От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

Not afraid bul

 

Ще започна направо с онова, което сигурно вече си мислите:

„Тези плакати очевидно са направени с AI. Значи това е поредният тъп експеримент. Евтино и механично. Няма стойност.“

Но има и по-важен въпрос от това дали нещо е „изкуствено“. И той е:

Кое всъщност прави една идея евтина?

 

 

Плакатите от кампанията Добре дошли в Мравазония – с техните тоталитарни лозунги, пропаганден стил и маршируващи мравки – наистина са създадени с помощта на изкуствен интелект. Но произходът им е дълбоко човешки. Те идват от съдържанието на една история, по която работя вече повече от 25 години: трилогията Червенокоска. „Детска“ трилогия за паметта, забравата, несправедливостта и непоклатимата сила на въображението. История, която започна през 1999 г. с едно момиче и една играчка – и се оказа запокитена в свят, в който пропагандата е памет, а подчинението – добродетел. Нито бях планирал това, нито дори го очаквах. То просто се случи.

Мравазония не е модна антиутопия. Тя е реално място в света на Червенокоска – подземна мравешка империя, където свободата е заменена с ефективност, децата се наказват за незнание, а истината трябва да минава през официално одобрение, за да се превърне в „истина“.


Small Ad GF 1

Тези образи не са правени самоцелно. Те са ехо от нещо, писано отдавна – сцени, диалози, пасажи, създадени с човешка ръка, преди още алгоритмите на ИИ да бяха достъпни – и за добро, и за зло.

Защо тогава използвам AI?

Правя го не за да търся евтини ефекти и не (за Бога!), за да заместя илюстраторката си (великолепната Дияна Нанева, чиито рисунки са абсолютно неразделна част от света на Червенокоска). Не и за да „шокирам“ с нова технология.

Правя го, защото тези образи служат на точно определена цел – те визуализират страховитата естетика на един идеологически свят. Те ни припомнят нещо, кото се опитваме да забравим, понякога с всички сили – а аз не вярвам в силата на забравата. Това не са илюстрации. Това са вътрешни пропагандни материали, идещи буквално от тъканта на самата история.

Важни са не инструментите, а смисълът

Генерираните изображения могат да бъдат евтини. И често са. Но това е така не просто защото са направени от машини – а защото в тях няма мисъл. Няма идея. Няма ръка, която да държи юздите.

Червенокоска не е AI проект. Тя е човешки проект, създаден по човешко време. А днес, в едно време, което май-май полага всички усилия, за да се превърне в „свръхчовешко“ тя се опитва да живее без страх пред бъдещето. И да използва всички налични инструменти, които биха ѝ помогнали да достигне до колкото се може повече хора. В това, освен разбираемата човешка амбиция, суета или просто копнеж, има и нещо далеч по-важно, по-голямомащабно: Червенокоска се опитва да проправя път през нещо, което много хора все още май не забелязват: тъмнината.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Аз не се страхувам от AI. Страхувам се от безразличието.

Страх ме е от свят, в който добри идеи потъват в посредственост, защото някой е решил, че „всичко, направено от машина, е боклук“. Страх ме е от свят, в който всички се притискат едни о други, за да си дават кураж „да удържат лудите“. Страх ме е от свят, в който цари разбирателството на дребното, провинциално мислене.

Тези образи не са евтини. Те са част от една по-голяма мозайка.

Може и да са създадени от машина – но са направлявани от човешки разказ.

Направени са от човек, който вярва, че емоционалната сърцевина на един проект е по-важна от всеки инструмент.

Червенокоска е история за едно малко момиче, което не се страхува да прецапва (босоного) през места и идеи, запазени за „възрастните“. И променя света не чрез разрушение, а чрез разбиране.

Самият аз се опитвам да правя същото. Ежедневно. И от много години насам.

Берлин, май 2025

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...