Една сутрин през миналия август Владимир Путин, изолиран в президентската си резиденция в гората край Москва, проведе видеоконференция с кабинета си. Лицата на министрите, строги, но прилични, запълваха голям екран пред бюрото на президента, в типично-Кремълска версия на пандемичен видеоразговор с помощта на Zoom. Разговорът се излъчваше по държавната телевизия и имаше леко престоялия привкус на риалити телевизия. Предварително обявеният дневен ред на срещата би трябвало да се определя от подготовката на правителството за предстоящата учебна година, но истинската новина дойде във встъпителната реч на Путин, когато той разкри, че Русия е дала официално одобрение на Sputnik V, първата в страната ваксина срещу covid-19. Путин отбеляза, че ваксината е „силно ефективна, помага за изграждането на имунитет и е преминала през всички необходими изпитания“.
Всъщност руските учени още не бяха публикували данни от проучванията си по време на фазите I и II, при които се тества безопасността на ваксината и потенциала ѝ за ефикасност сред ограничен брой доброволци. На този етап дори още не е била стартирана задължителната фаза III, при която ваксината се тества сред много по-голяма група доброволци, използващи плацебо[1] като контрол. И все пак Sputnik V вече беше започнал да си проправя път през руското общество. На заседанието на кабинета Путин спомена, че една от дъщерите му е била ваксинирана. Впоследствие е имала лека треска, съобщи той, но тя е отминала след ден-два. „Тя се чувства добре“, каза той.
Влиятелен културен деец, получил ваксината през август, ми каза, че „е чул за нея от хора, които действат предпазливо и внимателно“. Той продължи, „Чувствах се малко авантюристично, но при начина, по който протича пандемията, реших да опитам.“
Името на ваксината е плод на идеята на Кирил Дмитриев, директор на Руския фонд за директни инвестиции (RDIF), суверенен инвестиционен фонд, който е главният лобист и финансов поддръжник на ваксината. Когато говори за Sputnik V, Дмитриев не избягва историята на съперничеството между свръхсилите, за която името напомня. („V“ означава „ваксина“.) Както той каза пред CNN в края на юли, позовавайки се на първия сателит в света, изстрелян от СССР през 1957 г., „американците бяха изненадани, когато чуха сигналите на Sputnik. Същото е и с тази ваксина. Русия ще бъде първа.“ Руските служители, включително Михаил Мурашко, министър на здравеопазването в страната, нарекоха Sputnik V „първата ваксина срещу новата коронавирусна инфекция“. Водещият на новините за „Россия-1“ провъзгласи: „Точно както преди шестдесет и повече години, заглавията по света отново съдържат руската дума Sputnik.“ Руската ваксина представлява, продължи той, „повратна точка в борбата срещу пандемията“. Путин похвали учените, участващи в проекта: „Благодарим на онези, които са направили тази първа, много важна за Русия и целия свят крачка.“
Sputnik V е разработен в Института „Гамалея“ в Москва. Преди пандемията институтът не е разполагал с особено голяма видимост. Действително, през последните години учените от Гамалея вече са произвели ваксини срещу Ебола и mers (респираторно заболяване, подобно на covid-19, възникнало в Саудитска Арабия през 2012 г.), но нито една от тях не е била широко използвана или допусната за употреба извън Русия. При толкова малко публични данни за Sputnik V, справедливо възникна въпросът: Това реален научен пробив ли е или съмнителен резултат от някакъв прибързан процес?
В миналото са били необходими години, дори десетилетия, за да бъдат пуснати на пазара нови ваксини. „Разредените“ ваксини, като например онези срещу морбили, заушки и рубеола, се произвеждат чрез отслабване на вируса до неопасна сила; „деактивираните“ ваксини, каквито са повечето ваксини срещу грипа, го правят инертен. Разработването на такива ваксини е труден процес на проби и грешки. Изследванията на днешните, напълно нови и непознати mRNA ваксини – които, за разлика от традиционните, са синтетични, тоест те носят само част от генетичния код на вируса – започват през 1990-те години. Въпреки че mRNA технологията не беше доказана до миналата година, тя също е увлекателно проста, подобна на програмирането на компютърна програма. Moderna, фармацевтичната компания, основана през 2010 г. с фокус върху mRNA, е създала своя прототип на ваксината само за един уикенд през януари 2020 г. В средата на март фармацевтичният гигант Pfizer, работещ заедно с немската компания BioNTech, излезе с двадесет претенденти за ваксина; в началото на април те вече бяха намалени до четири.
Sputnik V – подобно на няколко други ваксини срещу covid-19, разработени от Оксфордския университет и AstraZeneca, в Обединеното кралство; CanSino Biologics, в Китай; и Johnson & Johnson, в САЩ – е нещо, известно под названието „векторна ваксина“. Този тип ваксина е много по-нова от разредения или деактивиран вид, но все пак при нея разполагаме със значително по-голям опит в сравнение с революционно-новата технология на mRNA. През деветдесетте години учените са започнали да изследват използването на увредени вируси като „вектори“ или носители на генетичен материал, който се внася в човешките клетки. Ранните експерименти са се фокусирали върху терапиите на хемофилия и муковисцидоза, наред с други генетични заболявания. Скоро обаче фармацевтични компании и научни центрове по целия свят са започнали да проучват потенциалното приложение на тази технология за производството на ваксини. Както обяснява Константин Чумаков, руско-американски вирусолог, който е съветник на Световната здравна организация и член на Глобалната мрежа за вируси (международна коалиция, която проследява развитието на вирусните патогени), векторът е „троянски кон, който влиза [в клетката] и ви предоставя каквото си поискате [въздействие].“
В момента на одобряването на Sputnik V, Moderna и Pfizer се намираха на месеци от обявяването на резултатите от своите фази III или даването на разрешение от страна на FDA [Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ] за започване на широкомащабни програми за ваксинация. Научните експерти веднага изразиха загрижеността си относно скоростта, с която руската ваксина е била регистрирана за обществена употреба. Антъни Фаучи, директорът на Националния институт по алергии и инфекциозни болести, каза пред кореспондент на ABC News: „Надявам се, че руснаците действително са доказали категорично, че ваксината им е безопасна и ефективна. Съмнявам се сериозно, че са го направили.“
Учените по целия свят говореха за дух на безпрецедентно сътрудничество, но е трудно да се игнорира потиснатото усещане за международна конкуренция. Докато Путин кукуригаше за Sputnik V, президентът Тръмп обеща американска ваксина още през есента. Позицията на Китай като надеждна световна сила изглежда зависеше от способността му да помогне на света да излезе от пандемията, която беше започнала в собствените му граници. А междувременно Великобритания и Европейският съюз, в очакване на окончателно споразумение за Брекзит, следваха различни стратегии за ваксинация. „За съжаление, разработването на ваксини беше политизирано навсякъде, не само в Русия“, каза ми Чумаков. „Всички искат да бъдат първи.“
Изследователският институт по епидемиология и микробиология Гамалея е основан като частна институция през деветнадесети век, а след Болшевишката революция е поет от държавата. Той е кръстен на Николай Гамалея, лекар, учил при Луи Пастьор и ръководил кампанията на новосформираното съветско правителство за ваксиниране на гражданите срещу едра шарка. Откъм улицата институтът изглежда като всяка друга административна сграда в Москва, с тухлена стена, ограждаща двора и необозначена стоманена врата, отвъд която се намират няколко непретенциозни дву- и триетажни сгради. Редица паметни плочи за известни руски учени, разположени по фасадата на основната сграда, са единственото указание за онова, което се случва вътре.
Когато посетих института в един декемврийски следобед, аз открих свят, който почти бях престанал да си представям. Хората се разхождаха от един офис в друг, спирайки за кратки разговори; почти никой не носеше маска. През пролетта, точно когато пандемията пристигна в Русия, изследователите бяха изнамерили своя прототип на ваксината и незабавно започнали да си я инжектират; по времето, когато посетих института, повечето от неговите 1200 служители вече бяха ваксинирани.
Ръководител на екипа, разработил Sputnik V, е Денис Логунов, четиридесет и две годишен микробиолог с рошава брада, рамене на футболен защитник и поведение на изследовател, който предпочита да се занимава с експерименти, а не да се хвали с резултати. През заснежения терен на института отидохме заедно до лабораторията, където той е ръководил разработването на ваксините срещу Ебола и mers, освен Sputnik V. Там облякохме лабораторни костюми и еднократни найлонови калъфи за обувките си. Голяма табела на вратата предупреждаваше: „Внимание! Биологична опасност!“
През 2014 г., след избухването на Ебола в Западна Африка, Логунов и други учени от Гамалея се заели да създадат векторна ваксина, използвайки модифицирана форма на човешкия аденовирус, който причинява обикновената настинка. През същата година Чумаков, вирусологът от Глобалната мрежа, посетил Логунов и екипа му и бил впечатлен. „Нямам въпроси относно техните професионални качества и способности“, каза ми той. „Те със сигурност те не са по-лоши от всички други специалисти, участващи в разработването на ваксини.“ През лятото на 2017 г. учените от Гамалея изпратили две хиляди дози от ваксината в Гвинея за изпитване от фаза III. Но по онова време епидемията в страната вече е изчезнала до голяма степен, така че не било възможно да се прецени ефикасността ѝ в клинични условия, както било планирано. Все пак Путин твърди, че ваксината Гамалея „се е оказала най-ефективната в света“. (Одобрена е в Русия, но все още не е лицензирана от международен регулаторен орган. Ваксината срещу Ебола, разработена от Merck, е одобрена от СЗО през 2019 г., а една друга, разработена от Johnson & Johnson, спечели разрешението на Европейската комисия за допускане до пазара миналия юли.) През 2018 г. в Гамалея разработили ваксина срещу mers, но тази епидемия също утихна бързо, така че и този прототип не достигнал фаза III, нито пък е бил представен в научни списания в чужбина. Както казва Иля Ясни, научен ръководител в Inbio Ventures, инвестиционен фонд в Москва: „Трябва просто да им вярваме“.
Говорих и с Александър Гинзбург, който е директор на „Гамалея“ от 1997 г. насам. Гинзбург е на шейсет и девет години, с очила с телена рамка и херувимска усмивка. От лицето му се излъчва почти дядовска гордост от работата, извършена в института. Според него ваксината срещу Ебола е била повече от деветдесет процента ефективна. Когато го попитах как може да бъде сигурен, той отговори, че ефективността на всяка ваксина може да бъде оценена не само чрез събиране на епидемиологични данни, но и чрез изброяване на количествата антитела. Но това не винаги е така: няколко прототипни ваксини, включително и една срещу ХИВ, са произвеждали антитела, без да предпазват от инфекция.
Логунов си спомня, че за пръв път прочел нещо за новия вирус някъде към края на 2019, но едва към средата на февруари 2020, по време на двудневен форум на СЗО в Женева, започнал да разбира мащаба на кризата. „Тогава разбрах, че светът няма да се справи“, казва той. Опитът на учените от Гамалея с аденовирусните вектори им позволил да се движат изключително бързо. Логунов, който е работил с около шейсет изследователи в Гамалея върху ваксината covid-19, ми каза: „Не бяхме изправени пред въпроса кой подход да използваме.“ Дискутирайки силните страни на аденовирусната платформа, той казва: „Бих я сравнил с ракета. Тази ракета-носител може да доставя сателити, оборудване, хора – какъвто товар ѝ положите.“ Логунов отхвърля представата, че векторно-базираният метод на неговия екип е особено новаторски, той предпочита да представя собствената си лаборатория и Sputnik V като част от глобалния научен мейнстрийм. „Това не е история за някакъв голям пробив, а по-скоро за достигане до бързо решение, паралелно с разгръщането на голяма пандемия“, казва той.
В Гамалея посетих и лабораторията на Владимир Гушчин, който е ръководил секвентирането [разчитането] на генетичния код на вируса. Китайски учени са публикували последователността на генома sars-CoV-2 още през миналия януари, но изследователите на Гамалея се нуждаели от собствен вирусен щам, за да създадат инфекциозен модел на патогена за експериментите си. Гушчин описва как в продължение на няколко дни през март той и колеги от лабораторията му търсили използваема проба от вируса, като ежедневно се движели напред-назад между Гамалея и болницата в Комунарка, в покрайнините на Москва, която отрано е била предназначена специално за лечение на пациенти с covid-19 – предимно пътници, заразили се с вируса в Европа. Щамът, който в крайна сметка използвали за тестване на Sputnik V, дошъл от руски гражданин, за когото се знае, че е бил в Рим на 15 март. Разболял се още когато кацнал на московското летище Шереметиево и бързо бил откаран за лечение в „Комунарка“. Гушчин и екипът му взели проба от пациента на 17 март.
Когато минавах през лабораторията на Гушчин, той ми показа генетичния секвенсър [машина, която разчита генетичния код], използван за картографиране на оригиналната проба – пластмасова кутия, не много по-голяма от лазерен принтер. „Разбрахме, че това е много ценен материал – каза ми Гушчин, – но оставаха толкова много неща, които не знаехме – как да култивираме вируса, каква може да е продължителността на живота му, колко вероятно е да се заразим, докато работим с него.“
Основната трудност при използването на аденовирусен вектор е възможността пациентът вече да е получил – или тепърва да развие, след първата от две последователни ваксинации – имунитет срещу вектора. Ако тялото на даден човек разпознае вектора като чужд обект, който трябва да бъде унищожен, то ще отхвърли и генетичния товар, идещ заедно с него, правейки ваксината по-малко ефективна. Производителите вече са изнамерили различни начини да заобикалят тези проблеми при изработването на ваксините срещу covid-19. Например Johnson & Johnson използва аденовирус-26, рядък вариант на простудния вирус, при който повечето хора-получатели вероятно няма да развият силен имунен отговор. Ваксината на AstraZeneca пък използва аденовирусен щам, който заразява предимно шимпанзета и към който хората вероятно нямат предшестващ имунитет.
Изследователите от Гамалея решили да използват два отделни вектора, както вече са направили при ваксините срещу Ебола и mers. При първата доза векторът ще бъде аденовирус-26; за втората инжекция, която има за цел да постигне дълготраен имунитет чрез активиране на Т-клетки, те избрали аденовирус-5, един по-често срещан щам. Джером Ким, директор на Международния институт по ваксини, ми каза, че двувекторният подход, известен на учените като „хетероложно първично подсилване“, е основан на солидна научна теория. „Това е начин да объркате имунната система, така че тя да се фокусира върху протеина на covid-19“, каза той. Но, добавя той, „трябва да прегледаме данните, преди да можем да решим дали тази конкретна ваксина е готова за практическо използване.“ Чумаков изразява подобни резерви, като заявява, че докато не бъде доказана дългосрочната ефикасност на различните вектори, аргументите за и против всеки подход си остават „изцяло теоретични, а следователно еднакво валидни или фалшиви“.
При създаването на ваксината учените от Гамалея са използвали един определен ензим, за да съчетаят ДНК на векторите и гена, който кодира протеина на шипа на sars-CoV-2. За по-малко от две седмици, още преди Москва да влезе в режим на локдаун, прототипната ваксина вече е била готова. Логунов ми показа вивариума на лабораторията си, малка стая с десетки пластмасови клетки с живи мишки, подредени почти до тавана. През март изследователите ваксинирали мишки и анализирали кръвни проби за наличието на имунен отговор. Последвали хамстери и морски свинчета, по-късно макаци и мармозети. Всички те произвели високи нива на антитела и ваксинираните животни не се разболявали.
През април Логунов и още няколко колеги от лабораторията си инжектирали ваксината. „Като изследовател, вие по същество навлизате в червената зона“, казва той. „Просто трябва да се предпазите.“ След което продължава, „А освен това е вълнуващо да имаш възможност да тестваш технологията си и да видиш как тя се представя в битката.“ Когато говорих с Гинзбург, той ми каза, че е приложил ваксината не само на себе си и на много от служителите си, но и на жена си, дъщеря си и внучката си. Попитах дали е имал усещането, че си играе на лотария. „Без вълнение е невъзможно да се работи, да се твори“, казва той. „Като учен винаги трябва да имате желание да се учите, да откривате нови неща.“
На 20 април, по време на видеоконференция, Путин каза на членовете на кабинета си, че „би искал да чуе за напредъка по отношение на ваксината срещу вируса“, като внимателно отбеляза „колосалната отговорност, която разработчиците трябва да поемат“. Гинзбург беше сред участниците в конференцията и той информира Путин за ваксината, създадена в Гамалея, която вече е била подложена на първия кръг от тестове върху животни и е произвела антителата, необходими за „защита срещу доста високи дози covid-19“. Путин беше впечатлен. „Това, което ми казвате, е много важно и интересно“, отбеляза той.
Дмитриев, шефът на RDIF, суверенния фонд за богатство, който подкрепя Sputnik V, ми каза, че той и колегите му са проучили двадесет потенциални ваксини от различни руски изследователски организации, включително и редица високопоставени държавни лаборатории. „Защо избрахме ваксината от Института ‚Гамалея‘?“, пита той. „Най-безопасната ваксина, която е изследвана от десетилетия, е човешката аденовирусна ваксина.“ Всъщност, въпреки че вирусните вектори са обект на безброй проучвания и научни трудове, само една ваксина, базирана на аденовирус – разработената от Johnson & Johnson’s ваксина срещу Ебола – е получила широко обществено приложение, преди Русия да одобри Sputnik V.
Миналата есен ваксината на AstraZeneca се натъкна на редица трудности по време на тестването и пускането си. Изследователите преустановиха изпитанията от фаза III, след като се разболя участник в Обединеното кралство, но те не бяха успели своевременно да уведомят FDA; в резултат на това американският тестов процес беше отложен за шест седмици и половина. През октомври лондонският Таймс публикува репортаж, в който очерта руска кампания за дезинформация, която е „предназначена да разпространи страха от ваксината на Оксфордския университет“. Репортажът описваше коментарите, направени от Дмитриев пред руската телевизия, в които той нарича AstraZeneca „маймунска ваксина“, след което пък е било изказано предположението, че ваксината може да „превърне хората в маймуни“. Външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб публично се оплака от езика, използван от Дмитриев; Оттогава насам руският финансист избягва да използва подобни фрази. Когато разговарях с него през декември, той отхвърли идеята, че е бил мотивиран от геополитическа конкуренция. „Ние не се стремим да бъдем основната ваксина в света, а по-скоро част от портфолиото от ваксини“, каза той. Все пак не можа да се въздържи и направи скептична забележка по адрес на конкурентите си. „По принцип няма дългосрочни проучвания нито на mRNA-ваксините, нито на онези, основаващи се на генетичен материал от шимпанзета“, каза той.
Дмитриев е банкер с добри връзки. През деветдесетте години е учил в Станфорд и Харвард, а след това е работил за McKinsey и Goldman Sachs, преди да изгради кариерата си като финансист в Русия. Съпругата му Наталия Попова е заместник-директорка на научния институт Innopraktika, обвързан с проект за 1,5 милиарда долара за изграждане на технологичен център в Московския държавен университет. Институтът се ръководи от Катерина Тихонова, за която се говори, че е дъщеря на Путин; в началото на две хилядните години Попова и Тихонова са били колежки в университета. (Повечето наблюдатели приемат, че, когато Путин е споменал своя дъщеря, която е била ваксинирана, е имал предвид Тихонова.) В предаване, излъчено по държавен телевизионен канал през август, Попова се разхожда из лабораторията на Логунов в института Гамалея; освен това тя е интервюирала Дмитриев по видео чат, без да отбелязва, че са женени. „Все още не е ясно откъде е дошъл коронавирусът, но Русия може да бъде мястото, където той е бил е победен“, заявява тя.
Говорейки за избора на име за ваксината, Дмитриев казва: „Просто имахме идеята да изберем руска дума, която останалият свят вече знае.“ Гинзбург признава, че името е избрано „с оглед на конкуренцията на международната сцена“. Но, добавя той, „дори ако за общата публика това има някакво значение, за целите на науката то е без значение.“
Логунов настоява, че не политиката, а извънредните обстоятелства на глобална пандемия са наложили отклонение от традиционните процедури. „Ако имаме нещо, за което е доказано, че е безопасно и има шанс да спаси човешки животи, неетично е да не се опитваме да го правим“, каза той. Други са по-малко сигурни. Светлана Завидова, ръководителка на търговска група, която представлява мултинационални фармацевтични компании, работещи в Русия, ми каза: „Както в състезанията по слалом, по пътя трябва да преминете през определени вратички. Ние просто решихме да караме направо, за да спестим време. Минахме покрай вратичките, а след това заявихме: „Хайде сега, дайте ни медал“. Ясни, ученият от Inbio Ventures, казва: „Нямам оплаквания, насочени срещу учените от Института Гамалея, а по-скоро към политиците, бюрократите и пресата. Всичко можеше да бъде наред, ако не беше цялата тази реклама и липса на прозрачност.“
Джуди Туиг, експертка в областта на общественото здраве в Университета на Британската общност, е съгласна. „Русия не си направи никаква услуга, като регистрира Sputnik V, преди да е получила данни от Фаза III“, каза тя. Като се има предвид опитът на страната в манипулирането и замъгляването, то всяка руска ваксина по неизбежност се сблъсква с повишен скептицизъм. През последните години Русия беше с право обвинена в допинг на своите олимпийски спортисти, както и в отравяне на врагове, като бившия шпионин Сергей Скрипал и опозиционния лидер Алексей Навални. Дмитриев казва, че изобщо не е бил смаян или дори изненадан от недоверието, с което е била посрещната ваксината. „Независимо от това какво върши, Русия винаги ще бъде критикувана, това е даденост“, каза ми той. В [ирландското] телевизионното предаване „Ежедневно шоу“, излъчено през септември, разказвач с преувеличен руски акцент пита публиката: „Страхувате ли се, че covid-19 ще ви убие, преди Путин да е получил шанс? Тогава опитайте новата ваксина срещу covid-19 на Mother Russia.“ Той продължава, „Гарантирано безопасна и ефективна. Как сме го разбрали? Защото е била тествана върху мечка – от учен, който също е бил мечка.“
В началото на септември Логунов и колегите му публикуваха резултатите от комбинираните изпитания на тестовите Фази I и II на Sputnik V в [британското медицинско списание] The Lancet. Участниците са били само седемдесет и шест – приблизително същия брой като в еквивалентните изпитания на Pfizer, но по-малко, отколкото в онези на Moderna, при които е имало няколкостотин доброволци, или на Oxford-AstraZeneca, в които са участвали повече от хиляда души. Всички участници са създали големи количества антитела и Т-клетки, които се борят с инфекцията, и никой не се е заразил, нито пък е развил сериозни странични ефекти. Авторите пишат, че ваксината е „безопасна, понася се добре и предизвиква силни хуморални и клетъчни имунни реакции“.
Три дни по-късно в отворено писмо, подписано от почти четиридесет учени, предимно от известни западни изследователски центрове, бяха посочени редица предполагаеми нередности с данните. Най-важното възражение е, че докладваните нива на антитела на участниците изглеждат странно подобни. „Фактът, че се наблюдават толкова много точки от данни, еднакви сред различни експерименти, е много малко вероятен“, пише в писмото. Един от подписалите, руски молекулярен биолог от Северозападния университет на име Константин Андреев, ми каза: „Не казваме дали ваксината е добра или лоша, безопасна или опасна. Нашето възражение не е срещу ваксината сама по себе си, а срещу начина, по който изследователите са провели проучването си. В най-добрия случай то е небрежно; в най-лошия – манипулирано.“ Учените, подписали писмото, поискаха необработени данни от тестовете, за да могат да направят свои собствени заключения.
Логунов и съавторите му отговориха в The Lancet, че всякакви повтарящи се цифри могат да бъдат обяснени като резултат от просто съвпадение, от малкия брой участници и от лабораторните инструменти, които разпределят стойностите в отделни клъстери. Те отказаха да предоставят необработени данни. Логунов ми каза, че да се дава такава информация на всеки, който я поиска, би било разсейване и нарушение на нормите и практиките на съвременното фармацевтично развитие. „На земята има седем милиарда души и е невъзможно да се представи всяка точка от данни на всички“, каза той. „Никой не работи по този начин.“
Имунолозите от Гамалея имаха и някои защитници на Запад. Наор Бар-Зеев, професор по международни науки за здравето и ваксините в университета „Джон Хопкинс“ и един от рецензентите на оригиналната статия в Lancet, подкрепи публикуването ѝ и смята, че е написана „обмислено и внимателно“. Той се чувства убеден от обясненията на учените от Гамалея. „Ако сте се заели да идентифицирате на всяка цена подозрителни модели“, каза той, „то можете да го направите лесно. Те обвиниха Гамалея, че съобщава селективно за определени резултати, но чрез селективно подчертаване на предполагаеми прилики в данните те по същество вършат точно същото.“ В разговорите ми с научни експерти в Русия и на Запад малцина се съмняваха във фундаменталната конструкция или дори вероятната ефикасност на Sputnik V; тревогите им касаеха предимно свързаните с него политики. „Не виждам причина да омаловажавам качеството на работата на учените“, каза Туиг, експертът по обществено здравеопазване. „Но като се има предвид системата, в която работят тези учени и как се е държала тази система досега, то не е изненадващо или неоправдано, че хората реагираха с подозрение.“
Към края на август започна тестовата Фаза III на Sputnik V с цел ваксиниране на тридесет хиляди доброволци; други десет хиляди получиха плацебо. През минала есен аз отидох до едно от местата за тестване, Градска поликлиника №2, в южните покрайнини на Москва. По време на първата вълна на пандемията в клиниката се е помещавал денонощен център за сканиране на белите дробове на заразени пациенти. Няколко лекари и медицински сестри се заразили с вируса, но всички са оцелели. Срещнах се и с Наталия Шиндряева, директорка на клиниката. „Ние живеем през историята и, което е по-важно, участваме в нея“, каза тя. Влязохме в помещението за тестове, където се прилага ваксината. Медицинска сестра отвори гигантски фризер. Там бяха те: стотици стъклени флакони от Sputnik V, със синя капачка за първата инжекция и червена за втората, които трябва да бъдат приложени двадесет и един дни по-късно. Участник в процеса влезе и запретна ръкав. Попитах го защо е решил да участва. „Уморен съм и съм готов това да свърши“, отговори той, дърпайки хирургическата си маска. Разбирах го напълно; всъщност изпитвах леко чувство на ревност.
На 9 ноември Pfizer обяви, че междинните данни от собствената му фаза III показват, че ваксината е ефективна в повече от деветдесет процента от случаите. Два дни по-късно Институтът Гамалея публикува съобщение за пресата, в което се казва, че Sputnik V е ефективен в деветдесет и два процента от случаите. А след това, на 16 ноември, Модерна заяви, че тяхната ваксина е почти деветдесет и пет процента ефективна. Измина още една седмица и Институтът Гамалея актуализира междинните си данни: всъщност Sputnik V също бил деветдесет и пет процента ефективен. Както ми каза през декември Василий Власов, виден епидемиолог и професор в Московското висше училище по икономика, „Изглежда, че не бихме могли да си позволим тази версия на Sputnik да не достигне космическото пространство.“
Логунов изглеждаше обиден и объркан, когато предположих, че политическият натиск може и да е повлиял върху скоростта на публикуване на резултатите. „Това, което намеквате, звучи като лоша шега“, каза той. „Никога не би могло да се случи.“ Той обясни, че подобно на Pfizer и Moderna, Гамалея е публикувал резултатите си в съответствие с протокола на процеса, който призовава такива констатации да бъдат публикувани, след като определен брой участници покажат симптоми на covid-19. Малко хора се съмняват в реалността на данните: Sputnik V изглежда предпазва от болестта също толкова ефективно, колкото и конкурентите му. Учените от Гамалея вече са предали резултатите за преглед в научно списание; те ще бъдат публикувани тепърва. Гушчин, ученият от генетичната лаборатория от Гамалея, казва по повод подозренията: „Много е тъжно да се наблюдава това. Сякаш всички ние сме просто куп луди руски учени, които са изсипали нещо си във флакони и са казали: ‚Хайде сега си го инжектирайте‘.“
В средата на декември, въз основа на данни, събрани от около двадесет и три хиляди участници във фазата III, Гамалея издаде окончателното си определяне за ефикасността на ваксината: 91,4%. „Не очаквам всички да ме заобичат и начаса да повярват в моя продукт“, казва Логунов. „Няма нужда да ми вярвате. Просто погледнете цифрите – серологичните резултати на ваксинираните, титрите на антителата, които произвеждат, степента на инфекция.“ Близо петстотин участници във фаза III са споделили информация онлайн, като част от проекта, който те наричат „народно изследване“. Тези данни са предназначени като независима проверка на данните на Гамалея. Никой не съобщава за големи странични ефекти. Седемдесет и пет процента от хората са заявили, че са развили антитела, което се потвърждава от тестове в частна лаборатория – цифра, съответстваща на протокола Гамалея за изпитанието.
Но истинският успех на Sputnik V може би се крие най-вече в популярността му на чуждестранните пазари, особено на онези, които бяха изключени от ранното глобално разпределение на ваксинните ресурси. В доклад на независимата международна организация Oxfam от септември се разкрива, че нации, представляващи тринадесет процента от световното население, са изкупили петдесет и един процента от всички очаквани доставки на ваксини. Обединеното кралство и държавите-членки на ЕС са осигурили поръчки за достатъчно дози, за да ваксинират почти цялото си население по три пъти. Covax – програма, ръководена от СЗО за осигуряване на справедливо глобално снабдяване с ваксини, заяви, че тази година вероятно ще могат да бъдат ваксинирани само двадесет процента от населението на развиващите се страни; все още нито една от тези дози не е разпределена.
„В края на краищата аз не мисля, че има значение коя ваксина е регистрирана първа“, каза ми Туиг. „Но възможността да задоволим една потребност, която другите страни не могат или нямат желания да задоволят, е най-убедителната.“ Тази година Дмитриев очаква петстотин милиона дози Sputnik V да бъдат произведени от лицензирани партньори в чужбина, в нещо, което RDIF нарича „трансфер на технологии“. Те биха могли да бъдат особено привлекателни за страните с ниски и средни доходи; може би за тях е по-евтино сами да произвеждат ваксините, отколкото да се конкурират на международния пазар. За онези, които купуват директно от Русия, Sputnik V струва по-малко от двадесет долара за две дози – това е повече от ваксината на AstraZeneca, но по-малко от ваксините на Pfizer и Moderna, които струват между тридесет и четиридесет долара за двойна доза. Друг аргумент за продажби е логистиката. Sputnik V, подобно на продукта на Oxford-AstraZeneca, може да се съхранява и транспортира в стандартни медицински хладилници. mRNA ваксините изискват много по-ниски температури: –15° C или по-ниски при Moderna и –60° C или по-ниски за Pfizer.
Към днешна дата повече от петдесет държави, включително Алжир и Мексико, вече са поръчали Sputnik V, а половин дузина планират да произвеждат ваксината сами. В Индия се провежда изпитване от фаза III, където водещ производител на генерични лекарства вече се е съгласил да произвежда повече от сто милиона дози годишно. В края на декември, след като Аржентина прекрати преговорите за придобиване на ваксината Pfizer, самолет на Aerolíneas Argentinas излетя от Москва, натоварен с триста хиляди дози Sputnik V, първата пратка от онези двадесет и пет милиона дози, които Аржентина е закупила. През януари служители в Киргизстан, загрижени от техническите трудности, свързани с транспортирането на ваксината Pfizer, заявиха, че предпочитат Sputnik V. През същия месец, след като Унгария обвини ЕС, че е твърде бавен при внедряването на ваксината, страната одобри Sputnik V и е първата в ЕС, която направи това. (Представители на ЕС разкритикуваха Унгария за подкопаване на европейската солидарност.) Такива сделки, посочи Туиг, биха могли да проправят пътя за утвърждаването на по-нататъшни дипломатически и търговски връзки. „Русия би могла да превърне тази печалба на репутация в други видове успехи“, каза тя.
Sputnik V постигна най-интригуващото си международно сътрудничество в средата на декември, когато AstraZeneca заяви, че ще тества комбинация от две инжекции на векторната си ваксина с аденовирус-26 компонент на Sputnik V. Компанията обясни, че комбинирането на ваксини „може да бъде важна стъпка при генерирането на по-широка защита чрез по-силен имунен отговор и по-добра достъпност“. Бразилия също обмисля дали да направи поръчки за Sputnik V, но там одобрението е забавено, докато Русия не предостави допълнителни подробности за своя протокол и процеса на производство.
Наскоро международни изследователи изразиха загриженост относно новите щамове на коронавируса, особено южноафриканския вариант с мутирал протеинов шип, който може да помогне на вируса да заобиколи имунната защита. Moderna обяви, че тества „усилена ваксина“. Гушчин ми каза, че „защитната ефикасност на Sputnik V може да бъде намалена [от мутациите на вируса], но вероятно само с малко“. Дори ако вирусът е успял да подмине антителата на ваксинирания човек, обясни той, имунният отговор на Т-клетките трябва да попречи на този човек да се разболее. „В момента разглеждаме всичко това“, каза той.
На 2 декември Великобритания издаде разрешение за спешна употреба на ваксината Pfizer. Без да отлага, само часове по-късно Путин обяви пускането на Sputnik V за всеобща употреба. Кампанията за ваксиниране ще започне в Москва, на първо време сред здравни работници и други високо рискови групи, включително учители и социални работници. Една анкета, направена през септември, показва обаче, че почти половината от руските лекари и други медицински специалисти все още не са готови да получат ваксината поради бързия процес на одобрение и липсата на конкретни данни за безопасността и ефикасността ѝ. Центърът „Левада“, независима социологическа и изследователска организация със седалище в Москва, е установил, че към декември близо шестдесет процента от руснаците не са желаели да бъдат ваксинирани. (По същото време анкетите в Съединените щати показват, че около една четвърт от населението не желае да бъде ваксинирано; във Франция, която има едно от най-големите анти-ваксинационни движения в Европа, броят им се движи около петдесет процента.)
Денис Волков, заместник-директор на Центъра Левада, ми каза, след като е посетил сбирки на няколко фокус групи в Русия, „Изглежда, че много хора не се страхуват от заразяване. Те смятат цялата ‚коронавирусна тема‘ за някаква глупост.“ В края на декември ръководителят на руската оперативна група за коронавируса призна, че в страната може би има около сто и осемдесет хиляди смъртни случая от covid-19, три пъти повече от официалното изчисление, което би я поставило на трето място по брой на смъртните случаи в света. Тези загуби не са широко отразени в медиите, нито пък държавни служители говорят често за тях. Волков предполага, че пропагандната кампания на държавата се е провалила. „Съобщението не би трябвало да бъде, че нашата ваксина е толкова велика, а по-скоро, че този вирус е сериозен и опасен.“
На 10 декември, шестия ден от пускането на ваксинацията в Москва, отидох до една общинска клиника точно на Околовръстното шосе. Табели насочваха хората, идващи за Sputnik V, до чакалня на втория етаж, която гледаше към детска градина. Директорът на клиниката Андрей Тяжелников е бил ваксиниран през есента. Той ми каза, че всеки, който е настроен скептично, трябва да го придружи в медицинските му визитации. „Би било достатъчно да им покажем всички пациенти, докарани с линейка, лежащи в интензивното отделение, хората, които умират“, каза той. „Сигурен съм, че след нещо такова доверието ще нараства.“ За двата часа, които прекарах в клиниката, за ваксинациите си дойдоха около двадесет души. Един от тях каза: „Все някой трябва да е първи.“ Друг заяви, че е горд, че Русия „е в челните редици в битката срещу пандемията“.
Към средата на декември кметството разшири списъка на хората, отговарящи на условията за ваксинация. Сега в него са включени фабрични работници, транспортни служители и журналисти, макар и де изглежда, че градът разполага с много повече ваксинни дози, отколкото са желаещите да бъдат ваксинирани. Редица руски журналисти, които познавах, се ваксинираха, а след това го направи и мой колега – американски кореспондент, живеещ в Москва.
Колкото повече се замислях, толкова повече вярвах, че каквато и несигурност да е имало около Sputnik V, недоверието срещу ваксините е далеч по-голямата (само)измама. Миналата пролет почти нямаше мои познати, които да са били заразени; Сега вече мога да изброя десетки познати, прихванали вируса. Един от тях прекара седмица в импровизирана болница в един от павилионите на изложбена площадка от Съветската епоха. През есента и зимата Москва регистрираше по пет или шест хиляди нови случая на covid-19 почти всеки ден. Почувствах се като герой в роман на Агата Кристи: с всяка страница сякаш се приближаваше моят ред. Sputnik V ме чакаше в моята квартална клиника. Кой знае кога бих получил достъп до някоя от алтернативите?
И така един следобед, точно преди Нова година, аз се довлякох през снега до една от градските клиники на тиха странична уличка зад ъгъла на Патриаршеските езера (на която Дяволът се появява в началните страници на „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков). Младежът на гишето прегледа документите ми, позвъни по телефона и ми каза, че да, клиниката може да го направи веднага. След бърза консултация с лекар бях извикан за инжекция. Беше бърза и почти безболезнена. „Поздравления“, каза мъжът на бюрото, когато се върнах, след което ми връчи подпечатан сертификат.
Същата нощ ме болеше ръката, но не развих температура или студени тръпки. Чувствах се по-скоро облекчен, отколкото нервен. Три седмици по-късно ми направиха втората инжекция, която също мина безпроблемно. В края на януари си направих тест за антитела за covid-19; резултатите, съгласно интерпретативна скала, предоставена от клиниката, показват, че нивата на антителата ми са „вероятно достатъчни“ за предотвратяване на заболяване. Изведнъж започна да ми се струва, че шансовете за приключване на моята лична пандемия започнаха да се покачват главоломно. Припомних си нещо, което Чумаков ми каза, преди да отида да се ваксинирам. Русия, каза той, „демонстрира известна готовност да заобикаля ъглите. Но това не е причина да се твърди, че самата ваксина няма да се окаже ефективна. Тя има не по-малък шанс от всяка друга – и ако наистина се окаже успешна, кой ли ще помни или ще се тревожи за нещата, което са дошли преди това?“
[1] Плацебо е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. (по Уикипедия).
