Парите са сатанинско изобретение. Голямото сатанинско изобретение на модерния свят.
Парите са само идея – една математическа или икономическа абстракция. Но в модерно време (от 18-и век насам), във времето на капиталистическата глобализация, парите са станали единственият общ знаменател, единственото нещо, което обединява целия свят. Няма вече религия или културна идея, която да е общовалидна. Няма вече идея приета ако не от всички, то поне от някакво стабилно мнозинство от хора в света. Само парите са такава идея. Парите са еднакво желани (или мразени, ако принадлежат на „другите“) от всички хора. Независимо от тяхната религия, раса или класа, хората желаят да имат пари.
Традиционните империи почиваха на две неща: на военна сила и на някаква културна идея. Но второто беше по-важното. Римската империя, ако беше лишена от културния елемент на гръко-римската религия и цивилизация, не би могла трайно да завладее средиземноморския свят. (Монголците завладяха много по-обширни територии, но не можаха да ги задържат, защото им липсваше обединителна цивилизационна идея.) За да просъществува след смъртта на първия завоевател, империята се нуждае не само от огнен меч, но и от Огнен Дух. Ако не можеш да асимилираш културно един народ, не можеш да го подчиниш и военно. Не бъдат ли духовно асимилирани, не приемат ли цивилизацията на завоевателя за своя, рано или късно поробените ще въстанат и ще се освободят. Така че крайъгълният камък на всяка империя е някаква цивилизационна идея.
От Константин Велики до края на 18 век, всички европейски империи бяха базирани на един или друг вариант на християнската идея. Етническият национализъм е сравнително нова идея, рожба на Просвещението – идея, на която все още се базират световните общества.
Но националистическата идея не е в противоречие с личното желание на всеки човек да има пари. Тя обаче няма и не може да има задграничен паспорт. Единственият общ знаменател между националните световни общества, единствената глобална идея, идеята, на която почиват както многонационалните империи, така и международните отношения в съвременния свят, са парите.
Комунизмът беше интернационална идея, която се опитваше да се конкурира с парите – в студени и горещи войни за имперско господство. Комунизмът имаше задграничен паспорт, макар и гражданите му да нямаха.
Но и двете тоталитарни идеи на 20-ти век – комунистическата и националсоциалистическата – бяха всьщност идеи за проспериращо консуматорско общество. Само че по-несъвършени, по-ограничени от идеята на демократичния капитализъм, която ги победи. „Чистите пари“ победиха идеологизираните пари. Третият Райх (Берлин) и Третият Рим (Москва) паднаха. Нюйоркската борса остана. Тя е Папският дворец на света след Студената война.
Чудесна представа за силата на „чистите пари“ и за слабостта на комунистическата консуматорска идея ни дава един поглед върху развитието на Русия и Китай от 80-те години насам. Няма спор, че Китай продължава да бъде една тоталитарна империя. Правителството в Пекин не само упражнява повсеместна цензура и контрол, но и притежава мнозинството акции в така наречения частен капитал. И все пак Китай цъфти икономически. (За съжаление в модерния свят има някои примери – от Чили на Пиночет до пост-маоистки Китай – за това, че капитализмът и демокрацията не винаги вървят ръка за ръка.) Старата комунистическа номенклатура на Китай, запазвайки своята хегемония от времето на червената империя, се преоблече в дрехите на капитализма. Тези дрехи са скроени от пари и ярко контрастират както с религиозния, така и с пролетарския моралистичен дух. Няма нищо морално, нито комунистическо, в това да се подкрепя кървавия судански режим на Ал Башир например. Но Китай го подкрепя – не по идейни съображения, а само за пари, за икономическо господство в Африка. Както знаем, парите не миришат. Дори когато са били обилно полети с кръв или заченати и отгледани в кръв.
От друга страна Русия по времето на Горбачов и Елцин се опитваше да демократизира комунистическия тоталитаризъм, но се забави фатално с икономическите реформи. И така руската империя колабира. Стана мафиотска държава. Путин се опитва да възстанови влиянието на Русия, но тя си остава един паднал имперски гигант, където няма нито демокрация, нито нормална, функционираща капиталистическа икономика. Защото корупцията в крайна сметка изяжда парите. Не можеш наистина да спечелиш световната игра, борсовата игра, ако не спазваш правилата й. С мързел, тарикатлък и насилие не се гради световна империя.
Някои алармиращи отстъпления от традиционната капиталистическа демокрация (която се състои в честна конкуренция и плурализъм – както на свободния пазар, така и на политическата сцена) могат да се забележат и в Западния свят. С окрупняването на големите корпорации, те се превръщат в монополисти и поради липсата на конкуренция са не по-малко податливи на корупция от държавата. Свидетелство за това е световната икономическа криза. Също така, с все по-решаващата роля на големите пари в политиката, демокрацията – този крехък културен фундамент на традиционния капитализъм – се ограничава и модифицира. И остават само парите.
Тук можем да говорим за новата „интернетна“ демокрация, за новото постиндустриално, информационно общество. Да, може би има надежда за бъдещето. Но във всеки случай в днешния свят не демокрацията, а парите все още продължават да бъдат единствената обединяваща културна идея на света.
Откакто парите започнаха да се възцаряват като хегемон, от Просвещението насам, светът се е променил до неузнаваемост. Той продължава да се променя, да се развива в научно-техническо отношение с растяща, със свръх-светлинна скорост. Животът става все по-комфортен за все повече хора. Не е ли тогава безпочвено твърдението, че парите са сатанинско изобретение? Не е ли това твърдение ретроградно?
Хората и народите желаят пари само защото вярват, че богатството ще ги направи по-щастливи. Какъв е смисълът на живота, ако не щастието? Какво са всичките световни пари, какво са всичките религии и философии, ако не ни правят по-щастливи, или ако не ни помагат да вярваме, че ще бъдем по-щастливи един ден?
Но парите не могат да ни направят щастливи. Ако имаме много пари, трябва непрестанно да мислим как да ги инвеститраме и управляваме, за да не ги загубим. Трябва да се страхуваме за тях, да ги обслужваме. С други думи, ставаме роби на парите си. А може ли един роб да бъде щастлив?
Но ако нямаме пари, пак трябва непрекъснато да мислим за тях. Трябва да мислим как да се сдобием с пари, за да оцелеем физически. Така че парите и в двата случая ни обсебват изцяло. И с това ни правят нещастни, правят ни роби. За да бъде щастлив, човек трябва да има пари, но не много. Не повече, отколкото му е нужно, за да съществува, без да мисли за тях.
Но дори и да имаме точно толкова пари, колкото да не мислим за тях – ако нямаме любов в живота си, ако нямаме духовни идеали, ако сме обременени от болести или от смъртта на близки хора, можем ли да бъдем щастливи?
Целият модерен свят се върти около парите. Всички сме културно обладани от тях. И все пак те не могат да ни направят щастливи. Могат само да ни създадат приспивен комфорт, или да ни направят нещастни като ни заробят. Затова казвам, че парите са голямото сатанинско изобретение на модерния свят.
Традиционните империи почиваха на две неща: на военна сила и на някаква културна идея. Но второто беше по-важното. Римската империя, ако беше лишена от културния елемент на гръко-римската религия и цивилизация, не би могла трайно да завладее средиземноморския свят. (Монголците завладяха много по-обширни територии, но не можаха да ги задържат, защото им липсваше обединителна цивилизационна идея.) За да просъществува след смъртта на първия завоевател, империята се нуждае не само от огнен меч, но и от Огнен Дух. Ако не можеш да асимилираш културно един народ, не можеш да го подчиниш и военно. Не бъдат ли духовно асимилирани, не приемат ли цивилизацията на завоевателя за своя, рано или късно поробените ще въстанат и ще се освободят. Така че крайъгълният камък на всяка империя е някаква цивилизационна идея.
От Константин Велики до края на 18 век, всички европейски империи бяха базирани на един или друг вариант на християнската идея. Етническият национализъм е сравнително нова идея, рожба на Просвещението – идея, на която все още се базират световните общества.
Но националистическата идея не е в противоречие с личното желание на всеки човек да има пари. Тя обаче няма и не може да има задграничен паспорт. Единственият общ знаменател между националните световни общества, единствената глобална идея, идеята, на която почиват както многонационалните империи, така и международните отношения в съвременния свят, са парите.
Комунизмът беше интернационална идея, която се опитваше да се конкурира с парите – в студени и горещи войни за имперско господство. Комунизмът имаше задграничен паспорт, макар и гражданите му да нямаха.
Но и двете тоталитарни идеи на 20-ти век – комунистическата и националсоциалистическата – бяха всьщност идеи за проспериращо консуматорско общество. Само че по-несъвършени, по-ограничени от идеята на демократичния капитализъм, която ги победи. „Чистите пари“ победиха идеологизираните пари. Третият Райх (Берлин) и Третият Рим (Москва) паднаха. Нюйоркската борса остана. Тя е Папският дворец на света след Студената война.
Чудесна представа за силата на „чистите пари“ и за слабостта на комунистическата консуматорска идея ни дава един поглед върху развитието на Русия и Китай от 80-те години насам. Няма спор, че Китай продължава да бъде една тоталитарна империя. Правителството в Пекин не само упражнява повсеместна цензура и контрол, но и притежава мнозинството акции в така наречения частен капитал. И все пак Китай цъфти икономически. (За съжаление в модерния свят има някои примери – от Чили на Пиночет до пост-маоистки Китай – за това, че капитализмът и демокрацията не винаги вървят ръка за ръка.) Старата комунистическа номенклатура на Китай, запазвайки своята хегемония от времето на червената империя, се преоблече в дрехите на капитализма. Тези дрехи са скроени от пари и ярко контрастират както с религиозния, така и с пролетарския моралистичен дух. Няма нищо морално, нито комунистическо, в това да се подкрепя кървавия судански режим на Ал Башир например. Но Китай го подкрепя – не по идейни съображения, а само за пари, за икономическо господство в Африка. Както знаем, парите не миришат. Дори когато са били обилно полети с кръв или заченати и отгледани в кръв.
От друга страна Русия по времето на Горбачов и Елцин се опитваше да демократизира комунистическия тоталитаризъм, но се забави фатално с икономическите реформи. И така руската империя колабира. Стана мафиотска държава. Путин се опитва да възстанови влиянието на Русия, но тя си остава един паднал имперски гигант, където няма нито демокрация, нито нормална, функционираща капиталистическа икономика. Защото корупцията в крайна сметка изяжда парите. Не можеш наистина да спечелиш световната игра, борсовата игра, ако не спазваш правилата й. С мързел, тарикатлък и насилие не се гради световна империя.
Някои алармиращи отстъпления от традиционната капиталистическа демокрация (която се състои в честна конкуренция и плурализъм – както на свободния пазар, така и на политическата сцена) могат да се забележат и в Западния свят. С окрупняването на големите корпорации, те се превръщат в монополисти и поради липсата на конкуренция са не по-малко податливи на корупция от държавата. Свидетелство за това е световната икономическа криза. Също така, с все по-решаващата роля на големите пари в политиката, демокрацията – този крехък културен фундамент на традиционния капитализъм – се ограничава и модифицира. И остават само парите.
Тук можем да говорим за новата „интернетна“ демокрация, за новото постиндустриално, информационно общество. Да, може би има надежда за бъдещето. Но във всеки случай в днешния свят не демокрацията, а парите все още продължават да бъдат единствената обединяваща културна идея на света.
Откакто парите започнаха да се възцаряват като хегемон, от Просвещението насам, светът се е променил до неузнаваемост. Той продължава да се променя, да се развива в научно-техническо отношение с растяща, със свръх-светлинна скорост. Животът става все по-комфортен за все повече хора. Не е ли тогава безпочвено твърдението, че парите са сатанинско изобретение? Не е ли това твърдение ретроградно?
Хората и народите желаят пари само защото вярват, че богатството ще ги направи по-щастливи. Какъв е смисълът на живота, ако не щастието? Какво са всичките световни пари, какво са всичките религии и философии, ако не ни правят по-щастливи, или ако не ни помагат да вярваме, че ще бъдем по-щастливи един ден?
Но парите не могат да ни направят щастливи. Ако имаме много пари, трябва непрестанно да мислим как да ги инвеститраме и управляваме, за да не ги загубим. Трябва да се страхуваме за тях, да ги обслужваме. С други думи, ставаме роби на парите си. А може ли един роб да бъде щастлив?
Но ако нямаме пари, пак трябва непрекъснато да мислим за тях. Трябва да мислим как да се сдобием с пари, за да оцелеем физически. Така че парите и в двата случая ни обсебват изцяло. И с това ни правят нещастни, правят ни роби. За да бъде щастлив, човек трябва да има пари, но не много. Не повече, отколкото му е нужно, за да съществува, без да мисли за тях.
Но дори и да имаме точно толкова пари, колкото да не мислим за тях – ако нямаме любов в живота си, ако нямаме духовни идеали, ако сме обременени от болести или от смъртта на близки хора, можем ли да бъдем щастливи?
Целият модерен свят се върти около парите. Всички сме културно обладани от тях. И все пак те не могат да ни направят щастливи. Могат само да ни създадат приспивен комфорт, или да ни направят нещастни като ни заробят. Затова казвам, че парите са голямото сатанинско изобретение на модерния свят.
