Страхотна подлост е да си мейнстрийм медия и да напишеш некролог с гаднярски подмятания за смъртта на маргинална личност. В случая става дума за кончината на малкия човек Георги Софкин. Ще спестя името на медията. Известна е с това, че предпочита гонене на тираж с публикуване на жълтории, а не да пази Post mortem достойнството на покойника. Както изисква Етичният кодекс на журналиста.
Знаете ли, че всеки може да има дете LP/Little People/? Знаете ли, че е дяволски трудно да накараш училището да сложи до чина на детето ви нормален стол, за да е то на височината на съучениците си? А и столът да има стъпенка, за да може да се качва. Или пък да се направи на стълбите парапет за втория етаж. Като няма парапет, то свиква да живее само долу, на партера, сегрегирано от съучениците си. Така е сегрегирано през целия си живот. Хората с увреждания ги изтикваме някъде там, в периферията на живота. По-удобно е, не развалят настроението.
Личности като Георги Софкин не спират да се борят за внимание и адекватни грижи. Дойде в правозащитната организация преди десетина години. Настояваше не само за удобни стъпенки пред банкоматите, но и за специални гишета на гарите за хората като него. Разправяше как те не могат да изтеглят пари, понеже банкоматът е поставен недостижимо високо и не могат да си платят билетите. Разправяше още куп неща, все за дискриминацията на малките хора. Беше шумен, настойчив, прекъсваше другите с примери. Казваше как ще напише писмо до общината да скоси тротоарите. Написа и…нищо. Искаше да пишем по медиите поне копчетата на асансьора да не са вертикално, а хоризонтално. Нали сме традиционалисти, вертикални си останаха. Така в България, близо 300 хора с хипофизарен нанизъм живеят в неадаптираната среда. Трудно намират работа. Както се случваше със Софкин.
След години разбрах, че Георги е станал двукратен световен шампион по бадминтон. Леле, казах си. И му отдадох мислено чест с два пръста. Последните му години обаче са били отвратителни. Окаян бездомник, спял по скамейките защото безмилостен съдия-изпълнител продава наследствения му апартамент в Стара Загора, заради присъда над него. Имало добри хора, които му предлагали приют. В събота паднал на тротоара на старозагорската улица „Митрополит Методий Кусев“. Георги Софкин умря от тежка черепно-мозъчна травма.
Дори в комунистически Китай има тематичен парк, който осигурява работа на малките хора, каквато иначе не биха могли да си намират. За САЩ и Япония не говоря. Те винаги са били на светлинни години далеч в успеха си да интегрират хората с увреждания.
