Пътували през нощта, в продължение на часове, но било трудно да се определи колко точно. Йонас бил със завързани очи и сънлив от успокоителното, което му дали преди това. Не бил сигурен къде се намира, но когато колата спряла, доловил миризма на сол във въздуха. Чул как Али, другият пътник, свалил прозореца и запалил цигара. Шофьорът седял неподвижно и дишал тежко. Изминали няколко минути в тишина. След това Йонас чул звука на SMS. Нечий телефон получил съобщение.
Вратата до Йонас се отворила и двама мъже го придружили до една сграда. След като свалили превръзката на очите му, мъжете тръгнали по дълъг коридор и поели по стълбите към мазето. Там Йонас влязъл в стая, в която мъж, облечен в синя престилка, разговарял с Али, брокера, който го довел тук. Той предположил, че другият мъж е лекарят, който ще извърши операцията. Преди Йонас да успее да зададе каквито и да било въпроси, го отвели в друга стая, където му казали да се преоблече в болнична престилка и да изчака медицинското лице да подготви упойката.
Докато чакал, Йонас си мислел за родителите си у дома в Еритрея, за по-малкия си брат, призован на военна служба, и за сестра си, обречена на робски живот. Надявал се, че жертвата му ще им помогне. Влязла санитарката. Иглата одраскала ръката му; флуоресцентните лампи отстъпили място на тъмнина.
Йонас е направил три опита да стигне до Европа – два пъти от Либия и веднъж от Египет. Но всеки път е бил задържан и принуден да плати за освобождаването си големи суми пари – между 3000 и 7000 долара. Останал без средства и вече задлъжнял, Йонас взел пари назаем от кредитори в Кайро. Бил подложен на натиск от страна на кредиторите си, които го притискали да получат обрсатно дълговете си, ако е необходимо, със сила. Но преди всичко той отчаяно искал да изпрати пари на семейството си в Еритрея. Попаднал в спиралата на дълговете, той продал единственото ценно нещо, което имал: един от бъбреците си.
Покупката или продажбата на човешки органи е незаконна навсякъде по света, с изключение на Иран. Въпреки това, според изчисленията около 10% от органите за трансплантация идват от незаконни източници. Повечето случаи обаче не се съобщават, така че истинският брой вероятно е много по-висок.
Няколко държави, сред които Пакистан, Египет, Бангладеш, Индия, Турция, Филипините и Китай, са идентифицирани като центрове за трафик на органи, но търговията с органи е транснационална операция. В своя Глобален доклад за трафика на хора за 2018 г. Службата на ООН по наркотиците и престъпността идентифицира повече от 700 случая на трафик на органи, повечето от които в Близкия изток и Северна Африка. В доклад на Интерпол от 2021 г. се твърди, че трафикът на органи предизвиква особена загриженост в Северна и Западна Африка, „където обеднелите общности и разселеното население са изложени на по-голям риск от експлоатация“.
Според Световната комисия по донорство и трансплантация (GODT) всяка година се задоволяват едва 10% от световното търсене на органи за трансплантации. Увеличеното търсене на бъбречни трансплантации се изостря по-специално от недостига на алтруистични донори и ограничения достъп до услуги за трансплантация. Това е довело до увеличаване на зависимостта от престъпни мрежи, които получават органи от уязвими лица.
Съществува черен пазар за органи, основно бъбреци, очни роговици и чернодробни лобове. Нарастващото търсене на бъбреци е отчасти резултат от разпространението на т.нар. болести на благосъстоянието – диабет, хипертония, затлъстяване – и последващото нарастване на бъбречната недостатъчност. Според благотворителната организация Kidney Care в Обединеното кралство списъкът на чакащите за бъбречна трансплантация се е увеличил драстично след пандемията. Вследствие на това все повече хора пътуват в чужбина за трансплантация. В много страни, които привличат туристи за трансплантации, бъбреците се извличат от телата на бедни и онеправдани хора.
Като преподавател по право от 2014 г. насам проучвам глобалната търговия с органи. През последните 10 години съм разговарял с 43 души от Судан, Южен Судан и Еритрея, които са продали бъбрек поради икономическа необходимост. В повечето случаи хората са били мишена на престъпни групи заради несигурния им статут на лица, търсещи убежище, бежанци или мигранти без документи. На повечето от тях не е било платено това, което им е било обещано. На някои не е било платено нищо. Двойно криминализирани, като незаконни мигранти и продавачи на органи, те не са били в състояние да преговарят за цената или да гарантират, че ще им бъде платена договорената сума. Поради несигурния си правен статут те също така са по-малко склонни да съобщават на властите за злоупотреби.
Мъж, продал бъбрек в нелегалната търговия с органи в Пакистан. Снимка: Асим Танвир/Reuters
При липсата на законни пътища за миграция много от тях са продавали бъбреците си, след като са били арестувани, задържани и в някои случаи депортирани обратно в страни, където животът им е бил застрашен. Повечето от тях предпочитат да избягват бежанските лагери, описвайки ги като „затвори“ и „лагери на смъртта“, където хората отиват да умрат. Те са разочаровани от Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR). По-добре да рискуват да прекосят Сахара, каза ми Йонас, отколкото да живеят под постоянно наблюдение, в плен и в зависимост от нефункционалната система за предоставяне на убежище. Мнозина като Йонас са изразходвали всичките си средства, за да стигнат до Европа и да поискат убежище. Категоризирани като нелегални и изтласкани в периферията на обществото, те са били изложени на различни видове експлоатация.
Незаконните мрежи, които снабдяват пазарите с органи, зависят от тясното сътрудничество на лекарите. Престъпни посредници участват в договарянето на таксите и в изготвянето на официално изглеждащи документи, представяни като доказателство за информирано съгласие за алтруистично донорство. Тези посредници, които свързват болни пациенти с обеднели и уязвими „донори“, създават също и дългосрочни партньорства с медицински специалисти. Без участието на хирурзи, които извършват незаконни трансплантации с цел печалба, търговията с органи би престанала да съществува.
През март 2023 г. Обединеното кралство разглежда първото си дело за трафик на органи. Нигерийски политик, съпругата му и техен брокер са признати за виновни в заговор да доведат мъж от Лагос в Обединеното кралство, за да получат бъбрека му за трансплантация. При произнасянето на присъдата съдията казва: „Трафикът на хора през международни граници с цел вземане на органите им е форма на робство. Той третира човешките същества и частите на техните тела като стоки, които се купуват и продават. Това е търговия, която се възползва от бедността, мизерията и отчаянието на хората.“ За съжаление, тъй като войната и климатичната криза разселват все повече хора, не липсват и отчаяни хора, които да се превърнат в плячка.
Йонас е призован на национална служба в Еритрея на 14-годишна възраст. Изпратен е на образователно обучение в Центъра за отбранително обучение „Сава“ – обширен военен комплекс в Западна Еритрея, известен със своята военна дисциплина, физически наказания и принудителен труд. „Брат ми беше с мен“, спомня си Йонас. „Опитаха се да ни промият мозъците. Те не искат хората да имат политически идеи, мисли. Трябваше да избягам от това място.“
Една нощ през септември 2012 г. Йонас се втурва към свободата. Семейството му е платило на контрабандист да го преведе през границата със Судан, а от другата страна на комплекса го чака камион. За да стигне до него, Йонас трябва да пълзи на ръце и колене, под телена ограда и през назъбени скали, избягвайки прожекторите, насочени отгоре. Знаее, че ако го хванат, ще бъде застрелян.
Край стария гарнизонен град близо до границата Йонас се качва на друг камион, който пътува към суданската столица Хартум. В Омдурман, градът-близнак на Хартум на отсрещния бряг на Нил, той се запознава с контрабандист, който, както му е казано, може да организира превоз през Средиземно море.
Пътуването е скъпо и опасно, но Йонас смята, че няма какво да губи. Семейството му е дало всичко от себе си, за да му помогне да избяга от Сава; той е решен да стигне до Европа и да им се отплати. Йонас е чувал истории за отвличания по мигрантските маршрути, но този трафикант има добра репутация и Йонас се надява, че ще успее.
След дълго и трудно пътуване през Сахара, между Судан и Либия, Йонас е доставен на средиземноморския бряг, край Триполи, както е уговорено. През април 2018 г. той е качен на малка лодка заедно с около 100 други мигранти. Те са от различни части на Африка – Еритрея, Сомалия, Судан, Южен Судан, Чад и Нигерия. На един от пътниците, който няма опит в плаването, е възложена отговорността да управлява лодката. След около час двигателят изгасва.
Мъже, жени и деца седят безпомощни, дехидратирани и уморени, докато лодката се носи бездейно. Минават шест часа, преди либийската брегова охрана да пресрещне плавателния съд и да ги върне на африканския континент за обработка. Казват им, че ще бъдат задържани за опит за нелегално влизане в Европа. След като двигателят изгаснал, спомня си Йонас, пътниците си помислили, че може да умрат. „И когато бреговата охрана дойде“, казва той, „някои от нас съжаляваха, че не е станало така, защото знаехме къде отиваме.“
Либийските центрове за задържане на имигранти, които са частично финансирани от ЕС, са известни с нечовешките си условия. Задържаните са подлагани на изтезания, тормоз, физическо насилие, сексуална експлоатация и принудителен труд, без официална регистрация, без съдебен процес и без достъп до адвокати или съдебни органи. Йонас никога не е разговарял с никого от Върховния комисариат на ООН за бежанците или Международната организация по миграция (МОМ), когато е бил задържан. „Мисля, че един такъв беше дошъл на посещение“, казва той, „но те просто се оглеждат“.
Център за задържане на мигранти в Либия през 2017 г. Снимка: Таха Джаваши/AFP/Getty Images
При липсата на съдебен процес единственият начин да се избяга от ужасяващите условия в центровете за задържане е да се плати подкуп на служителите. „Когато надзирателите получат парите, те ви оставят в пустинята. След това просто се опитваш да не те вдигнат [арестуват] отново“, казва Йонас.
Йонас е оставил малко пари на приятели в Египет в случай на спешност. Имал е и роднини, живеещи в Швеция, Нидерландия и Обединеното кралство, които са събрали средства, за да му помогнат да плати за излизането си от ареста в Либия. „Парите бяха изпратени по либийска банкова сметка чрез Western Union“, каза той. По думите му той е платил на надзирателите в затвора около 7000 долара. След като е освободен, Йонас заминава за Кайро.
До момента, в който е успял да се измъкне от задържането в Либия, Йонас е изчерпал средствата, които е получил от приятелите и семейството си. След като пристигнал в Кайро, той взел назаем 30 000 египетски лири (около 470 GBP) – според него това била временна мярка, за да покрие разходите за храна и настаняване, докато си търси работа.
Минават два месеца. Йонас не успява да си намери надеждна работа и не е в състояние да изплаща вноските си. Знае, че ако пропусне следващото си плащане, ще има сериозни последствия. „Този човек [събирачът на дългове] ми каза, че ще ми вади по един зъб за всяко пропуснато плащане“.
Йонас почти е изгубил надежда да стигне до европейските брегове, когато на уличен пазар в Кайро към него се приближил суданец на име Али. Йонас му разказал историята си. Али казал, че знае начин, по който Йонас може да изплати всичките си дългове и да си осигури място на по-надежден риболовен кораб, пътуващ от Египет за Италия. Той казал, че Йонас може да продаде бъбрека си, да спечели много пари и да спаси нечий живот.
Йонас се усъмнил. Но при опита си да прекоси Средиземно море той е натрупал значителни дългове и е подложен на натиск да се разплати с приятели, семейство и лихвари. „Това е последното нещо, което искаш да направиш“, обяснява той. „Но за мен нямаше друг изход.“ Али, брокерът, е представителен и изглежда искрен. Йонас се съгласил на сделката. За бъбрека му били обещани 10 000 долара. Той се надявал, че парите ще бъдат достатъчни, за да покрие дълговете си и да плати за по-нататъшното си пътуване през Средиземно море.
Операцията била извършена в медицинско заведение близо до Александрия през ноември 2018 г. „Спомням си, че се събудих и се чувствах объркан“, казва Йонас. Първото нещо, което осъзнал, бил бръмчащ шум, идващ от разхлабената крушка, като звук на хванато насекомо. След това се появила болка, после страх, паника, гняв. „Крещях колкото можех по-силно. Просто исках да се измъкна оттам.“ Йонас се претърколил и повърнал на пода.
Минали часове. Най-накрая вратата се отворила и влязъл мъж, който държал папка. Мъжът казал, че Али ще дойде скоро, след което той може да си тръгне. Подал на Йонас две болкоуспокояващи хапчета и чаша вода, след което се измъкнал през вратата, преди Йонас да успее да зададе някакви въпроси.
Когато Али най-накрая се появил, той казал на Йонас да се облече. Гласът му бил твърд, а старият му чар вече липсвал. Една медицинска сестра махнала венозната игла, прикрепена към ръката на Йонас, и двама яки мъже го придружили до колата. Йонас прекарал следващите две седмици в апартамент в Кайро, където се възстановявал. Бил наблюдаван отблизо, в случай че реши да напусне апартамента. Не искали да привлича внимание. Ако някой го види, може да съобщи на полицията за присъствието му. Най-добре да го крият, докато се лекува.
На Йонас били обещани 10 000 долара, но той получил само 6 000 долара в банкноти. Това почти покривало наличните му дългове, но не било достатъчно, за да покрие разходите за контрабандисти (3500 долара) за следващия етап от пътуването му през Средиземно море. Йонас отишъл в полицията и обвинил Али в трафик на хора. Докато се опитвал да обясни, че е бил измамен да продаде бъбрек, в стаята влязъл друг служител. Той информирал Йонас, че продажбата на бъбрек е престъпление. Извадил тетрадка и поискал от Йонас документи за самоличност. Йонас започнал да бърка в джобовете си, търсейки документи, за които знаел, че не притежава.
Полицаите се пошегували, че Йонас не прилича на египтянин, като отбелязали тъмната му кожа и къдравата му коса. Ако е бежанец, предложили те, нека отиде и да се оплаче на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Но може би не е бежанец. Може би е нелегален мигрант. Вторият служител напомнил на Йонас, че може да бъде арестуван или депортиран, ако не представи документите си за самоличност.
Йонас съжалявал, че е отишъл в полицията. Оглеждал се и нервно чакал някой да проговори. Вторият полицай се усмихнал презрително и му казал да си върви.
***
В моето изследване исках да науча повече за това как е организирана търговията с органи и как брокерите рационализират това, което правят. Оказа се, че някои брокери са наясно с работата ми. Някои от тях искаха да се срещнат с мен, да ме питат за нея и да обяснят своята гледна точка.
Брокерите, които интервюирах, не смятаха непременно, че това, което правят, е погрешно. Според тях, ако някой е виновен, то това са лекарите, които съзнателно извършват незаконни трансплантации. В по-голямата си част те възприемат себе си като доставчици на услуги, част от веригата за доставки за вече корумпираната медицинска система. За тях това е просто бизнес.
Срещнах Хаким в Египет през февруари 2020 г. Навлязъл в брокерския бизнес, след като изпаднал във финансови затруднения. „Чичо ме взе под крилото си“, каза ми Хаким. Семейството му е от Хартум, а чичо му е утвърден брокер на органи, с връзки с лекари и трансплантационни звена в Египет и в чужбина, главно в Саудитска Арабия, Оман и ОАЕ. Хаким казва, че чичо му го е запознал „с всички шефове, лекари и други посредници [брокери], които работят с клиентите“. Клиентите били пациенти за трансплантации, някои от Египет, а други – от цяла Европа, Близкия изток и Северна Америка.
Когато се запознах с него, Хаким беше базиран в Кайро и отговаряше за набирането на донори и насочването им към чичо си. По онова време, март 2004 г., централното правителство в Хартум, подкрепяно от милицията Джанджауид, беше започнало брутална кампания за борба с бунтовниците в Дарфур, при която бяха убити стотици цивилни и хиляди други бяха разселени. В условията на хаоса Хаким вижда възможност за вербуване. Той се свързва с контрабандисти в Хартум, много от които имат връзки с гранични служители на суданско-египетската граница, които имат правомощия да пропускат мигранти срещу заплащане. Брокерите започнали да набират хора, бягащи от сраженията, които били достатъчно отчаяни, за да продадат бъбрек. „Мислех си: те са в много трудно положение“, казва Хаким. „Може би ще продадат бъбрек за 5000 долара. Някой в Кайро ще поиска повече.“
По света цената за трансплантация на черния пазар варира от 20 000 до 200 000 долара – по-високата цена обикновено отразява по-добро лечение и грижи. „Донорът“ обикновено получава само малка част от тази цена. Сумата, която получава, варира в различните държави. Документирано е, че във Филипините и Колумбия бедни земеделски работници и хора във фактическо робство получават по-малко от 2 000 долара за бъбрек. За разлика от там в Израел и Турция бъбреците се продават за 10 000 до 20 000 долара.
В Египет един бъбрек може да се продаде за сума между 5 000 и 20 000 долара. Пациентите, или „трансплантационните туристи“, плащат между 50 000 и 100 000 долара за трансплантация на бъбрек, включително за пътуване и настаняване. Цената обикновено зависи от търсенето на пазара. Цената за бъбрек, която се плаща на „донора“, може да бъде между 5 000 и 20 000 долара. Част от работата на брокера е да разбере колко богат е купувачът и да установи абсолютния минимум, който „донорът“ е готов да приеме. Бедният, безработен „донор“, който няма правен статут, не е в състояние да преговаря. Поради тази причина нелегалните мигранти са ценна мишена.
Поредицата от продължителни конфликти в региона осигурява постоянен поток от хора, чието отчаяние може да бъде превърнато в стока по различни начини: тела за контрабанда, продажба или събиране на реколта. Хаким казва, че намира между 20 и 30 продавачи седмично, които сами се насочват към него чрез контактите му в Хартум. „Те предварително договарят сделката [продажбата на органи] и аз се обаждам на чичо ми да ги приеме. След операцията те продължават към брега, за да се опитат да преминат“, казва той. Според него повечето от тях не успяват да прекосят Средиземно море.
Попитах го дали изпитва някакво разкаяние за хората, които експлоатира. „Да, съжалявам за тях. Но аз винаги им давам парите. Има други брокери, които се договарят за цената, а след операцията изчезват, без да платят“, каза Хаким. „Това се случва в поне 40% от случаите.“
На повечето хора не им се плаща обещаното, но тъй като продажбата на бъбрек е незаконна, те не могат да направят почти нищо. Брокерите и медицинските специалисти, с които работят, са наясно с това и използват заплахата от наказателно преследване, за да принудят жертвите си да мълчат.
Разселени хора в транзитен център на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Ренк, Южен Судан, през май 2023 г. Снимка: Джок Соломун/Reuters
През март 2020 г. в Кайро се запознах с Хиба, млада самотна майка от Судан. Тя продала бъбрека си, за да подпомогне издръжката на малката си дъщеря. Били са ѝ обещани 10 000 долара, но е получила само 4 000. След като се възстановила от операцията, тя се върнала в болницата, за да получи парите си. Но преди операцията подписала документи, в които се посочвало, че дарява бъбрека си безплатно. Това е било достатъчно, за да даде на участниците в операцията правно покритие. И сега, ако Хиба реши да съобщи за тях в полицията, тя може да бъде арестувана за престъпление, свързано с продажба на бъбрек. Безсилна е да получи пълния размер на обещаното ѝ възнаграждение.
Една от причините, поради които в световен мащаб присъдите за незаконно отнемане на органи са толкова редки, е, че жертвите не желаят да подават сигнали. Друга причина е системната корупция. Хаким предполага, че лекарите плащат подкупи, за да се предпазят от полицейски разследвания. Но той добавя малко неясно: „Лекарите не са онези, които контролират бизнеса. Хората, които контролират този бизнес, вземат комисионна от лекарите. Вие не ги познавате и не знаете с какво се занимават. Знаете само, че тези хора вземат комисионна от лекарите, те контролират бизнеса [търговията с органи] – в противен случай нито един лекар не би могъл да работи [извършвайки трансплантации].“
Когато попитах Хаким дали има предвид държавни служители, той просто отговори: „Това са хора, които са по-високопоставени“. Заплахата от арест, твърди Хаким, действа като форма на служебно изнудване. Корумпираните медицински специалисти, извършващи незаконни трансплантации, които плащат за защита, няма да бъдат разследвани, докато тези, които отказват да платят, могат да бъдат арестувани.
Три години по-късно, през март 2023 г., отново се срещнах с Хаким в Хартум. Проследявах докладите на познати от Египет, които твърдяха, че хора, предимно от Дарфур, са били трафикирани от Хартум до Кайро за отнемане на органи. Било им обещано безопасно преминаване през Средиземно море, част от схемата „отиди сега, плати по-късно“. Но когато пристигнали в Кайро, те били принудени да дадат бъбрек като цена за продължаване на пътуването си.
Писах на Хаким по WhatsApp, за да разбера дали знае нещо за това. Той ми отговори: „Ако искаш да говорим, сега съм в Хартум. Не говоря за това по телефона.“
Не знам дали беше за драматичен ефект, но той уговори среща с мен на гробището близо до остров Тути, където се разделя Нил. Обсъдихме нарастващото напрежение между суданската армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП). През следващия месец между тези две фракции избухнаха жестоки улични сражения – конфликт, който бързо прерасна в опустошителна гражданска война, продължаваща и до днес. По данни на МОМ повече от 10 милиона души са били разселени в Судан. Всички те отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ.
„Как върви бизнесът?“, попитах Хаким.
„С боевете сега идват повече хора“, каза той. „Някои от тях ще се опитат да отидат в Либия. Други ще се опитат да достигнат [Европа] от Египет, но това е по-трудно. Така че те могат да продадат бъбреците си“, каза той. Хаким отрече да знае за трафик на хора с цел отнемане на органи, като заяви, че по време на конфликт хората са принудени да правят неща, които обикновено никога не биха направили.
Продължаващата война в Судан и последвалата я хуманитарна криза са довели хората до ръба на пропастта. На границите на конфликтните зони продажбата на бъбрек се превръща в последно средство за хората, търсещи убежище. През юни 2023 г. успях да се свържа с две млади суданки, които бяха избягали от боевете в Хартум. През април 2023 г. Рания е заедно с приятелката си Фатима, и двете студентки в университета в Хартум, когато СБП нахлува в главния кампус на брега на Нил. „Опитвахме се да се скрием от сраженията“, каза ми Рания по телефона. „Там имаше много студентки, които се страхуваха да напуснат. Мислехме, че ще бъдем в безопасност, но те ни намериха и ни принудиха да правим секс с тях“.
Скоро след това те опаковат вещите си и се качват на автобус, който се отправя към границата с Южен Судан. Чули са, че пътят на юг е по-евтин, отколкото да се опитат да стигнат на север до Египет, а Рания имала брат, който живеел в Кампала, Уганда, и се надявали да се присъединят към него. Пътуването от Хартум до Ренк, малко градче в Южен Судан, близо до границата, където хиляди хора са се настанили във временни лагери при мрачни условия, е седемдневно. Липсата на храна, вода, здравни грижи и санитарни условия излага хората на повишен риск от болести, недохранване и насилие. Всеки ден пристигат стотици нови хора. „Хората са натъпкани един до друг под брезенти“, казва Рания. „Навсякъде бъка от комари. Няма достатъчно храна, вода, сапун. Всички отчаяно се нуждаят от помощ. Пълен хаос.“
Когато Рания и Фатима пристигат в импровизирания лагер в покрайнините на града, към тях се приближават войници в цивилни дрехи, които продават билети за полети от малка аерогара край Ренк до столицата на Южен Судан Джуба и град Нимуле. Полетите, които би трябвало да са част от хуманитарния коридор, се контролират от въоръжени милиции, които събират непосилни такси за качване на борда. „Те искат много пари“, казва Рания. „Цената се повишаваше всеки ден. Казваха, че ако нямаме пари, можем да правим секс с тях.“
Когато отказали, им казали, че има нещо друго, което могат да продадат: бъбрек. „Казаха, че това е единственият начин да получим полет оттук“, казва Фатима. „Имаше двама мъже, които се бяха съгласили на това [да продадат бъбрек], но не знам какво се е случило с тях. Притеснявах се, че ще ме убият и ще ми вземат бъбрека.“
Две седмици след като Рания и Фатима пристигат за първи път в Ренк, те ми изпратиха съобщение от Кампала. „Получихме малко пари от членове на семейството в Уганда. Те платиха на един контрабандист 500 долара, за да ни закара до Кампала“, казва Рания. „Нямаше хуманитарни агенции или държавни служители, които да превозват хора. Шофьорите, войниците, всички експлоатират хората на всяка крачка от пътуването“.
В Ренк те са наблюдавали как големи камиони превозват стотици хора на юг към транзитни лагери, за които се носят слухове, че са по-малко претъпкани и по-добре осигурени. Други се качват на тесни и претъпкани лодки по Нил до град Малакал, откъдето ще се опитат да стигнат до Джуба, на 970 км на юг. Всеки етап от пътуването си има своята цена.
„Разказваме ви това по конкретна причина“, казва Фатима. „Отчаяно се нуждаем от повече подкрепа за хората, попаднали в капана на Судан. В Дарфур има геноцид. Но никой не говори за това. Жени са изнасилвани всеки ден. Деца са убивани и отвличани. Хората са отчаяни. Това е моментът, в който продаваш бъбрека си.“
