Появата на нов вирус винаги поражда объркване. Откъде е дошъл? Как се разпространява? Колко опасен е? Десет седмици след избухването на епидемията Ковид-19 ние вече разполагаме с достатъчно информация, за да започнат да се запълват някои от тези информационни пролуки. Учените смятат, че вирусът, който причинява респираторната болест, вероятно се предава по капков път чрез кашлица. Наличните данни дават основния да се предполага, че един заразен човек ще зарази средно около 2,2 души. В световен мащаб досега от Covid-19 са починали 3,4 процента от съобщените пациенти, въпреки че вероятността от смъртност вероятно е завишена, тъй като хората с леки симптоми вероятно не се диагностицират и преброяват в общия брой пациенти.
Но с течение на седмиците си оставаше една загадка: Къде остават случаите сред деца?
В един неотдавнашен анализ на екип изследователи от медицинския институт Джонс Хопкинс и техни колеги от Китай, сред онези повече от 72 000 потвърдени случая в Китай, децата под 10-годишна възраст представляват по-малко от един процент от всички инфекции. Сред 1023-те смъртни случая, регистрирани в Китай по това време, няма нито едно дете. „Ние наблюдаваме сравнително малко случаи сред деца“, каза пред репортери генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус в средата на февруари. „Необходими са повече изследвания, за да разберем защо.“
„Наистина е много странно“, казва Бъди Крийч, педиатър по инфекциозни заболявания в Медицински център на университета Вандербилт. Моделите на смъртността, свързани с повечето респираторни патогени, по традиция образуват U-образна крива, отразяваща по-тежки форми на заболяване сред много младите и възрастни хора. Дихателните вируси процъфтяват в органи, където имунната система или все още се развива, или е започнала да се износва. Те включват и четирите коронавируси, които причиняват обикновената настинка и са по-често срещани при децата, отколкото при възрастните. „Новият вирус, който причинява Covid-19, изглежда преобръща кривата“, казва Крийч.
Но едно подробно ново проучване помага да се обясни какво се случва. Оказва се, че не става дума за това, че децата са по някакъв начин имунизирани срещу SARS-CoV-2. Те просто не се разболяват толкова тежко.
„За децата е също толкова вероятно да се заразят, колкото и за възрастните“, казва Джъстин Леслер, епидемиолог по инфекциозни заболявания в Школата за обществено здраве „Блумбърг“ към Джонс Хопкинс, който ръководи новото проучване съвместно с епидемиолозите от Харбинския технологичен институт в Шенжен [Китай] и шенженския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC). „Ако разполагате единствено с данни за случаите, което в момента е максималното, което имаме, то не можете да разберете дали за едно дете е по-вероятно да се зарази, отколкото е за възрастен човек. Никой освен нас не е успявал да разгледа данни за отделни групи от хора, изложени на опасност от заразата, за да се види кой се разболява и кой не.“
Преди няколко седмици с Леслер се е свързал възпитаник на Джон Хопкинс, който понастоящем работи в Китай, с молба за сътрудничество по моделиране на болестните прояви въз основа данни, събрани от Шенженския CDC. След като е проучил данните, Леслер е разбрал, че е възможно да се намери отговор на въпроса как вирусът действа при различните възрастови групи.
На 8 януари Шенженският CDC е идентифицирал първия си местен случай на Covid-19 и е започнал мониторинг на пътниците, идващи от провинция Хубей, центъра на огнището, на около 800 километра на север. През следващите няколко седмици агенцията е разширила надзора си, като е тествала хора с треска в различни местни болници и клиники. Служителите на общественото здравеопазване са идентифицирали общо 391 пациенти с Covid-19 и 1 286 души, които са се намирали в достатъчно близък контакт с тях, за да бъдат изложени на вируса. Те са проследили тези 1 286 души, тествайки ги редовно, за да видят дали са се заразили, дори и ако никога не са проявявали симптоми. Екипът е установил, че за децата на възраст до девет години, които са били изложени на вируса, е също толкова вероятно да бъдат заразени, както и за другите възрастови групи – между седем и осем процента. Но при тях е много по-малко вероятно да се наблюдават видовете тежки симптоми, наблюдавани при групите от по-възрастни пациенти. Всъщност много деца изобщо не проявяват симптоми. В сряда изследователите са публикували анализа си в предпечатния сървър на medRxiv [специализирано медицинско онлайн-издание].
Сами по себе си данните не могат да обяснят защо децата развиват по-лека форма на заболяването. Но по-старите изследвания, проведени върху генетичния роднина на SARS-CoV-2 – предишният коронавирус, който предизвика избухването на SARS през 2002-2003 г., водят до някои улики. Той също е засягал възрастните повече от децата. При онази глобална епидемия загинаха 774 души, или около един на всеки десет от заразените със SARS. Не е починал нито един човек на възраст под 24 години.
При тежките случаи на SARS пациентите първоначално са имали температура и кашлица, докато вирусът бързо се е размножавал в дробовете им. Около седмица по-късно те са получавали спонтанно подобрение, тъй като имунната им система се е задействала. Но тогава пък е започвала втората фаза на заболяването, която е много по-тежка от първата. Едно проучване на изследователи от Хонконгския университет, фокусиращи се върху 75 пациенти със SARS е установило, че вторият етап, който често е водел до смърт, изобщо не е бил причинен от вируса, а от алармираната имунна система на пациентите. Поради причини, които все още не са ясни, някои хора, особено старите и болни, не са успявали да изключат възпалителните си реакции, което кара определени имунни клетки и молекули, предизвикващи възпаление, известни като цитокини, да наводнят белите им дробове. Тази така наречена „цитокинова буря“ причинява най-тежките симптоми на заболяването: пневмония, затруднено дишане и увреждане на вътрешни органи.
„Тези цитокини би трябвало да помагат на имунната система да унищожи вируса, но при хората, поразени тежко, реакцията е прекалено силна, което причинява повече вреди от самия вирус“, казва Стенли Перлман, вирусолог и специалист по детски инфекциозни болести в университета на Айова.
Изглежда, че Covid-19 има някои прилики [с предишния SARS], така че лекарите се питат дали ограничаването на това възпаление би било полезно. В едно от първите проучвания на пациенти с Covid-19, лекарите в болницата Жонгнан към Университета Ухан в Хубей съобщават, че почти половината от тях са получили стероиди, които потискат имунната реакция. Въпреки че възможностите за оценка на резултатите от проучването е била ограничена, авторите съобщават, че нито едно лечение не се е оказало ефективно.
Перлман казва, че учените все още не знаят точно защо някои хора реагират по този начин. Но в проучвания с мишки неговата лаборатория е открила, че с напредването на възрастта дробовете им са получили увреждания, водещи до структурни промени, които ги правят по-податливи на коронавирусни инфекции. Специално при SARS, колкото по-възрастни са били мишките, толкова по-тежко са се разболявали. „Вече знаем, че белодробната среда наистина има значение при този клас респираторни вируси“, казва Перлман. „С напредването на възрастта тази белодробна среда се променя. Тя се замърсява с цветен прашец и други агенти, и тялото реагира с възпаления. Историята на личните ви възпаления може да повлияе върху това колко добре се справяте с коронавирусите.“
Необходими са повече изследвания, но това е правдоподобно обяснение за леките симптоми на Covid-19 при децата, казва Крийч. „Невъзпаленият бял дроб е много по-малко гостоприемно място за който и да е вирус“, казва той. Следващата стъпка ще бъде да наблюдаваме как се справят с инфекцията децата с по-малко чисти дробове – като например онези с история на астма или бебетата, родени със специфични белодробни увреждания. Ако тези деца също имат тежки симптоми на Covid-19, то хипотезата за „чистия бял дроб“ ще бъде потвърдена.
Друга (силно спекулативна) възможност, казва Крийч, е, че децата по някакъв начин могат да използват предишните си имунни реакции срещу коронавирусите, причиняващи настинка, от които те са постоянно нападани. „Всеки от нас е малко по-различен в това как можем да модифицираме реакциите на антителата си, за да се справяме с вирусите“, казва Крийч. „Възможно е някои скорошни излагания на коронавируси при деца да са довели до появата на антитела, които имат някаква специална реактивност срещу Covid-19.“ Но, подчертава той, засега няма доказателства за това какво точно се случва.
Може да минат години на внимателно експериментиране, преди учените да разберат механизма, който изглежда прави Covid-19 по-малко опасен за децата. Но изследванията на Леслер имат ясни последици за сегашните интервенции в общественото здравеопазване. Ако децата могат да се заразят, те вероятно могат и да играят важна роля в по-нататъшното разпространение на болестта, тъй като по-леките им симптоми могат да останат неоткрити. „Ако смятахме, че децата не се заразяват, то закриването на училищата можеше да доведе само до ненужни трудности“, казва Леслер. „Но данните сочат, че закриването на училищата може да бъде важно, за да се предотврати по-нататъшния пренос на заразата.“
Тъй като броят на случаите продължава да нараства в САЩ, служителите в общественото здравеопазване скоро ще бъдат изправени пред избора кои видове стратегии за социално дистанциране да бъдат прилагани за ограничаване на местните огнища. Може би е време да държите децата си у дома.
