От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Откакто свърши студената война, полюсите на земята започнаха да се топят. Арктическата ледена шапка се смалява от година на година. Колкото до политическите полюси – по време на студената война те бяха западен и източен. 


Но днес левите въвеждат 10-процентов данък, а ултра-десните партии привличат бивши комунисти. Плоският нисък данък стимулира икономическия растеж. Той е мечта за мнозина милардери в западна Европа и САЩ, но съществува само в някои бивши комунистически страни. „Десният“ Запад отдавна е въвел прогресивния данък, при който богатите плащат повече от бедните. Социалистите са все по-„про-бизнес“ ориентирани и консервативни, десните често са предпочитани от народа. Размиха ли се окончателно полюсите в световния политически океан?

Все пак има съществени разлики между България и стария запад, разлики, които ни затрудняват да разберем правилно политическата картина в други страни. Да вземем например здравната реформа, която мъчително се придвижва (или замира) у нас и тази, която не по-малко мъчително се придвижва, под обстрела на републиканците, в Съединените Щати. Тази неделя се очаква в Конгреса да се гласува здравната реформа на Обама, която би била най-важната реформа правена в тази страна от шейсетте години насам. В САЩ има 45 милиона незастраховани работещи американци. За американците реформата се състои в това да се въведе социален елемент в една комерсиална, действаща по чисто икономически механизми здравна система, държавата да помогне на хората да се застраховат. При нас здравната реформа трябва да бъде проведена точно в обратната посока – към създаване на ефективен икономически механизъм, а не както до сега държавата да излива пари в бездънната яма на здравни заведения и чиновници. С други думи, при нас има нужда от строга отчетност и премахване на корупцията. Ако класическите понятия още имат някакъв смисъл, у нас реформата трябва да бъде дясна, а в Америка лява.

Левите у нас въведоха 10 процентния данък и защитават по-скоро интересите на гравитиращите към тях богати. Социалистите станаха капиталисти. А десните имат най-силна подкрепа сред средната и по-долна градска класа. И все пак в България има рязко политическо противопоставяне между „левица“ и „десницата“. Но на каква основа е това противопоставяне, ако границите между лява и дясна икономическа програма така са се размили?

Президентът Първанов разигра голямо антиправителствено шоу миналата седмица, като в неговата реч въплъщение на злото не беше премиерът Борисов, а дошлия от Вашингтон министър Дянков. И – разбира се! – Иван Костов – кошмарът на мнозина наши леви. Костов е един изключително успешен за страната ни политик, който съзнателно и да се надяваме безвъзвратно постави България на евро-антлантическите релси. От друга страна, много анализатори свързаха несъразмерната медийна изява на президента с неговото раздразнение от това, че правителството пренебрегва руските енергийни интереси, или със страх, че неговата обвързаност с такива интереси ще излезе наяве. АЕЦ „Белене“ очевидно е хранил със своите по руски щедри финансови и морални комисионни мнозина, които до скоро бяха на власт. Така че евро-атланикът Костов и „американецът“ Дянков са най-естествените врагове за русофилите.

Макар и да са привидно про-европейски настроени, нашите социалисти, или поне голяма част от тях, си остават заклети русофили. След Освобождението, в българското Народно събрание от едната страна бяха русофилите, от другата – западняците. Но нима и днес, сто години по-късно нещата стоят все така? Дори и след като България стана член на Европейския съюз, у нас има достатъчно хора, които са подозрителни или направо враждебни към Европа, от която уж сме част, а Русия, страната на Дядо Иван, ги привлича с обаянието на втора родина? След като сме част от Европа, нашите интереси са европейските, а не руските. Нали?

Но след 45-годишната промивка на мозъци, паметници като този на Альоша в Пловдив или на Съветската армия в София има и в умовете ни. Докато през 1878 г. руснаците ни освободиха, през 1944г. те пак ни поробиха. Но двадесет години след края на Съветския съюз съветските монументи още не са и няма скоро да бъдат демонтирани, нито по паркове и тепета, нито в умовете на хората. От друга страна „западняците“ у нас, уви, нямат такива монументи. Затова мнозина гласоподаватели все още се чувстват по-уютно в прегръдката на русофилите, отколкото у дома – в България, която е в Европа.
Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).

Pin It

Прочетете още...