От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Фиаското с щафетата на олимпийския факел привлече вниманието върху човешките права в Китай. Кой е източникът на злоупотребите с човешките права в тази страна днес?

Много хора приемат, че проблемът се състои в това, че Китай си остава комунистическа диктатура и че злоупотребите се случват, защото една силна, централизирана държава пренебрегва правата на своите граждани. По отношение на Тибет и потискането на религиозното движение Фалун Гонг това може би е вярно. Но по-големият проблем в днешен Китай произлиза от факта, че централното китайско правителство е в определени отношения прекалено слабо, за да защищава правата на своите граждани.

Преобладаващата част от злоупотребите с правата на обикновените китайски жители – селяни, чиято земя е била отнета без справедлива компенсация, работници, принудени да работят при изключително тежки условия или хора, отровени от нелегално изхвърляне на замърсители – се случват на ниво далеч по-ниско от това на правителството в Пекин.

Особеният китайски път към модернизацията от 1978 насам беше прокаран от „градски и селски предприятия“ – местни управленчески структури, на които беше дадена свободата да основават бизнеси и да навлизат в появяващата се пазарна икономика. Тези единици бяха извънредно успешни и много от тях станаха много богати и влиятелни. В негласни споразумения с частни предприемачи и компании, именно те са, които създават условия, напомнящи за дяволските фабрики от ранната индустриална Англия.

Централното правителство, както изглежда, би искало да вземе мерки срещу тези локални управленчески структури, но не е в състояние да го направи. От една страна му липсва капацитета за това, а от друга то зависи от местните управления и частния сектор, за да създава работни места и доходи.


Small Ad GF 1

Китайската комунистическа партия разбира, че язди на гърба на тигър. Всяка година в страната има по няколко хиляди бурни инциденти на социален протест, всеки от тях удържан и потискан от държавните власти, които въпреки това изглежда не успяват да се доберат до реалния източник на размириците.

Американците традиционно не се доверяват на едно силно правителство и предпочитат федерализъм, който разпределя властта между щатските и местни правителства. Логиката на желанието да се придвижи правителството по-близо до хората е силна, но ние често забравяме, че тиранията може да бъде наложена от местните олигархии също както и от централните. В историята на англоезичния свят не способността на местните правителства да се противопоставят на централното, а по-скоро балансът на властта между локалните и централното правителство е истинската люлка на свободата.

Британският юрист от 19-ти век Сър Хенри Самър Мейн, в книгата си „Ранни закони и обичаи“, посочва именно този факт в едно отлично есе, наречено „Франция и Англия“. Той отбелязва, че най-разпространеното оплакване в cahiers (книгите за оплаквания, Бел. пр.), писани в навечерието на Френската Революция, са оплаквания на селяни срещу посегателства върху тяхната собственост от страна на господарските съдилища. Според Мейн, съдебната власт във Франция е била децентрализирана и намираща се под контрола на местната аристокрация.

В противоположност на това, още от времето на норманските завоевания, английската монархия е успяла да установи една силна, еднаква и централизирана система на правосъдие. Именно кралските съдилища защищаваха не-елитните групи от грабежи от страна на местната аристокрация. Неуспехът на френската монархия да наложи подобни ограничения на местните елити беше една от причините, поради които селяните, при ограбването на господарски имения по време на революцията, отиваха директно в помещенията, съдържащи titres (актовете, Бел. пр.) за собственост, която според тях им е била незаконно отнета.

Държавната слабост също може да попречи на каузата на свободата. Полската и унгарска аристокрации бяха в състояние да наложат техния еквивалент на Магна Карта на собствените си монарси; но централните правителства на тези страни, за разлика от английското, си останаха прекалено слаби при следващите поколения и не можеха да защищават селячеството от местните господари, да не говорим пък за защищаване на самите страни от външни инвазии.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Същото важеше и за Съединените Щати. „Щатските права“ и федерализмът бяха знамената, под които местните елити в Юга можеха да потискат афро-американците както преди, така и след Гражданската война. Американската свобода е продукт на децентрализирани правителства, балансирани от силно централно управление – едно управление, което е в състояние, когато това се наложи, да изпрати националната гвардия в Литл Рок, за да защищава правата на чернокожите деца да посещават училище.

Трудно е да се каже дали и кога свободата ще се появи в Китай от 21-ви век. Може би това ще бъде първата страна, в която изискването за правителство, отговорно пред народа, ще бъде задвижвано предимно от загрижеността относно една отровена околна среда. Но то ще се появи само когато всеобщото искане за някаква форма на отчетност надолу от страна на местните правителства и бизнеси е поддържана от едно централно правителство, достатъчно силно, за да принуди местните елити да се подчинят на правилата, валидни за цялата страна.

Източник

 

Франсис Фукуяма е един от най-известните и общопризнати съвременни философи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Фукуяма е най-добре познат като автор на Краят на историята и последният човек, в която защищава тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до голяма степен е приключило с края на Студената война и победата на либералните демокрации над комунизма. Той предсказва евентуалната победа на политическия и икономически либерализъм в целия свят.

Pin It

Прочетете още...