Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразни и излезе в лятна ваканция. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В петък, 27 юли, се проведе последното пленарно заседание, след което депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното и безцеремонно (за пореден път) чувство за „изпълнен“ дълг.
И как няма да са доволни, след като в заключителния си работен ден имаха възможност да посрещнат с „телешки възторг“ абсурдното решение на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Нещо повече, те успяха да си застраховат и парламентарните кресла поне до Коледната ваканция, след като премиерът Борисов нашляпа разбеснелите се коалиционни партньори по все по-смърдящите им „патрЕотични дупета“ или по-точно „задници“.
На пръв поглед този „исторически“ парламентарен сезон започна оптимистично със шестмесечното ни ротационно председателство на Съвета на ЕС, но през юли завърши направо трагично или по-точно трагикомично. Достатъчно е само да хвърлим един поглед на блудкавите и направо сюрреалистични скандали и параноични псевдодебати, които се разиграваха през целия месец…
Политическият цирков спектакъл и междупартийните сблъсъци между ГЕРБ и БСП продължиха в пълна степен и в съботния ден, когато се проведе поредният „исторически“ събор на БСП на Бузлуджа. Там „болшевишката“ истерия достигна невиждани висоти, модерирана и направлявана от политически „разгонената“ партийна лъвица Корнелия Нинова. Според нейните „бомбастични“ словоизлянияпред десетките хиляди социалисти, държавата се управлява от шайка, която е „поробила народа си, откраднала България и си е създала правила и закони, които са ги направили безнаказани“.
Отговорът на ГЕРБ не закъсня. Той дойде от партийната централа Там за пореден път се развихриха „всеотдайните“ политически, медийни и душевни телохранители на премиера Борисов, небезизвестните Тома Биков и Антон Тодоров, които в един пространен коментар обявиха събора на БСП на Бузлуджа за „тържество на бесовете“.
Според Тома Биков, на Бузлуджа „сме станали свидетели на една много тежка тирада от нападки, обиди, призиви за, ако щете, и политическо насилие, и сваляне на управлението“. А Антон Тодоров се обърна към лидерката на левицата с думите: „Г-жо Нинова, няма да има червена вълна, ще има студени и топли вълни, което е ясен знак за политическия климактериум, в който влиза БСП.“
От една страна всичко това звучи наистина комично, но от гледната точка на реалната политика е много тъжно и безнадеждно. Без съмнение, политическите партии си имат пълното право да защитават своите формални позиции така, както намерят за добре. Но това е само едната страна на проблема.
Обсебени от нереалистичните си политически амбиции и различните си нерегламентирани и клиентелистки интереси и зависимости, партийните елити не си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в партийно-политическата и институционална култура на държавното управление могат да обезсмислят цялата същност на парламентарната демокрация. И всичко това не е от вчера или днес, а има повече от стогодишна история.
В този дух на мисли си позволявам да предложа на вашето внимание статията си „Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес“, публикувана в блога ми през февруари 2015 г. С всяка измината година тя става все по-актуална.
Корица на книгата „Партиите в България“ от А. С. ЦановИнтересувам се от стари книги и последната ми придобивка е една тънка книжка от 32 страници, издадена през 1887 г. и озаглавена: „Партиите в България. Напомняне на някои уроци из народната ни история и посочване на няколко вредителни пороци“ Автор е А. С. Цанов (1842 – 1933), богата творческа личност, която е малко позната в българската историография.
Пълните му имена са Андрей Стоев Цанов. Роден е в Равнище, Орханийско (Ботевградско) в семейство на абаджия. През 1860 г. постъпва в американското протестантско училище в Пловдив, а след завършването му е учител в него. От 1868 до 1871 г. изучава астрономия, анатомия, физиология и богословски науки в Ню Йорк. След завръщането си в продължение на 25 години е учител в протестантското училище в Самоков, където участва и в създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. и е протестантски пастор.
А. С. Цанов е народен представител в I и II Обикновено НС (1879 – 1880). През 1914 г. пътува до САЩ, където държи речи в подкрепа на българската кауза. Известен е преди всичко със своите литературни творби, преводаческа дейност и със списването на няколко евангелистки списания.[1],[2]
Написан само девет години след Освобождението, анализът на автора звучи изключително актуално, сякаш е писан днес. Предлагам ви един цитат от уводната глава на книгата. Променен е само правописът. Всичко друго е непокътнато, дори и препинателните знаци:
Но партиите имат и злата си страна. Когато те стават средство за постижението на користолюбиви и тщеславни цели; когато партизаните се подбуждават от властолюбие, сребролюбие, завист, отмъстителност и други подобни; когато те турят частните си интереси, недоразумения, и инати в обществените работи, и ся стараят да препятствуват на това или онова народно дело, защото не ся върши от тях или тяхната партия; когато партизаните действуват тъй или инак главно защото си пресмятат че по този начин те ще ся облажат или от повечко левове или от чиновничество и слава; когато духовете ся раздражават до там щото някои партизани, за да постигнат целта си, са готови да употребят и най народоубийствени и най непростителни средства, – въ всички такива случаи партиите са съсипителни и народоубийствени. Те са холерата и чумата за народните дела, за народното благоденствие и за народната свобода и независимост. За съжаление и оплаквание е онзи народ, който няма поне до толкоз родолюбиви синове, които сегиз тогиз да забравят частните си интереси пред народните, и които да не намесват частните си разправии в общонародните дела, и то в минути най-критически за народното съществувание. Такива партии са съсипвали много народи и царства.
Най-интересната част (глава VII) от книгата е озаглавена „Няколко вредителни пороци“ Авторът е систематизирал и анализирал осем партийни порока, от които съм избрал да ви представя със съкращения най-впечатляващите пет от тях:
1. „Един от тези особени пороци е духът на събарянето. Когато една партия прави едно нещо, друга партия се старае да го разваля. Дали то е добре или зле извършено, не прави почти никаква разлика; някои от противната партия ще се стараят по всякакъв начин да го представят с черни краски, и ще работят да го развалят. Те не могат да го търпят, не за друго, но защото не е извършено от тях и от тяхната партия.“
2. „Друг недостатък у нас е този, дето сме много готови да опозоряваме един другиго. Не само че не искаме да ся почитаме, но сме силно наклонни да ся черним и опозоряваме по всякакъв начин и дори с измислювание на лъжи, на ляво и на дясно, и то даже пред чужденци. Слушайте разговорите ни, четете критиките в книжнината ни, и не ви трябват повече доказателства. Колко души между нас могат да ся посочат с авторитет, неуплескани?“
3. „Друга вредителна черта у нас е търсението вънкашна намеса в народните ни работи. Една партия се стреми да свали друга от властта, да земе управлението на държавните работи в ръцете си, но като не може лесно да сполучи това чрез законни и народни сили и средства, тя се обръща към някои вънкашни сили, към консули, посланици, или правителства, и търси тяхната подпорка, тяхното намесвание въ вътрешното управление на държавните работи. … Истинно просветените народи броят такова едно поведение за едно от най-големите престъпления.“
4. „Незачитането на законите тоже е един недостатък… Но което е още поскръбно е това, че законите често се не зачитат от самите онези, които са ги правили, и от онези които са поставени да бдят върху изпълнението им. Но нека ся не забравя че законът е добър в очите на народа до когато той ся прилага еднакво и безпристрастно на всички граждани без разлика на положението, мнението и състоянието им. Почне ли той да ся прилага различно на разни человеци, стане ли той и майка и мащеха, злоупотребили го служащият от партизанство, капризии и ненависти срещу тогози и оногози; тогава такъв закон губи силата си и уважението си. Тогава народът почне да мисли, че законите не са друго, освен средство, чрез което някои задружни людие и съзаклятници само скубят массата на народът. Всякой ще се съгласи че това е убийствено и за правителството и за народът.“
5. „Партизанството в книжнината ни. Обърнете внимание как въобще се критикуват от нашите критици някои български съчинения и преводи; прегледайте добре какви учебници понякога ся въвождат в учебните ни заведения и какви ся изхвърлят; влезте в някои наши книжарници, и вижте какви книги понякога се турят на първо място за препоръчвание на купувачите, и какви книги са почти скрити; вижте как са настроени партизаните даже в такива от съчиненията си, които партизанство не носят, – земете тези и други подобни неща въ внимание, и вие не можете да не ся убедите в тая скръбна истина, че партизанството, лицеприятието, пристрастието или личното неразположение към тогози и оногози страшно повреждат народната книжнина.“
Предполагам, че ако сте стигнали до тук в четенето на статията, сте силно впечатлени поне от две неща – от модерното мислене на автора Андрей С. Цанов, който преди повече от сто години анализира въпроси на политическата и гражданската култура и прави изводи за връзката между партийната политика, върховенството на закона и проблемите на гражданското общество, въпреки че тогава терминологията е друга. Очевидно годините прекарани в САЩ са оказали огромно влияние върху неговата личност и възгледи.
И второто, което е наистина поразително, това е сходството, да не кажа аналогията между „политическите пороци“ на обществото преди повече от век и актуалните ни днес проблеми на политическата и обществена среда, в която живеем. Проблеми, които след седемгодишно членство в ЕС, изглеждат точно толкова нерешими, колкото са били и седем години след създаването на Третото българско царство…
[1] Елена Хаджиниколова; За Андрей С. Цанов и за създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. в Самоков, http://ebox.nbu.bg/pro/6%20Elena%20Hadjinikolova%20+.pdf
[2] Генчев, Николай, Красимира Даскалова (съст.) Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия; ЦАНОВ Андрей Стоев; държавно издателство „д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 693.
