Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Тазгодишните Американски избори ще останат в историята като едни от най-поляризираните и поляризиращи през последните няколко десетилетия. Старата максима, че идеологиите и на двете големи политически партии винаги се приближават към идеологическия център, с който се отъждествяват мнозинството американци, през последните години престана да е реалност. Идеологическата пропаст между двете партии съществено се увеличи и тенденцията е това да продължи. Традиционно (Червените) поддръжници на Републиканската партия в Америка са финансово и социално консервативни и външно политически агресивни. На практика тава означава, че повечето богати хора, които срещнете, и особено онези, работещи в банковия и инвестиционния сектор, са републиканци. Те не се интересуват от реформата на здравеопазването, защото така или иначе разполагат с добри застраховки и средства да се погрижат за себе си, но перспективата за увеличение на данъците ги интересува силно. От друга страна, останалата част от електората на републиканците е социално консервативното население, живеещо главно извън градовете в провинциалните райони. Тази част от населението е по правило много набожна и консервативна във възгледите си и изисква от своите политици да застанат твърдо срещу аборта по което и да е време от бременността; да заемат позиция срещу хомосексуалните бракове и да се опълчат срещу разширяването на правата на малцинствата и на „новите американци“. Те са също изключително скептични и критични към правителството и неговите функции и подкрепа. Същевременно и парадоксално спрямо религиозните им възгледи, друга тема която силно мобилизира този електорат е въпроса за свободата на притежаване и употреба на оръжие. И така, докато първата част на тази коалиция – заможните, почти винаги гласуват за републиканците и тяхната политика на намаляване на данъците, дерегулиране на икономиката и свиване на социалната мрежа, то провинциалните градчета (главно в средните щати) го правят главно на социално/религиозна основа.

От друга страна, политическата коалиция около Демократите, оформена в средата на този век и конкретизирана на тези избори, е много по-разнородна. Традиционно тя е свързана с профсъюзите и промишлените работници, с борбата им за по-добри условия на работа и минимална работна заплата, а също и с прогресивното движение, борещо се за човешки и граждански права. Така‚ прогресивното крило на партията е исторически водещата сила, която от 60 години насам се бори за равни социални и политически права на чернокожите, жените, хомосексуалните и имигрантите – с една дума, на най-уязвимите групи в обществото. Традиционно, почти всички придошли в САЩ имигрантски вълни – дали от Ирландия, Италия, страните от източна Европа, от Азия и в последно време от Латинска Америка – в мнозинството си се отъждествяват с Демократическата партия и нейния идеал за обществена солидарност и социална справедливост. Поради тази им прогресивна политика, повечето академични среди и високо образованите хора поддържат демократите (10-те най-образовани щата в страната бяха спечелени от Обама, докато Ромни спечели 9 от 10-те най-ниско образовани), както и мнозинството хора, принадлежащи към различните малцинствени групи в страната. Външнополитическите програми на двете партии също се различават (напоследък в по-малка степен), като демократите традиционно предпочитат да водят по „мека“, мултивекторна политика в сътрудничество с международните организации, докато републиканците предпочитат по-едностранна и агресивна външна ориентация. Удроу Уилсън, Рузвелт, Труман, Кенеди и Клинтън са едни от най-популярните президенти-демократи от 20 век, докато Рузвелт, Рейгън (с най-голяма популярност) и баща-син Буш са най-разпознаваемите президенти от републиканската партия.

Друг вектор на деление, който подсилва разделението между двете партии и техните привърженици е географията. Ако погледнете изборната карта на Америка, веднага става ясно, че двата континентални бряга са „сини“, докато вътрешността на страната е твърдо „червена“. Там където дòсега с външния свят и имигрантките вълни са най-големи, населението подкрепя демократите, а във вътрешността на страната, където такъв досег почти няма, подкрепата за републиканците е най-силна. Друга теза, наскоро застъпена от Гейл Колинс от Ню Йорк Таймс е, че политическата ориентация на aмериканците много зависи и от типа населено място. Тези, които живеят в градовете и непрекъснато се сблъскват с други хора и сложностите на градското съжителство, ясно осъзнават функциите на държавните институции и ролята на правителството. Те не се страхуват от тези институции, а ги приемат като необходими и полезни за поддържане на реда, осигуряване на сигурност и контролиране качеството на стоките, храните и околната среда. В най-голямата си част тези градски жители са демократи, и затова на изборната карта на Щатите почти всички градове са маркирани винаги с големи сини кръгове. И обратно, на местата, където населението е малко и обитава обширни площи, ролята на държавните институции не е така изявена, така че тези места обикновено са характеризирани с твърдо републикански електорат, подозрителен и критичен към федералното правителство и неговите мотиви, и предпочитащи да бъдат „оставени на мира“. Те желаят минимални правителствено присъствие, обявяват се срещу социалната мрежа и спонсорираното образование и здравеопазване, и са доста негостоприемни към малцинствата. Водещият по тези параметри щат в Америка е Тексас (големи пространства, и петролни магнати) – само преди две години те отправиха полушеговитата заплаха, че ако Обамакеър се въведе, те ще се отделят от САЩ.

Като президент от демократическата партия, след избирането си през 2008 Барак Обама зае твърда „демократска“ (либерална) позиция по редица въпроси. Първият проектозакон, подписан от него, беше Актът Лили Ледбетър, целящ равноправие в заплащането на двата пола. Следващата главна стъпка беше подписването на Акта за Възстановяване на Икономиката, който вкара близо $800 милиарда в държавната икономика. Тези средства бяха използвани, за да се покрият бюджетните дефицити на различните щати, да се намалят данъците, да се осигурят временни осигуровки на безработните и да се инвестира в големи инфраструктурни проекти и преобразуване на икономиката в дългосрочен план с инвестиции в „чиста“ енергия, образованието, транспорта и здравеопазването. В началото на мандата федералното правителство подкрепи финансово и банките, главно за да избегне домашен финансов срив, и даде федерални заеми на автомобилните гиганти Форд и Дженерал Моторс, за да ги спаси от банкрут. Двата най-големи проекта на президента през първия мандат бяха от една страна Франк-Дот реформата на Лоул Стрийт и Закона за Защита на Потребителите; и в още по голяма степен, Закона за Защитата и Достъпна Грижа на Пациентите – така наречения Обамакеър. Първият от този пакет закони представлява регулаторна реформа във финансовия сектор, която предоставя по-голяма защита на потребителите (например на тези, използващи кредитни карти или заеми от банките), а вторият е най-сериозният опит през последните 40 години да се достигне по-достъпно здравеопазване за всички американци. В САЩ, където над 42 милиона жители нямат здравна застраховка, и където застраховката се получава главно по месторабота, безработните, тези на почасова работа и ниско платените, не са в състояние да се лекуват, или често стигат до личен банкрут при опит да покрият разходите по лечението си. Главната цел на реформата, подписана през март 2010 и влизаща в сила поетапно през 2010, 2012 и 2014 година, е да намали разходите за здравеопазване в страната и да създаде предпоставки за застрахователно покритие на почти всички американци. Тъй като застраховките на свободния пазар са много скъпи (ако работодателят не ги покрива –около $800-$1200 за двама души на месец) – целта на реформата е да създаде застрахователни пулове, които да могат да договарят по-ниски цени за членовете си и да се предоставят федерални субсидии на хората, които не могат да си позволят застраховка. Така например, семейство от двама души, които имат съвместен годишен доход от около $42,000 или ежемесечно разполагат с около $3,000 след приспадане на данъците, сега трудно биха могли да си позволят да дадат една трета от дохода си за здравна застраховка (и в повечето случаи не го правят). Ако законът и всички негови условия влязат в сила, след 2014 всички ще са длъжни да си купят застраховка, но част от цената ще бъде покрита от правителството – така примерното семейство, което споменах, ще трябва да заплати около $300-$400 чрез новия пул, а остатъка ще бъде покрит от щатски субсидии (поради реформата, полицата също ще е по-евтина). На практика това означава, че след 2014 около 30 милиона от сега незастрахованото население ще имат застраховка и за разлика от сега, застрахователните компании няма да могат да отказват полица на клиента с вече диагностицирана болест, и няма да могат едностранно да прекратяват полицата, или пък пост фактум да слагат горна граница за парите, които изплащат за лечение. След финансовите реформи и Обамакеър, другите главни моменти от първия мандат на Обама бяха главно в областта на външната политика – убийството на Осама Бин Ладен, прекратяването на войната в Ирак и предстоящото пълно изтегляне на американските войски от Афганистан през 2014.

От друга страна, най-сериозната критика, отправена към президента Обама преди изборите бе, че Америка не успя достатъчно бързо и успешно да излезе от икономическата криза. Икономиката на щатите в месеците преди изборите остана слаба, с леки белези на подобрение. Нивото на безработица в страната през последните години варираше между 8-9%, но през октомври падна на 7.9%. В момента около 23 милиона души са без работа, а външният дълг на държавата, в резултат на двете скорошни войни и пакета за стимулиране на икономиката, е около 16 билиона долара, малко над 100% от брутния вътрешен продукт. По време на изборната кампания икономиката беше един от най-големите проблеми за президента, но в последните месеци цените на недвижимата собственост, потреблението и консумацията бавно се повишиха, а това говори за подобрение в икономическата конюнктура.


Small Ad GF 1

Много от поддръжниците на претендента Ромни, а също и онези избиратели, които преди четири години гласуваха за Обама, а сега за Ромни, цитират икономиката и убеждението си, че Ромни ще се справи по добре с нея, като главна причина да гласуват за него. За много наблюдатели победата на Обама при такава икономика (макар и възраждаща се) остава парадокс, особено при факта че 59% от запитаните изказваха мнението, че Ромни би се справил по-добре. Какво тогава обяснява категоричната победа на президента?

Две са главните причини, които могат да обяснят успешния повторен избор на Обама. На първо място, първокласната и ненадмината изборна кампания, проведена от щаба на Обама и редиците местни доброволци. Тази кампания бе безпрецедентна по своята прецизност и мащабност и несъмнено ще остане в политическата история на Щатите като модел за всички бъдещи избори. Тя успя да превърне в гласоподаватели оптимален брой от твърдите и още по-важно, потенциалните поддръжниците на президента.

На второ място е разнородната коалиция от групи, които имаха твърд интерес в продължението на мандата на Обама. Докато всички тези групи също бяха разочаровани от икономическата среда, друг елемент от политиката на демократите взе превес над този аргумент, и ги направи поддръжници на досегашната политика на президента. Така например, допитванията показват, че над 70% от гласувалите за президента смятат реформата в здравеопазването (Обамакеър), а не икономиката, за най-важен фактор при избора (докато основният фактор при гласувалите за Ромни е федералния дефицит и данъците).[1] Мнозинството жени (спечелени от Обама), също имаше интерес в продължението на неговата политика на равенство на половете и избягване на зачестилите от страна на Републиканците заплахи, че ще премахнат дори законните аборти. В най-голяма степен гласоподавателите от латиноамерикански произход (the Latınos), за които статутът на нелегално пристигнали в страната (примерно на техни близки и роднини) е от най-голямо значение, бяха благодарни на президента за неговата изпълнителна заповед за прекратяване екстрадирането на немлади нелегални лица и обещанието му да се захване пак с имиграционната реформа. Тази позиция рязко се различаваше от подхода на Ромни който предложи‚ „самодепортация“ на нелегално пребиваващите. Хомосексуалните и хората с алтернативен начин на живот също до голяма степен предпочетоха президента – неговата прогресивна политика спрямо тези малцинства бе демонстрирана с прекратяването на политиката „Не казвай, не питай“ , което даде право на хомосексуалните открито да служат във военноморските сили. Мнозинството от млади хора, посещаващи колеж, гласуваха главно за президента, от една страна защото тази група винаги е по-прогресивна и подкрепяща демократическата партия, а от друга защото политиката на президента за висшето образование увеличи субсидиите за стипендии и въведе нова политика, която намали и фиксира лихвата по студентските заеми. Чернокожите подкрепиха президента не само от гордост и солидарност, но в последния месец и като протест срещу опитите на републиканците да ограничат и възпрепятстват вота им. Като цяло, коалицията която се оформи около президента се базираше главно на хората, заети в промишлеността, младото население, мнозинството от жените, чернокожите, прогресивно настроените части от населението и латиноамериканците. От другата страна на тази разнородна и младееща коалиция остана по-застарялата, по-традиционна, по-заможна и по-бяла Америка. По възрастните, по-богатите, по-белите и по-консервативно настроените гласуваха за Ромни. В Америка на 21 бек обаче те се оказаха малцинство, надминато от „новите“ Американци.

2012_11_USA_Election_1

Източник на графиката: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2229225/Presidential-election-2012-Record-number-Hispanic-voters-head-polls.html

2012_11_USA_Election_2

Източник на графиката: http://www.happyplace.com/19076/election-infographic-shows-most-educated-states-voted-for-obama

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

10 Ноември, 2012 (Fairfax, VA)



[1]Както е показано в таблицата в края на статията.

Клара Билгин (Согиндолска) има Магистърска степен от Университета Делълеър и Докторат от Университета Джонс Хопкинс в Балтимор (2006). Тя е преподавала в Държавния университет на Ню Йорк, Дженесио; Западния Илинойски университет и Колежa Сейнт Мериз в Мериленд. Др. Билгин е публикувала редица статии, засягащи Източна Европа и Балканите и също се занимава с международно наблюдение на избори в Източна Европа, а наскоро, и Америка. В момента работи като старши научен сътрудник за института RETHINK във Вашингтон.

Pin It

Прочетете още...