От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Смяна на епохата

Цайт: Господин Фукуяма, осмелете се да погледнете в новата година? Кое ви безпокои най-много?

Франсис Фукуяма: Огромната икономическа и финансова криза. Разбира се, в множеството неразрешени външнополитически проблеми от Афганистан до Иран също се крият огромни проблеми. Но ние познаваме тези огнища на кризи. За разлика от тях колапсът на Уолстрийт ни поставя пред напълно нови проблеми. Това ще бъде един много, много болезнен за всички хора процес. Ние сме само в началото, големият тест все още ни предстои. Страхувам се, че като цяло светът ще стане политически по-нестабилен.

Светът свързва големи надежди с Барак Обама. Но не е ли американската претенция за водачество вече отдавна само история?

Не, аз не бих го формулирал толкова драстично. Разбира се, изминалите двадесет години, в които след края на Студената война Съединените Щати властваха без реална конкуренция, няма да се завърнат. Китай, Индия и Русия днес разполагат с много по-голямо пространство за маневриране. Но аз бих говорил не толкова за загуба на значимост от страна на Америка, колкото за печелене на значимост от страна на другите.

Първо катастрофалната война в Ирак, сега колапс на Уолстрийт? Ние мислехме, че Америка се оправя поне с икономиката си. Не губи ли свръхсилата доверие, при това с огромна скорост?


Small Ad GF 1

Разбира се, загубата на престиж е болезнена, но неизбежна. Първо започнахме една ненужна война противно на съветите и волята на целия свят, след това поставихме върху кампанията един съмнителен печат на демокрация и свобода, а в края на краищата объркахме и военната стратегия. Сега, на всичко отгоре, повличаме както приятели, така и врагове заедно със себе си в един икономически хаос.

Изглежда някак странно. До вчера държавните намеси бяха дяволска работа, днес правителството вече трябва да спасява икономиката. Да не би Америка изведнъж да е станал не-идеологическа?

За всяко направление веднага се появява идеология. Иска ми се да бихме били по-прагматични. Държавната спасителна програма не се оспорва, нито сред народа, нито в парламента.

Най-вече републиканците искат завръщане назад към осемдесетте години, когато президентът Роналд Рейгън разпореди по-малко данъци и държава.

И имаше успех с това. Но оттогава насам светът продължи да се развива, само някои републиканци не го направиха. Те все още вярват в стари рецепти. Проблемът обаче е не в липсата на вярност към принципите, а в самите принципи. По-малко държава и по-малко данъци няма задължително да ни изведат от кризата. Рейгъномиката вече не е отговор.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

А вие знаете ли отговора?

Тогава щях да бъда президент и да получа Нобелова награда. Ситуацията е широко отворена за нови икономически модели, които най-после да заменят дълго доминиращата Рейгъномика.

Отива ли светът наляво?

Да, но по различни начини. Погледнете различните реакции в Европа и преди всичко в Латинска Америка. Ляво-популистките правителства във Венецуела, Боливия и Еквадор се задавят от държавния си интервенционизъм, те ще преживеят колапса на цените на петрола само с огромни трудности. Страни като Бразилия, Мексико или Чили преследват един по-скоро умерен курс. Те също не могат да избегнат кризата, но може би ще я преодолеят по-добре и по-бързо.

Възможно ли е правителствата да надхвърлят финансовите си възможности с техните милиардни инжекции?

Чувствам се доста загрижен по повод това, че правителствата между Вашингтон и Париж биха могли да прекалят и да изгубят баланса. Че могат в края на краищата да регулират прекомерно финансовия сектор, като при това задлъжнеят до уши. Изглежда, че ние сме склонни към крайности. През осемдесетте и деветдесетте години бойният вик в Америка беше: „Дерегулирайте света!“ Дори такива умни хора като бившите финансови министри на Клинтън, Робърт Рубин и Лари Самърс, които сега съветват Обама, смятаха тогава, че държавата трябва да се държи настрана от финансовия пазар. Но това беше погрешно. Сега пък се крещи: „Регулрайте света!“ Отново рискуваме да сбъркаме курса. По същия начин ми причиняват големи грижи и планините от дългове. Милиардни помощи за индустрията, гигантски инфраструктурни програми и същевременно обещания за намаляване на данъците – това не може да отиде на добро. Ако не спазваме мяра, следващите поколения ще се пречупят под товара на дълговете.

Въпреки това обаче гражданите, също и в САЩ, викат на помощ държавата-баща. Рейгън беше казал, че правителството не е част от решението, а част от проблема. И тази философия ли е вече отживяла времето си?

Със сигурност думите държава и правителство звучат вече по-добре, дори и в Съединените Щати. Но американците няма да станат европейци, нито пък социалдемократи.

Няма ли нищо, което суперсилата може да научи от Европа?

Европейците имат по-малко страх от данъци и инвестиционни програми. Но в края на краищата всяка страна трябва сама да види коя смесица от държава и пазар подхожда най-добре към нейния вкус. Мисля, че много европейци все още регулират прекалено много работния си пазар и силата на професионалните съюзи все още е много голяма. Ядрото на настоящата криза се крие не в прекалено малко регулиран пазар, а в прекалено малко регулиран финансов сектор. Трябва да правим разлика между тези неща и да не прибързваме със заключението, че сега на всяка цена трябва да грабваме законодателните и контролни машинарии.

Но не се ли намира целия американски капитализъм в криза?

Не, тук става дума за периодични проблеми. Разглеждан исторически, капитализмът винаги е бил податлив на кризи. В такива случаи винаги сме залагали трескаво или на свободата на пазара, или на държавната намеса. И винаги сме прекалявали с едната или другата страна. Би било хубаво, ако можехме да се поучим от тази криза и за в бъдеще успяваме да избягваме такива крайности.

Като се имат пред вид милионите безработни, това звучи ужасно трезво.

Аз съм трезвомислещ човек.

Но и трезвите хора виждат капитализма като намиращ се поне в една морална криза.

Като го казвате така, се съгласявам. Разбира се, настоящата криза има и морално измерение – плюс огромен проблем, свързан с необходимостта от обяснение. Хората питат гневно: защо прогнилите банки биват засипвани с пари, но държавата оставя нашия автомобилен завод или нашата дърводелска работилница да фалира? Разбира се, между банката и автомобилния завод съществува решителна разлика, но никой не си дава труда да обясни това. Президентът Буш не може да го направи, а финансовият му министър, Паулсън, е технократ, а не комуникатор. Трябва отново и отново да се повтаря на хората: когато се затвори някое малко предприятие, това е лошо, но то засяга само неговите работници, неговите клиенти и неговите акционери. Но когато фалират финансовите институции, то с тях биват повлечени цялата икономика, цялата страна и всички хора. Ето защо в тази ситуация не остава нищо друго, освен да се помогне на банките, за да продължава да тече паричния поток. Помощният план помага значи не на богатите, а на малкия човек.

Притежава ли американската криза и едно културно измерение?

Да, тя със сигурност го има. Ние в Америка сме живели в продължение на години над възможностите си. Някога тук властваше пуританската етика и хората се гордееха със спестяванията си. Немците все още спестяват много в сравнение с американците. Ние напълно сме се отучили от тази добродетел и живеем единствено от кредитни карти, тоест на вересия. Пари ни дават на заем други, преди всичко китайците. Това ни прави зависими и уязвими. То трябва да се промени.

Съединените Щати в ръцете на чуждестранни сили? Звучи така, сякаш американската ера наближава края си и властта се измества към Азия.

Нека изчакаме малко! Власт се демонстрира не във времена на всеобщ растеж, а тогава, когато всички се намират в големи трудности, както сега. Русия например изглеждаше много силна, когато през август нахлу в Грузия. Но откак цената на петрола спадна под 50 долара за барел, страната е отслабена, както навън, така и отвътре. Влиянието на Китай се основаваше върху двуцифрения процент на неговия растеж. Икономическата криза ще усили драстично социалните напрежения. В близкото бъдеще китайското правителство ще бъде силно заето с потушаването на бунтове. Освен това то трябва да насърчи вътрешното потребление, а не да трупа излишъците или да ги инвестира в чужбина. С това то би направило на себе си и на света една огромна услуга.

Нека се върнем обратно при Съединените Щати. Правителството влага много пари в инфраструктурата.

Нови язовири, пътища и мостове не могат да заместят една пенсионна и здравоохранителна система. Без тези социални промени аз виждам нещата в черно. Разбира се, Съединените Щати губят власт, но само относително. Въпросът трябва да се зададе така: Как ще изглежда света, как ще изглежда Америка, след десет години? Сигурен съм, че тогава все още ще бъдем много, много влиятелни и уникални.

Вие все още вярвате в американската изключителност?

Тя ще продължава да съществува, независимо от това дали това се харесва или не. Защото и в бъдеще Америка ще се задоволява по-малко от другите със статуквото, тя ще си остане по-динамична, по-загрижена за суверенитета и свободата си, и ще държи социалната държава по-малка. Ние никога няма да станем една втора Швеция.

Като някогашен неоконсерватор вие поддържахте войната в Ирак, но по-късно се дистанцирахте от нея. Как ще гледат някой ден историците на ерата Буш?

Рисковано е да се отговаря на този въпрос, защото под ръка се намира един очакван отговор. Той гласи така: „Годините на Буш бяха една-единствена катастрофа.“ Но за щастие историците ще бъдат едва след двайсет години в състояние да оценят нещата донякъде обективно. Може би тогава те ще кажат, че Ирак е станал демократична страна благодарение на Америка и че свети като блестящ маяк далеч в арабския свят.

Дали не грешите и вие? Наистина ли вярвате в това?

Признавам, в момента нещата не изглеждат така. И въпреки това: може би неоконсерваторите ще се окажат прави и планът им да променят Близкия Изток ще успее.

А може би историята ще тръгне по други пътища.

Никой не е предпазен от заблуждения. Ако намеквате за моята книга Краят на историята, аз все пак имах право. Тя се отнася до Хегел, който твърдеше, че френската и американската революции са създали едно окончателно състояние за хората и тяхната политическа конститутивност. Само марксистите вярваха, че нещата могат да бъдат още по-перфектни – и се провалиха с трясък. Нито в Китай, нито в Русия или във Венецуела хората не са по-щастливи. Те биха предпочели да живеят в либерални общества, където биха били свободни и биха могли да увеличават благосъстоянието си. В момента западът се намира в тежка икономическа криза, но авторитарните режими не са по-добре. Това все пак успокоява донякъде.

Залага ли един „пречистен“ неоконсерватор като вас надеждите си върху Барак Обама.

Във всеки случай Америка трябва отново да започне да мисли и действа открито и многостранно. Обама посочва истинската посока. Това обаче не е чак толкова трудно, защото и самият Буш вече беше поел по този път. По принцип Обама може да продължи там, където Буш престана. Преди кратко време Буш за първи път отправи покана за среща на високо ниво на G-20. Най-после там седяха и страни като Китай, Индия, Бразилия, Аржентина и Саудитска Арабия. Дали катастрофа на климата или на финансовата система – ние се нуждаем от едно по-широко, действително глобално сътрудничество. Освен това Америка ще открие самата себе си най-вече в Барак Обама. Републиканците действаха така, сякаш Америка живее в малки градчета и е бяла. Истината е, че мнозинството хора днес живеят в големи градове и са все по-малко бели. Изборът на Обама показва жизнеността на нашата демокрация. Аз не вярвам, че французите биха избрали един алжирец или немците – един турчин, за президент или канцлер. Ако и да върши от време на време фатални грешки, Америка все пак притежава силата да се преоткрива отново и отново. Това ни позволява да се надяваме.

Разговора води Маритн Клингст

Източник

Франсис Фукуяма е един от най-известните и общопризнати съвременни философи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Фукуяма е най-добре познат като автор на Краят на историята и последният човек, в която защищава тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до голяма степен е приключило с края на Студената война и победата на либералните демокрации над комунизма. Той предсказва евентуалната победа на политическия и икономически либерализъм в целия свят.

Pin It

Прочетете още...

За Чили

Тони Ууд 28 Ное, 2022 Hits: 879
На 4 септември 62% от чилийските…