Машината за тотален контрол
През 80-те години на ХХ век Комунистическият режим полага големи грижи за усъвършенстване на своята тоталитарна машина. Целта е пълен контрол над хората и техния личен живот.
Създадена е електронната система „Искра“, в основата на която е единният електронен масив на картотеката на „противника“. Към „противника“ по това време са причислени получилите политически присъди, както и другите репресирани след 9 септември 1944 г. и въобще всички останали „бивши“ – национализираните, „разкулачените“ и т. н. В „противника“ са включени и „вражеските“ емигранти, бегълците, „невъзвращенците“, проводниците на „западното влияние“, маоистите, разобличените „врагове с партиен билет“ и не на последно място – „протурските“ националисти. Трудно е да се изброят всички категории, още повече че понятията „противник“ и „вражески контингент“ се развиват с времето – за това се правят сериозни научни изследвания (един от водещите теоретици в тази област тогава е бъдещият директор на Дирекцията по вероизповеданията в правителството на Жан Виденов – днешният професор доктор Бончо Асенов). В картотеката влизат както представителите на „противника“ (на „вражеския контингент“), така и техните близки. За всички тези хора са ограничени в една или друга степен възможностите за реализация и професионално развитие, за пътуване в чужбина и особено – в „кап.“ страните.
Изградена е и Единната републиканска система „Балкан“, предназначена да се установи тотален контрол по пътищата на страната, като в центъра на вниманието са колите с чужда и особено с „кап.“ регистрация.
Технически е усъвършенствано „мероприятието „Родопи“ – това са подслушванията в домовете и работните места на хората чрез поставени в тях „точки“.
И така нататък.
Модернизацията на методите не изключва зверските изтезания на задържаните, „когато се налага да се проведе едно сериозно следствие“.
Централно място в машината за тотален контрол по това време продължава да заема агентурата. Тя е основен инструмент при провеждането на кампанията по масовото насилствено преименуване на турците през зимата на 1984-1985 година и за потискането на недоволството след това. На разширяването, укрепването и повишаването на ефективността на агентурата сред „преименуваните“ ръководството на Министерството на вътрешните работи посвещава многобройни съвещания и оперативки, дават се заповеди и указания, правят се отчети, извършват се инспекции.
„ЗА ПАРИ НЯМА ДА РАЗГОВАРЯМЕ, ТРЯБВА ДА СЕ КУПЯТ ТЕЗИ ХОРА!“
(ЗА АГЕНТУРАТА ПО ТУРСКА ЛИНИЯ)
От началото на 1983 г. и до есента на 1984 г. в системата на МВР се извършва усилена работа за „укрепване позициите на Министерството по турската линия“ (формално „турската линия“ се състои от своя страна на „линията по турското разузнаване“ и „линията по протурския национализъм“). Проследявайки това „укрепване на позициите“, виждаме как то логично води до състоянието на пълна мобилизация на репресивния апарат, който през зимата на 1984–1985 г. е хвърлен в кампанията по масовото преименуване на турското население.
На 9 март 1983 г. министърът генерал-полковник Димитър Стоянов (по това време кандидат-член на Политбюро) издава заповед МЗ І-22-/1983, в която се определят задачите на личния състав „при новите повишени изисквания“ във връзка с борбата по „националното осъзнаване на турското население“. Впоследствие тя е последвана от нови заповеди и актуализиране на стари. В резултат на тяхното изпълнение се извършва мащабно превъоръжаване с модерно оръжие и техника за борба с безредици. Трескаво се уточнява, картотекира и поставя под агентурен контрол „вражеският контингент по линия на протурския национализъм“. (От изказване на генерал-полковник Григор Шопов – първи заместник-министър на вътрешните работи и ръководител на Държавна сигурност, на съвещание, проведено в края на 1984 г., става ясно, че към 1 юли 1984 г. в съответствие с Инструкция № І-20 са регистрирани общо за страната като вражески контингент 21 659 лица. От тях 37% са на възраст до 50 години, 33,8% – от 50 до 60 години и 29,2% – над 60 години. „Едновременно с това, непопадащи лица по Инструкция № І-20 се водят по различни начини в поделенията около 15 800 души. Те се назовават оперативно интересни лица, новопроявяващ се контингент, потенциален контингент и др.“ Хората от двете групи заедно с техните близки са картотекирани в Автоматичната система „Искра“. Виж АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 588.)
Една година след издаването на МЗ І-22 оперативния състав „по турска линия“ е удвоен почти два пъти, като новите оперативни работници завършват специализиран курс във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР. В окръжните управления на МВР в Кърджали и Бургас се създават специализирани отделения по „линия на протурския национализъм“, а в останалите окръзи се подсилват „шестите“ (на Шесто управление) и териториалните отделения и районните управления. Второ главно управление на ДС (ВГУ; това е контраразузнавателното управление), Шесто управление и Инспекторатът на МВР извършват интензивни проверки на работата „по линията“. Тези проверки обхващат Кърджали, Шумен, Търговище, Хасково, Разград, Бургас, Русе, Силистра, Толбухин, Варна, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и др.
Централно място в машината за тотален контрол продължава да заема агентурата – основен инструмент при провеждането на започналата през 1982 г. и постепенно засилваща се през следващите две години пълзяща насилствена асимилация на турското население, наричана евфемистично „преименуване на лица от смесени бракове“, както и по време на масовата кампания през зимата на 1984-1985 година. Тя играе важна роля за потискането на недоволството и изселническите настроения, предизвикани от репресиите на режима. На разширяването, укрепването и повишаването на ефективността на агентурата „по турска линия“, а по-късно „по линия на преименуваните“ (към която се добавя и „линията по терора“) ръководството на Министерството на вътрешните работи посвещава многобройни съвещания и оперативки, дават се заповеди и указания, правят се отчети, извършват се инспекции.
Ще се опитам да дам на читателите известна представа за „агентурната работа по турска линия“ на органите на МВР и ДС след 1983 г. – това, наред с другото, е впечатляваща илюстрация на методите на тоталитарния комунистически режим.
На 24 април 1984 г. в салона на Научно-техническото управление на МВР се провежда „Съвещание по турска линия за оценка на резултатите от изпълнението на мероприятията по МЗ І-22/1983 г. и на нерешените проблеми по линията“ (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 570, л.л. 1 – 134).
Непосредствено преди съвещанието по окръзите с турско население са изпратени офицери от Шесто управление, които дават последна информация на ръководството за състоянието и работата с агентурата, включително с така наречените „доверени лица“ (ДЛ), чийто статут през тези години все по-плътно се приближава до статута на агентите. Запазени са докладни записки от полковник Веселин Божков – началник на Четвърти отдел на Шесто управление, и майор Владимир Божиков – началник на Първо отделение в Четвърти отдел (АМВР, ф. 22, оп. 1, а. е. 232, л.л. 1 – 19).
Съвещанието се ръководи от министъра Димитър Стоянов. Участват заместник-министри, началници на управления на ДС и други подразделения на МВР, началници на окръжните управления на МВР в окръзите с турско население.
На съвещанието генерал–лейтенант Георги Аначков – зам.-министър и началник на ВГУ на ДС прочита „Информация относно изпълнението на мероприятията по МЗ І-22/1983 г.“ В информацията централно място се отделя на агентурата:
„Особено внимание отделяме на сформирането на по-качествен и ефективен агентурен апарат. Сега работим с 3079 агента, от които 1522 по турското разузнаване и 1557 – по протурския национализъм. Използват се и 656 агенти – български турци, регистрирани по други линии на ДС. Освен това за решаване на наши задачи се използват и около 60 задгранични агенти.
…След излизането на заповедта са вербувани 211 агента, от които 106 по линия на турското разузнаване и 105 по протурския национализъм. Това са предимно перспективни агенти от средите на учащите се от средните, полувисшите и висшите учебни заведения, научната и художествено-творческата интелигенция, медицинските работници и др.
…Подобрени са позициите ни сред учащите се в полувисшите и висшите учебни заведения. В тях се учат 1051 български турци, от които агенти на ДС са 118 или 10,2%.
Активизира се вербовъчната работа сред учителите – български турци. Сред тях разполагаме с 265 агенти и 210 доверени лица или 11,5% от общия им брой. Изготвени бяха и две информации с конкретни предложения до ЦК на БКП. На основата на тях Министерството на народната просвета разработи комплексни мероприятия за възпитаването на подрастващите – български турци в патриотичен дух, както и за постепенно освобождаване от работа на онези учители, които стоят на националистически позиции или имат изселнически намерения. Тази наша дейност сред учителите и учащите се трябва да се усъвършенства и разширява с оглед да създадем високо квалифициран агентурен апарат за решаване на стоящите пред нас задачи сега и в перспектива.
…Сега без агентура са 52 села в Кърджалийски окръг, 18 в Бургаски, 13 в Разградски, 12 в Търговищки, 4 в Хасковски и пр. Въпреки че за обслужването на непокритите селища се използва маршрутна агентура, това не решава проблема за своевременното долавяне и пресичане на всякакъв вид подривна дейност.
…Сред мюсюлманското духовенство има 51 агенти и 91 ДЛ. Това наложи вербовъчната работа по тази категория лица да бъде анализирана съвместно с окръжните управления на МВР. Оказа се, че мнозинството от духовниците са пенсионери на преклонна възраст и с ниско образование.
Необходимо е да продължим активно да работим за разширяване и укрепване на агентурните ни позиции сред мюсюлманското духовенство. Всеки новоназначен ходжа обезателно да бъде наш агент.
Бяха проведени и някои допълнителни мероприятия за притъпяване на влиянието на официалното мюсюлманско духовенство. По наше искане чрез Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове към МВнР бе предложено на ЦК на БКП да се съкратят 32 имамски района, да се освободят от работа 18 ходжи, които са подали молби за изселване, а други 12 от началото на т. г. да не се преназначават.
Агентурният апарат за влияние и почти цялата останала агентура по турска линия бяха използвани за неутрализиране на изселническата психоза, която възникна през пролетта на 1983 г. Тази практика трябва да продължи още по-настъпателно и в бъдеще.
…Съвместно с партийните комитети и народните съвети продължи работата по преименуването на българските цигани и лицата със смесени бракове. Досега са сменени турско-арабските имена на 265 671 български цигани, 9988 помохамеданчени българи и 7354 лица от смесени бракове. Не се допуска провежданите мероприятия да създадат допълнителни усложнения и по-сериозни проблеми на нашето партийно и държавно ръководство.
Във вражеския контингент по линия на протурския национализъм сега се водят 3632 лица. В него своевременно се включват всички подбудители и подстрекатели на националистически и изселнически настроения от средите на българските турци и лицата от смесени бракове.“
Картината се допълва и конкретизира от информацията в докладните записки на командированите преди съвещанието офицери от Шесто управление и направените на съвещанието отчети от началниците на окръжни управления, (обърнете внимание на темата за агентурния апарат „за влияние“, която в тях е доразвита):
„ДР. КАДИРЕВ (полковник Атанас Кадирев – началник на Кърджалийското окръжно управление на МВР – М. И.):
… В окръжното управление са регистрирани 531 агенти – турци, плюс 80 души, потомци на помохамеданчените в миналото българи. От тях нововербувани през 1983 г. са 35.
Голямо значение отдаваме на т. нар. перспективна агентура. От нововербуваните през м. г. 17 са учащи се, с възможности по различните направления в перспектива. Над 50% от приетите във висшите учебни заведения са също вербувани (този показател е незадоволителен). Повече или по-малко задачи по турска линия се разработват и от останалата част от агентурата.
През последните години активно се използва агентурата за влияние. Официално водим 65 агенти за влияние. Но по същество за влияние се използват много повече агенти. Така напр., във връзка с изселническата психоза през м. г. задачи за влияние изпълняваха почти всички агенти.“
Тази информация се допълва в докладната записка на полковник Веселин Божков за Кърджалийски окръг:
„…Кърджалийски окръг има най-голяма агентура от средите на българските турци. Работата с нея по линия на национализма се привежда в съответствие с новите повишени изисквания. По същество всички агенти – български турци (518) работят и по линия на протурския национализъм.
Наред с това съществува увлечение по-голямата част от агентурата да се регистрира по линия на турското разузнаване. От общо 309 агенти, регистрирани по ВГУ, 252 са по линия на турското разузнаване, а 57 работят по икономиката.
По линиите на Шесто управление ДС са регистрирани 237 агента български турци. От тях по протурския национализъм 126 агента (98 български турци и 28 помохамеданчени българи), ходжи – 17, а останалите агенти работят по интелигенция, бягства и терор.
През 1983 г. са вербувани общо 35 агента, от които 14 по турското разузнаване, 4 по протурския национализъм, а останалите по другите линии на Държавна сигурност.
Съгласно указанията на ръководството на Министерството се подобрява вербовъчната работа сред учащите се, интелигенцията, мюсюлманското духовенство, кметовете български турци, жените и др. Сега студентите, които учат в Кърджали са 203, а в останалите окръзи на страната – 217. В окръга има 123 ходжи и 1 мюфтия, 188 кметове български турци, 516 лица висш и среден персонал и 2470 учители и възпитатели.
В момента сред тези среди ОУ на МВР има следният агентурен апарат: учащи се в средния курс – 17, студенти – 11, ходжи – 18, кметове – 12, учители – 89, лекари – 12, жени – 12, художествено-творческа и друга интелигенция – 67. От тези агенти 131 са по линиите на Шесто управление ДС, а 106 по ВГУ. Наред с това в окръга се използват и 65 агенти за влияние.
…Сега се работи с 90 кандидати за вербовка, от които учащи се в средния курс – 55, студенти – 9, учители – 9, лекари – 2, жени – 2, художествено-творческа интелигенция – 11.
…Като вражески контингент в окръга се водят 756 български турци. От тях по линия на протурския национализъм – 625, незаконни ходжи и сюнетчии – 32, а останалите са регистрирани по линиите на ВГУ.“
Да се върнем на съвещанието от 24 април 1984 г.:
„ДР. ДАМЯНОВ (генерал-майор Никола Дамянов – началник на Разградското окръжно управление на МВР – М. И.):
…Към настоящия момент Окръжното управление работи с 215 агенти по турска линия, които се ръководят от 12 ОР (оперативни работници – М. И.), при 15–18 агенти на оперативен работник. Ръководният състав има по 4-5. Голямата част от агентурата е придобита през последните 4-5 години. След излизане на заповедта са вербувани 19 агента. Нововербуваната агентура е главно от средите на интелигенцията. Тя се придобиваше изключително прецизно, под непосредствено ръководство и контрол на началниците от всички степени. Работата по срещите с агентурата е на ежедневен отчет и контрол. От наличната агентура 10% са български туркини.
Отчитаме 26 агенти за влияние.
…След м. март 1983 г. и излизането на заповедта вражеският контингент по турска линия нарасна с 244 лица, с което достигна цифрата 647 души.“
Информацията в докладната записка на майор Владимир Божиков значително разширява картината:
„…В Разградски окръг живеят около 105 хиляди български турци, 814 помохамеданчени българи и около 14 хиляди български цигани. Всички български цигани и помохамеданчени българи са със сменени имена.
Българските турци представляват 54% от населението в окръга. Те живеят в 1032 населени места, от които в 21 села българските турци са 10% от населението, в 17 – от 10 до 50%, в 45 – от 50 до 95% и в 20 – от 95 до 100%. В гр. Разград българските турци са 23,6% от общия брой на жителите на града.
В годините на народната власт в окръга е създадена значителна на брой интелигенция – 2500 души от средите на българските турци. Тя представлява 1/3 от общия брой на интелигенцията. Най-значителен е броят на учителите – 957. Освен тях в окръга работят 4 поета, 7 художника, 21 артисти и балетисти в театъра, 14 журналисти и дописници, 32 лекари, 12 агрономи, 17 инженера, 145 фелдшера и медицински сестри, 36 кмета български турци и пр.
Сред българските турци се наблюдават и някои характерни демографски процеси. Прирастът сред тях е значително по-голям от този сред българите. В момента 65% от учащите се в началния и средния курс са български турци.
В религиозно отношение българските турци се обслужват от районно мюфтийство, което обединява 65 имамски района с 47 щатни ходжи, от които 34 са пенсионери и не развиват активна религиозна дейност. Проблем представляват самозваните ходжи, хафъзи и сюнетчии, които провеждат активна нерегламентирана дейност. Те са в основата на изнасянето на религиозната дейност извън джамиите чрез провеждане на мевлиди, организират обучението на малки деца в наизустяване на корана. В окръга са установени 135 хафъзи, 6 сюнетчии и 243 лица, които се занимават с незаконна религиозна дейност. През тази година е отнето правото на 271 български турци да подпомагат имамите при извършване на религиозните обреди. В окръга има 71 действащи джамии и 4 месчиди. недействащите джамии са 17.
…Сега Окръжното управление на МВР – Разград разполага с 280 агента български турци. От тях 108 се регистрирани по линия на протурския национализъм. Освен това се ползват 5 агента от средите на помохамеданчените българи. За долавяне и неутрализиране на негативни процеси се използват 27 агенти за влияние.. В агентурния апарат има 25 учители, 23 жени, 6 кмета, 5 ходжи, 6 лица с възможности да работят по линия на мюсюлманското духовенство и пр. С 12 ходжи са установени доверителни отношения.
…Броят на агентурния апарат е недостатъчен. Разстановката му е неравномерна – 65% от агентите са в градовете и само 35% в селата. Без агентурно покритие сега са 20 населени места, в които живеят компактно български турци.
По данни на Окръжното управление на МВР като вражески контингент се водят 729 лица. Работи се по доустановяването на новопоявяващите се турски националисти. През миналата година в контингента са включени нови 182 лица, част от които са подбудители и подстрекатели на изселнически настроения…“
Нека да продължим с още няколко показателни пасажа от отчетите на началниците на окръжни управления:
„ДР. ИВ. ХРИСТОВ (полковник Иван Христов – началник на Окръжното управление на МВР – Търговище – М. И.)
…Въпреки кризисната ситуация за управлението продължи ръста на агентурния апарат по линията. Сега ние разполагаме със 163 агента по турска линия за двете направления, като след заповедта са придобити нови 11 агенти. Използвайки методите на моделиране и прогнозиране насочихме усилията си за агентурното обезпечаване на всички селища с компактно население от български турци. При нашите условия това са 44 чисто турски и 45 – с преобладаващо от това население места, в резултат на което, с изключение на тези, които се посочиха малки селища, някои от тях, които са махали, където нямаме или оперативно не е нужна агентура, сме създали доверителни отношения и ДЛ (доверени лица – М. И.) с добри членове на партията от състава на кметствата, учители, бригадири и други, които ни подават известна информация.
… В борбата срещу протурския национализъм използуваме възможностите на 19 агенти за влияние, като техният брой след заповедта е нараснал с 5 агента.
На миналогодишните избори със съдействието на първия секретар на Окръжния комитет разширихме оперативните възможности на агентурата за влияние, като 6 агенти и 12 ДЛ бяха избрани допълнително по наше предложение за кметове.
На територията на окръга действат 36 щатни мюсюлмански духовници. От няколко години под наше влияние за такива се назначават лица с напреднала възраст, в резултат на което 14 от тези 36 са на възраст около 70 г. Предстои ни в близко време да изведем последните 4 вражески настроени и развиващи враждебна дейност ходжи. Пет от имамите са агенти за влияние на ДС, а с 13 са създадени доверителни отношения. Рационално използваме агентите за влияние – ходжи за пресичане на незаконно проявяващите се имами, хатиби и др. Тази агентура ни оказва неоценима помощ и за пресичане на изселническите слухове и настроения.
В управлението след излизането на заповедта направихме немалко и за изграждането на перспективна агентура от средите на учащите се български турци. Понастоящем работим с 23 кандидати, в наше полезрение са още няколко десетки лица от тази категория.
На този етап отчитаме като незадоволителна вербовъчната ни работа сред жените-туркини.
…В изпълнение на т. 3 от МЗ І-22 в Окръжното управление е създадена добра организация по установяването, регистрирането и надеждното наблюдение на контингента по линията. Своевременно са включени във вражеския контингент 224 български турци, които са обезпечени с агентура и доверителни лица над 80%. Положено е начало част от контингента по тази линия и временно пребиваващите турски граждани да се обезпечават и чрез силите на НМ (Народната милиция – М. И.). В бъдеще усилията ни ще бъдат насочени към средите, възпроизвеждащи вражески контингент.“
„ДР. СЛАВОВ (полковник Руси Славов – началник на Окръжното управление на МВР в Силистра):
…Продължава работата по установяването на контингента, а по отношение на установения – 189 лица (само след излизане на заповедта – 79) се вземат мерки за наблюдение и разработване. 70% е агентурно обезпечен и 30% с ДЛ и други източници.
…След излизане на заповедта имаме вербувани 19 агента по турска линия, а само за първото тримесечие на настоящата година 6 агента. Вербуваната агентура е предимно из средите на интелигенцията, на жените-туркини. Повиши се също така да работим по агентурата за влияние. В тази насока се стремим така да работим, че да подбираме хора, които действително имат авторитет и могат да оказват съответно влияние.
След излизане на заповедта сме вербували 5 агента допълнително. Към датата на заповедта в окръга имаме 29 платени щатни ходжи. Трябва да доложа, че след излизането на заповедта ние предложихме и 10 бяха уволнени за националистически прояви, 2 сме вербували като агенти, 14 като ДЛ. Освен това със Съвета сме направили предложение за намаляване на имамските райони с оглед тяхното свеждане на 50% намаление. И докато тези щатни ходжи са малко по-лоялно настроени, другите самозвани хафъзи, сюнетчии, които са над 90% за окръга, са много по-консервативни, реакционно настроени и въпреки мерките, които вземаме, отделни лица от тях, в отделни случаи, се проявяват, по което, разбира се, съвместно със съветите вземаме и мерки.
Провеждаме и немалко мероприятия за пресичане на незаконната религиозна дейност и изнасянето й извън джамиите.
Наред с оперативните мерки, ползваме и административни, а така също и други. През последните избори са избрани 28 кметове – турци, 5 от тях са агенти, 3 ДЛ, другите още на са оформени, но това са общественици, комунисти и т. н.“
„ДР. КАСАБОВ (генерал майор Йордан Касабов – началник на Окръжното управление на МВР в Шумен – М. И.):
…През изминалия период са завербувани общо 34 агенти – български турци. От тях 16 са по линия на турското разузнаване, 14 по национализма, 2 – по мюсюлманското духовенство и т. н. Завербувани са още 6 агенти жени туркини и 2 ходжи.
Броят на агентурата за влияние достигна 39.
…Вражеският контингент по турска линия в общи линии е установен и понастоящем в него са включени общо 500 български турци.
…Моето лично мнение, може да не съм съвсем прав, ние при тази обстановка сега, както виждаме, че почти по-голямата част от турското население е изселническо настроено, трябва да наблюдаваме не само контингента. Ние трябва да наблюдаваме болшинството от турското население. Ако наблюдаваме само контингента, можем да бъдем изненадани. Това е едно настръхнало за изселване население, страхуващо се от асимилация и във всички села, махали и предприятия, където има турци, трябва да има агентура. Сега, както е щата, можем да решим този въпрос. Към тази агентура трябва да проявяваме специални грижи – турската агентура. Така както оперативните работници по турска линия са по-онеправдани, по са натоварени, денонощно работят, в сравнение с останалите (говоря за нашия окръг), така и турските агенти са в по-неизгодно положение, отколкото българските агенти. Караме ги да работят срещу турци, при тази изселническа психоза. Голямата част от турската агентура работи много честно в окръга. Но иска по-голямо внимание, повече подаръци, повече да ходят началниците на срещи, те са свикнали да признават силата, ръководството, да се ангажира ръководния състав. И понякога трябва да правим ние и компромиси при назначаването им на работа, осигуряване с квартири и т. н. Защото вършат много голяма работа, без тях нищо не можем да направим.“
По време на отчета на генерал Касабов се намесва министърът. Репликите, които двамата разменят помежду си, излизат извън тясната тема на моя разказ, но тъй като бях впечатлен от прочетеното, не мога да устоя на изкушението да ги цитирам:
„ДР. КАСАБОВ:
„…Провеждат антидържавна агитация – не само националистическа. Говорят вече и по отношение на строя, докато преди не се забелязваха такива тенденции.
Правят антисъветски изказвания, което в миналото почти го нямаше. Не почти, а въобще не съществуваше.
На много места започнаха да носят отново шалвари, за да покажат, че са турци. В някои предприятия съзнателно дават некачествена продукция. „Ние трябва да работим за Турция. Тука – колкото да си изкарваме заплатите и да не ни уволнят.“
Имаме един учител, който открито се отказа да работи за това, защото не бил съгласен с провежданата от партията политика по отношение на турското население.
Създават дружества за трезвеност, така както нашата партия навремето ги е създавала, за легално обособяване. Имаме едно такова дружество изградено. Казват, че са против алкохола, а като се съберат коментират от националистически позиции политиката, която ние провеждаме.
Мъчат се да организират надпявания. Ние противодействаме.
Това нещо не е по-малко опасно от миналата открита враждебна дейност, защото ние по-трудно можем да им противодействаме. Няма достатъчно силни законови средства, с които да ги репресираме. На някои места започнаха да ги съдят по чл. 227 или 273 за разпространяване на неверни слухове. Има полза, но има и обратна страна. Даде се една присъда от няколко месеца, а преди това вдигаме голям шум – свидетели, процес, следствие и т. н. Но в края на краищата след няколко месеца условно той вече излиза като политически герой.
ДР. МИНИСТЪР:
Законът си е много хубав и той трябва да се изпълнява. А тези съдии, които не го изпълняват, трябва да се викат в Окръжния комитет и да им се вземат партийните билети. Отгоре няма такава линия. Линията я правят в окръзите там. А има Окръжен комитет, има Военен отдел и там трябва да се оправите. Вие сте членове на бюра и поставяте тези въпроси, както трябва.
ДР. КАСАБОВ:
Може би ще трябва да внесем някакво предложение да се заостри този чл. 108, който да обхваща и турската националистическа дейност….“
Накрая думата за заключително слово взима министърът Димитър Стоянов. Той е недоволен. Той иска работата с агентурата радикално да се разшири. Той иска 100% от дееспособните имами и 100% от „избраните“ кметове да бъдат завербувани. Нека да го чуем:
„ДР. МИНИСТЪР:
…Другари, ние в страната имаме 663 селища, населени само с български турци и имаме 371 селища със смесено население, в които техният брой надхвърля 50%. Следователно се налага всички окръжни управления на своята територия добре да обсъдят как трябва де се обслужва, контролира обстановката в тези села. Ние трябва да знаем, когато селото замръква, какво става там. И този въпрос трябва да се реши през тази година. Ние не можем да бъдем органи за сигурност и да не знаем в райони и села какво става. Тук трябва да има маршрутна агентура.
Вторият въпрос. В страната има 404 ходжи, от които 49 са агенти и 96 се ползват като доверени лица. Аз трябва да изразя едно неудовлетворение на ръководството на министерството по този въпрос. Някои другари казват, че една част от ходжите били възрастни и затова не трябва да се занимават с тях. По този въпрос ние проведохме един разговор миналата година при мен с другарите от VІ у-ие ДС и се разбрахме така: от тези 404 ходжи да кажат колко не са възрастни, не са болни, не са недъгави, за да знаем колко от тях трябва да вербуваме и да ги поставим в услуга на нашата власт. Тази задача не е довършена, тя не е преполовена още. До края на годината ние с ходжите трябва да приключим. Тук не бива да има никакви поводи и обяснения, които могат да ни извинят. VІ у-ие, „Инспектората“ и окръжните управления да имат предвид тази работа. Ние този въпрос ще го следим всяко тримесечие и няма да го оставим недовършен.
Още по-сериозно стои въпросът с кметовете. 440 кмета, от които 51 агенти на ДС и 179 се ползват като доверени лица. Няма такава държава в света, която да назначава кмет, да му плаща заплата и този кмет да не работи за тази държава. И този кмет утре да стане байрактар за подаване на молби за изселване и т. н. Аз смятам, че нашата работа тук боксува, стои на едно място. Мога да ви посоча за всеки окръг какво е положението. И то окръзи със сериозни началници. Или ще служи на ДС или ще си ходи! От двете едно! Няма да бъде кмет! Ние ще намерим кмет, който да служи на ДС и въпросът до края на годината трябва да бъде решен!
…Да продължи придобиването на нова агентура по конкретни обекти на разработка, по инициаторите за подаване на молби за изселване, по кметовете и ходжите, по установените контакти с посолството в София, консулствата в Бургас, Пловдив. Опита на Кърджали за вербовка на младежи ученици от училищата и студентската младеж, по изтъкнати дейци на културата и изкуството нашата вербовъчна работа трябва да продължи.
В информацията на др. Аначков се отчете, че 6% са жените – агентки. Тук има големи възможности. Има учителки, медицински сестри, служителки в съветите, бригадирки в АПК с влияние, които поддържат контакти с другите.
Трябва да се засили вербовъчната работа в заведенията за общественото хранене, хотелите, мотелите, къмпингите, разположени по определените маршрути за преминаване на транзитния пътникопоток; във връзка с преминаване на шофьорите от таксиметровите автопаркове.
Аз поддържам това, което каза др. Дамянов, че те са провели специални занятия за обучение на служителите в НМ по проблемите на борбата с протурския национализъм и каква помощ трябва да оказват служителите на НМ на ДС. Аз поставям така въпроса – цялата Народна милиция в тези окръзи, които присъстват тука, трябва да бъде обучена и сериозно подготвена, за да може правилно да се ориентира и работи с това население и да подпомага ДС. Това е организирана сила, която под нашето ръководство може да контролира и наблюдава. Става дума не само за офицерите, а и за сержанти, милиционери. Сега, когато създадохме районни управления в по-малките селищни системи, това е много важно.“
На всяко следващо съвещание по „турската линия“ Димитър Стоянов става все по-настойчив, когато става дума за агентурата. Ето какво казва той на оперативка, състояла се на 20 август 1984 г. (АМВР, ф. 1, оп.12, а.е. 578, л. 23):
„… Очевидно е, че ние бавно работим по вербовките на наша агентура сред интелигенцията на българските турци. Др. П. Стоянов (генерал-лейтенант Петър Стоянов – началник на Шесто управление на ДС – М. И.) даде цифри, те са такива, аз ги имам за цялата страна. Тук бавно работим ние – и окръжните управления, и централните управления.
Така че едно е да разработим, да дооформяме и да се опитваме да разработваме едни виждания на основата на решението на ЦК за по-дълъг период. А това, което сега трябва да правим, това, което др. Т. Живков ни е казвал много пъти, и аз съм предавал тук неговите мисли, неговите думи. И пак ще ви кажа, че той каза на заседанието на ПБ: „Кажете колко пари ви трябват, за пари няма да разговаряме, трябва да се купят тези хора.“
Няколко дни по-късно – на оперативка на ръководството на министерството, проведена на 4 септември 1984 г. (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 572, л. 102) Димитър Стоянов още повече повишава тона (все още за това не се говори, но министърът знае много добре, че голямата акция наближава – тоталитарната машина работи на все по-бързи обороти):
„Аз преди малко в реплика казах – да се внесе предложение за срочното въвеждане устройство във всички районни управления за записване на всички обаждания. Колкото средства и сили трябват – да се осигурят. Това се отнася и за пощите. Ние сме Държавна сигурност и това, което искаме, щом е в интерес на държавата и сигурността, всички ще се съобразяват, който не се съобразява – ще го викаме, където трябва. Има и ЦК на БКП. Ще се молим ли тук, ще падаме на колене ли на този и на онзи. Това няма да се случи. Предложения по този въпрос не са постъпили.
Във връзка с турските националисти. Тук не стана разговор, аз мисля, че в отдела във ВГУ и Шесто у-ние – ДС трябва да задели сили, хората да се изпратят в тези 5-6 окръга и там да се проработват сигналите и всички хора, които са съмнителни и могат да извършат нещо – да се задържат, трябва да се респектират и да се знае от всички добре, че на никого прошка няма да има, турчин ли е, българин ли е, арменец ли е, какъвто и да е. Никакви компромиси да няма. Обадете се на нашия окръжен началник в Кърджали, наши коли да минат през селата, милиция с автомати да мине, да направи демонстрации, да минат през окръга, да ги видят хората и гузните да се свият на местата си. Това се отнася и за другите села с такова население.“
На 14 и 15 ноември 1984 г. се провежда Сбор по проблемите на борбата на органите на МВР срещу тероризма (След атентатите на 30 август 1984 в Пловдив и Варна, при което в Пловдив загива една жена и около 40 души са ранени и контузени, темата е гореща. Тя ще бъде гореща до 1987 г., когато най-активната терористична група на Маджаров, Чакъров и Георгиев е разкрита, а и по това време турците и помаците в България преминават към открита легална борба и се вливат в демократичната опозиция срещу режима.) На този сбор Димитър Стоянов отново прави ударение върху работата с агентурата. Ще отбележа само два акцента от неговото заключително слово (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 575, л.л. 218 и 220).
Първият е върху възрастовия състав на агентурата:
„…Данните показват, че за периода 1979–1984 г. половината от досега разкритите извършители на такива актове са до 35-годишна възраст. Такава тенденция се наблюдава.
При вербовъчната работа не винаги се оценява въпросът за възрастта на агентите и за необходимостта да се покриват агентурно противообществено настроени групи и лица из средите на младежта.
Другари, ние трябва да имаме агенти и на 17 години и на 18 години и на 25 години, защото тези, които извършиха акта в пощата в банката в Хасково бяха на 21-22 годишна възраст, тези в Севлиево и Горна Оряховица – на същата възраст.“
Вторият е за вербуването на членовете на Комунистическата партия:
„…Ние с тревога отчитаме, като гледаме отчета на ІІІ отдел – ДС за м. г., че нараства броят на агентите, членове на партията. Защо? Това ли са хората, където трябва да извършим вербовки, за да знаем какво става? Откъде започнаха тези нови теоретици да се явяват и практици. Ние вербуваме членове на партията по изключение, там където нямаме други изходи.“
Това показателно изказване, което говори за ясно провеждана политика при разпределение на ролите в репресивната пирамида на комунистическия режим, е отразено в стенограмата на сбора, но впоследствие е изпуснато от редактираното изложение на Димитър Стоянов, което е разпратено по подразделенията на МВР (АМВР, ф. 1, оп.12, а.е. 573).
Остава малко време до коледните дни на 1984 г., когато се дава старт на кампанията по преименуването на цялото турско население в България. С тази акция асимилационната политика на Българската комунистическа партия достига своята кулминация. Репресивната тоталитарна машина, която в този момент действа на пълни обороти, разчита на първо място на агентурата като източник на информация и затова работата с агентите и доверените лица, както и ускореното завербуване на нови агенти, е обект на ежедневно внимание.