Ерес ли е във Факултета по журналистика един професионален глас да каже, при това с усмивка – не, не сме живели 45 години в тъмно средновековие! И да, процесите в медиите са вървели успоредно на целия европейски континент. По националното радио са излъчвали Елвис Пресли, точно както и в Ню Йорк. Поколението на нейната майка е познавало хитовете на западния поп, точно колкото връстничката ѝ в Лондон. А споделянето на информация между нас и капиталистическия блок, е вървял динамично, журналистите ни са знаели езици, обменяли са си материали с тези от Бон, или Париж.
Да се прочете добросъвестно историята на радиото ни, е като да изпиеш чаша чиста вода. Разбира се, трябва и жажда.
От гледна точка на някогашните членове и симпатизанти на СДС, както и за днешните им публично говорещи и пишещи отломки, да, ерес е. Иска се да си млад, за да опровергаеш удобната легенда за живота ни като тъмно Средновековие.
Доцент Вяра Ангелова е изследователка на социалистическото радио, а не професионална антикомунистка. Работата ѝ е да прегледа целия период след злощастния 9-ти септември, за да прецени как се е развивала тази най-интелигентна медия. Документите са си документи и когато се обработват прецизно, с тях се изчистват грима и маските на политическите интереси, прави се история. Само документите разбиват на пух и прах клишетата за зловещия комунизъм и отнетата свобода да бъдеш добре информиран. Вяра казва: „Да, политическото и професионалното особено през 50-те години се е сраснало, но честният подход е да видим как през годините в радиото са работели истински професионалисти, владеещи чужди езици, правили са журналистика (които са правили!) макар и под силен партиен натиск“.
Питането е какво да правим с разказите за „ужасяващия комунизъм“/социализъм? Все още политици отдясно и десетки писатели си вадят хляба с примери за милиционерите, които им режели панталоните и дългите коси, а свободомислещите ги изпращали в Белене за един виц. Например, как се съвместява този цитат „Кръв, пролята и проливана кажи-речи пет десетилетия наред от нашите бащи и деди по героичните горянски чети, по изтребителните концлагери на реалния социализъм, по следствените килии на ДС, чрез разстрелите на граничната полоса, по народните (разбирай: антинародни) съдилища“, с изводите на един млад учен какъвто е Вяра? Има как. Когато допуснем, че нещо не е вярно. И по-точно, когато приемем, че и единият разказ е донякъде верен, и другият е точен, но – само за един фиксиран период! Защото националното радио е било силно партийно в началото, но в края на 80-те години става действително плуралистично. През сутрешните блокове на програма Хоризонт или в хитовото предаване 12+3, са звучали разнообразни гласове и западна музика. Днешните телевизионни звезди от публицистичните и ток шоу програми, ако си сложат ръка на сърцето може и да признаят как са се учили от радиоколегите си от „онези“ години! Хайде, стига митове, че модерните медии са започнали след 10-ти ноември!
Политиците и писателите антикомунисти са прави. И Вяра Ангелова е права. Първите отбират най-страшните примери от комунистическото ни минало и ги превръщат не само в скучно и доста идеолигизирано клише, но и в агресивно промиване на мозъците. Както прави с историята и филмите професор Евелина Келбечева. Ако някой тръгне да разбива клишетата, дясната пропаганда го стигматизира като поклонник на БСП. Или пък, както прави в книгите си Ружа Лазарова, живееща от години във Франция. Тя продава къде успешно, къде не, историята за гладното за банани население, изолирано от световната култура. Гладът за банани, както безкрайно цитираното убийство на Георги Марков, са художествено хиперболизирани, при това с откровено комерсиална цел. Ружа Лазарова е малко по-възрастна от Вяра Ангелова. Учената изследователка живее, преподава и работи в София. Рови се добросъвестно в архивите, за да прави наука. Науката, както се знае, не е особено доходоносна в тукашните академични пространства. Бананите на Ружа от гледна точка на печалбата в Париж, са точно обратното.
Истината е някъде там, както се казваше в „Досиетата Х“. Мисля, че във ФЖМК снощи на премиерата на „Социалистическото българско радио – 1944-1989“ Вяра Ангелова го каза много точно: „Решихме да представим книгата ми навръх Хелоуин и в деня на Будителите. Това мисля за познанието ни какво е бил социализмът ни“.
Октомври 2022
