Победителите
Водещите трима: Ричард Докинс, Ашраф Гани и Стивън ПинкърКогато Ричард Докинс, оксфордският еволюционен биолог, е измислил понятието „мем“ в книгата си Себичният ген преди 37 години, той едва ли е бил в състояние да предположи сегашната му популярност като дума, описваща най-видимите тенденции в Интернет. Но това е само един от начините, по които той преуспява като интелектуалец в ерата на Интернет. Освен това е силно плодовит в Туитър, с повече от половин милион последователи – и успехът му в това допитване говори за популярността му онлайн. Той използва тази платформа, за да атакува стария си враг, религията, и да насърчава науката и рационализма. Колкото и безкомпромисно да звучи това послание, той няма нищо против и да се шегува със себе си: през март имаше участие като гост в анимационната поредица „Симпсънс“, където изговаряше репликите на своята собствена анимационна версия.
2. Ашраф Гани
Малко хора от академичните среди са имали шанса да реализират идеите си на практика. Но след десетилетия на изследователска дейност в областта на изграждането на държавите в университети като Колумбия, Бъркли и Джонс Хопкинс, последвани от краткосрочно пребиваване в Световната банка, Ашраф Гани се завърна в родния си Афганистан, за да направи точно това. Той работи известно време като финансов министър и съветник на ООН по прехвърлянето на властта в Афганистан. В момента отговаря за Афганистанската преходна координационна комисия и Института за държавна ефективност, прилагайки опита си от Афганистан по други места. И вече гледа в бъдещето, отвъд настоящата криза в Сирия, като повдига важни въпроси относно това какъв вид държава би могла да стане тя.
Отдавна уважаван заради работите си в областите на езика и познавателната теория, Стивън Пинкър, харвардски професор, представя в последната си книга, По-добрите ангели на нашата природа, панорамен обзор на историята. Използвайки огромен доказателствен материал, Пинкър твърди, че човечеството е станало по-малко склонно към насилие в хода на времето. Както и при предишните книги на Пинкър, тази породи ожесточени дебати. Независимо дали пише за еволюционна психология, лингвистика или история, онова, което обединява творчеството на Пинкър е очарованието от човешката природа и ентусиазма за споделяне на нови открития чрез достъпна елегантна проза.
4. Али Алауи
Али Алауи започва кариерата си през 1971 в Световната банка, преди да се премести в академичния свят и накрая в политиката, като иракски министър на търговията, финансите и отбраната след падането на Садам Хюсеин. Оттогава насам е написал няколко известни книги, последната от които е „Кризата на ислямската цивилизация“, а в момента е гост-доцент в университета Принстън. „Неговата научна работа върху пост-садамовия Ирак отиде по-далеч от всичко, което някой някога е писал, за да ни помогне да разберем сложната реалност на тази страна“, казва Клар Локхарт, съавтор (заедно с Ашраф Гани) на „Поправянето на пропаднали държави“. „Продължаващата му работа върху иракската икономика – както и онази върху по-широкия тамошен регион – междувременно помага да се освети потенциала му, както и пътищата към едно по-стабилно и по-продуктивно бъдеще“.
5. Пол Кругман
Като яростен критик на икономическите политики на десницата, Пол Кругман се е превърнал в нещо като глобална опозиция срещу финансовата политика на икономии. Неуморим защитник на кейнсианската икономика, той е многократно атакуван заради настояването си, че правителствените разходи са критично важни за слагането край на рецесията. Но, както каза миналата година пред „Проспект“, „ние току-що проведохме нещо, което е равносилно на масивен експеримент в целия ОИСР[1]. И той е еднозначна победа за едно повече или по-малко кейнсианско гледище“. Статиите му в „Ню Йорк Таймс“ са толкова широко дискутирани, че е лесно да се изпусне из поглед академичното му творчество, което му спечели Нобеловата награда за икономика и го направи един от най-известните световни икономисти.
6. Славой Жижек
Критиците на Славой Жижек изглеждат несигурни дали да го отхвърлят като палячо или като злодей. New Republic го нарече „най-жалкият философ на Запад“, но легионът от фенове на словенеца продължава да расте. Той пък им предлага голямо изобилие от неща, които да предъвкват – само през миналата година произведе 1,200-странично изследване върху Хегел, плюс една книга, Годината на опасните мечти, анализираща Арабската пролет и други скорошни събития, както и документалния филм Пътеводител към идеологията за перверзника. И всичко това – докато заема академични постове в различни университети в Словения, Швейцария и Лондон. Поп-културните му заявления със запазена марка („Ако бихте ме попитали за истински опасни идеологически филми, то бих посочил „Кунг-фу Панда“ – каза той по време на едно интервю от 2008), може и да са позагубили новостта си, но си остават един вид недрастични входни пунктове към изследванията на лакановата психоанализа и левичарската идеология.
7. Амартия Сен
Амартия Сен ще стане на 80 през ноември – което го прави четвърти по старост мислител в нашия списък – но си остава един от най-активните световни публични интелектуалци. Той достигна известност през ранните 1980 години с изследванията си на глада. Оттогава насам направи значителни приноси към развойната икономика, теорията на социалния избор и политическата философия. След като през 1998 получи Нобеловата награда за икономика, той беше възхваляван за това, че е „възстановил етическите измерения на дискусиите около витални икономически проблеми“. Автор на първата водеща статия на „Проспект“ от 1995, Сен продължава да пише влиятелни есета и статии (през изминалата година – критикувайки европейските програми за икономии.) И не показва никакви признаци на забавяне или стесняване на хоризонта – последната му книга (заедно с Жан Дрез), „Несигурна слава: Индия и нейните противоречия“, ще бъде публикувана през юли.
8. Питър Хигс
Английският физик Питър Хигс даде името на Хигс-бозона, субатомарната частица, открита миналата година в Cern, която дава маса на останалите елементарни частици. Макар че Хигс винаги бързо посочва, че и други хора са участвали в ранната работа по откриването на частицата, той е в центъра на първите описания на бозона през 1964. „От различните хора, които допринесоха за тази част от теорията“, каза Хигс пред „Проспект“ през 2011, „аз бях единственият, който посочи тази частица като нещо, което би могло да бъде… от интерес за експериментаторите“. Очаква се тази година Хигс да получи Нобеловата награда за постиженията си.
Бивш генерален директор на Интернационалната атомна комисия към ООН и носител на Нобеловата награда за мир от 2005, Мохамед Елбарадей се превърна в един от най-известните защитници на демокрацията в египетската политика през последните две години. От декември миналата година той е координатор на Националния фронт за спасение – коалиция от политически партии, противопоставяща се на онова, в което тя вижда опити на президента Мохамед Морси да си осигури властта и да наложи нова конституция, фаворизираща ислямистките партии. Елбарадей обвинява президента Морси, че се е обявил за „новия фараон на Египет“.
10. Даниел Канеман
След публикуването на „Мисленето – бързо и бавно“ през 2011, Даниел Канеман се превърна в един от най-малко вероятните обитатели на топ-листите за бестселъри. Лицето му се е появявало дори на афиши в лондонското метро, със само две обяснителни думи „Мислене Канеман“. И макар че е психолог по образование, работата му върху способността за вземане на ирационални решения подпомогна създаването на областта на бихевиористката икономика до такава степен, че през 2002 той получи Нобеловата награда за икономика. Сега вече книгата му помага да се доведат тези разбирания до една по-широка аудитория, което ги прави по-влиятелни от всякога.
Биографиите са написани от Дейниъл Коен, Джей Елвс и Дейвид Улф.
Места 11 до 65
11. Стивън Уайнбърг, физик
12. Джаред Даймънд, биолог
13. Оливър Сакс, невролог и автор
14. Ай Уайуай, човек на изкуството
15. Арундати Рой, писателка
16. Нейт Силвър, статистик
17. Асгар Фархади, кинодеец
18. Ха-джун Чанг, икономист
19. Марта Нусбаум, философка
20. Елон Маск, бизнесмен
21. Майкъл Сандел, философ
22. Найъл Фъргюсън, историк
23. Ханс Рослинг, статистик
24 = Ан Епълбаум, журналистка
24 = Крейг Вентър, биолог
26. Шиния Яманака, биолог
27. Джонатан Хайдт, психолог
28. Джордж Сорос, филантроп
29. Франсис Фукуяма, политолог
30. Джеймс Робинсън и Дарон Аджемоглу, политолог и икономист
31. Марио Драги, икономист
32. Рамачандра Гуха, историк
33. Хилари Мантел, писателка
34. Себастиан Трун, компютърен специалист
35. Зейди Смит, писателка
36 = Ернандо де Сото, икономист
36 = Рагурам Раджан, икономист
38. Джеймс Ханзен, климатолог
39. Кристин Лагард, икономистка
40. Роберто Унгер, философ
41. Мойзес Наим, политолог
42. Давид Гросман, писател
43. Ендрю Соломон, писател
44. Естер Дуфло, икономистка
45. Ерик Шмидт, бизнесмен
46. Ванг Хуи, политолог
47. Фернандо Саватер, философ
48. Алексей Навални, активист
49. Кетрин Бу, журналистка
50. Ан-Мари Слотър, политоложка
51. Пол Колиер, развоен икономист
52. Маргарет Чан, експертка по здравеопазване
53. Шерил Сандбърг, бизнес-дама
54. Чен Гуангченг, активист
55. Роберт Шилер, икономист
56 = Иван Кръстев, политолог
56 = Никълъс Щерн, икономист
58. Теда Скокпол, социоложка
59 = Кармен Райнхарт, икономистка
59 = Нгози-Оконджо Ивеала, икономист
61. Джереми Грантам, инвестиционен стратег
62. Томас Пикети и Имануел Саез, икономисти
63. Джесика Тъчман Метюс, политоложка
64. Робърт Силвърс, редактор
65. Жан Пизани-Фери, икономист
Анализ
Само трима мислители от нашите топ-10 от 2005, Ричард Докинс, Пол Кругман и Амартия Сен, се появяват в тазгодишните водещи места. Участниците в обсъждането, които съставиха дългия списък от 65, отдаваха основно значение на актуалността на работата на кандидатите – влиянието им през последните 12 месеца и продължаващата им значимост при определянето на големите въпроси от тази година.
Сред новите лица по върха са Питър Хигс – чието включване е признак за публичната възбуда около откритията, идещи от най-голямата в света лаборатория за работа с елементарни частици – CERN, както и Славой Жижек, чиято критика на глобалния капитализъм придоби много по-голяма наложителност в хода на финансовата криза. Появата на Стивън Пинкър и Даниел Канеман – автори на две от най-успешните скорошни „книги за идеи“ демонстрира още веднъж публичния глад за сериозно, задълбочено мислене в епохата на разговори от вида TED. Включването на Ашраф Гани, Али Алауи и Мохамед Елбарадей – съответно от Афганистан, Ирак и Египет – отразява важността на тяхната работа за насърчаването на демокрациите в мюсюлманския свят малко след чуждите интервенции и Арабската пролет.
Едно ново развитие е влиянието на социалните медии, като малко повече от половината гласували идваха на страницата за гласуване откъм Туитър или Фейсбук. Освен това Туитър дава на читателите възможността да реагират на подбора в списъка и да посочат важни пропуски – Стивън Хокинг и Ноам Чомски бяха две популярни алтернативи.
Както винаги, липсващите имена са също толкова показателни, колкото и познатите имена по върха. Неуспехът на мислителите от областта на екологията да спечелят много гласове може би е признак за намаляващата енергия на зеленото движение. Въпреки присъствието на учени от тази област по-долу в списъка, движението изглежда не успява да намери наследници на влиятелните публични интелектуалци като Рейчъл Карсън и Джеймс Лъвлок. Сериозните мислители от областите на Интернет и изобщо технологиите също правят впечатление с неприсъствието си. Най-високо класираният представител на Силиконовата долина е предприемачът Елон Маск, но като се изключат журналисти-критици като Евгений Морозов и Никълъс Кар, технологията все още очаква своите големи публични интелектуалци.
Най-впечатляваща от всичко е липсата на жени по върха. Най-високо класираната жена в тазгодишното допитване, на 15-то място, е Арундати Рой, която се превърна в популярна лява критичка на неравенствата и несправедливостта в модерна Индия, след публикуването на книгата й „Богът на малките неща“ преди повече от десет години.
Благодарим на всички, които гласуваха. Моля ви, кажете ни какво мислите за резултатите.
[1] Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (съкратено ОИСР) е международна организация на някои развити държави, които заявяват, че приемат принципите на представителната демокрация и на свободната пазарна икономика. Бел. пр.
