Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главно мюфтийство, отец Александров, свещеник от храм „Света Троица“ в София, Емил Кало, председател на организация „Шалом“, гости в предаването на Нова телевизия „Коритаров live“
Водещ: Започва „Коритаров live“. Добро утро на слушателите на Нова Европа, които се включват към ефира на Нова телевизия в този момент. Застрашена ли е религиозната толерантност в България? Този въпрос няколко месеца преди приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз сигурно изглежда абсурдно. Не звучи обаче той на фона на случващите се протести срещу правото на вероизповедание да го реализира така както желае – нещо което се превръща от анти-кампания срещу ислямското вероизповедание в опит за трасиране на политическа ниша и трамплин към президентските избори, може би. Това е поводът да поканим в студиото ни Главния секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов, Емил Кало, председател на организация „Шалом“ и отец Александър, свещеник от храм „Св. Троица“ в София, представители на три от основните вероизповедания в нашата страна. Добро утро и добре дошли господа. Да започнем с вас г-н Хафъзов, има един призив или пожелание да се намалял звукът на службите от минаретата на джамиите.
Хюсеин Хафъзов: По-скоро призивите са два. Единият от тях е да бъде намален звукът от минаретата, вторият е да бъде напълно спрян. Но и двете искания са напълно абсурдни. И в момента аз изразявам мнението не само на Главно мюфтийство, а на цялото мюсюлманско вероизповедание, което включва 12 районни мюфтийства и 1500 настоятелства на територията на страната.
Водещ: Един такъв въпрос обаче. Създава се впечатление, че основната прицелна точка е джамията в София, но се прокрадва информация, че и в други места има опити за?….
Хюсеин Хафъзов: Да. Започва такава кампания….
Водещ: Придобива ли национален мащаб тя?
Хюсеин Хафъзов: Има такива опити. Не знам доколко ще придобие национален мащаб, има такива опити, но мнението на всички духовници и администратори на мюсюлманското вероизповедание е, че ненакърнимо право е, абсолютно право на всяко едно изповедание да извършва своите обреди и ритуали свободно. Така че ние не мислим нито да намаляваме, нито да преустановяваме четенията на призива езан, било то от софийската джамия „Баня башъ“, или от която и да е джамия на територията на страната.
Водещ: Отец Александров, Вие сте представител на православната църква, ще дадете ли рамо на солидарност на мюсюлманите да изпълняват своите обреди така, както искат или имате някаква друга позиция?
Отец Александров: Не, не бих могъл да имам някаква друга позиция. В България мюсюлмани и християни от векове живеят заедно и отдавна, от десетилетия, са намерили начин да живеят в мир, в разбирателство. Нека се върнем в годините преди 9 септември, колко много турци е имало у нас, българи, живели са заедно, живели са в сътрудничество, заедно са изкарвали прехраната си, заедно са се трудили и са се борили с несгодите и доколкото зная и от разказите на моите родители, не е имало никакви конфликти, никакви сблъсъци, никакво неразбирателство, напротив, едните поздравяват за Великден, другите поздравяват за Байряма и така. Така че това са исконни права и това са отдавна решени въпроси. Искам само да кажа това, това не е никакъв, това не е религиозен конфликт, нито се засяга религиозната толерантност. И друг път съм го казвал – няма религиозни войни. Има войни, конфликти и сблъсъци за власт, за територии, за богатства, за земи, за големство, за първенство, а религията се използва за мотив и то по един много неприятен начин.
Водещ: Значи тук виждате по-скоро претекст, който се търси в религията, за да се лансира политическа теза?
Отец Александров: Да, претекст.
Водещ: Добре, това ваша лична позиция ли е или можем да очакваме да се превърне и в позиция на Българската православна църква.
Отец Александров: Ами аз съм един редови свещеник, най-обикновен редник и не мога да говоря, мога да изложа християнското становище, това е, което изложих. Вярвам, че едва ли би имало голяма разлика между това, което казах и становището на нашата православна църква.
Водещ: Защото при това натрупване на /…/ да го кажем така, не би било добре Православната църква да излезе с официално становище, Светият синод, защото това би било изключителен жест на съпричастност.
Отец Александров: Да, би било много добре, би било много уместно. Предполагам, не мога да говоря от чуждо име, че може би ще има едно такова становище, една такава декларация. Защото истински религиозният човек, той е миролюбив човек, той има мир в себе си, той има мир в Бога, в който вярва, когото обича, на когото се надява и този мир той разлива и раздава на хората около себе си, той е добронамерен. Такъв е и юдеинът, такъв е и християнинът, такъв е и мюсюлманинът, истински религиозният човек, а този, който търси в религията мотиви и поводи да създава сблъсъци и да насъсква хората, не му прави чест.
Водещ: Г-н Кало, как Ви изглежда този конфликт? Вие, зад кулисите, можем да кажем, разбрах, че сте имал и среща с хора от „Атака“.
Емил Кало: Да, вчера ме посетиха хора от „Атака“, което за мен беше много странно явление.
Водещ: Да, стреснахте ли се, как дойдоха?
Емил Кало: Трудно може да ме стресне нещо.
Водещ: Да.
Емил Кало: Може би сега аз ще ви стресна вас като ви кажа, че аз не споделям напълно схващанията на моите събеседници.
Водещ: Интересно е да чуем защо.
Емил Кало: Безусловно всяко вероизповедание, безусловно, има право да изповядва своите религиозни практики и ритуали. Но мое кредо е, и позволявам си да го кажа, че това е и кредо на еврейската общност в България, че в никакъв случай това не трябва да се налага и демонстрира извън кръга от вярващи.
Водещ: Ще Ви помоля обаче очилата, ако може, да махнете, защото от микрофона се…
Емил Кало: Да, извинявам се.
Водещ: Да.
Емил Кало: В никакъв случай и в този смисъл аз искам да кажа и още нещо, което тук не се спомена. Прави се някакъв паралел между камбанния звън и гласа на мюезина.
Водещ: Ами като ритуал, като ниво на изразяване на ритуала, може би.
Хюсеин Хафъзов: И като цел на ритуала може би най-вече.
Водещ: И като цел.
Емил Кало: Аз напълно съм съгласен със задълженията на мюезина да изпълни съответната молитва, но в България, г-н Коритаров, и уважаеми мои събеседници, на нашия герб, не знам, на някой може да не му харесва, аз нямам нищо против, отгоре има кръст.
Хюсеин Хафъзов: И какво от това? И какво от това?
Емил Кало: Значи, България…
Хюсеин Хафъзов: … е християнска държава, това ли твърдите?
Емил Кало: Това е факт.
Хюсеин Хафъзов: Не е факт. Според Закона за вероизповеданията България не е теократична, а демократична държава.
Водещ: Светска държава.
Хюсеин Хафъзов: Т. е., светска държава, която не се управлява от теократ.
Емил Кало: Аз нито за миг не съм споменал и дори намекнал за ограничаване на каквато и да е религиозна практика. На мен дори ми е много лесно, защото юдейската религиозна практика априорно изключва използването на техническите средства, така че аз не защитавам някаква своя позиция, но смятам, че всякакъв опит да се демонстрира, да се изнася навън, между другото, между нас, между юдеите в България има една малка, не мога да го нарека секта, но религиозна група, която много държи някои празници да празнува навън, на улицата – нещо, което лично аз, тъй като в момента говоря като личност, лично аз не мога да приема.
Хюсеин Хафъзов: Имате предвид, че християните, които в навечерието на Великден кръжат около църквата би трябвало да бъдат спрени, това ли имате предвид? Със свещ в ръка, което е един много добър ритуал, приятен, разбира се, който на всичкото отгоре е увлекателен и атрактивен – няма как да го спрем…
Емил Кало: Това е част от тяхната…
Хюсеин Хафъзов: Това е демонстрация извън храма.
Емил Кало: Това е част от религиозната практика.
Хюсеин Хафъзов: Нашата религиозна практика задължава…
Емил Кало: Да има високоговорител?
Хюсеин Хафъзов: … призивът езан да се чува извън джамията. И ако преди 100 години е нямало трамвай, самолети или пък други превозни средства, които да пречат да се чуе от минарето призивът, то вече ги има. На всичкото отгоре би трябвало нещо много важно да подчертая, че ние имаме право според религиозните изисквания на минарето да се качи повече от един свещенослужител. Тоест групово – двама, трима, петима …
Водещ: И да пеят?
Хюсеин Хафъзов: Разбира се. В един глас, хорово да изпеят този езан.
Емил Кало: Щом така го изисква практиката ви…
Хюсеин Хафъзов: Но аз не желая, който и да било, мюсюлманин или не мюсюлманин да говори от името на исляма, без да познава същността, спецификата на нашата религия. Не може да ни се приписва такава ретроградност. Всяка една религиозна общност има право, разбира се да приема или да отхвърля техниката. Не съм против това…
Водещ: Не. Той не …
Хюсеин Хафъзов: … но не може да се прехвърля на исляма ретроградност, защото ние сме в момента модерни мюсюлмани и се възползваме от модерните технологични постижения на нашия век. Какво лошо?
Емил Кало: Г-н Хафъзов, да сте чули, че аз пледирам за забрана?
Хюсеин Хафъзов: До голяма степен – да. Значи ние не демонстрираме …
Водещ: Всъщност, за какво пледирате? Защото казахте, че изразявате различна гледна точка.
Хюсеин Хафъзов: Не ми става ясно тогава за какво различна гледна точка.
Емил Кало: Аз изразявам моята лична гледна точка.
Хюсеин Хафъзов: Аз уважавам вашето мнение.
Емил Кало: Аз не мога да изисквам нито от християни, нито от мюсюлмани да повтарят или да имитират по някакъв начин моите възгледи.
Водещ: Въпросът е в конкретния спор, вие каква позиция застъпвате? Да се намали …
Емил Кало: Ето това е моята позиция.
Водещ: …да се намали звукът на пеенето от минаретата или?…
Емил Кало: Моята позиция е такава, че религиозната практика трябва да се изпълнява в рамките на нейната задължителност.
Хюсеин Хафъзов: Именно. Това е задължително. Категоричен небесен императив е и цел, функция на езана е да достигне до сърцата и ушите на богомолците, на вярващите и да бъдат призовани за молитва. Било то в или извън джамията. Хората, които чуват в домовете си призива, трябва…
Водещ: Вие нали нямате проблеми с ислямската религия?
Хюсеин Хафъзов: Разбира се че не. Винаги сме се разбирали.
Емил Кало: Ние никога… Ние имаме лични отношения, прекрасни…
Хюсеин Хафъзов: Знаете ли, много интересно, вчера един политически лидер също си позволи да дава религиозно разпореждане, наречено фетва.
Водещ: Кой? Кой е той?
Хюсеин Хафъзов: Назовете го вие. Значи един лидер си позволява да дава фетва от името на ислямското вероизповедание.
Водещ: Това да не е Волен Сидеров?
Хюсеин Хафъзов: А, добро утро! Значи именно, знаете ли как се нарича човек, който има задължението или правото да дава религиозно разпореждане от името на мюсюлманите ?
Водещ: Как?
Хюсеин Хафъзов: Мюфтия. Така че аз призовавам Волен Сидеров, той на няколко пъти спомена, че именно според традицията не е позволено да се ползват високоговорители. Всички тези обвинения, за да има някакви впечатления, означават, че той посещава джамията и изразява мнение, значи той има някакви преки наблюдения. Аз се съмнявам в това, оскъдни са неговите знания и аз съвсем официално му предлагам…
Водещ: Призовавате го към какво?
Хюсеин Хафъзов: Призовавам го и го каня да му организираме специален интензивен курс по ислям, където той да се запознае в дълбочина с каноните и догмите на исляма, след което, ако му хареса да приеме исляма, ще го възпроизведа лично аз в длъжност шейх.
Водещ: И това е прекрачване на една граница, г-н Хафъзов, тъй като не бива.
Емил Кало: Малко още е късно за обрязване.
Хюсеин Хафъзов: Това вече е негов проблем, но, видите ли, той дава разпореждане според ислямските догми и канони, без да ги познава в дълбочина.
Водещ: Добре, нека да питаме отец Александров, озадачава ли Ви този спор или той също е част от нормалността на опита на религиите да намерят своето място в съвременния свят.
Отец Александров: Да си призная, ме озадачава.
Водещ: Защо?
Отец Александров: Е, сега, не бива да, как да кажа, не бива да се палим прекалено.
Водещ: От наша гледна точка на журналисти, много добре.
Отец Александров: Защото една дума тегли дума и нещата започват да излизат от границите на общоприетото, бих казал, на естественото общуване. Тук няма някакъв религиозен проблем. Аз попитах г-н Хафъзов усилвани ли са високоговорителите напоследък, има ли промяна, която да предизвика тази… той каза не, от десетилетия са така. Столичани минават оттам всекидневно и всекичасно и не знам някой да се е оплакал, да е подразнен. Значи ние говорим, г-н Кало, за това – когато демонстрирането на религиозна принадлежност и на религиозните обреди се правят демонстративно и се правят натрапчиво и целят някаква демонстрация и парадиране, тогава наистина това е осъдително и е натрапчиво и би могло да се вземат някакви мерки.
Емил Кало: Аз мисля, г-н Коритаров, че ние смесваме две изключително важни неща.
Водещ: Ама първо да Ви питам, защото забравих, какво искаха от Вас „Атака“, които Ви посетиха?
Емил Кало: За моето мнение по въпроса…
Водещ: Ама как се сетиха…
Емил Кало: …и ме поканиха на пресконференция.
Водещ: Така, Вие какво казахте?
Емил Кало: Естествено, след като не сте ме видели на пресконференцията, значи не съм отишъл на тази въпросна пресконференция.
Водещ: Да, добре, а защо Ви поканиха? Да не би да сте регистрирали сходство в позициите си?
Емил Кало: Защо не вземете да ги попитате, Вие повече си общувате с тях.
Хюсеин Хафъзов: Да се върнем към онова обаче, г-н Коритаров. Разбира се, да не прекрачваме границите, казваме ние, но в момента отново сме засегнатите ние, мюсюлманското изповедание – милион и половина български граждани, равноправни граждани.
Водещ: Чувствате ли се засегнати?
Хюсеин Хафъзов: Ами разбира се, разбира се, това не е за първи път.
Емил Кало: Г-н Хафъзов, аз искам да кажа нещо.
Водещ: Нека да каже.
Хюсеин Хафъзов: Не е за първи път, било то излъчването на карикатурите, било то спорът със забрадките на мюсюлмански момичета, живеещи в България, било то призивът езан, строежът на джамии и други такива теми, които касаят мюсюлманите в България, не е единственият…
Водещ: Нека да каже г-н Кало и ще продължите.
Хюсеин Хафъзов: Не е единственият случай и ние сме обезпокоени, че винаги се преекспонират теми с ислямска насоченост и това засяга нас. Не е за първи път, сигурно няма и да е за последен.
Емил Кало: Тази напълно вярна теза на г-н Хафъзов потвърждава още един път това, че ние смесваме две неща – същностните неща на една религиозна практика и начините, по които тя може да бъде използвана за нерелигиозни цели. И двамата събеседници мои споменаха, че вече 17 години, аз доколкото знам…
Хюсеин Хафъзов: 16, да, от 1989 г. насам.
Емил Кало: 17 години този звук се чува. Не мога да кажа, че на никой не му прави впечатление, сигурно на някой му прави впечатление, но никога не е имало такава остра реакция. Едно е да обсъждаме този звук и наличието, което е съвсем, съвсем отделен въпрос.
Хюсеин Хафъзов: Някои го наричат вой, виене и вой.
Емил Кало: Не го смесвайте, моля ви се, не го смесвайте с другия въпрос.
Хюсеин Хафъзов: Може ли да не се отнеса емоционално и да не защитавам, да не бъда апологет на моята религия, при положение, че това ми е работата?
Емил Кало: Приемам вашата теза. Но аз казвам – 16 години това се приемаше. От някои с негодувание, от други равнодушно, от трети с радост. Така ли е? Това се приемаше. Това е един спор съвсем отделен от това, за което ние спорим днес. И това днес вече няма спор между нас, че това е една дискусия, която е провокирана с определени цели. Едно е ние с вас може би и на кафе, и на каквото и да е, дълго да спорим. Необходимо ли е едно малцинство, колкото и да е голямо…
Хюсеин Хафъзов: Не малцинство. Наричайте ни граждани. Ние сме равноправни граждани, не малцинство.
Емил Кало: Вижте ние сме само 5 хиляди и аз също имам самочувствие на равноправен гражданин. Но това е съвсем друг разговор. Разберете ме. Защо изведнъж по средата на 2006 г. ние сме предизвикани да водим този диалог? Защото всеки от нас очаква именно да го смесваме. Защото очаква г-н Хафъзов да започне да говори за забрадките, което е съвсем различен разговор. Разберете.
Водещ: Той говори за друго.
Хюсеин Хафъзов: За изпитанието и толерантността. Темата на нашия разговор ….
Водещ: Не би ни говорил за това, ако не бяха засегнати.
Хюсеин Хафъзов: Темата не е само минаретата. Тема не е само призива езан. Значи темата, която е обявена е обща.
Емил Кало: Утре ще засегнат вас.
Водещ: Те ни засягат непрекъснато.
Водещ: Засягат ви. И тогава те ще трябва да ви защитят.
Емил Кало: Хайде ние с вас и с вас като с журналист да видим кога и кой засяга нас. Аз не си спомням г-н Хафъзов да ме е засегнал или отец Александър да ме е засегнал. Значи спорът не е нито междурелигиозен, нито междуетнически. Ето това искам да кажа.
Хюсеин Хафъзов: И никога няма да бъде.
Емил Кало: В тази страна такъв спор е невъзможен.
Водещ: Точно така.
Емил Кало: Затова аз искам тези две неща да стоят разделени. И вие ме питате, защо „Атака“ дойде при вас? И вие смесвате нещата. И вие вкарвате политика.
Водещ: То има политика. То в основата на този проблем е политиката.
Хюсеин Хафъзов: Не сме ние. Не са мюсюлманите тези…
Емил Кало: Ескалацията на етническо напрежение е правопропорционално на намесата на политиката в междуетническите отношения.
Хюсеин Хафъзов: Така че ние укоряваме именно политиците за това, че се намесват в нашите религиозни разпоредби и обреди.
Водещ: Добре. Времето ни притиска.
Емил Кало: Това е темата, трябва да разделяме винаги тия неща, ако искаме помежду си да се разбираме.
Хюсеин Хафъзов: Да ги разделят тези, които ги смесват. Ние не ги смесваме. Ние само се защитаваме.
Емил Кало: Нашият привиден конфликт тази сутрин…
Хюсеин Хафъзов: Забелязали ли сте мюсюлманската общност да пледира да бъдат ограничени правата на, когото и да е друг? Значи една политика, когато се води тя трябва да бъде насочена към градивност. Към позитивна политика.
Емил Кало: Аз не съм забелязал и християнската общност да пледира за подобно нещо.
Хюсеин Хафъзов: Именно. Никой не пледира. Ние също не пледираме, така че е една политическа бутафория.
Водещ: Имаме един редактор, който много внимателно гледа за времето. Това си е негова работа, разбира се и ангажимент. И казва, че трябва да свършваме. Последен призив, само с две думи - отец Александър. За да сложим една точка на толерантност, да кажем на този разговор. Не че имаше нещо друго. Много мнения се размениха.
Отец Александров: Призив към кого?
Водещ: Призив към онези, които просто някакси се опитват да правят политика от много интимните чувства на хората, изповядващи различни религии.
Отец Александров: Бих казал или бих призовал към това. Не бива да забравяме нито за момент, че религията е нещо много съкровено, нещо дълбоко в същността в душата на човека и не бива да бъде замърсявана и опошлявана с политика с конфликти и със сблъсъци по никакъв начин.
Водещ: Добре. Благодаря ви. Значи това е …
Хюсеин Хафъзов: Последната дума, като най-засегнат може би от цялата ситуация ще цитирам един стих от нашата свещена книга, Свещения Коран…, което означава „И не падайте духом и не скърбете. Вие ще надделеете, ако сте истински вярващи.“
(по материали на Информационна агенция „Фокус“)
