„ВЪПРОСЪТ Е ДА ЗНАЕМ ВСЯКО СЕЛО КАК ЗАМРЪКВА И КАК ОСЪМВА“
(ЗА АГЕНТУРАТА ПО ТУРСКА ЛИНИЯ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Асимилационният натиск, упражнен от Комунистическата партия и нейния репресивен апарат върху цели турски семейства в Родопите по формулата „връщане на лицата от смесени бракове към техния родов корен“ започва пробно в някои села през 1980 г., но се разгръща като целенасочена партийна политика след 1982 г., когато на това е посветен пленум на Окръжният комитет на БКП в Кърджали. Кампанията по насилственото преименуване на „лицата от смесени бракове“ се свързва с издаването на нови паспорти и върви успоредно с кампанията по преименуването на „циганите“. Окончателно е потиснато и всичко, което би могло до се свърже с турската идентичност. Реакцията сред турското население е обособяване, отчуждение от българската държава, масова изселническа психоза, спонтанна съпротива.
Пълзящата асимилация, продължила през лятото на 1984 г., временно стихва в края на август, когато във връзка с предстоящото честване на 40-годишнината на „Деветосептемврийската революция“ министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов дава указание: „За следващите 2 месеца – септември и октомври, особено до края на септември, както е казано, всичко да се задържи и да се спре.“ (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 578, л. 22.)
През ноември всичко е подновено в много по-големи мащаби. На 21 ноември Димитър Стоянов прави инструктаж в министерството, на който дава сигнал за първия етап на масовото насилствено преименуване на турското население в България. Формулировката все още е „преименуване на лицата от смесени бракове“.(Стенограмата на този инструктаж не е включена в описа на Секретариата на МВР и досега не може да бъде намерена. За него споменават в своите отчети на проведеното на 4 януари 1984 г. съвещание началниците на окръжните управления на МВР в Кърджали, Хасково (в отчета на полковник Георги Милушев посочената дата е 20.11.1984 г.) и Бургас. Виж АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 644. За този инструктаж говори на 21 февруари 1992 г. пред Тридесет и шестото народно събрание и тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов – според него на въпросната оперативка Димитър Стоянов заявява: „През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза.“ – М. И.)
Не закъсняват и първите отчети за хода на кампанията. На 10 декември началникът на Шесто управление на Държавна сигурност генерал-лейтенант Петър Стоянов информира:
„Другарю Министър, до вчера са преименувани преди обяд 33 129 души. Техният брой в Кърджалийски окръг стигна 17 437, Хасковски – 8 200, Силистренски – 3 450, Пловдивски -3 216, Бургаски – 824.
От 27 ноември досега работят активно Хасковски и Кърджалийски окръг, проведени са мероприятия и в Силистренски окръг по-миналата седмица. От 27 новопреименуваните са 17 492, главно в Кърджали, Хасково и Силистра. В Пловдивски окръг има 180 преименувани, но това са вече по-дребни цифри, които не заслужават внимание.
Трябва да доложа, другарю Министър, че се бавят партийните ръководства в Бургаски, Пловдивски, Благоевградски, Пазарджишки окръг. (…)“ (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 590, л.15)
Една седмица по-късно (на 17 декември) заместник-завеждащият отдел „Идеологическа политика“ на ЦК на БКП Т. Ганчев отчита 48 642 преименувани. (ЦДА, ф.1б, оп. 73, необработен; виж: Искра Баева и Евгения Калинова – съставители. „Възродителният процес“, том І, Държавна агенция „Архиви“, София, 2009.)
Кампанията по масовото насилствено преименуване е в пълен ход. Министерството на вътрешните работи е напълно мобилизирано. Сега вече министърът спокойно може да изрече на глас, че за този момент ръководеният репресивен апарат дълго се е готвил:
„Аз мисля, че тази подготовка, тази работа спомогна особено по линия на нашата вербовъчна дейност, нашият агентурен апарат в последните години и по втора и по шеста линия да се удвои, оперативният отчет също.
Вие знаете, наложи се два пъти да увеличаваме оперативния състав по численост, да се разработят редица заповеди, да се актуализират и т. н.“ (4.01.1984,; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 644)
Врагът е посочен – това са „пронационалистите“, „фанатиците“, „вражеските елементи“, „турското разузнаване“, „другите разузнавателни служби“, а всъщност – цялото турско население.
Духът на министъра е боен. За него командированите в навечерието на Новата година в Кърджалийски окръг „са на фронтовата линия“ (29.12.1984; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 641) Той подготвя своите подчинени за войната, в която ги е повела Комунистическата партия:
„Трябва да си кажем определено, че борбата ще бъде безмилостно жестока. Нито те ще се предадат бързо (…) Голямата битка и борба сега започва.“ (4.02.1984, 18.00 ч.; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 648)
Разчита на силата:
„Сега трябва всички сили, които са на ваше разположение, като се завърнете, да започнат тренировки и проиграване. Някъде да има и демонстративен характер, някъде и скрит характер. Трябва да се знае, че в този район, където ще се преименува, има достатъчно сили министерството и който гъкне да знае, че ще бъде лошо.“ (21.01.1984; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 645)
Димитър Стоянов формулира главната задача пред репресивния апарат – да не се допусне съпротива:
„Кое е главното? Главното е да не допуснем сега да ни изненада противникът и да се създадат някъде групи и организации, а те не се създават самоцелно, а за да извършват вражески действия.“ (4.02.1984; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 648)
Началникът на Второ главно управление на Държавна сигурност и заместник-министър генерал-лейтенант Георги Аначков допълва, обобщавайки за извършеното през втория етап на „мероприятието“ (през втората половина на януари, когато валякът на масовата репресия за десетина дни прегазва Североизточна България):
„(…)За успешното провеждане на това мероприятие, на този етап, според нас има два фактора, които трябва да ги имаме предвид, когато анализираме, оценяме и когато трябва да видим по-нататък откъде идва опасността. Първо – бързината, с която го проведохме мероприятието. Аз не изключвам цялата организаторска, политическа и т. н. дейност. И второ, масовата психоза на страх, която се създаде. Нямаха време да се осъзнаят, нямаха време да се опомнят, нямаха време да се свържат с привърженици и т. н. Или нямаха време да се организират, така както бяха организирани в Ябланово, така както се получи в Кърджалийски окръг.
Според мен главната задача, която стои пред ДС и сега е: в никой случай да не допуснем да се създаде организирано подполие за съпротива и пр. (…) Успеем ли първите месеци да не позволим да се установи нелегален контакт и т. н., от противникови служби, асоциации, ние ще осигурим сигурност, че няма да се създаде подполие. Едновременно с това, което е по-опасно, както каза и др. министър, тези отделни, силно националистически настроени лица със закани трябва да са непрекъснато под наш контрол и по тях да се провеждат мерки. Един човек щом посяга на живота си, какво му пречи да извърши диверсионен акт, терористически акт, убийство и пр.
Изхождайки от всичко това нашите сили, с които разполагаме, не бива да намаляват. Този респект, тази страхова психоза трябва да продължи, докато другите партийно-политически мероприятия повлияят и на съзнанието на това население. (…)
Аз съм и за другите мерки, там където имаме основание да се прилагат, но законно, но тези репресивни мерки с арест, изпращане в Белене, следствие и пр. да продължават. Да не се получи едно успокояване, на книга им сменихме имената, всичко решихме и да намалим нашата бдителност и само след седмица, ако те почувстват това, ще ни сервират много изненадващи неща.“
В отговор, обладан от историческата значимост на момента, министърът заявява величествено и самодоволно, забравяйки без да иска за „общия родов корен на преименуването население с българския народ“:
„Другари, това са болезнени процеси. В много грами се цитират техни мисли: „Как за 500 години ние не ги потурчихме, те за една седмица ни обърнаха.“ (28.01.1984; АМВР, ф.1, оп.12, а. е. 646)
Имайки цялата сила в свои ръце, за да постигнат пълна власт над своите жертви, майсторите на страха трябва да имат и цялата информация за тях. За това са им нужни „агенти“. Сега, когато тоталитарната машина се върти на пълни обороти, работата с агентурата се обсъжда на всяка среща, съвещание или оперативка, като през първите месеци на 1985 г. на тази тема са посветени изцяло няколко съвещания – на 6 февруари, 11 февруари (първа точка) и 20 март.
Още на първото съвещание, проведено в министерството след Нова година (на 4 януари; АМВР, ф. 1, оп.12, а. е. 644) дошлите от „фронтовата линия“ изразяват своето задоволство от агентите. Ето някои извадки от стенограмата:
„ДР. АТ. КАДИРЕВ (полковник Атанас Кадирев – началник на Окръжното управление на МВР – Кърджали – М. И.):
(…)По-голямата част от агентурния апарат остана верен на органите на МВР. В първите дни, когато оперативният състав беше ангажиран с милиционерски задачи, много агенти сами ни потърсиха по телефона и предаваха информация. По техни данни възникнаха десетки нови разработки. Те посочиха организаторите и активните участници в безредиците. Те подадоха информация за подготовката на масовите безредици в Момчилград, Джебел и Кърджали. Разбира се предстои да се положат още много усилия за стабилизирането на агентурата, за да преодолее смущението от преименуването, тъй като в същата степен засяга и тях. (…)“
„ИВАН ДИМИТРОВ (генерал-лейтенант Иван Димитров – зам.-министър и директор на Народната милиция – ръководител на щабана репресивните сили по преименуването в Кърджалийски окръг – М. И.):
(…)Примерите на всеотдайна и безкористна служба в този върховен момент на изпитание от страна на агентите „Стоянов“, аг. „Юрия“ и др. говорят извънредно много за необходимостта от високо квалифицирана работа с агентурния апарат и особено в подобни ситуации. (…)“
„ДР. СЛАВОВ (полковник Руси Славов – началник на Окръжното управление на МВР – Силистра – М. И.):
(…)За провеждане на мероприятието ние се насочихме още отрано да вербуваме агентура в тези населени места, а в някои даже насочихме готова наша, обучена, като специалисти – здравни работници, шофьори и др., като се използва обстановката, че някои лица по места не се справят добре с работата и бяха разместени и на тяхно място бяха изпратени наши агенти.(…)“
Много бързо обсъждането преминава към бъдещата работа. Ето някои идеи, които лансира генерал-лейтенант Георги Аначков:
„(…)Без да получим предварителна информация за плановете и намеренията на противника и практическите им действия на нас ще ни бъде много трудно своевременно да разкриваме и пресичаме тази остра подривна дейност. Особено важно е на настоящия етап да засилим проверката на агентурата. Към онази част от нея, която е работила нечестно или съзнателно се е озовала на страната на противника, трябва да се отнесем с цялата строгост на закона. Ако е нужно, някои могат да се предложат за въдворяване за определено време и там да продължи нашето активно въздействие за тяхното осъзнаване. Целесъобразно е подходящи агенти с цел укрепване доверието им и разработка на въдворените да се изпращат с подходяща легенда в ТВО, като за това време бъдат морално и материално обезпечени.“
На 18 януари Тодор Живков и Георги Атанасов (отговарящ в Централния комитет за цялостната дейност по асимилационната политика на Комунистическата партия) дават старт на втория етап от масовото преименуване. Три дни след това – на 21 януари – Димитър Стоянов провежда инструктаж в министерството, в който отделя централно място на работата с агентите:
„(…) Целият агентурен апарат по ДС и НМ да се мобилизира за активно влияние и провеждането на мероприятието, като разберат неговата необратимост. За целта окръжните управления незабавно да пристъпят към запознаване на агентите със задачите, които произтичат във връзка със смяната на имената, като планират и проведат специални беседи за тяхното убеждаване, укрепване и възпитание. Ето тук е разковничето на въпроса. Тези агенти също ще си сменят имената. И тук е вече майсторството на нашия оперативен състав да използва именно тези постановки, за които говорихме, зачестени срещи и укрепване на агентите, за да получим информация.
Смятам, че нашата агентура в тези окръзи, където минахме – Кърджали, Хасково, ни подаде сериозна информация. И ние в основни линии навреме разкрихме антидържавните организации. Зависи сега качеството на оперативния състав. Агентурата трябва да знае, да разбира каква историческа задача решава, да оценява своята отговорност пред бъдещето. В никакъв случай да не се изчаква да се види каква позиция ще заемат агентите при самия процес на преименуването. В такива случаи ние можем сериозно да закъснеем. Сега имат важно значение нашите изпреварващи действия за работата с агентите, преди тези агенти да са станали жертва на вражеската националистическа агитация. (…)
Агентите да обръщат сериозно внимание на разпространяваните слухове, на това какви изяви провокират тези слухове. Да се разработват и чрез агентите и доверените лица и други средства да се провеждат мероприятия за разпространяване в посочените групи на контраслухове, чрез които да се всява респект и предотвратяват евентуални масови прояви и ексцеси.
На честните и проверените агенти, на които може да се облегнем здраво и да ни помогнат за недопускане или предотвратяване на безредици, да се изплащат по-големи възнаграждения. Затова са отпуснати допълнително средства на окръжните управления, които да се използуват целево за възнаграждение на агентурата.
Това е една крупна сума и, ако някъде се свършат парите, ще приведем още. Трябва да се дават сега повече пари на тези, които служат на тази работа. Ще плащате, за да имаме опорни точки. За нас това не е нищо при тази задача, която решаваме. Парите трябва да стигнат още до довечера в окръзите. (…)“ (АМВР, ф. 1, оп.12, а. е. 645)
Отчет на извършеното по втория етап се прави на 28 януари (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 646). Ето някои характерни фрагменти от стенограмата, като изборът им е фокусиран предимно върху работата с агентурния апарат, но не само:
„ДР. К. КОЦАЛИЕВ (полковник Константин Коцалиев – началник на Главно следствено управление):
Другарю Министър,
Във връзка с провежданото мероприятие към днешна дата, на територията на страната са задържани 319 лица. Една трета от тях са от територията на Кърджалийски окръг.
На фона на изнесените данни това е една незначителна цифра и един крупен успех за нашите органи. Това трябва дебело да се подчертае, независимо от това какво ни чака утрешния ден.
В Белене има 132 лица, от които 7 са от Силистра, малко по-малко отколкото посочи др. Мусаков.
Във връзка с поставената от Вас задача да се провери готовността, състоянието на това място (Белене) на място се запознах с извършената работа и внесох докладна записка, няма да отегчавам другарите. Към настоящия момент, ако наложи оперативната обстановка, има прилични условия за около 1500 човека да бъдат изолирани. (…)
Другарю Министър,
Ние направихме един много хубав филм „Борис І“. Необходимо е като че ли този филм да се покаже по-масово. Там се режат глави на старите прабългари, които не искат да се преименуват. Той би трябвало да изиграе превантивно значение.“
„ДР. П. ЧЕРГИЛАНОВ (генерал-лейтенант Петър Чергиланов – началник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване- ВКР):
Агентурата в огромното си мнозинство беше твърдо на наши позиции. Получаваме не малко информация. Някои проявиха колебание, известна неубеденост. Не всичко е завършило по този въпрос, но действа, донасят. Останаха единици, които са резервирани.
В процеса на преименуването, ние използвахме този период, сме придобили 58 агента и 366 ДЛ. Ние бяхме особено зле в сухопътните и други войски в това отношение, тъй като те дойдоха в казармата през м. октомври. Трябва да кажа, че още от първия ден на придобиването дават данни, но не можем да кажем, че сме си обезпечили необходимата сигурност и конкретно за всеки човек какво мисли, тъй като не виждаме да са най-опасните само тези, които приказват, а такива, които мълчат сега, потиснати са, но могат да предприемат някакви действия.(…)
ДР. Д. СТОЯНОВ (репликирайки Петър Чергиланов – М.И.):
Най-отявлените, най-мръсните, които се заканват, ще ги отделите в една специална група, ще ги дадем на следствието, ще ги изпратим в затвора. Там могат да стоят 6 месеца, една година, докато ние решим. Ако ги пуснем, трябва после наново да ги гоним, да ги събираме.“
„ДР. ГР. ШОПОВ (генерал-полковник Григор Шопов – първи заместник-министър и ръководител на Държавна сигурност – М. И.):
(…) Нашата основна работа трябва да продължи по линия на агентурата – укрепване на наличния агентурен апарат, който не е малък и може да се отчете, че работи. Преди години, когато се говореше за изселване, нашият агентурен апарат се свиваше. Сега той в основни линии се сработи и добра роля изигра агентурата за влияние. Този, още спорен за някои другари въпрос, намери свое място и ние ще трябва да разширим нашата дейност в това направление значително. Сега трябва още повече да форсираме вербовката на нова агентура и особено внимание да обърнем на доверените лица, където не се изискват предварителни преценки и документация, за да ги привлечем за доверени лица. Това може да става по усмотрение на местна почва от началника на отделение. Никой не ни пречи да разширим този кръг от лица, които да използваме и да ни помагат, особено в позитивно отношение. За целта ще си послужим и със средствата, които са ни дадени от партията – пари, подаръци.
Другарят Лалчев знае, те спечелиха един в Мадан и той направи цялата работа, като му дадоха две-три жълтици. Ние трябва да научим нашите хора да си изхарчат парите, да усвоят парите. Те все още се стъписват, не са свикнали по този начин да работят. Това, което ни предстои да извършим напред, очевидно налага и такъв подход и по-смело и по-решително трябва да го използваме. Особено тези кметове, ходжите, интелигенцията, когато в повечето случаи беше организатор на тези съпротивителни действия. Турчинът вземе ли 100 лв. един път от нас, той се чувства задължен завинаги с нас и ние ще трябва на тази основа да ги купуваме, да ги ангажираме и да ги впрегнем в работа, да печелим хора и по този път.(…)“
„ДР. МИНИСТЪР:
(…) Правилно се каза, че трябва да вербуваме колкото се може повече агенти. Пари пратихме достатъчно и ВГУ и VІ у-ние този въпрос трябва непрекъснато да го държат на много сериозен контрол. Работата трябва да се активизира. Трябва да хванем кметовете, ходжите и да ги заангажираме материално. Държавна сигурност трябва да действа денонощно на тази тема. (…)
Всичко, което правим, трябва да го правим законно, защото след два-три месеца, когато се успокои положението, ще започнат да се обаждат от тук и от там гласове от прокуратурата, съда, от отдели на ЦК, ще започнат да ни търсят кусурите. Сега ни хвалят. Всичко трябва да бъде законно, обосновано, документирано.
По линия на ПГУ сме утвърдили мероприятия, работи се по тях. Лично др. Живков даде указания в това направление. Нямаме интерес тези, които сме задържали в Белене да им поставяме някакви рамки, да ги направим още по-големи противници. Храната – храна, отношението – отношение, културата – култура, вербовката – вербовка, преименуването – преименуване, достойнството на човека трябва да се пази.
По борбата със слуховете: вярно е, че има слухове. Трябва да се подготви телеграма до началниците на окръжни управления, с която да ги предупредим още веднъж. Тези хора не можаха ли да разберат – защо се налага да бият? Колко пъти ще се разправяме с тези неща? (…)“
В следващите заседания темата за агентурата присъства все по-наситено и все по-откровено в изказванията на министъра Димитър Стоянов. На 4 февруари от 16 часа той провежда поредния инструктаж:
„ (…)При решаването на проблема за увеличаване на агентурния апарат и за усъвършенстване на агентурната работа в него следва да се имат предвид и някои основни изисквания:
На първо място това е обстоятелството, че се сблъскваме със сложни процеси, обхващащи големи групи от населението, което налага особено внимание да се обърне на агентурата за влияние. Като чрез нея се постигне скрито управление на някои процеси сред преименуваните българи и отделни групи от тях. От позицията на тази потребност следва де се оценяват възможностите както на наличната агентура, така на кандидатите за вербовка. (…)
Породилите се вследствие на процеса на преименуването социални напрежения водят до по-интензивен обмен на информация между преименуваните. Сега редица негативни процеси и редица прояви на враждебни лица могат да бъдат забелязани от обикновените граждани. Това налага не само да се заостря бдителността на стоящите на здрави позиции граждани, но и по-смело, по-настъпателно да се отиде към увеличаване на доверителните контакти, към увеличаване броя на доверените лица.
Сериозно внимание следва да се обърне на въпросите за стимулирането на агентурата и особено на онези агенти, които проявяват твърдост и последователност в работата. За целта максимално следва да се оползотворят и отпуснатите от центъра средства за подобряването на агентурно-оперативната дейност в окръзите. Тези средства трябва да се използват най-целесъобразно и резултатно. Ние не искаме да се връщат тези средства обратно. Напротив, там, където не стигат, ще се преведат още такива средства. По-важното сега е тези средства правилно, ефективно да се изразходват.
Едновременно с това практиката показа, че невинаги и навсякъде можем да отидем към такъв вид стимулиране, каквото е материалното. Не във всички случаи това ще се отрази благоприятно и на възпитателния процес, който осъществяваме по отношение на агента. В това отношение се налага сериозно да се разнообрази и усъвършенства и системата за моралното стимулиране на добре проявилите се агенти, без да се допуска тяхната разшифровка, без да се подкопава доверието към тях на средите, в които работят.
Пак към този въпрос трябва да се вземат съответни мерки за укрепване на колебаещите се агенти. Има такива, които още са в шоково състояние и не знаят какво ще правят. Трябва да се успокои обстановката с тях и постепенно да се стабилизират. (…)
При вербовката на нова агентура трябва най-пълноценно да се използват и възможностите на следствието. В най-тясно взаимодействие със съответните окръжни и с централните поделения следствените органи да създават условия за вербовка на изявени националисти, ползващи се с доверие и престиж сред преименуваните. В тази връзка особено внимание да се обърне на разселените и разследвани лица в Белене. (…)
Налага се да се вземат най-бързи скрити мерки, за да се ограничава евентуалната подстрекателска дейност на ходжите и имамите да използват джамиите и одаите като места за разпалване на националистически настроения. Една част от ходжите са наши сътрудници, друга част трябва да се вербува и купи, но при всички случаи тези лица трябва да се привлекат за приобщаване на преименуваното население. Да не говорим общо, а на територията да се знаят точно колко са ходжите, кои сътрудничат, как са и т. н. (…)
Налага се по места с оглед конкретната обстановка бързо да се организира снемането на формираните напрежения в резултат на разпространяването на слуховете чрез разработването и разпространяването по най-различни канали на „контраслухове“.(…)
Да се обърне внимание на вербовка на агенти из средите на жените. Ние продължаваме да имаме много малко агенти из средите на жените а сега видяхме, че по време на преименуването те на много места се изявяват много активно. Имат влияние – и за добро, и за лошо. (…)“ (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 647)
Два часа по-късно на заседание в по-тесен кръг министърът е много по-директен:
„(…)Сега наличната агентура по брой спрямо населението е капчица в морето. По количество нашата агентура е много малко, за да решаваме тези много големи задачи. И като се прибави, че една част от нея сега е смутена, някъде изплашена и т. н. ние трябва да отидем към един набор на нова агентура, която да решава новите задачи на нашата партия, хора, които сега помогнаха открито, изявиха се или такива, които са се колебаели, ние сме ги предупредили, но могат по-нататък да работят. Трябва да се отиде по-смело към повече вербовки.
Много пъти ни е подсказвано от най-отговорно място, че сега се иска от Държавна сигурност агентура, която да е в състояние да оказва положително влияние, да разколебава някои объркани хора, да помага за приобщаването на широките слоеве от това население, агентура, която ще ни разкрива мислите на пронационалистите. (…)
Другият въпрос. Ние тепърва ще предстои да разработваме въпроса за борбата с исляма. Този въпрос ще го разработим отделно. Затова трябва нашите позиции с ходжите да ги разширим. VІ у-ние има точна информация, но ясно е от тази информация, че трябва да настъпим. Щом им плаща държавата заплата и сега ги преименувахме, те ще трябва да работят за тази държава. Това се отнася за кметове и за другите из средата на интелигенцията. Ние трябва да купим хиляди хора, да ги купим, когато решаваме такава историческа задача за развитието на нашата държава и нация, това че сме дали 5-10-20 милиона, за България това не е проблем. Ние само от една търговска операция имаме направена икономия на държавата 13 милиона марки.
На нас ни е казано най-отговорно, че колкото пари са нужни за агентурния апарат за купуване на такива хора, ще ни бъдат дадени. (…)“ (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 648)
В следващите заседания градусът на темата агентура се повишава. Прозира натискът, на който е подложен министърът от Тодор Живков. Вероятно действа страхът от ставащата все по-непроницаема стена, която режимът е издигнал между себе си и турското население. На 6 февруари Димитър Стоянов е нервен (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 649):
„ДР. Д. СТОЯНОВ:
(…)Колкото и да ни е неприятно и неестествено, трябва да си признаем, че във вербовъчната работа ние тъпчем на едно място, въпреки че се дадоха щатове, извърши се обучение на хората, дадоха се указания, правеха се срещи и т. н.
(Чете справка на ІІІ отдел – ДС (отдел „Картотека и архив“; през 1986 прераства в управление „Информация и архив“ – М. И.)
Другарят Т. Живков на няколко пъти поставя въпроса в Политбюро, официално и неофициално, че на нас ни трябва агентура, особено сега, когато става въпрос да приобщаваме, да му влияем, да откъснем това население от влиянието на протурския национализъм. Това са нашите позиции.
Казвам тези неща, защото смятам, че нашата група, която сме определили за ръководство, сега трябва действително да се опитаме да се разберем с нашите окръжни началници по въпроса за агентурата, защото някъде работата е скандална. (…)
На първото следващо събиране, през другата седмица, да се докладва цифрово от 1 януари до 5-10 февруари т. г. да се види колко агенти са вербувани и колко се подготвят за вербовка, по окръзи и по управления, за да видим всъщност работи ли се конкретно по тази задача или нещата стоят на едно място. (…)“
Нека да чуем и някои мнения на това заседание от обкръжението на министъра:
„ДР. В. КОЦЕВ (генерал-лейтенант Васил Коцев – началник на Първо главно управление (политическото разузнаване) – М. И.):
(…) Според мен съвършено правилно се поставя в центъра на вниманието още в началото на работата на групата въпросът за работата с агентурата. Този въпрос с пълна сила важи и за нас, за разузнаването. Имам предвид това, че обстановката сега е най-подходяща за вербуване на ценна агентура, агентура от вражеския контингент, тъй като сега, във връзка с преименуването, много хора се „показаха“. Досега не сме ги виждали в тази светлина и ако използваме обстановката и вербуваме хора, които се ползват с доверие сред вражеските среди, ние ще подобрим чувствително работата с агентурата по двете линии, имам предвид това, които каза др. Шопов, за качеството на работата. Агентите, с които разполагаме, явно е, че са недостатъчни, но ако се вземе предвид това, че някои от тях не са от контингента, картината ще стане още по-черна. Един агент може да има две висши образования, но щом не е от средите на вражеската среда, не може да ни служи. Норма няма, ако имаме агент, който се ползва с доверие, чрез него можем да решим много въпроси, въпроси, които с 10-15 агента не можем да решим.
При нас, ако кандидатът не е от обекта на проникване, смятаме го за полу, половин агент.“
„ДР. Н. ЧЕРКЕЗОВ (генерал-майор Никола Черкезов – началник „Инспекторат“ – МВР – М. И.):
(…) От една страна ние казваме старите ходжи е добре, че не провеждат никаква дейност, но те не правят и другото – да ограничават посещенията в джамиите, да влияят и т. н. Понякога спонтанно изникваха проблеми – в джамиите се четяха писмата и т. н., т. е. няма определена линия, позиция и за да може да се влияе в това отношение. Затова този въпрос би следвало също да го решим.
Другият въпрос е, който го поставихме на Шуменски, Разградски и Кърджалийски окръг, за създаването на условия и формирането на първите женски резидентури от преименуваните жени. В това отношение наистина имаме малък опит, но се оказа, че към тази категория хора, ние трябва да се обърнем много сериозно, защото в дома, в семейството вече жената се явява решаващ фактор. Там, където имаме жени агенти, се оказаха много етични, много конкретни, много честни и верни.“
Само след 5 дни – на 11 февруари (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 650) се приема окръжно по въпросите на агентурата, като се поставя задачата тя да се удвои:
„ДР. МИНИСТЪР:
Раздаден е проект за окръжно във връзка с издигане на нов етап нашата оперативна работа след преименуването на българските граждани.(…) Ние направихме допълнително проучване другарите, които работят из средата на т. нар. български турци, на насила помохамеданчените в миналото българи, които не работят само по тези две линии – четвъртите отдели на ІІ и VІ у-ние, някъде към 600-700 души. Общо са към 3000 и с тези, които работят по други линии.
Ние досега сме преименували фактически 814 000, ще стигнем сигурно 820 000. Ще дадем паспортите на над 18-годишна възраст на около 540-550 000. Досега са 460 000, към 85 на сто.
Задачата, която поставя Политбюро и др. Живков е, че ние трябва да вербуваме много повече агенти и да влияем на процеса на приобщаване на това население. (…)
Да се определи в най-тесен кръг, а не с целия оперативен състав, само с началника и заместника по ДС, къде ще създаваме агентурни групи и на колко хора можем да заплащаме. Сега е нужно да заплащаме. За парите, другари, няма да се колебаете. Където трябват резиденти, ще се заплаща.(…)
ДР. ЧЕРГИЛАНОВ:
Какво имам предвид. Да се изпратят агенти проверени, подготвени младежи, тъй като се оказа, че най-трудно върви в гимназиите, в последните класове преименувани. От тая категория догодина ще ни дойдат войници, с тях ще ни дойдат и тези, които са за военните училища. би трябвало сега, а другарите от окръжното управление най-добре познават какво е положението, всичко, което се изпраща за военните училища или да е агент от тази категория, или да е доверено лице. Те няма да са стотици хора. Това означава, че ние ще създадем сред офицерския състав агентура още от времето, когато са курсанти.
При нас ние считаме, че, както при другарите, трябва да се купуват хора и пр. В армията за средствата, които се отпускат, трябва да се преценява всеки случай. Стои въпросът за материалната награда, поощрение и т. н., но такива средства за отпускане нямаме, те са млади хора болшинството. Когато се поставят така въпросите, ние ще разясняваме така нещата, защото не стои въпросът някого да купим в армията.
Няколко окръжни управления правилно си пратиха работници и ние сме вербували 8 души по тяхно искане от тези, които са мобилизирани. Това са най-големите националисти по техни данни.(…)
ДР. МИНИСТЪР:
Предлагам:
1. Да възложим на др. Иван Димитров да помисли и да се посъветва с други другари да дадем право на районните инспектори да водят доверени лица (особено по КОС). Вижте този въпрос как е в Съветския съюз. Той трябва да се разработи. Защото сега, когато беше големият зор, много сигнали дойдоха през НМ и ПО. Не бива де се подценяват тези резерви. Нашето министерство е единно министерство.“
Разговорът за агентурата продължава и на следващата седмица (18.02.1985; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 651):
„ДР. МИНИСТЪР:
(…) Аз ще си позволя тук едно малко отклонение, понеже миналия път се получи един малък спор колко са нашите агенти на 1000 души. Малко ли са, много ли са, недостигат ли и т. н. Тук др. Н. Серкеджиева (полковник Нанка Серкеджиева – началник на отдел „Архив и картотека“ (отдел ІІІ) – М. И.) ни е предала една информация, аз ще се спра само на едната страна на въпроса – колко агенти имаме на 1000 души от това преименувано население. Ще се спра на характерните окръзи, в които има концентрация на такова население.
В Бургас имаме от средите на това население на 1000 души – 2,9; Кърджали – 2,3; Разград – 2,5; Сливен – 2,9; Силистра – 3,5; Толбухин – 3,00; Търговище – 2,7; Хасково – 3,6; и Шумен -. 3,00. Аз говоря за тези 7 окръга, в които са концентрирани. Сега, става дума за агенти на 1000 души от преименуваното население. Средно, ако трябва да говорим, се падат около 3. (…)“
На това заседание началникът на Главно следствено управление полковник Константин Коцалиев прави изказване, което предполагам ще бъде интересно на читателите, макар и да не е по темата:
„ДР. КОЦАЛИЕВ:
(…)И за да завърша, ще направя един пример. Примерно у нас по Закона за движение по пътищата, за да получиш свидетелство за правоуправление трябва да имаш осми клас. Известно е от практиката на нашите органи, че поголовно в страната се дават подкупи за купуване на свидетелство за завършен осми клас, за да можеш да получиш заветното свидетелство. В страната има вероятно няколко десетки хиляди младежи, които са вече български граждани, родени в България, най-новите, на които напр. ние можем да разрушим съзнанието на техните родители и тяхното, като им кажем, че дойде време /по изключение, няма да изменяме закона/: тази есен бай Христо /вчерашния Хасан/ ще му кажем момчето ти Иван /Алията/ ще го запишем в курс за шофьори. И да хване сина си за врата и да му каже: „няма да вървиш срещу държавата!“. Аз за такива индивидуални мерки говоря, които разрушават индивидуалното съзнание. А примерите могат да са много.
Напр. 5-10 години дъщерята на вчерашния Хасан кандидатства за медицинска сестра. Вчерашната Айше е станала Ангелинка. Тя и тази година няма да бъде приета. Ние викаме баща й, за да кажем, че тази есен /и така ги разселваме на оня край на България/ и казваме: на 15 септември твоята Ангелинка е записана медицинска сестра като Ангелинка. И те ще се следят едни други там в махалата. Ще отиде съседът и ще каже: „Слушай, няма да говориш срещу властта, защото момичето ти няма да отиде да стане медицинска сестра, а момчето ти ще го изгонят от училище“ и т. н.
Когато казах индивидуални мерки за разрушаване на индивидуалното съзнание, аз това имам предвид. По начин, който да ги привърже за веки-веков за този строй. Ще получи удостоверение за правоспособност, но като Иван, като Ангел и т. н.(…)“
На 25 февруари в министерството се провежда изслушване на членовете на ръководството, които са направили инспекционни посещения по окръзите с компактно „преименувано население“. Ето няколко изказвания (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 652):
„ДР. СТ. САВОВ (генерал-лейтенант Стоян Савов – заместник министър на вътрешните работи):
Другари, аз бях в Сливен. (…)
Аз отделно разговарях с другарите от центъра, там е женския затвор, работят със задържаните жени. Разказват интересен опит. Най-активната, която ги е водила от Момчилград, тя е вече готова и завербувана, макар че ще бъде съдена, и е подготвил още 4-5 за вербовка, не се пристъпва към това, докато мине следствието. Те малко време ще бъдат в затвора, след това отиват по места.
ОУ на МВР има подготвени още 9, но ги оглеждат, изучават ги. Реална е задачата за удвояване на агентурата до края на годината. (…)
Отделих и половин ден за армията. За там е характерно, че наситеността на агентура е много по-голяма, на 20-30 човека има агент. Продължават да се добиват нови агенти. Това са въоръжени хора и затова там наситеността трябва да е по-голяма. там тези, които се изявяват бързо се профилактират. Те са подбирани през есента, но командира казва, че са много добри войници. От всичките само 10-15 души са се изявили като националисти и са се опъвали при преименуването. Останалите са добри войници – дисциплинирани, слушат. (…)
ДР. Д. СТОИЛОВ (генерал-лейтенант Димитър Стоилов – заместник министър на вътрешните работи):
Другари, от 18 до 21 февруари посетих ОУ на МВР – Шумен.
(…) По щат имат 33 агентуристи, този апарат работи с над 460 човека, 32 жени. Ако става въпрос за натовареност, съставът сега е натоварен с 16 агента и с 25 ДЛ, средно на оперативен работник. (…)
Използвали са целесъобразно и творчески мероприятието и досега са вербувани 14 агента, те заслужават положителна оценка, те вече дават оперативно интересна информация. Придобили са още 126 доверителни връзки.(…)
ДР. Д. СТОЯНОВ:
(…) Няколко другари поставиха въпроса за среща с агентурата. Навсякъде има хотели и в малките градчета има. Трябва да се видят стаи и да се плаща за това, дали сме толкова хиляди, още ще дадем, нашите хора се прибират. Съобразно местните условия трябва да ги решават тези проблеми. Ако агента трябва да се докара в окръжния град, ще му се платят пътните и дневните разноски.
Др. Черкезов, този въпрос трябва да се реши и да се дадат отговори, ако трябва един пасаж да се напише. Договаряме се окръжните началници да имат право да дават до 200 лв., а районните до 100 лв., техните заместници по 150 и 50 лв. и да се решат въпросите. (…)
Аз мисля, че още един път трябва да се прегледа от Четвърто у-ние – ДС (Научно-техническо управление – М. И.) – да се намалят контактите с Турция с писма. Няма какво да се смущаваме. Повече писма трябва да се задържат, повече телефони да се прекъсват и те въобще постепенно трябва да разберат, че това, което е било преди 3 години, тази история свърши. Сега имаме съвършено нова обстановка. Трябва да свикнат с тази мисъл, че България повече с тях няма повече да се занимава и те с нея да не се занимават. (…)“
Страховете от неясните последствия от започнатата авантюра все по-ясно завладяват по това време Димитър Стоянов. На срещата, която се провежда в неговия кабинет на 18 март 1985 г., той завършва с думите:
„(…) Няма да чакате никакви указания. Съгласувайте помежду си – Второ управление, Шесто управление, ДНМ. Действувайте, ако има нещо докладвайте – бързо и задълбочено да се изучава обстановката. Да не проспим нещо, че на нас никой няма да ни прости. Проспим ли нещо, някои тенденции, някои вълнения, в някои окръзи, тръгне ли, да не сме усетили предварително, да знаете, че работата става много зле. Достатъчно са 1000 души да се изтърсят в Шумен, Разград или в Кърджали и това да се разчуе по целия свят. От това по-страшно няма да има. А това е стадо, тръгне ли никой не може да го спре. Въпросът е да знаем всяко село как замръква и как осъмва.
Трябва да кажем, че за съжаление така ще бъде до края на годината, а след това не знам как ще бъде. Тази година се очертава страшна година.“ (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 654)
