Има поне десет причини HBO за заснеме сериал от седем епизода (2008) по бестселъра „Джон Адамс“ от Дейвид Маккълоу, продуциран от носителя на „Оскар“ Том Ханкс.
Някои от тях можем да открием в избора на сюжет за отделните епизоди. Бостънското клане, приемането на Декларацията за независимост, дипломатическата мисия на Джон Адамс във Франция и Англия[1], борбата му със Сената, недългото президентство, крахът на приятелството му с Томас Джеферсън, загубата на президентския пост, дълголетното му изгнаничество в семейната ферма, потъването му в забрава.
Друга причина да се направи този сериал се крие в предизвикателните връзки на 18ти и началото на 19ти век с бурното нашествие на реалполитиката и популизма в политическия живот както на САЩ, така и на онези в Европа, Русия и Балканите. Може да се каже, че централният герой Джон Адамс олицетворява характерния за големите държавници усукан и възпален възел между добрите намерения и коварството на погрешната преценка за действията „в името на народа“.
Поредицата представя 55 славни и трагични години от живота на Джон Адамс, символично починал на 50-ия ден на независимостта на Съединените щати на 4 юли 1826 г. Изпълнението на Пол Джиамати (награда „Еми“, „Златен глобус“, номинация за Оскар) е удивително. Съпругата на Джон Адамс се изпълнява от Лора Лини, носителка на „Еми“ „Оскар“. Двамата остаряват пред очите на зрителите, преживявайки времена на криза, на драматични събития, съпътстващи настъпването на новия живот на колониите, формирането на нови институции, нова държава, нов начин на живот, смъртта на две от децата им.
За детайлите на сериала създателите са вдъхновени от изключителната книга на Дейвид Маккълоу, които са съчетани с човешката страна на историята, уловена в обемната кореспонденция между Джон и Абигейл Адамс. Драматургията е плътна, филмовата изобразителност е повече от въздействаща.
Любопитно е, че освен неизбежния портрет в Белия дом, историческият Джон Адамс не може да се похвали с обичта на народа си. Ще се опитаме в този текст да открием причината за такава скрита неприязън и фактическа забрава на един от първите президенти на САЩ. Дали има сериозни оставания той да остане в сянката на други герои, други политици, други „бащи-основатели“? И ако да – то какви са те?
* * *
Историята в сериала за втория президент на Съединените щати започва през далечната 1770 г., когато в бившите колонии на Великобритания цари монопол. Кралят нарушава правата на колонистите, като затяга данъците до абсурд и разстрелва демонстрантите. От една от тези екзекуции на обикновени хора тръгва историята на голямата борба. Екзекуциите са извършени също от обикновени войници. Хуманист по душа и отличен адвокат, Адамс изненадващо решава да защити войниците пред ужасения поглед на бедните жени и мъже, част от които току що са погребали мъртъвците си, простреляни от американски униформени военнослужещи. Защитава ги, защото е борец за правата на хората и закона. В пледоарията си той заявява: „Обвиняемите трябва да бъдат съдени само въз основа на доказателства, събрани пред съда“. Непопулярната му защита довежда до силен отлив на клиенти от кантората му.
Въпреки че в сериала има достатъчно епизоди, които са посветени на борбата за независимост, зрителят няма да види мащабни бойни сцени. Вместо активни действия на екрана, сериалът предлага много диалози и мини-истории, като се потапя стремглаво в противоречивата революционна епоха на формирането на американската нация и разказва не само за политическата кариера и семейния живот на Джон Адамс, но и за много други героични личности на 18 век. Сред тях е генерал Джордж Вашингтон, но за него във филмовия разказ е отделено твърде оскъдно място. И има защо.
Изключително място в сериала заема Томас Джеферсън[2]. Приятелят. Той е съмишленик на Джон Адамс в ранните години на младата демокрация. Изигран убедително от Стиви Дилейн в стилистиката на революционните герои на Франция, екранният му образ е пропит от идеите на големите английски философи на века.
Трябва веднага да отбележим, че тъкмо в споменатите диалози се съдържа изключителното предизвикателство, пред което са изправени създателите на сериала. Политическият опит и драматизмът на изборите, както и етически противоречивите решения на американските политици отпреди три века не са архаична история. В това сериалът на HBO убеждава категорично.
Цената на „реалполитиката“ за бащите-основатели на САЩ
Поредният спор между Джон Адамс (все още вицепрезидент на генерал Вашингтон) и Томас Джеферсън, ни представя отвътре битките в коридорите на властта. Двамата са бащи на Декларацията за независимост[3], имат почти равен статут и имидж пред американците. Темата на разговора им е напрежението в Сената и връзките им с бунтуваща се Франция. Двамата разсъждават и спорят за границите на властта на президента, опасностите от прекалената му власт, независимо от безупречното политическо поведение на ген. Джордж Вашингтон. Демократични по природа, Джеферсън и Адамс споделят общи виждания. Несъгласията им не са от онези, които биха изиграли контрапродуктивна роля за държавата. Джон Адамс предлага да се ползва „примера на британския парламентаризъм“, като с това се гарантира президентът да има „ограничена власт“.
Адамс няма високо мнение за сенаторите. Намира ги за „твърде млади, без опит, твърде раздразнителни“. Изтъква обаче, че те „вярват в суверенността на народа“. Предвид подчертано изявения републиканизъм на Томас Джеферсън, Джон Адамс изразява опасението си: „Боя се, че републиката ще се раздели на партии“. Всъщност, това и се случва.
Новото ниво на тяхната дискусия е породено от законопроекта за чужденците[4]. Според Джеферсън този законопроект е „обида към изпълнителната власт, той подчинява президента на волята на този орган“. Тези квалификации са далеч от ситуативността на политическото му мислене. Неговият хоризонт е по-далечен от онзи на Джон Адамс. За добро или за лошо…
Томас Джеферсън се е върнал след дълъг дипломатически престой в революционна Франция. Вече е държавен секретар. За разлика от него, Джон Адамс е изпълнен с предубеждения към якобинците. Чел е репортажи във вестници за това как са „носили по улиците на кол главата на командир от Бастилията“, както и за „офицер, обесен на уличен стълб“.
Джеферсън му възразява: „Не може да се очаква от народ, потискан толкова дълго, да направи гладък преход от деспотизма към свободата!“ Насилието ще свърши скоро, убеден е той. Джон Адамс го гледа недоверчиво. Приятелят му изпитва разбираема суета от обстоятелството, че е помогнал на Лафайет. По адрес на революционните френски лидери Джеферсън казва без всякакви задръжки: „Трябва им монархия с власт“. Леко сканадализиран, вицепрезидентът отговря: „Участвали сте в революцията като наш действащ посланик!“
Действително, Томас Джеферсън е съветвал Лафайет[5] за текста на Декларацията за човешките права. Затова и се хвали пред Адамс: „Френската конституция се роди в моята приемна“. Отсрещната реплика: „това е опасна територия“. Бъдещият трети президент на Съединените щати отхвърля подозрението с цялата си политическа зрелост и воля. „Трябва да им помогнем“, казва той. Отпивайки от червеното вино, Джеферсън успокоява видимо ядосания Адамс, който подозира, че Франция ще въвлече цяла Европа във война за защита на монархията. След което подчертава, че ще сподели с президента Вашингтон радостта си от макар и трудното раждане на нова Франция.
Този забележителен спор между двамата велики мъже завършва с победоносните думи на Джеферсън „Дървото на свободата трябва да бъде наторявано от време на време с кръвта на патриоти и тирани. Това е естественият му тор“.
Спорът е симптоматичен. Томас Джеферсън е движеща сила на демократичната система на страната. Публикувал е Общ преглед на правата на Британска Америка, където се позовава на идеите, изразени от английския философ Джон Лок в неговия Втори трактат за управлението. В първите бурни времена на откъсване от Британската империя, точно поради това конгресът му възлага да напише черновата на Декларацията (обявлението) за независимостта на страната. Подражавайки на Лок в тази първа чернова, той определя като неотменими човешки права животът, свободата на словото и имуществото.
Към базисните принципи на Джеферсън ще се върнем по-надолу.
Този спор не оставя Джон Адамс разколебан в политическото си приятелство с Джеферсън. „Бяхме най-добрите партньори“, казва той. Историята на Америка обаче ще ги раздели завинаги. Защото при тях се сблъскват два коренно различни възгледа за демокрацията.
Както споменахме, важният въпрос и за нас, като живеещи в 21 век, е къде е залогът за демокрацията! Създателите на сериала „Джон Адамс“ помагат за намирането на адекватни отговори.
В назряващия конфликт между вече встъпилия в позицията си на втори президент Адамс (Вашингтон подава оставката си след 8 години, огорчен от интригите в сената), дневният ред на политиците и населението в страната се определя от темата за революцията във Франция и опасенията от въвличане на САЩ в нейните последствия. Прочутият финансов министър Александър Хамилтън[6] подклажда страховете от война с Наполеон. Нещо повече: като истински националист, Хамилтън иска тази война! Заедно с други сенатори, той говори за нуждата от мобилизация на населението, но най-важното е, че иска сериозни ограничения върху правата му, които получават форма в лицето на Закона за чужденците и бунтовничеството[7]
Паролата е подадена: „Ако започне война, не може да не се противопоставяме на потенциални шпиони!“, казва Адамс. Федералистката партия и поддръжниците ѝ твърдят, че тези законопроекти укрепват националната сигурност по време на квази-войната.
В някои щати живеят френски заселници. Въпреки незначителния им брой (около 30 хиляди) опасенията от подривните действия на чужденците обхващат мнозинството от членовете на Конгреса. Другата част обаче вижда във внесените за дебат и одобрение два закона потенциална заплаха за демократичните права и свободи!
И така, един от централните епизоди от сериала „Джон Адамс“ представлява буквално филмово есе на тема можем ли да отстъпим правата си временно в името на висша кауза – стабилизиране на военната и вътрешна сигурност на нацията пред лицето на реален военен конфликт. Дискусионният формат е съвършено изграден върху принципа на плурализма. Двете гледни точки са изиграни от актьорите великолепно.
Седнали както обикновено в дома на президента, около кръгла маса с бяла покривка, блюда за обяд или вечеря, отпиващи червено вино в кристални чаши, Джон Адамс и Томас Джеферсън разискват спорните законопроекти. Президентът се пита дали с подобни актове няма „да насърчим още повече недоволните“. От друга страна, „хората искат война, трябва да им отговорим“. Вестниците пишат всякакви неща, чува се прекалено много „гледната точка на французите“.
Томас Джеферсън слуша Адамс с ироничен поглед. Полу-усмивката не слиза от лицето му. Красавец, чувстващ превъзходството на своя ум, ярък философ и практик на човешките права, той пита:
„Нали знаете, че законите ще бъдат посрещнати със съпротива защото атакуват свободата на жителите на САЩ?“
Тъй като насреща му още няма коментар, Джеферсън добавя.
„Двамата с вас сме писали текста за свободата на словото като неотменимо човешко право![8]“
Джон Адамс изглежда измъчен, разколебан, едновременно със съзнание за държавническата си роля и дълг.
Той изтъква пред Джеферсън:
„Народните представители поискаха тези закони! Нима очаквате от мен да остана глух за гласа на народа! Вие сте председател на Сената, Томас! Ще се подчините на желанието на мнозинството! Както се подчинявам аз!“
Джеферсън вече не се усмихва. Иронията слиза от лицето му. Очите му издават мрачно презрение, а тонът на осъдителните думи въздейства върху приятеля му – президента Джон Адамс – като камшик:
„Не мога да председателствам лов на вещици! Подавам си оставката!“
В този дебат сякаш няма победител. Единият от приятелите се оттегля, другият продължава да управлява страната в един от най-сложните ѝ моменти. Популярността на Джон Адамс и без друго вече не е голяма, за разлика от началото на политическата му кариера. Приетите закони са заклеймени от демократичните републиканци като потискане на гласоподаватели и нарушаване на свободната реч по Първата поправка. Очаквано, няколко собственици на вестници са арестувани за критики към администрацията на Адамс. Късните историци ще определят тези закони като противоконституционни. На практика, те упълномощават президента да депортира произволно всеки чуждестранен гражданин, за който е определено, че е „опасен за мира и безопасността на Съединените щати.“
И все пак…
Филмовата интерпретация на живота и личността на Джон Адамс пресреща зрителя с драматизъм и рефлексия. Как се постъпва когато си политик, когато са те издигнали да бъдеш президент на всички, а не на Демократичната или Републиканска партии! Могат ли свободите на гражданите да бъдат степенувани в онази приоритетна стълбица, задължителна за всеки държавник? Ако войната застрашава държавните граници, ако врагът нахлуе в земите ни и избие децата ни, то не сме ли длъжни като политици да се защитим? Как да бъдем толерантни към агентите на воюващата държава, живеещи сред нас, щом те разпространяват неистини за политическата система на САЩ? Силната държава трябва да гарантира на първо място живота и свободата на своите граждани. Не е ли така? Ще суспендираме част от демократичните закони само временно. Внуците на внуците ни ще ни разберат!
Това са всъщност основите и на съвременната Realpolitik.
Държавникът трябва да е практичен, да провежда дипломатически или политически ходове, базирани предимно върху съображения за конкретни обстоятелства и фактори, вместо да следва стриктно изрични идеологически представи или морални и етични предпоставки. Джон Адамс е верен на усета си за това какво е правилно за народа му. Друг е въпросът, че когато въведеш един или друг закон, който започва да определя обществения климат в твоята млада страна, пътят обратно става изключително труден!
***
Човешките права произтичат не от Бог, а от Закона, казва младият Джон Адамс в началото на сериала. Той иска да взема решенията си в контекста на правото. Преди американските политици да напишат Декларацията за независимост, хората често са практикували саморазправа и „улично правосъдие“. Свидетел на един такъв акт на народен гняв, завършил с овалване в катран и перушина на търговец на чай, подозрително лоялен към английската корона, адвокатът Джон Адамс пита приятеля си от Демократическата партия: „Приемаш ли един брутален и незаконен акт за налагане на политически принципи?“
Но приетият с негово съгласие Закон за чужденците се оказва точно такъв брутален акт срещу правата на хората. Но драматичните последици за живота на пламенния адвокат на човешките права, както по време на дипломатическата мисия на Джон Адамс, така и във вицепрезидентството му, и накрая през краткия президентски живот, ни оставят с впечатление за някаква несправедливост към един определено умен и отдаден на американския народ човек. И все пак това не е така. Защото когато изрича пред безспорния демократ Томас Джеферсън фразата „Искате да остана глух за гласа на народа“, Адамс се държи като типичен популист. Той все още не знае, че когато реши, с или без закон, народът ще оваля в катран и перушина всеки политик, който престане да го слуша.
[1] Джон Адамс, първият вицепрезидент на САЩ (1789 - 1797) и вторият президент на САЩ (1797 - 1801).
[2] Томас Джеферсън е автор на първата чернова на Декларацията за незавимост, посланик във Франция, губернатор на Вирджиния, държавен секретар, втори вицепрезидент и трети президент на САЩ. Той е също политически философ, революционер, земеделец, архитект, археолог, изобретател, робовладелец и основател на Вирджинския университет. Статиите му са характерни със застъпничеството за правата на човека, включително свободата на мисълта, словото и религията, действат вдъхновяващо на Американската революция https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Jefferson
[3] Декларацията за независимост на САЩ е документ приет от Контитенталния конгрес на 4 юли 1776, обявява, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“
[4] Законът за чужденците и бунтовничеството е набор от четири закона, приети през 1798 г., които прилагат ограничения върху имиграцията и свободата на словото в Съединените щати, Законът срещу чужденците позволява на президента да затваря и депортира не американски граждани https://en.wikipedia.org/wiki/Alien_and_Sedition_Acts
[5] Жилбер дьо Лафайет е френски благородник, военен и политически деец, пряк и активен участник в Американската революция(1776), както и във Френската революция(1789) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%9B%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%82
[6] Александър Хамилтън, министър на финансите, основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон, основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън. Той е основател на Банката на Ню Йорк. Хамилтън е националист, поставя ударението на силно централизирано правителство - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD
[7] Законът за чужденците и бунтовничеството e набор от четири закона, приети през 1798 г., които прилагат ограничения върху имиграцията и словото в Съединените щати. Законът дава на президента допълнителни правомощия да задържа чужденците по време на война, а Законът за бунт криминализира неверни и злонамерени изявления за федералното правителство - https://en.wikipedia.org/wiki/Alien_and_Sedition_Acts
[8] В Декларацията за независимост се казва:Конгресът няма да издава закони, които ограничават свободата на словото или на печата, както и правото на хората да се събират мирно и да подават петиции до правителството за компенсиране на оплакванията - https://portal.ct.gov/SOTS/Register-Manual/Section-I/Declaration-of-Independence-US-Constitution
