промяната и развитието. Но този образ е почти противоположен на действителността в арабските общества, където една много голяма динамика отваря вратите за много видове промяна, макар и с различни скорости и по сложни противоречиви пътища, особено когато промяната „отдолу“ среща съпротива „отгоре“.

Да вземем арабските жени. Господстващата представа за тях е като за пасивни, екзотични и забулени жертви, за жени, които само реагират на събитията вместо активно да участват в тях. Арабската жена е един безличен обект на общностни стереотипи, които поддържат предразсъдъците на културата.

Но в действителност арабските общества са въвлечени в един процес на огромна и неотменима промяна, в която решаваща роля играят жените. През последните петдесет години интензивната урбанизация и феминизацията на работната сила във всички арабски страни изведоха извънредно много жени на обществената арена.

Автор(и): Гема Мартин Муньос

Детайли
Посещения: 7756

В една студена и ясна нощ през септември 2014, един мъж, когото ще наричам Аан, върви по брега на река Тюмен, от китайската страна на строго охраняваната граница между Китай и Северна Корея. По най-тесните места Тюмен е широка едва около 50 метра и от мястото, на което се намира, Аан лесно различава севернокорейската страна. В две чанти той носи сто USB диска, пълни с филми, телевизионни сериали, музика и електронни книги от цял свят.

Почти на всяко друго място такива материали биха се считали за напълно безобидни. На тази граница обаче те представляват силно незаконна, опасна контрабанда. В тоталитарната държава Северна Корея на гражданите е позволено да гледат и слушат само онези медийни продукти, които са създадени и санкционирани от правителството. Пхенян счита външната информация от какъвто и да е вид за заплаха и полага големи усилия да я държи навън. Основният страх на режима е, че показването на думи, образи и звуци от външния свят би могло да накара севернокорейците да се разочароват от състоянието на нещата в собствената им страна, което пък би могло да ги накара да желаят – или дори изискват – промени.

Автор(и): Жиюн Баек

Детайли
Посещения: 18018

В хода на последните няколко десетилетия понятието „антропоцен“ излезе извън чисто академичния дискурс и се разпространи сред популярното въображение – едно название, дадено на геологическата ера, в която живеем сега, което е едновременно и начин да се сигнализира, че тук става дума за нова ера, дефинирана от човешката намеса в развоя на процесите, определящи дълбоката история на планетата. Един проблем с това название е, че то предполага някакъв вид завоюване на природата. И колкото и хладно човек да се отнася към идеята, че може би вече сме разрушили естествения свят – което със сигурност сме направили – то вече е нещо съвсем друго да се замислим над възможността, че може би просто сме го провокирали, създавайки първоначално от невежество, а след това от отрицание, една климатична система, която сега ще започне война срещу нас, в хода на множество столетия, може би докато ни унищожи напълно.

Автор: Дейвид Уолас-Уелс

Детайли
Посещения: 14398

През последните месеци руски православни екстремисти направиха опити да извършат два терористични акта. При първия, на 4 септември, те блъснаха кола, натоварена с газови бутилки, в сградата на един кинотеатър в Екатеринбург. След това, на 11 септември, те запалиха няколко коли близо до московския офис на Константин Добрынин, либерален бивш сенатор. Нападенията бяха мотивирани от раздразнението на религиозните екстремисти, породено от филма „Матилда“ на режисьора Алексей Учитель, считан от тях за богохулен (Добрынин е адвокат на режисьора). Филмът разказва историята за предбрачната любовна афера на цар Николай II с балерината Матилда Кшесинска. Предвиден за разпространение през октомври , той силно разгневи религиозните консерватори в Русия, тъй като царят и семейството са обявени за светци от Руската православна църква. На 31 август религиозните екстремисти дори хвърляха запалителни бутилки срещу студиото на режисьора в Санкт Петербург.

Автор: Александър Баунов

Детайли
Посещения: 6938

Корейците са много свързани с Китай и Япония – исторически и културно. Корея е важен мост между големите си съседи и това ключово място отрежда важната роля на полуострова. „Важният друг“ е ролята, която традиционно маркира отношенията на Корея с Китай и Япония, тоест и свързаните с това исторически комплекси, но в дигиталната ера корейците постигнаха много и се превърнаха във водеща сила в някои модерни технологии. В този смисъл размерът на територията и населението става нещо все по-относително при определянето на националната идентичност и ролята на една страна в даден регион и в света (въпреки фундаменталното си значение). Южна Корея е много добър пример в това отношение. Всъщност 52 милиона души е населението на една средно голяма страна, но то е разпределено само на 98 хиляди квадратни километра – България без една-две области. Като добавим и липсата на природни ресурси в Южна Корея (като контраст, на Север те са в изобилие) и откъде са тръгнали (разруха от войната и в началото на 60-те години на миналия век; по онова време те са сред бедните страни в света, наред с онези от Африка), икономическото „чудо“ не е метафора, а реалност.

Автор: Аврам Агов

Детайли
Посещения: 8203

Един век след онези куршуми от Сараево ние сме наследници на две продължителни техни следствия: набор от линии, начертани в пясъка, но въпреки това непосилно-трудни за изличаване, както и набор от идеи, дълбоко врязани в безброй много умове, и още по-трудни за изтриване. Нашият свят е много по-мирен и по-добре уреден, но оставащите в него заплахи са почти винаги свързани с мрачния произход на 1914.

Автор: Дъг Сондърс

Детайли
Посещения: 7600

Докато десният популизъм размътва изборите и преобръща с главата надолу политиката из целия Запад, има и една страна, в която популистите не успяват да пробият: Канада.

Предпоставките за него са налични. Бяло етническо мнозинство, което губи демографската си доминация. Рязко увеличение на имиграцията, което променя културата и общностите в страната. Медии и политици, които залагат картите си върху „бялата ответна реакция“.

И въпреки това политиката в Канада си остава стабилна. Центристкият бял истеблишмънт в страната е популярен. Не само че политиката на „бялата ответна реакция“ се проваля – тук имиграцията и расовото разнообразие са източник на национална гордост. И когато външни за истеблишмънта политици се опитват да разиграват етническата карта, те винаги са побеждавани.

Автор: Аманда Тауб

Детайли
Посещения: 9282

Късно в една заснежена вечер Алексей Навални, руски адвокат и блогър, известен с кръстоносния си поход срещу корупцията, която обхваща всички нива на руския бизнес и управление, седи в едно радио-студио в Москва. Висок и рус, Навални, който е на тридесет и четири години, представлява импозантна фигура, а през последните три години той се утвърди като един вид руски Джулиан Асандж или Линкълн Стивънс.

Автор: Юлия Йоффе

Детайли
Посещения: 13379

Ако всички интелектуалци от моето поколение имаха две страни, тяхната собствена и Франция, то през 20 век всички обитатели на западния свят, а впоследствие всички градски жители навсякъде по света, живееха в представите си в две страни – тяхната собствена и САЩ. След Първата световна война нямаше грамотен човек на планетата, който да не знае какво означават думите „Холивуд“ и „кока-кола“, и само малцина неграмотни не бяха в състояние да разпознаят техните продукти. Америка не се нуждаеше от преоткриване: тя беше част от нашето съществуване.

И все пак онова, което повечето хора знаеха за Америка, не беше самата страна, а набор от представи, свързани по същество с нейните изкуства. Доста след Втората световна война сравнително малко чужденци пътуваха до САЩ, освен като имигранти, а между 1920-те и 1970-те политиката на американското правителство затрудняваше извънредно много имиграцията. Аз самият стъпих на американския бряг чак през 1960.

Автор: Ерик Хобсбом

Детайли
Посещения: 14394

Това не е исторически трактат, не е изследване на някакви исторически събития или период. Книгата е замислена като кратък наръчник, или малък и написан съвсем достъпно учебник върху вероятно най-важния предмет, който обаче не се учи в училищата. Тази учебна дисциплина можем да наречем така: „какво трябва да прави отделният човек, за да не допусне – заедно с ближните си, разбира се, ново издание на тираничните или тоталитарни режими, с които беше толкова богата Европа и особено през първата половина на изминалия ХХ век“.

Произведението е структурирано в 20 кратки есета – това са двайсетте извода за поведението на всеки от нас, които ученият е направил, изследвайки трагичната история на нашия континент. Впрочем, заслужава да се отбележи, че брошурата му първоначално е предназначена за американския читател и в нея е пълно с примери от изказвания и действия на новия американски президент, които Снайдър намира за словесна подготовка към установяването на някакъв вид авторитаризъм в САЩ.

Автор: Емил Коен

Детайли
Посещения: 14803

Западът не се смее. Колкото и Русия да настоява, че RT е просто още една глобална телевизионна мрежа – като BBC или France 24, макар и предлагаща „алтернативни гледища“ на онези на доминираните от Запада новинарски медии – много западни страни разглеждат РТ като лъскаво направеното ядро на една широка, често потайна, кампания за дезинформация, предназначена да сее съмнения относно демократичните институции и да дестабилизира Запада.

Автор: Стивън Ерлангер

Детайли
Посещения: 9428

(Разговор с Никлас Зенстрьом – основател на Skype и един от най-известните млади новатори-предприемачи в днешна Швеция)

Как мислите, дали видът разрушаване [на стари технологии], които вашите компании винаги се стремят да осъществят, е като цяло нещо добро за икономиката и обществото?

Като цяло разрушаващото новаторство е много положително. В една изолирана среда нещата се вършат по традиционни начини. Но след това идват новаторите-предприемачи и казват, „Хей, това може да се извърши с много по-голяма ефективност, за нищожна част от досегашната цена и с една десета от досегашните служители“. За клиентите това е нещо фантастично. Но има и хора, които губят работа, което не е добре за тях и е потенциално бреме за обществото. В дългосрочен план обаче, ако нямате разрушаващо новаторство, ще се превърнете в страна или пазар, пълен с уседнали играчи и евентуално ще бъдете разрушени от някои други, което ще е много зле за вас. Така че, да, като цяло разрушителното новаторство е нещо добро.

Автор: Никлас Зенстрьом

Детайли
Посещения: 14513

Като цяло е очевидно, че бъдещата глобална икономика няма да може да разчита на вида демографски прирасти, които подпомагаха растежа от времената преди настоящата световна рецесия. За днешните богати западни икономики предстоящото демографско предизвикателство на стагниращи и все по-възрастни населения, в комбинация с все по-увеличаващи се здравни и пенсионни искания, отправяни към един все по-намаляващ брой евентуални работници, вече поражда загриженост, особено в Европа и Япония. Но в същото време демографските спънки в растящите икономики, от които се очаква да подхранват бъдещото глобално развитие, са по-сериозни и неподатливи на корекции, отколкото по правило се предполага.

Когато настоящата болезнена и продължителна икономическа криза бъде евентуално преодоляна, глобалната икономика най-вероятно ще се завърне към тенденции на продължителен и дългосрочен растеж – но с по-бавно темпо, поради новите демографски реалности. Тези демографски напрежения могат да бъдат значително уравновесени само ако и богатите, и бедните страни предприемат задълбочени и всеобхватни промени в начините на работа, живот, бизнес-практики и управленчески политики.

Автор: Никълъс Еберщадт

Детайли
Посещения: 12244

Настоящият текст представя отделни части от нашумялото „тайно досие“ на Доналд Тръмп, събирано в продължение на месеци от британска фирма, специализирана в областта на икономическото и политическо разузнаване. Както е добре известно, твърденията от досието не са потвърдени до момента и като такива се считат за недостатъчни, за да се подхване срещу новоизбрания президент кампания за импийчмънт (сваляне от власт). Дали и кога информациите, предлагани тук, ще бъдат потвърдени/опровергани, си остава въпрос на спекулации.

Автор: различни разузнавателно-информационни източници

Детайли
Посещения: 10451

Преди седем месеца един уважаван бивш британски шпионин на име Кристофър Стийли спечелва договор за съставяне на тайно досие относно връзките на Доналд Тръмп с Русия. Миналата седмица експлозивните подробности – непотвърдени сведения за развлечения с проститутки, сделки с недвижимо имущество, предлагани като подкуп, както и координация с руските тайни служби с цел да се шпионират демократите – бяха обобщени и поднесени на г-н Тръмп в приложение към строго секретен доклад на разузнавателните служби.

Последствията от това са непредвидими и ще играят роля дълго след встъпването на Тръмп на длъжност. Слухове за резюмето, което е било предоставено също на президента Обама и водачите на Конгреса, бяха предадени на CNN във вторник, след което последваха сензационни репортажи и на останалите медии.

Автори: Скот Шейн, Никълъс Конфесоре и Матю Роузънбърг

Детайли
Посещения: 9192

 „Има само един Бог! Само един! Исус казва, че е син на Бога. Можеш ли да вярваш на това?“, емоционално пита Хасан и сочи плакат на стената в магазина му, където с декоративни арабски букви е изписан постулатът за единствения Бог – Аллах. Хасан е чернокож, на 50 г., бежанец от Сомалия и от няколко месеца живее в американския град Сиракюз. Той е част от мюсюлманската общност в града, предимно сомалийци, които имат нужда от джамии, за да изповядват религията си.

Сиракюз е град с около 140 000 жители в централната част на щата Ню Йорк. Космополитният град Ню Йорк е най-известното за света място в щата, но многомилионният мегаполис се намира в югоизточния край на щата, а другите райони, на запад, са доста по-различни – полета с пшеница, царевица и лозя, и неголеми градове като Сиракюз. Много германци, италианци и ирландци се заселват в Сиракюз през XIX век, но сега основните новодошли са бежанци от Сомалия, Демократична Република Конго, Бирма и Бутан. Сомалийците са мюсюлмани и увеличават тази религиозна общност в града, като се присъединяват към дошлите по-рано араби и босненци.

Автор: Светлозар Кирилов

Прочетете още...

Краят на Фидел

Алма Гилермоприето 01 Дек, 2016 Hits: 8416
Той беше на деветдесет. Управлявал беше цяла…

Евро номадите

Таня Мангалакова 24 Авг, 2010 Hits: 16463
Иванка работи вече пета година в частна…