Из глава 5: „Барабанчикът“
За Хитлер кризата е като въздуха, който диша. Той се нуждае от нея, за да оцелее. А влошаващите се условия в Германия (с характерния им нюанс в Бавария) с настъпването на есента, когато валутата преживява пълен срив в резултат от политиката на „пасивна съпротива“, придават все по-голяма привлекателност на агитацията от вида, който използва Хитлер. По времето, когато той поема политическото ръководство на „Кампфбунд“, опустошителната криза в Германия отива към своята развръзка.
Страната е банкрутирала, валутата й се сгромолясва. Инфлацията расте главозамайващо. За спекулантите и черноборсаджиите времената са златни. За обикновените хора обаче материалните последици от хиперинфлацията са опустошителни, а психологическият ефект – неизмерим. Спестявания, трупани цял живот, изчезват за часове. Застрахователни полици се оказват по-безполезни от хартията, на която са написани. Хората, които получават пенсии и фиксирани доходи, виждат как единственият им източник на приходи се стопява и губи всякаква стойност. Работниците са по-слабо засегнати. Работодателите в горещото си желание да не допуснат социални размирици се съгласяват с искането на профсъюзите да индексират надниците пропорционално на разходите за издръжка. Въпреки това няма нищо чудно, че масовото недоволство довежда до рязка политическа радикализация както отдясно, така и отляво.
Когато на 26 септември идва краят на пасивната съпротива, непосредствената реакция на Бавария е да обяви извънредно положение, като дава на Густав Ритер фон Кар почти диктаторски пълномощия. Райхът отвръща с обявяване на общо извънредно положение и предоставяне на извънредни пълномощия на Райхсвера. Една от първите стъпки на Кар е да забрани (в обстановката на подновени слухове за преврат) четиринайсетте митинга, които НСДАП е планирала за вечерта на 27 септември. Хитлер изпада в неистов гняв. Той смята, че са пренебрегнали мнението му, когато са привлекли Кар, и е убеден, че главата на баварското правителство не е човекът, който ще поведе една национална революция. Наред с атаките си срещу правителството на Райха, че е предало националната съпротива (противоположна, макар и по-популярна линия след тази, която е възприел по-рано през годината спрямо политиката на пасивна съпротива), Хитлер насочва огъня си срещу Кар. Седмиците след назначаването на Кар са пълни с интриги, заговори и напрежение, при което страстите се нажежават до краен предел. Мюнхенската полиция регистрира влошаване на обществените настроения през септември, което търси да се излее в някаква форма на действие. Посещаемостта на политическите събрания обаче е ниска заради високите входни такси и цената на бирата. Само нацистите продължават да пълнят бирариите. Тъй като слуховете за предстоящ преврат не стихват, хората имат чувството, че скоро нещо ще се случи.
Хитлер е подложен на натиск да премине към действие. Водачът на мюнхенското подразделение на СА, Вилхелм Брюкнер, му казва: „Наближава денят, когато няма да мога повече да задържам моите хора. Ако нищо не се случи, мъжете ще се измъкнат.“ Шойбнер-Рихтер казва приблизително същото: „За да задържим хората единни, трябва най-после да предприемем нещо. Иначе те ще станат леви радикали.“ Самият Хитлер използва почти същите доводи в разговор с началника на местната полиция полковник Ханс Ритер фон Зайсер в началото на ноември: „Нашите хора са мотивирани от икономическите трудности, така че трябва или да действаме, или нашите последователи ще преминат към комунистите.“ Инстинктите на Хитлер му подсказват да форсира събитията колкото може по-скоро, каквото и да става. Благоприятните обстоятелства, създадени от всеобхватната държавна криза, няма да продължават вечно. Той е твърдо решен да не допусне Фон Кар да му отнеме лаврите. Освен това собственият му престиж ще пострада, ако не бъде направен опит и ентусиазмът се разсее или ако движението отново бъде унизено, както се е случило на 1 май.
Само че картите не са в неговите ръце. Кар и другите двама членове на триумвирата, който управлява на практика Бавария (началникът на държавната полиция Зайсер и командващият на Райхсвера Лосов), имат собствени планове, които значително се различават в детайлите си от тези на ръководителите на „Кампфбунд“. В продължителните преговори, които води с лидери от Северна Германия през целия октомври, триумвиратът се стреми да установи националистическа диктатура в Берлин на основата на директорат – със или без Кар като член на правителството, но със сигурност без участието на Лудендорф или Хитлер, и като се облягат на подкрепата на Райхсвера. Ръководството на „Кампфбунд“, от друга страна, иска установяването на директорат в Мюнхен с централна роля на Лудендорф и Хитлер, със сигурност без Фон Кар, след което да превземат Берлин със сила. И докато Лосов приема за даденост, че всеки ход срещу берлинското правителство ще бъде осъществен единствено от войската, „Кампфбунд“ си представя това като паравоенна операция с подкрепата на Райхсвера. Ако се наложи, заявява военният ръководител на „Кампфбунд“ подполковник Крибел, организацията дори ще се противопостави на всеки опит на баварското правителство да използва въоръжена сила срещу „патриотичните дружества“. Хитлер прави всичко според способностите си да привлече Лосов и Зайсер, като на 24 октомври изнася на последния четиричасова лекция за своите цели. Не успява да склони нито един от двамата да се присъедини към „Кампфбунд“, въпреки че позицията на Лосов – който носи основна отговорност за реда в Бавария – е двусмислена и колеблива.
В началото на ноември Зайсер е изпратен в Берлин да води преговори от името на триумвирата с няколко важни фигури, преди всичко със Зект. Началникът на Райхсвера ясно показва на срещата на 3 ноември, че няма да действа срещу законното правителство в Берлин. Това на практика обърква напълно всички планове на триумвирата. Три дни по-късно в Мюнхен на решаваща среща с главите на „патриотичните дружества“, включително Крибел от „Кампфбунд“, Кар предупреждава „патриотичните дружества“ – под което има предвид „Кампфбунд“ – да не предприемат нищо самостоятелно. Всеки опит за налагане на национално правителство в Берлин трябва да бъде осъществен с единни действия и по предварително подготвени планове. Лосов заявява, че ще подкрепи дясна диктатура, ако шансовете за успех са 51%, но не иска да има нищо общо със зле замислен преврат. Зайсер също подчертава подкрепата си за Кар и готовността си да потуши преврат със сила. Ясно е, че триумвиратът не е готов да действа срещу Берлин.
В този момент Хитлер усеща, че нишката се изплъзва измежду пръстите му. Той не е готов да чака повече и да рискува да изгуби инициативата. Ясно е, както и преди, че превратът ще успее само с подкрепата на полицията и армията. Той обаче е решен да не се бави повече.
Вечерта на 6 ноември на среща с Шойбнер-Рихтер, Теодор фон дер Пфортен (член на върховния съд в Бавария и фигура с неясна роля в нацистките кръгове преди преврата) и може би други съветници (макар че това не е сигурно) той решава да действа – по-скоро с надежда, отколкото с увереност, че ще застави триумвирата да подкрепи преврата. Решението да нанесат удар е потвърдено на следващия ден, 7 ноември, на среща на водачите на „Кампфбунд“. След продължително обсъждане планът на Хитлер е приет. Решено е да извършат удара на следващия ден, 8 ноември, когато всички изтъкнати фигури в Мюнхен ще бъдат събрани в „Бюргербройкелер“, едно от огромните бирхалета в града, за да чуят обръщението, в което Кар на петата годишнина от Ноемврийската революция яростно ще изобличи марксизма. Хитлер чувства, че събранието на Кар го принуждава да ускори нещата. Ако „Кампфбунд“ иска да застане начело на „националната революция“, няма друг избор, освен незабавно да пристъпи към действие по своя инициатива. Много по-късно Хитлер ще заяви: „Нашите опоненти възнамеряваха да обявят баварска революция около 12 ноември. […] Взех решението да нанесем удар четири дни преди това.“
Кар чете от около час и половина подготвената си реч пред аудитория от приблизително 3000 души, струпани в „Бюргербройкелер“, когато към 20,30 ч. от входа се разнася глъчка. Кар прекъсва словото си. Появява се група мъже със стоманени шлемове. Дошли са щурмоваците на Хитлер. В залата е докарана тежка картечница. Хората се изправят по местата си, опитвайки се да разберат какво става, докато Хитлер се приближава през залата, придружен от двама въоръжени телохранители с пистолети, насочени към тавана. Хитлер се покачва на един стол, но тъй като гласът му не се чува в суматохата, изважда броунинга си и стреля в тавана. После обявява, че е избухнала националната революция и че залата е обкръжена от 600 въоръжени мъже. Ако възникнат неприятности, казва той, ще вкара картечница в коридора. Баварското правителство е свалено; ще бъде сформирано временно правителство на Райха. В този момент часът е около 20,45.
Хитлер се обръща с молба – макар че всъщност е заповед – към Кар, Лосов и Зайсер да го придружат до съседната стая. След известно колебание те се подчиняват. В залата цари хаос, но най-накрая Гьоринг успява да привлече вниманието на хората. Той казва, че действията не са насочени нито срещу Кар, нито срещу армията и полицията. Хората трябва да запазят спокойствие и да останат по местата си. „Пийте си бирата“ – добавя той. Това донякъде усмирява обстановката.
В съседната стая, размахвайки пистолета си, Хитлер заявява, че никой няма да си тръгне без негово разрешение. После провъзгласява създаването на ново правителство на Райха, оглавявано от него самия. Лудендорф ще отговаря за националната армия, Лосов ще бъде министър на Райхсвера, Зайсер – министър на полицията, самият Кар ще управлява държавата[I] като регент (Landesverweser),), а Пьонер ще е министър-президент с диктаторски пълномощия в Бавария. Хитлер се извинява, че се е наложило да действа прибързано, но това трябвало да се направи: необходимо било да развържат ръцете на триумвирата за действие. Ако нещата се развият зле, в пистолета му има четири куршума – три за сътрудниците му, последният за него самия.
След около десет минути Хитлер се връща в залата, където отново се е надигнала врява. Той повтаря уверенията на Гьоринг, че действията не са насочени срещу полицията и Райхсвера, а „единствено срещу берлинското еврейско правителство и ноемврийските престъпници от 1918 г.“. Излага предложенията си за новите правителства в Берлин и Мюнхен, назовавайки този път Лудендорф като „водач и командващ с диктаторски пълномощия на германската национална армия“. Съобщава на хората в претъпканата зала, че нещата ще отнемат по-дълго време, отколкото е предвиждал. „Отвън са Кар, Лосов и Зайсер – заявява той. – Много се затрудняват да вземат решение. Мога ли да им кажа, че вие ще застанете зад тях?“ След като тълпата надава одобрителен рев, Хитлер, с изострения си усет за театралното, заявява емоционално: „Мога да ви кажа следното: или германската революция ще започне тази нощ, или всички ще бъдем мъртви до изгрев слънце!“ В момента, когато завършва кратката си реч, настроението в залата е преминало изцяло на негова страна. Около час след първото влизане на Хитлер в залата той и Лудендорф (който се е появил междувременно облечен в пълна униформа на имперската армия), заедно с баварския триумвират, се връщат на подиума. Кар – спокоен, със застинало като маска лице – се изказва пръв, като съобщава под бурни аплодисменти, че се е съгласил да служи на Бавария като регент за монархията. Хитлер, с еуфорично изражение, напомнящо детински възторг, обявява, че той ще ръководи политиката на новото правителство на Райха, и сърдечно стиска ръката на Кар. След него Лудендорф взема думата, убийствено сериозен, и изразява изненадата си от цялата тази работа. Лосов, който е възприел донякъде непроницаемо изражение, и Зайсер, най-развълнуваният от групата, се изказват по настояване на Хитлер. Накрая Пьонер обещава да сътрудничи с Кар. Хитлер още веднъж се ръкува с цялата група. Той е безспорната звезда на представлението. Изглежда, че това е неговата нощ.
От този момент нататък обаче нещата тръгват ужасно зле. Прибързаното импровизирано планиране, трескавата суетня да се подготвят само за един ден – след нетърпеливото настояване на Хитлер, че трябва да изтеглят датата на преврата по-рано, за вечерта на събранието в „Бюргербройкелер“, – вече дават последствия и определят неуправляемия ход на събитията през нощта. Рьом наистина успява да превземе щаба на Райхсвера, въпреки че прави забележителния пропуск да постави под контрола си телефонната централа, което позволява на Лосов да нареди транспортирането на лоялни на правителството войски от близките градове до Мюнхен. Фрик и Пьонер също отбелязват успех първоначално, като завземат контрола над полицейския щаб. На други места ситуацията бързо се влошава. В нощния хаос превратаджиите, най-вече поради собствената си неорганизираност, не успяват да превземат казармите и правителствените сгради. Скоро губят и това, което са успели да постигнат частично в началото. Нито армията, нито баварската полиция се присъединяват към извършителите на преврата.
След връщането си в „Бюргербройкелер“ Хитлер също прави първата си грешка за тази вечер. Когато чува съобщенията за трудностите, с които се сблъскват превратаджиите при казармата на инженерните войски, той решава да отиде там лично, в напразен (както се оказва) опит да се намеси. Лудендорф, който остава да отговаря за ситуацията в „Бюргербройкелер“, веднага пуска Кар, Лосов и Зайсер да си тръгнат, доверявайки се на думата им на офицери и порядъчни хора. Това им дава свободата да се отрекат от обещанията, които Хитлер е изтръгнал от тях принудително.
Късно вечерта Кар, Лосов и Зайсер получават възможност да уверят властите в Бавария, че отказват да приемат преврата. Лосов информира за това всички германски радиостанции в 2,55 ч. В ранните часове на деня за самите пучисти става ясно, че триумвиратът и което е далеч по-важно, Райсхверът и баварската полиция се противопоставят на преврата. В 5 ч. Хитлер още се зарича, че е решен да се бие и да умре за каузата – което подсказва, че най-късно в този момент и той е загубил увереност в успеха на преврата. Самите ръководители на пуча по това време не са наясно какво ще правят по-нататък. Те седят и спорят, докато силите на правителството се прегрупират. Нямат резервен план. Хитлер е в същата безпътица като останалите. Той изобщо не контролира ситуацията. Докато мразовитата утрин се развиделява, унилата тълпа започва да се изнизва от „Бюргербройкелер“. Около 8 ч. Хитлер изпраща няколко души от СА да отмъкнат пачки банкноти от 50 милиарда марки направо от печатницата, за да може да продължи да плаща на войските си. Това е, общо взето, единствената практическа мярка, която е предприета, докато опитът за преврат започва бързо да отива към провал.
Едва на сутринта на Хитлер и Лудендорф им хрумва идеята да организират демонстрация с марш през града. Първоначалното предложение явно е дошло от Лудендорф. Целта, както може да се предвиди, е объркана и неясна. „В Мюнхен, Нюрнберг, Байройт щеше да избухне безмерно ликуване, огромен ентусиазъм и да обхване Германския райх – отбелязва по-късно Хитлер. – И когато първата дивизия от германската национална армия напуснеше и последния квадратен метър баварска земя и стъпеше за пръв път на тюрингска земя, щяхме да станем свидетели на тържеството на народа там. Хората щяха да разберат, че бедата на Германия има край, че избавлението може да дойде само чрез въстание.“ Всичко се свежда до смътната надежда, че маршът ще възбуди сред хората ентусиазъм по отношение на преврата и че армията, изправена пред възторга на мобилизираните маси и перспективата да стреля срещу героя от войната Лудендорф, ще промени решението си. Надигащото се приветствие на масите и подкрепата на армията след това ще проправят пътя за триумфален поход към Берлин. Такава е безумната политика на илюзорни жестове, родена от песимизъм, депресия и отчаяние. Скоро реалността встъпва в правата си.
Към обед колона от около 2000 души – мнозина, сред които и Хитлер, въоръжени – потегля от „Бюргербройкелер“. С готови за стрелба пистолети те застават лице в лице с един малък полицейски кордон на „Лудвигсбрюке“ и го отстраняват от пътя си със заплаха, след което се насочват към „Мариенплац“ в центъра на града и решават да се отправят към Министерството на отбраната. Навалицата от поддръжници по тротоарите ги окуражава с викове и махане на ръце. Някои смятат, че са свидетели на идването на новото правителство. Пучистите обаче няма как да не забележат, че много от афишите, провъзгласяващи националната революция, вече са скъсани или закрити от залепените отгоре им нови нареждания на управляващия триумвират. Участниците в похода знаят, че каузата им е загубена. Един от тях отбелязва, че все едно крачат в погребално шествие.
В края на „Резиденцщрасе“, където улицата наближава „Одеонплац“, участниците в похода се натъкват на втори, по-голям полицейски кордон. „Ето ги, идват. Хайл Хитлер!“ – провиква се един от страничните наблюдатели. Прогърмяват изстрели. Когато огънят спира, четиринайсет пучисти и четирима полицаи лежат мъртви на земята. Сред убитите е един от архитектите на преврата, Ервин фон Шойбнер-Рихтер, който е бил сред водачите на предната линия, заедно с Хитлер, с когото се държат за ръце точно зад знаменосците. Ако куршумът, повалил Шойбнер-Рихтер, беше изстрелян трийсетина сантиметра по-надясно, историята щеше да тръгне в друга посока. В реалността събитията по-нататък се развиват така: Хитлер или веднага се е опитал да се измъкне, или е бил повлечен рязко към земята от Шойбнер-Рихтер. Във всеки случай лявото му рамо е изкълчено. Гьоринг е сред ранените, прострелян в крака. Той и още няколко от водачите на преврата успяват да избягат през австрийската граница. Някои, включително Щрайхер, Фрик, Пьонер, Аман и Рьом, са арестувани веднага. Лудендорф, който остава напълно невредим след престрелката, се предава и е освободен срещу думата му на офицер.
Самият Хитлер получава помощ от д-р Валтер Шулце, началник на медицинския корпус на СА в Мюнхен, който го напъхва в паркираната си наблизо кола и го откарва бързо далече от мястото на действието. В крайна сметка е настанен в дома на Ханфщенгл в Уфинг близо до Щафелзее, южно от Мюнхен, където полицията го открива и арестува на 11 ноември. През времето, което прекарва у Ханфщенгл – самият Пуци е избягал в Австрия, – той съчинява първото от своите „политически завещания“, като оставя партийното ръководство в ръцете на Розенберг, с Аман като заместник. Хитлер според по-късния разказ на Ханфщенгл, който се основава на свидетелството на неговата съпруга, бил съкрушен, когато пристигнал в Уфинг. Въпреки това историите, които се разправят по-късно, че трябвало да го възпрат да не се самоубие, нямат сериозно основание. Той е потиснат, но спокоен, по бяла нощна риза и с превръзка на ранената лява ръка, когато полицията се появява, за да го придружи до затвора в старата крепост на Ландсберг ам Лех, живописно градче на около 65 км западно от Мюнхен. Трийсет и девет пазачи го посрещат с поздрави в новото му жилище. Граф Арко, който през февруари 1919 г. е убил баварския премиер Курт Айзнер, е изведен от просторната си килия № 7, за да направи място на новия високопоставен затворник.
В Мюнхен и други части на Бавария пучът приключва със същата бързина, с която е започнал. За Хитлер това е краят. Поне такъв би бил логичният развой на нещата.
[I] И тук, както и на други места, под „държава“ се има предвид Бавария като една от свободните германски държави.
Иън Кършоу, Хитлер, т. 1. Изд. „Изток-Запад“, София, 2020, стр.140–147
Публикува се със съгласиетона издателите.
