Ето какво прави баща ми, за да живее по-здравословно и по-дълго
По време на лекциите, които изнасям, често се изненадвам от членове на аудиторията, които казват, че не искат да живеят по-дълго от 80 години. Всъщност това е логично. Те са виждали как изглеждат много 80-годишни хора и това не е нещо особено привлекателно.
Но когато попитам: „Ами ако можехте да сте здрави на 80 години?“, почти всички вдигат ръце.
Когато писах за баща ми в „Защо стареем“, бях възхитен от начина, по който в края на 70-те си години той напълно промени живота си. Човекът, който ясно беше заявил, че не му харесва идеята да стане немощен, беше започнал нова кариера, беше се впуснал в приключения, тренировки, пътувания и общуване по начин, който би изтощил много 30-годишни хора.
Но знаете ли какво: още не бях видял нищо.
Последните редакции на „Защо стареем“ бяха написани преди повече от година. През това време баща ми започна да живее на още по-висока скорост.
Когато беше в Бостън това лято, например, той доказа на моя треньор, че е по-силен от мен, въпреки че е с 30 години по-възрастен, на възраст, когато повечето мъже не са в добро здравословно състояние.
А тази есен, в Африка, имах възможност да го видя отново в действие. В продължение на 16 дни на „давай, давай, давай“ баща ми, който сега е на 80 години, винаги беше начело на групата. През повечето дни започвахме в 6 ч. сутринта, прекосявахме сухия Серенгети или се изкачвахме по пресечена местност в тропическите гори в продължение на часове, преди да се върнем в базата си, където ядяхме и пиехме до късно през нощта. Изкачвахме планини, пресичахме реки и прекосявахме пустини. Татко беше редом с нас през цялото време и дори ни подтикваше да стигнем до предела на възможностите си.
Татко няма никакво разбиране за онези, които твърдят, че здравословното ви състояние е предопределено. На 80 години той няма проблеми с паметта, няма болки, няма страдания, няма депресия. Чувства се така, както когато е бил на 30 или 40 години.
Но как?
Нека да е ясно: това не е клинично изследване и отговорът НЕ е една молекула. Да, баща ми приема NMN [никотинамид мононуклеотид], метформин и малко ресвератрол, но все още няма как да знаем какъв е ефектът на тези лекарства и добавки върху него. Нуждаем се от повече клинични доказателства с плацебо контрол върху десетки, ако не и стотици хора на неговата възраст и демографски характеристики.
И дори ако молекулите, които приема, му помагат, би било много неуважително да не отбележим огромната РАБОТА, която баща ми е положил, за да остане здрав.
И така, как изглежда тази работа? Ето я от самия ми баща, който любезно ни запозна с рутинните си занимания:
„Обикновено тренирам два пъти седмично по 70 до 90 минути. Започвам със загряване на гребния тренажор в продължение на 15 минути, като изминавам около 2500 метра, след което следва разтягане и упражнения с тежести.“
Той прави три серии по 10 повторения със следните тежести:
Преси на пейка: 40 кг (88 фунта)
Преси за крака: 130 кг (286 фунта)
Коремни преси: 50 кг (110 паунда)
Раменни преси: 40 кг (88 паунда)
Повдигане на тежести: 50 кг (110 фунта)
Набирания на колене: 50 кг (110 паунда)
„Освен това правя всичко, което ми се иска да правя“, казва той. „Понякога просто разговарям с приятели.“
Той прави и пилатес в продължение на един час всяка седмица, за да подпомогне гъвкавостта си, и през повечето дни изминава пеша от пет до седем километра.
„Понякога се катеря по машината със стъпала“, добавя той. „Скорошният ми рекорд е 40 етажа за по-малко от 15 минути. Това почти ме уби, но го направих.“
Сърдечният му ритъм в покой е малко под 60 удара в минута. Катеренето по машината го изтласкало до 155 удара в минута (Максималният му пулс трябва да е 220 минус възрастта му – 80 години. Това прави само 140 удара в минута – далеч под възможностите му!)
„Консултирах се с лекарката си – обясни той. „Тя каза, ако можеш да го правиш, давай. Така че го направих!“
Разбира се, само упражненията не поддържат здравето на никого, камо ли на човек, който е на 80 години, така че баща ми внимава и какво яде. Никаква вредна храна. Всички ястия се приготвят вкъщи или в здравословен ресторант. Много зеленчуци, малко пилешко месо или морски дарове, а в по-редки случаи – говеждо. Закусва малко зърнени храни и често пропуска обяда, защото е прекалено зает да боядисва къщата или нещо друго.
Пие, но не много. Няколко пъти седмично, това е всичко, и то не в излишък. От време на време си хапва и сладко, но и с това не прекалява. Никакви сладки безалкохолни напитки.
„Ям и много плодове, но не пия достатъчно вода, макар че се опитвам да пия повече“, казва той.
Освен това има хранителни добавки и медикаменти:
Метформин, известен още като глюкофаж (2 х 500 mg/d за гранично висока кръвна захар).
Exforge за понижаване на кръвното налягане (комбинация от ангиотензин II рецепторен антагонист и блокер на калциевите канали)
Липитор, статин за понижаване на холестерола (20 mg/d)
NAD бустер, наречен NMN (500 mg/d), и „щипка“ ресвератрол със закуската.
Витамин D, „когато се сетя за него“, казва той.
Освен това?
„Много късмет“, каза ми той.
Въпреки това никой от близките предци на татко не е водил живот като неговия. На неговата възраст те са били вкъщи или в старчески домове, ако изобщо са били живи.
Татко беше щедър да сподели това, което прави всеки ден. Но нека поясня: всички стандартни предупреждения се отнасят и за неговия подход. Това НЕ е непременно рецепта за здравословен живот. Това е нещо, което е направил един човек. Изглежда обаче, че това работи за него и не мога да ви кажа колко съм щастлив от това. Искам баща ми да бъде тук още дълго време – толкова здрав и щастлив, колкото е сега.
Всеки, който е чел „Защо стареем“, ще знае как през 2018 г. баща ми долетя от Австралия, за да се присъедини към съпругата ми Сандра и трите ни деца във Вашингтон за специално събитие, на което получавах награда. Присъствието му гарантира, че това беше един от най-хубавите дни в живота ми. Когато погледнах татко, застанал заедно със семейството ми, си помислих: „Ето за какво става дума в по-дългия живот – да имаш родителите си до себе си във важните моменти от живота.“
А докато той стоеше там, по-късно ми каза, че си е помислил: „Това е смисълът на по-дългия живот – да бъдеш до децата си във важните моменти“.
Преминаваме към свят, в който ще бъде съвсем нормално 80-годишни хора да изкачват планини с внуците си и да започват нова кариера. Все още обаче не сме стигнали дотам и твърде много хора се движат в грешна посока. Но колкото повече хора като него споделят какво са научили по пътя си, толкова по-лесно ще бъде за повече от нас да вървим по същия път.
И за това, наред с много други неща, аз се гордея с баща си.
