Сборник с избрани есета на Джейкъб Микановски, една от изгряващите звезди на американската културология и популярна есеистика Сътрудник на множество американски културни издания, сред които The Atlantic, Aeon, Cabinet, The Chronicle of Higher Education, The Guardian, The New York Times, newyorker.com, The Point, The Awl, Atlas Obscura, Slate и Los Angeles Review of Books.

Сборник с пътеписи на Евдокия Борисова, включващ текстове от годините 2010–2016.





Есеистичен сборник на Златко Енев, включващ текстове от годините 2003–2015.





Онова, на което обръщаме най-малко внимание, когато изразяваме отношението си към света, е гледната ни точка. Но не е вярно, че тя се подразбира. Искам да ракажа за три мои първоначални гледни точки, които през живота ми се обърнаха на 180 градуса...

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлият покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа…

Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа – толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска, едва ли може да промени нещо … Но дали наистина е така?


Ане, наречена още Червенокоска (вече позната от книгата „Гората на призраците“), отново е принудена да се върне във вълшебната гора. Негодникът Хайно е превърнал гората в огромен парк за развлечения и старите приятели на Ането се намират в сериозна опасност …

Червенокосото Ане живее щастливо заедно с Мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към къщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации, да се преборва с опасни противници и, което е най-важно, да се научи да печели истински приятели...

Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен – пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук…


Попаднали в Берлин за пръв път след падането на стената, тримата герои на този кратък роман преживяват множество смешни и тъжни приключения, но може би най-важното, с което те се сблъскват, са въпросите. Въпроси като: Кои мислим, че сме ние? Къде е нашето място в Европа и света? Какво ни прави уязвими? Или може би силни? Интересни? Особени? Отговорите, както сигурно можете да си представите, понякога звучат не особено ласкателно, но – поне в очите на автора – те винаги са истински.

Отчаяни или показно-самоуверени, идеалисти или безпримерни циници – героите на тези разкази си приличат поне в едно отношение: те винаги се борят, ако не с Чумата, с която се бореше онзи тъй незабравим алжирски лекар, то поне с чумалъка вътре в себе си. И независимо от това дали успяват или не, те по някакъв начин оставят трудно изличими следи в съзнанието на читателя, ако може да се вярва на досегашните читателски отзиви…

Средата на 80-те години. Преспан, задрямало градче някъде дълбоко в българската провинция. „Възродителният процес“ върви с пълна пара, перестройката – по-малко. Хората, довчера живели в лениво добросъседство, днес внезапно са настръхнали едни срещу други като пословичните разярени оси. Цари обърканост и страх, атмосферата буквално пращи от предусещането за идещия катаклизъм…

Посетители

238

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Декрипто писа Още
    Хората с високият... преди 2 седмици
  • Декрипто писа Още
    Оценяването дали си... преди 2 седмици
  • Гого писа Още
    Всеки читател в... преди 2 седмици
  • Гого писа Още
    Какъв научен отговор... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Минало, минало,... преди 3 седмици
  • Гого писа Още
    Много интересна теза... преди 3 седмици
  • Гого писа Още
    Всичко това е много... преди 3 седмици
  • Гого писа Още
    1150 000 е 50% от 2300 000, а не... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Г-н Колев,

    Съвсем не... преди 3 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Пендо писа:
    Би било много по...
    преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Гого писа:
    Великият историк от...
    преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Великият историк от... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Пендо писа:
    Професор Стефанидис...
    преди 4 седмици
  • Angel писа Още
    Go to the hell with your vaccine. don't... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Професор Стефанидис... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Гого писа:
    Всичко, което...
    преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Всичко, което... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Подобни хора да се... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Авторът на статията е... Неделя, 15 Август 2021
  • pendo6325@yahoo.com писа Още
    Преди близо един век... Неделя, 15 Август 2021
  • Пендо писа Още
    Това е огромна "памет"... Петък, 13 Август 2021
  • Васил Колев писа Още
    Златко писа:
    ... та хуква значи...
    Четвъртък, 12 Август 2021
  • Асен писа Още
    Няма друг... Четвъртък, 12 Август 2021
  • Асен писа Още
    Да, и аз знам, че... Четвъртък, 12 Август 2021
  • Асен писа Още
    Няма най-полезни... Четвъртък, 12 Август 2021