– Заповядайте – усмихва се А. на поредния участник, докато заедно с програмата му подава и пачка специално изрисувани банкноти от ленена хартия с примеси памук – Вашата субсидия от НДК Банк.
Хората подават поканите си и също се усмихват. Повечето веднага схващат идеята, все пак темата на конгреса е именно кризата в културата. На други обаче тепърва има нужда да им се обяснява, но междувременно ще се случат толкова много други неща, че едва ли скоро ще се стигне до това.
Конгресът започва. Зала 1 се пръска по всяка една от бетонните си спойки от стотиците автори и артисти, дошли да обсъждат финансовата, моралната, творческата и всякаквата друга КРИЗА, изписана именно с капс лок и болд. Стигнало се бе до там, че абсолютно никой, не се интересуваше от култура – нито хората, нито държавата, нито който и да било друг, освен самите автори – при това само ако се отнасяше до собствените им неща. Бъдещият почетен президент А. ще напомня това на всяка годишнина от последващите събития, но колкото повече време минава, толкова повече думите му ще стават непонятни за слушателите и само след пет години, никой вече няма да вярва, че е имало време, в което никой не можел да се прехранва от култура, дори и да имал таланта и всичко останало.
Изказванията в конгреса продължават, от което става ясно, че трябва да се вземат решителни мерки. Продуценти и актьори не спират да повтарят, че са говорили достатъчно и че вече трябва да се действа. След това микрофонът взима тенор и повтаря абсолютно същото, добавяйки и едно спонтанно изпълнение на „Върви, народе възродени“ за по-убедително. Тук някъде идва реда на самия А., чиято реч не звучи толкова добре без цигулките и близките кадри с възторжено пляскане, които по-късно ще бъдат добавени, но все пак ще има нужния ефект:
– Зависим от някаква цветна хартия, уважаеми приятели – точно това казва А. и веднага приковава вниманието на Зала 1 – А цветна хартия има достатъчно.
А. хвърля пачка от изрисуваните банкноти, които съвсем скоро ще станат най-стабилната световна валута. Все пак ще са обезпечени с култура, а не от някакъв виртуален златен стандарт.
– Кой каза, че няма пари ? НДК Банк ще субсидира всеки ваш проект! – Тук с бурни пляскания се включват недоразбралите, взимайки го за истински представител на някаква нова банка, която най-после ще ги оцени достойно. А. естествено няма как да знае това и само допълнително се надъхва – Няма нужда от държава, щом има НДК Банк! Обявявам независимост от България!
Нови ръкопляскания, този път доста по-спонтанни, защото на всички им е писнало.
– Да живее... – тук А. се замисля какво точно трябва да живее и казва първото, което му идва – ...Ендекария! Да живее независима Ендекария!
Зала 1 избухва с класически конгресен апломб, а когато след няколко минути всичко утихва, един критик от старата школа взима думата и както винаги май говори сериозно:
– Отлична идея: първата държава-сграда на Балканите и в света! Ватикана на културата! Предлагам да гласуваме декларация.
Проблемът обаче не е в декларацията, която така или иначе се гласува с безпрецедентно единодушие и един ден щеше да стане най-четения документ в историята на съвременното изкуство. Проблемът е, че в Зала 1 имаше и журналисти, които побързаха да обявят новината с капс лок и болд, от което излезе НОВА ВАТИКАНА В СОФИЯ!, а след още малко копи-пейст от по-мързеливите медии, които отразяваха новините според Фейсбук се стигна и до НДК СЕ ОТДЕЛИ ОТ БЪЛГАРИЯ? Разбира се, когато сградата бе оградена от веднага алармираната жандармерия, въпросителните паднаха, за да остане заплахата от културните сепаратисти, които точно излизат от Зала 1, за да се нахвърлят върху скромния коктейл във фоайето.
В бъдещия филм за Ендекария, следващите три дни в обсаденото НДК ще бъдат пресъздадени много по-епично, от колкото в действителност. Сблъсъци наистина ще има, но героичната смърт на гениалния цигулар и поетесата си остава бонус, но с любовните линии обикновено е така. Истината е, че жандармерията не знае какво да прави – дошли са по-скоро превантивно и никой не си е представял, че писателите могат да са толкова упорити. Правителството е в пат – нито иска да пребие културния елит на София, нито пък иска да става за смях. Междувременно новината се разпространява по цял свят, първо като любопитка, а после и в World Report на CNN. Бъдещият почетен президент А. дава интервюта с все по-голяма убеденост, всеки има право на самоопределение, НДК е новото Косово, и много повече. Никой обаче не може да каже дали всичко щеше да завърши по същия начин, ако не бе международната подкрепа на творците от цял свят. Дани Бойл, Банкси и Виктор Пелевин пишат писма за подкрепа, Кристо обещава да опакова НДК, а Бисти Бойс направо идват в София и се присъединяват към ендекарите.
Въпросът обаче ще бъде решен, едва когато Джими Уейлс обявява, че в знак на солидарност мести сървърите на Уикипедия в подземията на НДК. Ендекария бил идеалният вариант за търсената от него пълна самостоятелност. Пред заплахата да изгубят всички данни за цивилизацията и културата на света, Америка и Европа призовават България да се примири с новото статукво. Правителството изтегля жандармерията „за да не притеснява творческите процеси“, а две години по-късно дори ще открие импровизирано консулство в една будка до Пилоните. После всичко се завърта сякаш от само себе си. Само след 5 години Ендекария вече е най-голямата забележителност на Балканите, далеч пред Света София и Акропола, с милиони туристи посещаващи програмите и изложбите в залите на новата Ватикана, а ендекарите стават най-проспериращата и цивилизована нация в целия свят.
Не бива да се съмнявате, че Ендекария ще анексира първо градинката около държавата-сграда, а когато правилният момент дойде, ще завладее и раздираната от постоянни кризи София. После ще окупира и цяла България, заедно със съседите й и след не повече от 50 години Ендекария вече ще бъде империя – защото с духовност покори страните, които завлядя със меч.
