Разбирам, че няма как всичко, което ще ви кажа след малко, да не прозвучи някак, простете, едно такова сополиво, но въпреки това не мога да не го напиша. Просто наоколо няма никой друг, с когото да го споделя – а за споделяне то просто пищи, както сами ще видите.
Нощта протече както обикновено напоследък. Искам да кажа, не се оплаквам от лош сън, но безсънието, или по-скоро ранното пробуждане, малко по малко си става част от еженощието, какво толкова да си обясняваме? И така, пробудих се някъде по петляно време, повъртях се малко в леглото, колкото да изпитам зъбите на безсънието – може и да си отиде по някое време, знае ли човек – а после си поех юларчето и клекнах. Посегнах към телефона, модерната забавачница, щракнах пощата…
А там – съобщенийце едно такова, кратко като онова вапцарово стихотворение.
Господин Енев, не знам дали някой вече ви е казал, но вашата китайска приятелка и преводачка Ан почина наскоро на 38 годишна възраст, след цял живот, прекаран в борба с нейната тежка болест. Ако бихте искали да кажете нещо, моля пишете ми.
Искрено ваша,
Линг
Прасна ме като юмрук между очите, отне ми дъха, запрати ме в ъгъла. А само секунди по-късно, без да знам по какъв магически начин, Spotify внезапно започна да ми изпраща една китайска песен след друга. Не знам как се получи, просто бях включил функцията за автоматично предлагане на песни, а преди това си слушах джаз, както обикновено.
Но да, това се случи, наистина. Някъде там горе или долу, или вдясно, или вляво, някой изглежда се грижи за това всяко нещо на тоя свят да се случва когато му дойде времето. Без тия песни сигурно нямаше да успея да пророня и сълза...
А сега възглавницата ми е мокра. Сополи повече от сълзи, не ще и дума, но все пак. Човек съм, значи...
Това е, което исках да ви кажа. Спрете за момент, ако не се чувствате малко неудобно и кажете едно „Бог да прости Ан от Китай“. Светица беше, истинска.