Ще започна направо с онова, което сигурно вече си мислите:
„Тези плакати очевидно са направени с AI. Значи това е поредният тъп експеримент. Евтино и механично. Няма стойност.“
Но има и по-важен въпрос от това дали нещо е „изкуствено“. И той е:
Кое всъщност прави една идея евтина?
Плакатите от кампанията Добре дошли в Мравазония – с техните тоталитарни лозунги, пропаганден стил и маршируващи мравки – наистина са създадени с помощта на изкуствен интелект. Но произходът им е дълбоко човешки. Те идват от съдържанието на една история, по която работя вече повече от 25 години: трилогията Червенокоска. „Детска“ трилогия за паметта, забравата, несправедливостта и непоклатимата сила на въображението. История, която започна през 1999 г. с едно момиче и една играчка – и се оказа запокитена в свят, в който пропагандата е памет, а подчинението – добродетел. Нито бях планирал това, нито дори го очаквах. То просто се случи.
Мравазония не е модна антиутопия. Тя е реално място в света на Червенокоска – подземна мравешка империя, където свободата е заменена с ефективност, децата се наказват за незнание, а истината трябва да минава през официално одобрение, за да се превърне в „истина“.
Тези образи не са правени самоцелно. Те са ехо от нещо, писано отдавна – сцени, диалози, пасажи, създадени с човешка ръка, преди още алгоритмите на ИИ да бяха достъпни – и за добро, и за зло.
Защо тогава използвам AI?
Правя го не за да търся евтини ефекти и не (за Бога!), за да заместя илюстраторката си (великолепната Дияна Нанева, чиито рисунки са абсолютно неразделна част от света на Червенокоска). Не и за да „шокирам“ с нова технология.
Правя го, защото тези образи служат на точно определена цел – те визуализират страховитата естетика на един идеологически свят. Те ни припомнят нещо, кото се опитваме да забравим, понякога с всички сили – а аз не вярвам в силата на забравата. Това не са илюстрации. Това са вътрешни пропагандни материали, идещи буквално от тъканта на самата история.
Важни са не инструментите, а смисълът
Генерираните изображения могат да бъдат евтини. И често са. Но това е така не просто защото са направени от машини – а защото в тях няма мисъл. Няма идея. Няма ръка, която да държи юздите.
Червенокоска не е AI проект. Тя е човешки проект, създаден по човешко време. А днес, в едно време, което май-май полага всички усилия, за да се превърне в „свръхчовешко“ тя се опитва да живее без страх пред бъдещето. И да използва всички налични инструменти, които биха ѝ помогнали да достигне до колкото се може повече хора. В това, освен разбираемата човешка амбиция, суета или просто копнеж, има и нещо далеч по-важно, по-голямомащабно: Червенокоска се опитва да проправя път през нещо, което много хора все още май не забелязват: тъмнината.
Аз не се страхувам от AI. Страхувам се от безразличието.
Страх ме е от свят, в който добри идеи потъват в посредственост, защото някой е решил, че „всичко, направено от машина, е боклук“. Страх ме е от свят, в който всички се притискат едни о други, за да си дават кураж „да удържат лудите“. Страх ме е от свят, в който цари разбирателството на дребното, провинциално мислене.
Тези образи не са евтини. Те са част от една по-голяма мозайка.
Може и да са създадени от машина – но са направлявани от човешки разказ.
Направени са от човек, който вярва, че емоционалната сърцевина на един проект е по-важна от всеки инструмент.
Червенокоска е история за едно малко момиче, което не се страхува да прецапва (босоного) през места и идеи, запазени за „възрастните“. И променя света не чрез разрушение, а чрез разбиране.
Самият аз се опитвам да правя същото. Ежедневно. И от много години насам.
Берлин, май 2025
