Брой думи: 2050
От началото на годината, най-важното за страната ни е ротационното председателство на Съвета на ЕС. Въпреки това, не би трябвало по никакъв начин да забравяме, че освен „европредседателска“, 2018 е и предизборна година. През 2019 г. ни очакват много отговорни европейски и общински избори. А и премиерът „Борисов 3“ винаги може да ни изненада с някоя оставка по пътя към „Борисов 4“. Още повече, че проблемите във вътрешната ни политика далеч не са за подценяване.
С всеки изминат ден нараства „високоволтовото“ напрежение, което е обсебило не само все „по-перверзните“ взаимоотношения между правителството и президентската институция, но и 44-то Народно събрание, местната власт в различни общински и областни центрове и структурите на водещите политически партии. Несвършващият български преход не само е доминиран от една крайно ниска политическа култура, но и от системно заобикаляне на разделението на властите и върховенството на закона.
Едва ли има български избирател, който да е упражнявал редовно правото си на глас и да не се е сблъсквал с недомислиците на избирателния кодекс, с често взаимно противоречащите си разпоредби на изборните администрации, но най-вече с „потресаващите“ изпълнения на „уж“ многопартийните избирателни комисии на всички нива и на цялото пъплещо около тях сборище от т.нар. „независими“ наблюдатели и всякакви странни застъпници с дълбоко подозрителен поглед и манталитет. Всички тези дефицити изпъкват с цялата си проблемна тежест на първо място при местни избори.
Темата за общинската власт се превърна в ключов политически шлагер след приемането ни в ЕС, когато се развихриха и първите битки за европейско финансиране. Обръщам внимание на всичко това, защото през последните години се наблюдават сериозни изкривявания на демократичните принципи и политическата почтеност, както при издигането на кандидатурите за кметове и общински съветници, така и в хода на изборния процес. Да не говорим за самото функциониране на местната власт, свързано с все по-чести корупционни практики и опити за лично облагодетелстване.
А на последните общински избори през 2015 г. като че ли бяха надминати всички дотогавашни „очаквания“. Сигналите за преправяне на протоколи с изборни резултати заляха медиите и социалните мрежи. Според публичните информации ставаше дума за около половин милион недействителни бюлетини за общински съветници. Разпространяваха се шокиращи данни, че в цели секции не е отчетена нито една преференция, че по различни начини умишлено е възпрепятствано гласуването за референдума и какво ли още не…
Едва ли някой би могъл да забрави т. нар. „заложническа“ драма в култовата зала „Арена Армеец“, където бяха демонстрирани отсъствие на политическа и институционална култура, на елементарна експертна компетентност и почтеност, но най-вече липса на отговорност при взимането на очевидно грешни решения от страна на администрацията. Какво ли още можем да очакваме от самозабравили се чиновници и „партийни секретари“, които се финансират от нашите данъци и вместо да се чувстват отговорни за действията си, се оказват пълни непукисти? Предстои да видим при изборите през 2019 г.
Още от сега обаче, е повече от сигурно, че дискусиите около проблемите на местната власт в светлината на следващите избори няма да са скучни. Напротив! Докато пишех статията си, дебатът вече започна. И то още как. В петъчното парламентарно заседание на 22 февруари в спешен порядък бе приета на първо и второ четене поправка в съвсем новия антикорупционен закон, свързана с функционирането точно на местната власт.
С новия закон се забранява на общинските съветници да бъдат едновременно и еднолични търговци, съдружници, акционери, членове на управителни, надзорни или контролни съвети на търговски дружества, които имат сключени договори със съответната община, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия. При това положение се оказва, че сегашните общински съветници трябва или да прекратят мандата си преди изборите догодина, или да закрият бизнеса си, което ще предизвика напрежение и оставки в много общински съвети.
С приетата поправка изискванията на антикорупционния закон към общинските съветници, както и задължението им да подават декларация за имущество и конфликт на интереси, се отлагат с две години, до 1 декември 2019 г. и ще важи за новоизбраните общински съветници от следващия мандат – 2019 – 2023 г. На пръв поглед всичко звучи разумно, но политическите реалности у нас са толкова „задръстени“, че веднага възниква логичният въпрос, няма ли този гратисен период да помогне на местните общински политици да си прехвърлят бизнесите на подставени лица?
Ако се върнем в историята на прехода, обезпокоителните тенденции при формирането и функционирането на местната власт не са от вчера или днес. Те започнаха с т. нар. „независими кандидати за кметове“. Понятие, което е непознато в традиционните демокрации като Германия, например. Става дума за кандидати, издигнати от някакви много особени инициативни комитети, зад които никога не е ясно точно какви интереси стоят – политически и икономически. Много често подобни „независими“ кметове се подкрепят от навързани като свински черва политически партии, които иначе претендират да са взаимно изключващи се по идеологически признак.
След това стартираха конюнктурните „далавери“ в общинските съвети. Започна създаването на т. нар. „тематични мнозинства“, свързани с икономическите интереси на различни кръгове на областно и общинско ниво. Като погледнем „странните“ политически групи, които формират подобни мнозинства, няма нужда после да се чудим, как може да се стигне до купуване не само на гласове, но и на цели секционни комисии. Но всичко това като че ли се оказва недостатъчно…
С всеки изминат ден се появяват нови и нови форми за нерегламентирано влияние върху изборния процес и политиката на местната власт. Прякото купуване на гласове все повече се измества от манипулативен контрол върху избирателите от страна на работодателите в частни и държавни фирми и предприятия. Директно и индиректно те агитират, рекетират и принуждават подчинените си да гласуват за определени политически сили и по-късно да подкрепят техните представители в общинските съвети.
Все по-често има натиск и в обратната посока – от местната власт към представителите на бизнеса. Тук средствата за политически натиск са свързани с възможностите за кандидатстване за обществени поръчки и получаване на достъп до различни общински ресурси, като наемане на търговски площи и предимства при административното обслужване.
В цялата „еволюция“ на тези дълбоко порочни политико-икономически процеси, като че ли най-опасната тенденция е свързана с корпоративните бизнес партии, които започнаха да се създават някъде около местните избори през 2007 г. „Блестящ“ пример в тази посока е до болка известната ПП ЛИДЕР (Либерална инициатива за демократично европейско развитие) на едрия бизнесмен Христо Ковачки, прочут с големите си приватизационни сделки в областта на въгледобива и енергетиката.
Неслучайно Ковачки ще остане в „най-новата“ ни политическа история със своята „Бобовдолска демокрация“. Неговият „ЛИДЕР“ бе първата успешна партия-мутант в България от началото на демокрацията, създадена на чисто корпоративна бизнес основа. Или с други думи, тя бе моделът за „триумфално“ завръщане на най-ретроградния принцип от времето на комунизма: „партийните организации по месторабота“.
Работодателят, собственикът, директорът са едновременно и новоизлюпените „партийни секретари“. А работниците и служителите заедно с техните семейства са партийните членове и са избирателите на тази партия. За какво да се притесняваме, всичко е под контрол, никой не се страхува за заплатата си и работното си място. Изобщо „приказка без край“ и модел за подражание. По време на „новата политическа ера на Бойко Борисов“ след 2009 г., ПП ЛИДЕР взема участие в различни местни и национални изборни кампании, като в повечето от тях се явява в коалиция с други партии.
На местните избори през 2011 г. кандидатът на партията Кирил Станчев е избран за кмет на община Бобов дол. На местните избори през 2015 г., партията, вече под новото си име „Български демократичен център“ (БДЦ) печели 194 общински съветника и 47 кмета на населени места. БДЦ печели изборите в общините Бобов дол и Гълъбово, и е трета политическа сила след ГЕРБ и БСП в общините Перник, Плевен, Самоков и Сунгурларе.
През октомври 2014 г. ПП ЛИДЕР участва в парламентарните избори за 43-тото Народно събрание в коалиция с „България без цензура“ (ББЦ) и земеделците от ЗНС. Коалицията печели 15 депутатски мандата, а партията отбелязва най-големия си успех и излъчва петима народни представители. При сформирането на парламента, групата на „България без цензура“ се преименува на „Български демократичен център“ (БДЦ).
Още през декември 2014 г. Николай Бареков се отрича от парламентарната си група, с което се слага край на болните му амбиции „Аз съм бъдещият министър-председател“ и на потресаващия от политическа гледна точка партиен фарс, свързан с възхода и падението на медийния „Батман“ и неговата „България без цензура“ (ББЦ). И „Слава Богу“! От самото начало на прехода никога не е имало нова политическа формация с подобен агресивен лидер, която да води още първата си, за щастие и последна, предизборна кампания с такъв огромен финансов и медиен ресурс.
След тоталния провал на ББЦ и нейния грандомански лидер, най-верните и сервилни „пажове“ на Бареков не се поколебават да му теглят шута и да се прехвърлят на „топло местенце“ в „новата“ (стара) корпоративна бизнес партия ЛИДЕР около мощния енергиен бос, олигарха Христо Ковачки. Партия, която през април 2015 г. за една нощ също се преименува в партия „Български демократичен център“ (БДЦ) и ще остане известна в политическия жаргон като „ДПС-2“, поради споделената „философия“ на контролирания вот.
Неслучайно съпредседатели на партията БДЦ стават точно Красимира Ковачка и Стефан Кенов. Биографиите им говорят сами за себе си и не се нуждаят от допълнителен коментар. Д-р Ковачка, сестра на Христо Ковачки е лекар кардиолог, шеф на болницата в Самоков вече няколко мандата и на БЧК в града. Член е на ръководството на ПП „ЛИДЕР“ от неговото създаване. Бащата на Стефан Кенов, д-р Георги Кенов е кмет от ДПС втори мандат на бургаската община Сунгурларе.
На парламентарните избори през март 2017 г. БДЦ участва самостоятелно, като получава 0.09%., с което подписва и „смъртния“ си партиен акт. Но 44-то НС не остава без „достоен“ представител на контролирания корпоративен вот. Този път това е партията „Воля“ на небезизвестния Веселин Марешки със собствена парламентарна група от 12 депутати, като „аптекарският и бензинаджийски“ бос е и зам. председател на НС.
Партия „Воля“ е с дълга корпоративна биография, която (интересно защо) поразително прилича на тази на ПП „ЛИДЕР“. Създадена е през 2007 г. като партия под името „Либерален алианс“, която днес е преименувана на „Воля“. Нейният създател Веселин Марешки едва ли се нуждае от специално представяне. Той е собственик на аптеки в цяла България. Собственик е и на фирми за търговия с фармацевтични и козметични стоки. Притежава дялове в десетки компании с разнородна дейност. Има и интереси в спорта, бил е собственик на Локомотив Пловдив. През 2015 г. влиза и в бизнеса с бензиностанции.
На местните избори през 2007 г. Марешки е избран за общински съветник във Варна от листата на Ред, Законност и Справедливост (РЗС) на Яне Янев, като е бил и зам. председател на Общинския съвет. През 2012 г. прави коалиция с Яне Янев под името „За РЗС с Марешки“, станала известна в политическия жаргон като коалиция „Ярешки“… На местните избори през 2011 г. Марешки участва като независим кандидат за кмет на Варна. Подкрепен е от националисти и леви партии и достига до балотаж с кандидата на ГЕРБ Кирил Йорданов.
И тук идва най-интересното. От всички 12 депутати в 44-то НС от партията на Веселин Марешки „Воля“, само един не е свързан с бизнеса му или не е в семейни връзки с ключови личности от мрежата на едрия „аптекарски“ бизнесмен. Всички останали са негови служители и/или съдружници. Какво по-убедително доказателство за успешно влизане в парламента на базата на контролиран корпоративен вот.
От всяка гледна точка, развитието на политически партии, в които работодатели, собственици, директори и менажери са едновременно и партийни босове, а техните подчинени работници, сътрудници и служители, заедно със семействата си, са партийните членове и техните избиратели, представлява изключително опасна тенденция, чието разрастване трябва да бъде прекратено още в зародиш.
Колкото и да се критикуват днешните олигархични индикации в българския политически живот, ние все още в момента се намираме в стадий, за който може да се каже, че нерегламентираните задкулисни взаимоотношения и сделки между политици и представители на бизнеса не са масово явление. Но съвсем друго е обаче, когато едрият бизнес навлезе масирано в политиката и има не 12, а 120 депутати в НС. Това вече е руският олигархичен модел!… Бог да ни пази от подобно развитие! Марешки и Ковачки са ни напълно достатъчни!
Библиография
Политическата култура – наболелият проблем на българската демокрация! https://panov-blog.com/2016/05/25/politicheska_kultura/
Местните избори и системните дефицити в българската демокрация. https://panov-blog.com/2015/10/31/problems_local_elections/
Българската многопартийност като политически „спам“. https://panov-blog.com/2015/03/30/bg_multi-party_spam/
„Парламентът извади общинарите от обхвата на антикорупционния закон до края на 2019 г. (допълнена)“; https://m.dnevnik.bg/politika/2018/02/23/3134736_parlamentut_izvadi_obshtinarite_ot_obhvata_na/
„Депутатите на Марешки – мрежа от бизнес, приятели и интереси“; https://m.dnevnik.bg/politika/2017/06/02/2981865_deputatite_na_mareshki_-_mreja_ot_biznes_priiateli_i/
Фармацевтичен и петролен бизнес на Веселин Марешки; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8#%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81
