През 2006 г. учителка по английски език в гимназията помолила учениците да пишат на известен автор и да го помолят за съвет. Кърт Вонегът бил единственият, който отговорил.
Ето тук отговора му:
Скъпа гимназия „Ксавиер“ и г-жо Локууд, както и господата Перин, Макфийли, Батен, Маурер и Конгиуста:
Благодаря за приятелските ви писма. Вие със сигурност знаете как да развеселите един наистина стар човек (84 г.) в залеза на живота му. Вече не се появявам на публични места, защото не приличам на нищо друго освен на игуана.
Освен това нещото, което имах да ви кажа, няма да отнеме много време, а именно:
Практикувайте всяко изкуство, музика, пеене, танци, актьорско майсторство, рисуване, живопис, скулптура, поезия, белетристика, есеистика, репортаж, независимо колко добре или зле, не за да получите пари и слава, а за да преживеете ставането, да откриете какво има във вас, да накарате душата си да расте.
Сериозно! Искам да кажа, започнете точно сега, занимавайте се с изкуство и го правете до края на живота си. Нарисувайте смешна или хубава картинка на госпожа Локууд и ѝ я подарете. Танцувайте вкъщи след училище, пейте под душа, и така нататък, и така нататък. Нарисувайте лице в картофеното си пюре. Преструвайте се, че сте граф Дракула.
Ето една задача за тази вечер и се надявам, че госпожа Локууд ще ви напише слаби оценки, ако не я изпълните: Напишете стихотворение от шест реда, за каквото и да е, но в рима. Няма честен тенис без мрежа. Направете го колкото се може по-хубаво. Но не казвайте на никого какво правите. Не го показвайте и не го рецитирайте на никого, дори на приятелката си, на родителите си или който и да е друг, дори на госпожа Локууд. ОК?
Накъсайте го на малки парченца и ги изхвърлете в различни контейнери за боклук. Ще откриете, че вече сте били великолепно възнаградени за стихотворението си. Преживели сте ставане, научили сте много повече за това, което е вътре във вас, и сте накарали душата си да порасне.
Бог да ви благослови всички!“ ~Кърт Вонегът
