Замръзнали борове обграждат бреговете на ледовито езеро. Снегът пада, в далечината звучи спа музика. Посивял мъж с приветливо лице стои до езерото. Започва да се съблича. Обяснява, че ще плува, за да демонстрира своята вяра и противопоставянето си на науката, технологията и модерността. „Нямам нужда от Facebook; нямам нужда от интернет; нямам нужда от никого. Имам нужда само от сърцето си“, казва той. Докато плува през ледените води, без да изглежда притеснен от студа, продължава: „Доверявам се на имунната си система, защото имам пълно доверие и вяра в нейния създател – Бог. Имунитетът ми е част от суверенитета на съществото ми.“
Това е Калин Георгеску – човекът, който шокира сънародниците си, когато на 24 ноември спечели първия тур на президентските избори в Румъния, въпреки че почти не присъстваше в социологическите проучвания и проведе кампанията си почти изцяло в TikTok. Алгоритмите на платформата, които би трябвало да ограничават политическите послания, изглежда, не му попречиха. Напротив – той използва същите техники като много социални инфлуенсъри, за да се хареса на алгоритъма. Понякога добавяше тиха, меланхолична пиано музика и призоваваше хората да „гласуват със сърцата си“. В други видеа използваше рязко осветление, флуоресцентни цветове и електронна музика, говорейки за „национално възраждане“ и за тайни сили, които уж се опитвали да унищожат румънците. „Заповедта за разрушаване на нашите работни места дойде отвън“, казва в едно видео. В друго говори за „подсъзнателни послания“ и контрол над мислите, докато на екрана се вижда ръка, която дърпа куклени конци. В месеците преди изборите тези видеа събраха над един милион гледания.
На други места този нежен мистик от Ню Ейдж възхвалява Йон Антонеску – румънският диктатор от времето на войната, който заговорничи с Хитлер и е осъден на смърт за военни престъпления, включително за ролята му в румънския Холокост. Георгеску нарича както Антонеску, така и предвоенния лидер на Желязната гвардия – жестоко антисемитско движение – „национални герои“. Два пъти се е срещал с руския фашистки идеолог Александър Дугин, който публикува (и по-късно изтри) съобщение в X, че „Румъния ще бъде част от Русия“. В същото време Георгеску възхвалява духовните качества на водата. „Не знаем какво е водата“, казва той. „H₂O не означава нищо.“ Според него „водата има памет и ние унищожаваме душата ѝ чрез замърсяване“, както и че „водата е жива и ни изпраща съобщения, но ние не знаем как да разчитаме.“ Твърди също, че газираните напитки съдържат наночипове, които „влизат в теб като лаптоп“. Съпругата му, Кристела, публикува видеа в YouTube за „изцеление“, използвайки термини като „лимфатична ацидоза“ и „калциев метаболизъм“, за да доказва тезите си.
И двамата пропагандират „мира“ – размита концепция, която на практика означава, че Румъния, която граничи с Украйна и Молдова, трябва да спре да помага на Украйна в отбраната ѝ срещу руските нашественици. „Войната не може да бъде спечелена с война“, написа Кристела Георгеску в Instagram малко преди началото на гласуването. „Войната не унищожава само физически, тя разрушава СЪРЦА.“ Нито тя, нито съпругът ѝ споменават нарастващите заплахи за сигурността на Румъния в случай на руска победа в Украйна, както и неизбежните икономически последици, бежанската криза и политическата нестабилност. Любопитен детайл е, че макар Калин Георгеску да твърди, че не е похарчил никакви средства за кампанията си, румънското правителство разкри, че някой незаконно е платил стотици хиляди долари на TikTok потребители за популяризирането му. Установено е също, че неизвестни външни сили са координирали десетки хиляди фалшиви акаунти, някои от които се представяли за държавни институции. Освен това хакери, за които се подозира, че са руски, са извършили над 85 000 кибератаки срещу румънската изборна инфраструктура. На 6 декември, след като румънското правителство обяви, че е станало жертва на „агресивни“ руски атаки и нарушения на изборното законодателство, Конституционният съд на Румъния касира изборите и анулира резултатите от първия тур.
При тази странна комбинация – носталгия по Желязната гвардия, руски тролове и уелнес глупости, напомнящи за Гинет Полтроу – кои всъщност са Георгеску и съпругата му? Как да бъдат класифицирани? Изкушаващо е да ги наречем „крайно десни“, но този старомоден термин вече не обхваща напълно тяхната същност. Термините „дясно“ и „ляво“ произлизат от Френската революция, когато аристократите, които са искали да запазят статуквото, са седели вдясно в Националното събрание, а революционерите, които са настоявали за демократична промяна, – вляво. Но тези определения започнаха да се размиват преди десетилетие, когато част от десницата, както в Европа, така и в Северна Америка, престана да защитава предпазливостта и консерватизма, а започна да настоява за разрушаване на съществуващите демократични институции. В новото си превъплъщение крайната десница започна да прилича на старата крайна левица. В някои случаи двете дори се сляха.
Новият обскурантизъм
Когато за първи път писах за необходимостта от нова политическа терминология през 2017 г., трудно намирах по-точни определения. Но сега очертанията на новото политическо движение стават все по-ясни – и то няма нищо общо с традиционните понятия за ляво и дясно. Философите на Просвещението, чиято вяра в правовите демократични държави доведе до Американската и Френската революция, яростно се противопоставяха на това, което наричаха „обскурантизъм“ – тъмнина, объркване, ирационалност. Пророците на това, което днес можем да наречем Нов обскурантизъм, обаче предлагат именно тези неща: магически решения, мистична аура, суеверие и култивиране на страха.
Това движение обединява шарлатани от света на алтернативната медицина, инфлуенсъри с политически амбиции, последователи на квазирелигиозни конспиративни теории като QAnon и неговите вариации, както и членове на различни европейски партии, които са проруски (и антиваксърски) настроени, а в някои случаи – привърженици на мистичния национализъм. Навсякъде се появяват странни припокривания. Германската левичарка Зара Вагенкнехт и крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ споделят скептицизма към ваксините и климатичните промени, проповядват национализъм от типа „кръв и почва“ и искат Германия да спре подкрепата си за Украйна. В Централна Европа интересът към руни и народна магия се вписва както в крайно десния ксенофобски дискурс, така и в езическите култове на левицата. Духовни гурута стават политически лидери, а политиците навлизат в окултното. Бившият водещ на Fox News Тъкър Карлсън, който се превърна в апологет на руската агресия, твърди, че бил нападнат от демон, който оставил „следи от нокти“ по тялото му.
Този Нов обскурантизъм вече се е просмукал в най-високите нива на американската политика. Наблюдатели по света и в САЩ се затрудняват да обяснят идеологията, която стои зад някои от първоначалните номинации на Доналд Тръмп за ключови постове – и за това има основателна причина. Макар че Тръмп бе преизбран като републиканец, няма нищо традиционно „републиканско“ в предложението Тулси Габард да оглави националното разузнаване. Габард е бивша прогресивна демократка, свързана цял живот със Science of Identity Foundation – отклонение от движението Харе Кришна. Подобно на Карлсън, тя защитава руския диктатор Владимир Путин и наскоро сваления сирийски тиранин Башар Асад, като многократно е повтаряла техните фантастични лъжи.
Също толкова нетипичен за „консерватизма“ е Каш Пател – изборът на Тръмп за директор на ФБР, който намекна, че планира да преследва дълъг списък от държавни служители, включително такива от първата администрация на Тръмп. В духа на новите обскурантисти, Пател също рекламира Warrior Essentials – бизнес, предлагащ „лекове“ както срещу COVID, така и срещу ваксините. Но никой, който сериозно възприема философията на Едмънд Бърк или Уилям Ф. Бъкли-младши [двама класически консерватори и реално десни хора], не би поставил заговорник като Робърт Ф. Кенеди-младши – пореден защитник на Путин, бивш демократ от най-известното демократично семейство в САЩ и върл противник на ваксините и флуорида – начело на американското здравеопазване.
Никакъв „консерватор“, защитаващ традиционните семейни ценности, не би предложил за посланик във Франция осъден престъпник, който е използвал проститутка, за да съблазни съпруга на сестра си и да създаде компрометиращо видео – особено ако този престъпник е бащата на зетя на президента.
По същество това движение не е консерватизъм, а сливане на няколко дългогодишни тенденции. Търговците на витаминни добавки и съмнителни COVID лекове сега се смесват – неслучайно – с открити почитатели на Русия. Особено с онези, които погрешно вярват, че Путин ръководи „бяла християнска нация“. (В действителност Русия е мултикултурна, многорасова и предимно нерелигиозна държава, чиито тролове разпространяват антиваксърска пропаганда наред с лъжи за Украйна.)
Феновете на унгарския премиер Виктор Орбан – дребен автократ, който е докарал страната си до бедност, докато обогатява себе си и приятелите си – намират общ език с американци, които са нарушавали закона, били са в затвора, крали са от собствените си благотворителни организации или са тормозили жени. И това не е изненада: в свят, където конспиративните теории и псевдолечебните методи се приемат за истина, самите понятия за вина и престъпление бързо губят смисъла си.
Сред последователите на това ново политическо движение са едни от най-бедните американци. Сред неговите покровители са едни от най-богатите. Джордж О’Нийл-младши, наследник на фамилията Рокфелер и член на борда на списание The American Conservative, беше забелязан в Мар-а-Лаго след изборите. О’Нийл, който е бил в близък контакт с руската агентка Мария Бутина, депортирана през 2019 г., подкрепя Габард от 2017 г. насам, като е дарявал за нейната президентска кампания през 2020 г., а през 2024 г. – за тази на Кенеди.
Илон Мъск, милиардерът-изобретател, който използва социалната си платформа X, за да усилва алгоритмично разпространението на лъжи, също си извоюва роля в правителството. Дали О’Нийл, Мъск и криптовалутните спекуланти, които гравитират около Тръмп, са във всичко това заради парите? Или наистина вярват в конспиративните и понякога откровено антиамерикански идеи, които разпространяват? Може би едното, може би другото – а може би и двете.
Дали техните мотиви са цинични или искрени, има по-малко значение от реалното им въздействие – не само върху САЩ, но и върху света. За добро или зло, Америка задава примери, които другите следват. Само с обявяването на намерението си да включи Кенеди в кабинета си, Тръмп вече гарантира, че скептицизмът към ваксините ще се разпространи глобално – последван, вероятно, от самите болести. А както наскоро научихме, епидемиите правят хората уплашени – и по-склонни да приемат магически решения.
И други цивилизации са преживявали подобни моменти. Когато през XVI век Венецианската република започва да запада, нейните жители се обръщат към магията и търсят бързи начини за забогатяване. Мистицизмът и окултизмът се разпространяват бързо в последните дни на Руската империя. Селски секти проповядват екзотични вярвания и практики като антиматериализъм, самобичуване и автокастрация. Аристократите в Москва и Санкт Петербург се увличат по теософията – смесица от различни световни религии, създадена от руската мистичка Елена Блаватска, която донася своята хинду-будистко-християнско-неоплатоническа доктрина в Съединените щати. Същата трескава, емоционално наелектризирана атмосфера, която поражда тези движения, в крайна сметка издига Распутин – един селски „свят човек“, който твърди, че притежава магически лечителски способности – до императорския двор. След като убеждава императрица Александра, че може да излекува хемофилията на сина ѝ, той става политически съветник на царя.
Влиянието на Распутин от своя страна поражда масова истерия. Когато избухва Първата световна война, мнозина руснаци са убедени, че различни тёмные силы управляват страната в сянка. „Те могат да бъдат различни за различните хора – евреи, германци, масони, Александра, Распутин, царският двор“, пише биографът на Распутин Дъглас Смит. „Но всички вярват, че именно те са истинските господари на Русия.“ Както отбелязва един руски теософ, „наистина съществуват врагове, които тровят Русия с негативни излъчвания.“
Замени тъмните сили с дълбоката държава, и колко различна е тази история от нашата? Както руснаците през 1917 г., ние също живеем в епоха на бързи, често неосъзнати промени – икономически, политически, демографски, образователни, социални и, най-вече, информационни. Също като тях ние съществуваме в постоянен хаос, в който противоречиви послания – леви и десни, верни и неверни – преминават пред очите ни безспир. Традиционните религии са в дългосрочен упадък. Доверието в институциите се разпада. Технооптимизмът отстъпва място на технопесимизма – на страха, че технологиите ни контролират по начини, които не разбираме.
А в ръцете на новите обскурантисти, които активно насърчават страха от болести, от ядрена война, от смъртта – тази тревожност се превръща в мощно оръжие.
За американците сливането на псевдодуховност и политика представлява отклонение от някои от най-дълбоките принципи на страната: че логиката и разумът водят до добро управление; че политиката трябва да се основава на факти и дебат; че прозрачността е от съществено значение за демокрацията; и че политическият ред зависи от закони и процедури, а не от мистична харизма.
Поддръжниците на новия обскурантизъм скъсват с идеалите на Отците-основатели на САЩ, всички от които се възприемат като мъже на Просвещението. Бенджамин Франклин не е само политически мислител, а и учен, както и смел защитник на ваксинацията срещу едра шарка. Джордж Вашингтон стриктно се противопоставя на монархията, ограничава властта на изпълнителната власт и установява върховенството на закона. По-късни американски лидери – Линкълн, Рузвелт, Мартин Лутър Кинг – цитират Конституцията и нейните автори, за да аргументират своите идеи.
За разлика от тях, този нов международна „елит“ създава нещо съвсем различно: общество, в което суеверието побеждава разума, логиката изчезва, а неясни приказки и разсейващи сензации прикриват истинските действия на политическите лидери.
В свят, в който единствено харизмата има значение, няма разделение на властите. В свят, в който емоцията побеждава разума, няма върховенство на закона – само празнота, която всеки сръчен играч, разказващ достатъчно шокираща и завладяваща история, може да запълни.
