Това е доста стряскащо. В една държава, в която няма съдебна власт не може да има демокрация. Демокрацията без закони е анархия и в крайна сметка става власт на престъпниците. Не случайно имаме вече и лица, разследвани за организирана престъпност, които биват регистрирани от ЦИК и се канят да стават депутати. Същевременно се отказва регистрация на най-старата опозиционна партия в България – СДС. Прави се регистрация на човек, който според волята на членовете на СДС и според закона, не представлява този съюз. С други думи, прави се опит за кражба на партийна идентичност. Софийският градски съд продължава да отказва регистрация на законния лидер Мартин Димитров, въпреки решението на Върховния касационен съд.
ДАНС ходи да арестува и разследва невинни хора от родопско село по сигнали на някой си Яне Янев. Същевременно ДАНС не разследва, и сигурно няма да разследва, откъде идват милионите, с които същият си финансира кампанията – значително по-скъпа от кампанията на всички други партии, с изключение на БСП. Откъде РЗС взе тези пари? „Десните“ РЗС и Атака гласуваха в пакет с БСП и ДПС за 8 процентна бариера срещу истинската дясна опозиция. А съветник на Станишев, който е и автор на черен PR срещу опозицията, ще брои гласовете на предстоящите избори…Очевидно, всичко е възможно в България! Но за кого? Какви възможности има пред обикновените хора?
Преди две години се върнах в страната след 13 годишно отсъсвие. Върнах се пълен с оптимизъм. България, която беше тръгнала от 1997 по пътя на евро-атлантическата интеграция ми изглеждаше съвсем различна от това, което помнех от началото на 90-те години. И си мислех – сега, когато сме в Европейския съюз няма вече значение кой точно е на власт. Има про-европейски консенсус между всички сериозни политически сили в парламента, леви и десни, а останалото са само детайли. Мислех си също, че опасността от спиране на европейските фондове ще бъде един икономически механизъм да се принуди правителството на България, каквото и да е то, да се бори реално с корупцията…
Оказа се, че съм бил ужасно наивен. Именно тези големи пари, които идват отвън към нашето правителство и бизнесите свързани с него, както и страха, че ще се поиска отговорност от някои управляващи, които с кражбите си лишават българите от европейските пари, се оказаха стимул за управляващите да се бори със зъби и нокти да остане на власт и след изборите.
За всички, които следят безпристрастно какво става в България е ясно, че икономическата мафия в симбиоза с останките от бившата Държавна сигурност дърпа задкулисно конците на много политици. А вероятно и някои руски служби се намесват, защото само Русия може да има интерес от провал в европейската ни интеграция. Подпомагат се политици от псевдо-опозицията РЗС-Атака. Атака е най-последователният защитник на руските енергийни интереси у нас. Но разбира се, най-големи финансови и политически интереси от това да останат на власт, имат управляващите от БСП и ДПС. А това, което не може да се купи с пари (като избори) може да се купи с много пари.
Бях в ръководството на една от организациите-създателки на СДС през 1989-та. Разбира се, още тогава имаше внедрени хора в зараждащата се опозиция. Бивши сини лидери и до сега активно участват във войната срещу Синята коалиция и така фактически подпомагат БСП. Не съм бил в България по време на правителството на Иван Костов. Но знам, че именно то стабилизира финансово страната след икономическата катастрофа при Жан Виденов и я поведе по пътя на евроатлантическата интеграция. Следващите правителства, особено това на Симеон Сакскобурготски, продължиха на практика да водят страната в същата посока. Но затлачена в корупция и беззаконие тежката държавна машина започва да боксува. (България сега е класирана на 74-то място по корупция, а миналата година е била на 64-то.) Има опасност влакът да дерайлира или спре съвсем, ако управляващите останат на власт още един мандат. Има опасност да бъдем, ако не изгонени от ЕС, то поне изолирани и сложени под карантина, като някаква европейска версия на Сомалия – неуправляема територия на пиратство и беззаконие. Това ще стане още по-реална възможност, ако се установят сериозни изборни фалшификации от страна на управляващите и те останат на власт.
Един приятел ми обясняваше, че и в правителството на Костов е имало корупция. Сигурно е имало. Но Иван Костов все пак е доказал, че разбира от икономика и че умее да се справя със сериозни икономически кризи. Мартин Димитров също внушава доверие и респект. И Бойко Борисов, разбира се, има своя собствен електорат, различен от този на Синята коалиция. Той се ползва с доверието на най-голям процент от българските избиратели. Трябва да дадем шанс на опозицията, дори ако след година-две решим, че и десните не са оправдали доверието ни. Трябва да има промяна – махалото да може да се движи свободно от единия до другия край на политическия спектър. Защото, както знаем от лорд Актън, властта по принцип има тенденция да корумпира, но абсолютната власт корумпира абсолютно.
А ако не гласуваме изобщо, с убеждението, че „и едните и другите са маскари“ ще помогнем всъщност на тези маскари, които сега са на власт и са добили вече доста рутина в корупцията. Наистина е важно да се гласува!
