Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Във връзка със зачестилите напоследък въпроси дали кампанията за набиране на нови абонати, която започнах преди няколко дни, е допустима от етична гледна точка: нека се опитаме да дискутираме нещата.

И така, моята гледна точка е следната:

Първо: Да се абонират познати и приятели за списание, което някой харесва, е също толкова неетично, колкото и да се подарява абонамент за „нормално“ списание. Разликата между това и нежеланото нахлуване в нечия лична сфера се състои именно в преценката на този, който извършва абонамента – в края на краищата той или тя абонира хора, които познава, а не непознати.

Второ: Погрешно е, според мен, да се гледа на всичко това като на кампания за „надхитряване“ на някого, примерно на старата Европа. Ако някой все още има илюзии по този въпрос, то тук аз го заявявам ясно и недвусмислено: сам по себе си БРОЯТ на електронните адреси в нечия база данни не е никакъв аргумент и никой експерт – европейски или друг – няма да вземе нещо такова на сериозно. Онова, от което се интересуват експертите, е реалното присъствие на едно такова издание в интелектуалния живот на страната, реалният ефект, който то има върху обществения дискурс, реалната му позиция на настоящата българска културна сцена. А тези неща се проверяват и доказват не чрез бройки електронни адреси. Те се проверяват чрез допитвания до експерти, чрез проверки на обективни данни – например реалния трафик на посетителите на сайта, който никой не може да фалшифицира. Най-важно обаче според мен си остава мнението не експертите, които седят в съответните институции – които са хора, познаващи съответната област. С други думи – за да получи едно начинание от рода на „Прегледа“ нечия поддръжка, финансова или друга, то трябва да бъде нещо реално и ценно.

Но къде тук е мястото на „кампанията“ за набиране на абонати? Много просто – адресите, които вие подавате, водят до реални хора, а не до „мъртви души“ (една според мен решаваща разлика между всичко това и гоголевата притча). Разбира се, не всички те ще се заинтересуват моментално от изданието (а някои може би и никога), но при всички случаи опитът те да бъдат достигнати, успешен или не, ще разшири реалното присъствие на списанието в българския обществен живот. И никой – повтарям, никой! – не е в състояние да ме убеди, че аз и хилядите хора, които се ангажират с всичко това, нямат право да почукат на нечия врата и да попитат: „извинете, интересува ли ви това?“ Всеки отговор „не“ бива зачитан на секундата – аз най-малко от всички хора в България имам интерес от това да получавам сърдити съобщения от хора, които се чувстват неприятно изненадани. Но практиката на нещата – поне дотук – потвърждава еднозначно моята първоначална интуиция и предположение. Хората се обаждат, преди всичко, за да благодарят и да изразят радостта си от това, че някой се е сетил да пусне в пощенската им кутия „Прегледа“. Дотук се обадиха двама – едната от тях с думите „не желая да ми пишат турски мекерета“ – които не желаят да получават списанието. Броят на радостните обаждания е над двадесет, а броят на напълно непознатите хора, които благодарят или просто натискат бутона „харесва ми“… ок, този брой можете да го видите сами, на всяка страница на списанието.

И така, продължавайте, моля ви! Работата по разпространяването на „Либерален преглед“ не е напразна. Напротив – тя е важна, без каквато и да било връзка с нечии пари (които, за да бъда откровен, не ме интересуват чак толкова много – аз все още мога да върша доста неща, повечето от тях на доста високо, експертно ниво). Тя е важна за вас, важна за мен, важна за всички ни!

Rock and Roll Ain't Noise Pollution!

Rock and Roll Ain't Gonna Die!

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.


Pin It