Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 214
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 214
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 214

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 12 Sonja vs Maria

 

Времето на демократичното ни съзряване се върти в кръг. Като змия, която иска да си захапе опашката. Председателката на СЕМ Соня Момчилова е ярък пример за змията, пардон, за кръга. Когато нападна Мария Черешева за участието ѝ във филм, който злепоставя българските полицаи за жестоко отношение към мигрантите, авторката на текстове със злополучно съдържание директно върна времето назад към 1996-та. Зимата на Жан Виденовата катастрофа, на инфлационните левове и на големия глад.

Ето защо.

През онази зима на нашето недоволство, породено от продоволствените дефицити(и не само!) немска телевизия излъчи репортаж за Дома за деца в неравностойно положение в Джурково. Трябва да кажа, че това беше първото „брутално“ очерняне на страната ни по скалата на европейския хуманизъм. След няколко години щеше да се случи второто, този път на ВВС. Но за филма на Кейт Блюет ще кажа по-долу. Общото с 2022 година е как държавата пак се възмути.

И така, немските колеги излъчиха чудовищни картини от Джурково. В прав текст се каза, че децата изнемогват от глад. Че имало случаи сред тях дори на… канибализъм!

Заедно с няколко други правозащитни организации закупихме брашно, олио, ориз, боб, бисквити. Тръгнахме за Пловдив, където ни чакаха колеги от Ройтерс. Те бяха с джип и с камери, ние с обикновен пикап и тежки фотоапарати. Пикапът разполагаше с гуми негодни за катерене през тежките зимни преспи. В подножието на Джурково закъсахме, защото заваля и сняг. Звъннах на приятел от една църква да помогне. Приятелят имаше медицински хеликоптер, но поиска непосилна сума, за да го „вдигне“. Оттогава съм зачакала България да се екипира за спешна помощ с хеликоптери, но и до днес не става.

Както и да е. Натоварихме се с чантите, пакетите, хвърлихме нашия багаж в колата на Ройтерс и тръгнахме пеша. Тежичко беше, но преживяването беше нищожно когато се изправихме очи в очи с децата, обитаващи само креватчетата си. Поради немощ, поради увреждания, поради каквото се сетите. Прилошаваше ни. Някои не издържаха, побягнаха навън. Жениците от дома ни благодаряха, те не бяха виновни както за глада, така и за гробчетата в двора. Заравяли бяха умрелите дечица, кой да им обърне внимание… Впрочем, когато по-късно поискахме прокуратурата да разследва детските смърти както в Джурково, така и в други домове, нищо не стана. Виновните за случаи с безпомощни хора, малцинства и прочее, имат късмет. Никога не стигат доказателства, за да бъдат изправени пред съда.

Ако не беше репортажът на немската телевизия, вероятно гробчетата в двора на Дома в Джурково щяха да стават все повече и повече. Медиите трябва да информират, да алармират. Няма как да се съобразяват с това дали нанасят репутационни щети на една страна, която се е докарала дотам, че човешкото измерение в маргинални ситуации, каквото е животът на децата с увреждания, или това на мигрантите затваряни в бараки, връзвани, гладуващи и често бити от полицаите, да е близо до нулата.

Не казвам, че Соня Момчилова не знае какво е журналистика. Казвам, че не е на мястото си да председателства регулаторен орган за медии. И знаете ли защо? Защото тя е толкова лоялна към държавата, така иска да се хареса на правителството, на вътрешния министър Демерджиев, че каза вчера нещо изключително неприлично, ако имаш претенцията за демократ. Нямало да си подаде оставката и че „съжалява единствено, че не е изразила още по-високо позиция срещу филмите“. Документалните филми на екипи на Скай нюз, CNN, както и на още няколко чуждестранни медии и една българска журналистка – Мария Черешева! Излиза, че Соня иска да бие тъпана докато цял свят научи какво безобразие е това, че е шеф на СЕМ!

И понеже не е господарка нито на езика си, нито на личната си демократична (не)грамотност, тя нямало да си подаде оставката и нямало да позволи на което и да е медийно произведение да вкара „в оправдателен режим държавни институции“! Румен Радев изпрати в съвета за регулаторни медии правилен човек, браво! Колкото и позорящи да са фактите, по-важно е да не бъде опозорена държавата ни!

Обещах да кажа две думи за Кейт Блюет. Нейните разследващи репортажи, излъчени по ВВС бяха катастрофа за имиджа на България и министерствата за социални грижи, здравеопазване, барабар с Агенцията за закрила на детето. Те вкупом бяха оставили детството на малките, лишени от родители и родени с увреждания, да прилича на Ада. След филмите ѝ обаче, бавно и полека, държавата си взе бележка. Очовечи се, в смисъл. Деинституционализира домовете за изоставените деца, но това вече е друга история.

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...