Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 250
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 250
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 250

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 12 Zlatko
Опит за усмивка в края на една намръщена година...

 

Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не говоря чак толкова много за неща, от които разбирам малко. Първоначалната ми увереност, че за справяне с пандемията е нужно просто хората да надвият страховете си, постепенно беше заменена от осъзнаването, че в такава ситуация универсални решения няма. Че онова, което „работи“ на едно място (Швеция, примерно), не може да бъде пренесено автоматично на други. Че дори и когато човек не изпитва никакви страхове (може би от глупост), това не му/й дава никакво право да укорява останалите в страхливост. Че пред лицето на една подобна какофония най-добрата позиция е онази на непрестанното – и лишено от самоувереност – учене, непрестанното възприемане на все нови, все по-малко познати неща.

Това, както и запасяването с (безконечно?) търпение. А също и гледането напред, скептицизма към собствените способности да се обозре една толкова гигантска, толкова нова и непозната за всички ситуация.

Питам се дали във всички тези прозрения има нещо ново или те са просто по-заострени формулировки на неща, които уж всички знаем. Изправен пред края на една година, която повече от всички други от последните, да речем 30, ме конфронтира с осъзнаването на собствените ограничения, започвам все по-често да се питам дали увереността в азбучните истини на „модерното мислене“ наистина заслужава повече уважение от онова „камъкът си тежи на мястото“, с което се изчерпваше житейската мъдрост на родителите ми. И дали способността за по-нататъшно развитие и растеж, която винаги съм възприемал като основна даденост на живота си, не е започнала малко по малко да отънява и залинява, като износена, прекалено много прана стара дрешка?

Нуждая се от промяна, от поне частично премахване на това усещане за живот в клетка, повече от всичко друго в този момент, но единственото, което успявам да разбера е, че за да се стигне дотам, първо трябва да се преживее предписания ВЪТРЕ в клетката срок.

Броя дните и месеците, без дори да си давам сметка за това…

 

 
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...

Заедно

Златко Енев 07 Окт, 2009 Hits: 10062
Интервю на Валентин Дишев със Златко Енев…